Новини
Съдебните експерти – вещи в занаята или „пчелички” на повикване?
Преди десетина дни, по време на редовната сбирка на Съвета за продължаване на съдебната реформа, правосъдният министър Маргарита Попова лансира една изключително… екстравагантна идея. Според нея дознателите, прокурорите и съдиите, които се занимават с икономически престъпления и с дела за корупция, задължително трябва да изкарат по една магистратура по счетоводство и финанси. Причината е една: качеството на работата по този тип престъпления е много ниско. Темите за размисъл обаче са цяла камђра. Като се започне от „интимната мисъл” за провала на експеримента, наречен ликвидиране на следствието. И се стигне до нежеланието на държавата да свали от плещите на Темида най-тежкия воденичен камък – вещите лица и съдебните експертизи
Всяка година в България се образуват около 700 000 наказателни, граждански и административни дела. По приблизителни данни в списъците на вещите лица, утвърждавани със специална заповед на правосъдния министър, фигурират имената на близо 10 000 специалисти. По закон основните експертизи са 33 вида и са разпределени в 10 класа (или категории). Преди две петилетки годишните разходи на съдебната власт за вещи лица не надхвърляха 10-12 милиона, докато днес финансовата ситуация е критична: през 2009 г. разходите са били около 20-22 млн. лв., през 2010 г. сигурно ще „ударят” 24-25 млн. лв., а през 2011 г. най-вероятно ще набъбнат с още три-четири милиона.
Тук трябва да бъде направено едно много важно уточнение. В гражданския процес експертизите се плащат от страните, които са ги поискали, така че това перо по никакъв начин не обременява републиканския бюджет. Големият проблем е в наказателното производство, защото там „ножицата” между образуваните досъдебни производства и влезлите в сила присъди (ако това се случи, разноските за вещите лица се възстановяват от осъдения в полза на бюджета), е отворена до… безкрай.
Според статистиката, от демократичните промени през 1989 г. насам, всяка година в България се образуват средно по 120 – 150 хил. досъдебни производства. По време на т.нар. силов период на охраната и застраховането - 1994-1996 г. например, в страната са били регистрирани над… 800 000 престъпления. Имало е и по-кротки моменти, но като цяло – от началото на демокрацията до наши дни, в България са извършени не по-малко от 2,5 млн. престъпления.
В същото време, по данни на Националния статистически институт, всяка година с влезли в сила осъдителни присъди приключват средно по 20 000 наказателни производства (най-слаба в това отношение е 1993 г. – 3199 присъди, а най-силна е 1009 г. – 25 942 присъди).
Оттук нататък сметките са ясни. Срещу 2,5 млн. извършени и регистрирани престъпления „лежат” не повече от 400 000 осъдителни присъди (без значение дали те са ефективни, условни или пък са трансформирани в административни наказания). Според действащата нормативна уредба съдебна експертиза се назначава тогава, когато за решаването на даден казус се изискват специални умения, каквито дознателите, прокурорите и съдиите не притежават. И това е нормално.
Абсурдите започват оттук нататък.
Съгласно чл. 399 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, научни институти, съсловни и други организации. Тези предложения се правят до председателя на съответния окръжен или административен съд.
От друга страна, всеки строителен инженер, икономист, лекар и т.н., който се чувства професионално подготвен и обществено мотивиран, има право сам да се номинира за вещо лице. В този случай предложенията се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
От трета страна, ЗСВ разрешава на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба, в случай на необходимост, да си утвърдят свои собствени списъци с вещи лица.
От четвърта страна (пак според ЗСВ), „когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони”. С други думи, ако в списъка с вещите лица на Софийския районен съд липсва подходящо вещо лице за някакво дело, председателят на съдебния състав има право да си „изпише” подходящ експерт от Пловдив, Бургас, Русе или Петрич.
От пета страна, ако сметне за необходимо, всеки дознател, разследващ прокурор или председател на съдебен състав има право да поръча експертиза и на специалисти, които не фигурират в нито един от изброените преди малко списъци.
Въпреки че съществуват толкова много опции за избор на вещи лица, не се гарантира най-важното: тяхната професионална компетентност, начините за поддържане на квалификацията им и високото качество на техния труд. Професионалните качества на вещите лица при вписването им в списъците на съдилищата се преценяват само по формални критерии, като достатъчно е кандидатът да представи диплома за завършено професионално образование и документ за петгодишен стаж по специалността. За вписване в списъците за вещи лица не се проверяват реалните качества на кандидатите, не се изискват референции от работодателите им, не се провеждат изпити, не се обсъжда как са поддържали квалификацията си и с каква конкретна дейност се е формирал искания петгодишен стаж.
И накрая, за да бъде кашата наистина много гъста и много „безвкусна”, още две подробности от пейзажа.
Според чл. 396, ал. 1 от ЗСВ съдебният орган, който възлага експертизата, трябва да открие необходимите му вещи лица чрез принципа на случайния подбор. По дефиниция това означава следното: „Случайният подбор се прави в рамките на много широко дефинирана област на науката от набор от имена с тяхната професионална ориентация и телефони за контакт”. На практика обаче полицаите и магистратите са принудени да избират вещи лица от „едни списъци”, които не дават никаква представа за конкретната по-тясна специалност на експертите. По причина че професионалната им област е определена много общо като строителство, счетоводство, ядрена и топлинна енергетика и т.н. Дали строителните инженери, проектанти и др. са специалисти в областта на гражданското или пътното строителство, дали са работили като инженери на сгради, промишлени предприятия, градски пътища или мостово строителство – съдията само може да гадае.
И още нещо много важно. Според закона наказателната отговорност, която вещите лица носят в случай на злоупотреба (ако умишлено изопачат факти и обстоятелства в полза на една от страните по делото), е много сериозна. Разпоредбата на чл. 291,
ал. 1 от Наказателния кодекс е категорична: „Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на
властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.”
Тук обаче веднага „изниква” един друг въпрос: как, в случай на необходимост, ще бъде установено, че вещото лице по дадено дело наистина е дало съзнателно невярно заключение?
Естествено това става в ново наказателно производство, което може да доведе до спиране на основното съдебно производство, по което е изслушана съответната експертиза. Поради бавното съдопроизводство в България често страните се отказват от възможността да сезират компетентните органи.
Друг сериозен проблем е установяването на това престъпление. Доказването на неверността на заключението на вещото лице се извършва с други, повторни експертизи, и много рядко на базата на други доказателства. Тоест евентуалната вина на едно вещо лице трябва и може да бъде установена само от неговите колеги. Което, естествено, в 99 процента от случаите не се случва. Независимо от това дали делото е за откраднат кон, „преродил” се в магазинната мрежа под формата на телешки салам. Или за фалшиви подписи, с чиято помощ е откраднато юридическо лице с дълготрайни материални активи за над 150 млн. евро.
Ганка Кольовска, председател на Асоциацията на българските бизнес консултанти и синдик с над 15-годишна кариера: 
Монополът на Темида трябва да падне
Г-жо Кольовска, вие по принцип сте синдик, но доколкото знам, се явявате в съда и като вещо лице. Според вас в какво състояние се намира този… „сегмент” на правораздавателната система?
Вещите лица могат да бъдат разделени в две основни категории. В едната влизат чисто финансовите специалисти, които оценяват икономическо състояние, финансови параметри, движение на активите, начин на работа, резултати и т.н. Във втората категория влизат тесните специалисти, които най-общо също се делят на два вида: инженери - които се произнасят по качеството на един строителен обект, и оценители – те пък преценяват за какво може да послужи въпросният обект.
Може ли малко по-конкретно?
Ако с дадена сграда се случи „нещо” и срещу строителната компания бъде образувано наказателно дело, за участие в експертизите ще бъдат поканени инженерите. Тоест хората, които могат да преценят дали по време на строителството някой нещо е сбъркал и на какъв етап е станало това объркване. Примерно дали използваните строителни материали са качествени, дали основите са изкопани и излети правилно, дали при асансьорните шахти и носещите стени всичко е наред или пък при арматурата нещо не е било объркано. До използване на оценителите се стига, когато строителната компания е в процедура по несъстоятелност и в нея е влязъл синдик, когато даден строителен обект е предмет на търговски спор, при дела за делба на активи, фалит и т.н.
И тук се появява нещо много странно. Един специалист може да стане оценител само ако получи необходимия за това лиценз.
Правата и задълженията на тази гилдия са уредени от специален нормативен акт - Закона за независимите оценители, а дейността й се координира от Камарата на независимите оценители. За мен големите проблеми са свързани с останалите вещи лица. И всеки търговец - без значение дали се занимава със строителство, с автомобилни превози или с производство на някакъв вид стоки, който е имал досег със съдебната система, знае за какво говоря.
Нищо, нека припомним отново.
Системата за подбор на вещите лица е такава, че на практика никой няма реална представа от техния професионален статут, от нивото на тяхната квалификация и от начините, по които те поддържат тази своя квалификация на експертно ниво.
Нали всяка година министърът на правосъдието подписва специална заповед, в която изрично е упоменато кой какъв специалист е?
Така е, но вие виждали ли сте какво пише в списъците с вещите лица към окръжните съдилища?
Да. Примерно – Иван Николов Рачев, адрес, ЕГН, телефон за връзка, област, в която съм компетентен, и описание на дипломите, доказващи моята компетентност.
Според списъка на вещите лица към Софийския градски съд вие сте завършили Университета по архитектура, строителство и геодезия пред 15 години и имате една специализация в Западна Европа, но в момента не работите. Оттук нататък започва същинската неяснота. Ясно е, че разбирате от строителство, ама на какво – на тунели, на мостове, на жилищни сгради или промишлени предприятия? Освен това вие от колкото години не работите – от една, пет или десет? От изключителна важност също е на каква длъжност сте работили, т.е. дали сте били административен ръководител, оперативен мениджър или технически ръководител.
Че откога постът определя степента на квалификация?
Много е важно, защото вещите лица трябва да са в час с всички актуални промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба, трябва да знаят наизуст действащите български и международни стандарти в бранша и т.н. Съгласете се, че не е все едно дали съдбата ви ще зависи от съдебен експерт с две висши образования, който от пет години е изпълнителен директор на строителна фирма и има зад гърба си 25-30 хотела или седем-осем бизнес центъра. Или пък експертизата ще бъде възложена на друг строителен експерт – също с две висши образования, който – по една или друга причина - от седем-осем години ръководи бригада за лепене на фаянс.
Ако имате възможност, вие какво бихте променили... като за начало?
Най-напред ще освободя органите на досъдебното производство и съдиите от задължението да се занимават с вещите лица. Въпреки че по закон съдебните процеси са състезателни, на практика нищо подобно не се случва. В наказателния процес, по време на досъдебното производство, експертизите се назначават от дознателите и прокурорите. А защитата се запознава с резултатите едва при предявяването на материалите, т.е. накрая, когато дойде време да се пише обвинителният акт. Още по-лошо е по време на съдебния процес, защото тогава и двете страни – обвинението и защитата, са абсолютно безгласни букви. Те могат да отхвърлят едни или други заключения, може да настояват за назначаването на нови експертизи, но единственият, който решава, е съдът. В гражданския и административния процес положението е същото, но с едно изключение: според ГПК съдът подбира еднолично само вещите лица при първата експертиза. След това, ако се наложи изработването на нова, примерно на тройна експертиза, съдът назначава едно вещо лице, а останалите двама си „поделят” страните по делото.
Според мен трябва да бъде въведена практиката, утвърдена открай време в демократичния свят: всяка от страните доказва тезата си чрез колкото и каквито си иска експертизи, а съдът преценява дали изводите в тях са състоятелни, или са измислени. Съвсем естествено разходите за вещите лица остават за сметка на страните, отпада и необходимостта всяка година административните ръководители в съдебната власт да губят по месец и половина-два за подбор и утвърждаване на вещи лица.
Ако това се случи, няма ли да настане някакъв хаос? Или по-точно – достъп до делата да получат дори откровени шарлатани и измамници?
Не, защото едва ли ще се намери прокурор, подсъдим, ищец или ответник, който да наеме непрофесионалист или мошеник. След което да загуби делото с всички произтичащи от това последствия. Всъщност, ако трябва да бъда откровена, сегашната система предполага избор на експерти... слепешката. Кандидатстването е по документи - биография, копие от трудовата книжка, дипломи, характеристики, препоръки и т.н. Този набор от документи обаче не гарантира компетентността на дадено вещо лице, защото потвърждава единствено... евентуалното съществуване на такава компетентност.
Според мен съдебните експерти трябва да са изключителни професионалисти, наистина да са вещи в занаята си, защото в много голяма степен от тяхната преценка зависи съдбата на един човек, на една фирма или на един отрасъл. Тоест, ако ти не си вътре в реалната дейност, не следиш отблизо непрекъснато променящите се нормативни актове и технологични изисквания, ако не си в час с новите технологии в бизнеса, няма как да бъдеш експерт. Независимо от това дали става дума за финанси и счетоводство, за строителство или пък за селско стопанство.
А у нас какво се получава? Доста голям процент от вещите лица са безработни. Не по-малък процент са и „вечните” вещи лица – пенсионери. Те от години се въртят в някакви списъци, въпреки че отдавна са вън от реалния бизнес и отдавна не са професионални строители, счетоводители, агрономи, лекари и т.н. Нищо лошо не искам да кажа за тези хора, но дали те, след като формално покриват всички критерии по закон и наредба, с чиста съвест могат да нарекат себе си висококвалифицирани специалисти?
Докато западното разбиране за съдебните експерти е далеч по-праг-матично. Според него, за да стане човек вещо лице, той трябва да е на професионалния връх. Или поне да го е изкачил до половината. И понеже там времето и трудът на тези хора струват скъпо, подобна „експертна” вакханалия като у нас никога не може да се случи.
И накрая, забелязала съм, че от известно време насам съдиите и органите на досъдебното производство започнаха да страдат от някакъв... предпазен синдром. И да назначават експертизи за щяло и нещяло.
Нали законът изисква това да става всеки път, когато за решаването на делото са необходими специални знания?
Какво специално знание например се изисква за изчисляването на лихва за даден период от време? Във всеки сайт на банка или на фирма за недвижими имоти има такъв виртуален калкулатор, интернет страницата на НАП също предлага подобна екстра. Защо трябва да се харчат пари и да се губи време за въпрос, чието решаване зависи от елементарна техническа грамотност?
Нека се върнем на идеята за събарянето на съдебния монопол при назначаването на експертизите. Не се ли опасявате, че ако това стане, ще се надигне вълна от протести срещу вещите лица? Примерно, че манипулират експертизите в полза на онази страна, която даде повече?
Пак ще повторя. Ако монополът падне, едва ли ще се намери обвинител, подсъдим, ищец или ответник, който да не поиска най-доброто за себе си. Експерт от БНБ или на щат в Сметната палата, професор в Университета за архитектура, строителство и геодезия или член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Вярно, при това положение цената на „услугата” ще се вдигне, но едновременно с това и качеството ще отскочи до небесата. Защото тогава ще се ползват наистина вещи и компетентни лица, а не хора, които някъде са чули и прочели за нещо си.
Колкото до логическата конструкция „Щом като адвокатите избират вещи лица, значи те ще обслужват интересите на подсъдимия”, за мен тя просто е несъстоятелна. Нима днес някой замеря с камъни вещите лица, правили експертизи за нуждите на досъдебното производство, защото обслужват интересите на прокуратурата? Нищо подобно. Крайно време е привържениците на досегашния модел да признаят, че разликата между съдебния експерт и адвоката е огромна. Експертът няма право да заема страна в съдебния спор, докато на адвоката това му е работата.
Експертът няма право да бъде субективен, защото той изследва даден проблем от гледна точка на действащото законодателство. Докато адвокатът е длъжен да бъде субективен, т.е. да впрегне законодателството така, че да защити тезата на клиента си.
Вижте, навсякъде по света вещото лице по закон е длъжно да бъде компетентно и обективно. Независимо от това кой го избира или кой му плаща хонорара. И причината за това е много елементарна: ТАМ всяка „забежка” в съдебната зала неминуемо се отразява отрицателно на професионалния авторитет на вещите лица. ТУК трябва да стане същото.
Значи въвеждането на програми за определяне на вещи лица чрез случаен избор е безпредметно?
Въпреки че изглежда силно демократичен и намалява вероятността от „наемането” на некомпетентни или корумпирани вещи лица, за мен въвеждането на този принцип ще бъде грешка с непредвидими последствия.
Защо смятате така?
Защото неминуемо ще се стигне до парадокси от типа бивши касиери или счетоводители да правят експертиза по несъстоятелност на строителен холдинг, в който работят 2000-3000 души. В строителството нещата са изключително сложни и много специфични. Счетоводните стандарти – също. Има специален режим за завеждане на незавършени обекти. Пускане в експлоатация, удостоверяване на различни етапи с различни актове, различни видове оценки, различни схеми за продажба в зависимост от конкретната ситуация и т.н. Просто липсват стандартни формули, по които обикновените търговски дружества отчитат приходи и разходи.
Освен това в строителството съществуват много и все различни производствени фактори, които могат да повлияят на крайното решение. И едно вещо лице, което не е действащ специалист в тази област, трудно може да направи качествен анализ за нуждите на съдебното производство. Тоест да даде на съда реална представа за реалното състояние на нещата.
За съжаление, въпреки че не е компетентен на тема строителство, съдът назначава тази експертиза сам. А с въвеждането на случайния избор – и на сляпо.
Е, все пак може вещите лица сами да признаят некомпетентността си в подобни случаи, не смятате ли?
Абсурд. Най-малко 90% от вещите лица никога няма да направят подобен жест, защото половината от тях ще загубят обществен и ведомствен престиж, а другата половина – пари, колкото и незначителни да са хонорарите.
Г-жо Кольовска, вие по принцип сте синдик, но доколкото знам, се явявате в съда и като вещо лице. Според вас в какво състояние се намира този… „сегмент” на правораздавателната система?
Вещите лица могат да бъдат разделени в две основни категории. В едната влизат чисто финансовите специалисти, които оценяват икономическо състояние, финансови параметри, движение на активите, начин на работа, резултати и т.н. Във втората категория влизат тесните специалисти, които най-общо също се делят на два вида: инженери - които се произнасят по качеството на един строителен обект, и оценители – те пък преценяват за какво може да послужи въпросният обект.
Може ли малко по-конкретно?
Ако с дадена сграда се случи „нещо” и срещу строителната компания бъде образувано наказателно дело, за участие в експертизите ще бъдат поканени инженерите. Тоест хората, които могат да преценят дали по време на строителството някой нещо е сбъркал и на какъв етап е станало това объркване. Примерно дали използваните строителни материали са качествени, дали основите са изкопани и излети правилно, дали при асансьорните шахти и носещите стени всичко е наред или пък при арматурата нещо не е било объркано. До използване на оценителите се стига, когато строителната компания е в процедура по несъстоятелност и в нея е влязъл синдик, когато даден строителен обект е предмет на търговски спор, при дела за делба на активи, фалит и т.н.
И тук се появява нещо много странно. Един специалист може да стане оценител само ако получи необходимия за това лиценз.
Правата и задълженията на тази гилдия са уредени от специален нормативен акт - Закона за независимите оценители, а дейността й се координира от Камарата на независимите оценители. За мен големите проблеми са свързани с останалите вещи лица. И всеки търговец - без значение дали се занимава със строителство, с автомобилни превози или с производство на някакъв вид стоки, който е имал досег със съдебната система, знае за какво говоря.
Нищо, нека припомним отново.
Системата за подбор на вещите лица е такава, че на практика никой няма реална представа от техния професионален статут, от нивото на тяхната квалификация и от начините, по които те поддържат тази своя квалификация на експертно ниво.
Нали всяка година министърът на правосъдието подписва специална заповед, в която изрично е упоменато кой какъв специалист е?
Така е, но вие виждали ли сте какво пише в списъците с вещите лица към окръжните съдилища?
Да. Примерно – Иван Николов Рачев, адрес, ЕГН, телефон за връзка, област, в която съм компетентен, и описание на дипломите, доказващи моята компетентност.
Според списъка на вещите лица към Софийския градски съд вие сте завършили Университета по архитектура, строителство и геодезия пред 15 години и имате една специализация в Западна Европа, но в момента не работите. Оттук нататък започва същинската неяснота. Ясно е, че разбирате от строителство, ама на какво – на тунели, на мостове, на жилищни сгради или промишлени предприятия? Освен това вие от колкото години не работите – от една, пет или десет? От изключителна важност също е на каква длъжност сте работили, т.е. дали сте били административен ръководител, оперативен мениджър или технически ръководител.
Че откога постът определя степента на квалификация?
Много е важно, защото вещите лица трябва да са в час с всички актуални промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба, трябва да знаят наизуст действащите български и международни стандарти в бранша и т.н. Съгласете се, че не е все едно дали съдбата ви ще зависи от съдебен експерт с две висши образования, който от пет години е изпълнителен директор на строителна фирма и има зад гърба си 25-30 хотела или седем-осем бизнес центъра. Или пък експертизата ще бъде възложена на друг строителен експерт – също с две висши образования, който – по една или друга причина - от седем-осем години ръководи бригада за лепене на фаянс.
Ако имате възможност, вие какво бихте променили... като за начало?
Най-напред ще освободя органите на досъдебното производство и съдиите от задължението да се занимават с вещите лица. Въпреки че по закон съдебните процеси са състезателни, на практика нищо подобно не се случва. В наказателния процес, по време на досъдебното производство, експертизите се назначават от дознателите и прокурорите. А защитата се запознава с резултатите едва при предявяването на материалите, т.е. накрая, когато дойде време да се пише обвинителният акт. Още по-лошо е по време на съдебния процес, защото тогава и двете страни – обвинението и защитата, са абсолютно безгласни букви. Те могат да отхвърлят едни или други заключения, може да настояват за назначаването на нови експертизи, но единственият, който решава, е съдът. В гражданския и административния процес положението е същото, но с едно изключение: според ГПК съдът подбира еднолично само вещите лица при първата експертиза. След това, ако се наложи изработването на нова, примерно на тройна експертиза, съдът назначава едно вещо лице, а останалите двама си „поделят” страните по делото.
Според мен трябва да бъде въведена практиката, утвърдена открай време в демократичния свят: всяка от страните доказва тезата си чрез колкото и каквито си иска експертизи, а съдът преценява дали изводите в тях са състоятелни, или са измислени. Съвсем естествено разходите за вещите лица остават за сметка на страните, отпада и необходимостта всяка година административните ръководители в съдебната власт да губят по месец и половина-два за подбор и утвърждаване на вещи лица.
Ако това се случи, няма ли да настане някакъв хаос? Или по-точно – достъп до делата да получат дори откровени шарлатани и измамници?
Не, защото едва ли ще се намери прокурор, подсъдим, ищец или ответник, който да наеме непрофесионалист или мошеник. След което да загуби делото с всички произтичащи от това последствия. Всъщност, ако трябва да бъда откровена, сегашната система предполага избор на експерти... слепешката. Кандидатстването е по документи - биография, копие от трудовата книжка, дипломи, характеристики, препоръки и т.н. Този набор от документи обаче не гарантира компетентността на дадено вещо лице, защото потвърждава единствено... евентуалното съществуване на такава компетентност.
Според мен съдебните експерти трябва да са изключителни професионалисти, наистина да са вещи в занаята си, защото в много голяма степен от тяхната преценка зависи съдбата на един човек, на една фирма или на един отрасъл. Тоест, ако ти не си вътре в реалната дейност, не следиш отблизо непрекъснато променящите се нормативни актове и технологични изисквания, ако не си в час с новите технологии в бизнеса, няма как да бъдеш експерт. Независимо от това дали става дума за финанси и счетоводство, за строителство или пък за селско стопанство.
А у нас какво се получава? Доста голям процент от вещите лица са безработни. Не по-малък процент са и „вечните” вещи лица – пенсионери. Те от години се въртят в някакви списъци, въпреки че отдавна са вън от реалния бизнес и отдавна не са професионални строители, счетоводители, агрономи, лекари и т.н. Нищо лошо не искам да кажа за тези хора, но дали те, след като формално покриват всички критерии по закон и наредба, с чиста съвест могат да нарекат себе си висококвалифицирани специалисти?
Докато западното разбиране за съдебните експерти е далеч по-праг-матично. Според него, за да стане човек вещо лице, той трябва да е на професионалния връх. Или поне да го е изкачил до половината. И понеже там времето и трудът на тези хора струват скъпо, подобна „експертна” вакханалия като у нас никога не може да се случи.
И накрая, забелязала съм, че от известно време насам съдиите и органите на досъдебното производство започнаха да страдат от някакъв... предпазен синдром. И да назначават експертизи за щяло и нещяло.
Нали законът изисква това да става всеки път, когато за решаването на делото са необходими специални знания?
Какво специално знание например се изисква за изчисляването на лихва за даден период от време? Във всеки сайт на банка или на фирма за недвижими имоти има такъв виртуален калкулатор, интернет страницата на НАП също предлага подобна екстра. Защо трябва да се харчат пари и да се губи време за въпрос, чието решаване зависи от елементарна техническа грамотност?
Нека се върнем на идеята за събарянето на съдебния монопол при назначаването на експертизите. Не се ли опасявате, че ако това стане, ще се надигне вълна от протести срещу вещите лица? Примерно, че манипулират експертизите в полза на онази страна, която даде повече?
Пак ще повторя. Ако монополът падне, едва ли ще се намери обвинител, подсъдим, ищец или ответник, който да не поиска най-доброто за себе си. Експерт от БНБ или на щат в Сметната палата, професор в Университета за архитектура, строителство и геодезия или член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Вярно, при това положение цената на „услугата” ще се вдигне, но едновременно с това и качеството ще отскочи до небесата. Защото тогава ще се ползват наистина вещи и компетентни лица, а не хора, които някъде са чули и прочели за нещо си.
Колкото до логическата конструкция „Щом като адвокатите избират вещи лица, значи те ще обслужват интересите на подсъдимия”, за мен тя просто е несъстоятелна. Нима днес някой замеря с камъни вещите лица, правили експертизи за нуждите на досъдебното производство, защото обслужват интересите на прокуратурата? Нищо подобно. Крайно време е привържениците на досегашния модел да признаят, че разликата между съдебния експерт и адвоката е огромна. Експертът няма право да заема страна в съдебния спор, докато на адвоката това му е работата.
Експертът няма право да бъде субективен, защото той изследва даден проблем от гледна точка на действащото законодателство. Докато адвокатът е длъжен да бъде субективен, т.е. да впрегне законодателството така, че да защити тезата на клиента си.
Вижте, навсякъде по света вещото лице по закон е длъжно да бъде компетентно и обективно. Независимо от това кой го избира или кой му плаща хонорара. И причината за това е много елементарна: ТАМ всяка „забежка” в съдебната зала неминуемо се отразява отрицателно на професионалния авторитет на вещите лица. ТУК трябва да стане същото.
Значи въвеждането на програми за определяне на вещи лица чрез случаен избор е безпредметно?
Въпреки че изглежда силно демократичен и намалява вероятността от „наемането” на некомпетентни или корумпирани вещи лица, за мен въвеждането на този принцип ще бъде грешка с непредвидими последствия.
Защо смятате така?
Защото неминуемо ще се стигне до парадокси от типа бивши касиери или счетоводители да правят експертиза по несъстоятелност на строителен холдинг, в който работят 2000-3000 души. В строителството нещата са изключително сложни и много специфични. Счетоводните стандарти – също. Има специален режим за завеждане на незавършени обекти. Пускане в експлоатация, удостоверяване на различни етапи с различни актове, различни видове оценки, различни схеми за продажба в зависимост от конкретната ситуация и т.н. Просто липсват стандартни формули, по които обикновените търговски дружества отчитат приходи и разходи.
Освен това в строителството съществуват много и все различни производствени фактори, които могат да повлияят на крайното решение. И едно вещо лице, което не е действащ специалист в тази област, трудно може да направи качествен анализ за нуждите на съдебното производство. Тоест да даде на съда реална представа за реалното състояние на нещата.
За съжаление, въпреки че не е компетентен на тема строителство, съдът назначава тази експертиза сам. А с въвеждането на случайния избор – и на сляпо.
Е, все пак може вещите лица сами да признаят некомпетентността си в подобни случаи, не смятате ли?
Абсурд. Най-малко 90% от вещите лица никога няма да направят подобен жест, защото половината от тях ще загубят обществен и ведомствен престиж, а другата половина – пари, колкото и незначителни да са хонорарите.
Вещите лица могат да бъдат разделени в две основни категории. В едната влизат чисто финансовите специалисти, които оценяват икономическо състояние, финансови параметри, движение на активите, начин на работа, резултати и т.н. Във втората категория влизат тесните специалисти, които най-общо също се делят на два вида: инженери - които се произнасят по качеството на един строителен обект, и оценители – те пък преценяват за какво може да послужи въпросният обект.
Може ли малко по-конкретно?
Ако с дадена сграда се случи „нещо” и срещу строителната компания бъде образувано наказателно дело, за участие в експертизите ще бъдат поканени инженерите. Тоест хората, които могат да преценят дали по време на строителството някой нещо е сбъркал и на какъв етап е станало това объркване. Примерно дали използваните строителни материали са качествени, дали основите са изкопани и излети правилно, дали при асансьорните шахти и носещите стени всичко е наред или пък при арматурата нещо не е било объркано. До използване на оценителите се стига, когато строителната компания е в процедура по несъстоятелност и в нея е влязъл синдик, когато даден строителен обект е предмет на търговски спор, при дела за делба на активи, фалит и т.н.
И тук се появява нещо много странно. Един специалист може да стане оценител само ако получи необходимия за това лиценз.
Правата и задълженията на тази гилдия са уредени от специален нормативен акт - Закона за независимите оценители, а дейността й се координира от Камарата на независимите оценители. За мен големите проблеми са свързани с останалите вещи лица. И всеки търговец - без значение дали се занимава със строителство, с автомобилни превози или с производство на някакъв вид стоки, който е имал досег със съдебната система, знае за какво говоря.
Нищо, нека припомним отново.
Системата за подбор на вещите лица е такава, че на практика никой няма реална представа от техния професионален статут, от нивото на тяхната квалификация и от начините, по които те поддържат тази своя квалификация на експертно ниво.
Нали всяка година министърът на правосъдието подписва специална заповед, в която изрично е упоменато кой какъв специалист е?
Така е, но вие виждали ли сте какво пише в списъците с вещите лица към окръжните съдилища?
Да. Примерно – Иван Николов Рачев, адрес, ЕГН, телефон за връзка, област, в която съм компетентен, и описание на дипломите, доказващи моята компетентност.
Според списъка на вещите лица към Софийския градски съд вие сте завършили Университета по архитектура, строителство и геодезия пред 15 години и имате една специализация в Западна Европа, но в момента не работите. Оттук нататък започва същинската неяснота. Ясно е, че разбирате от строителство, ама на какво – на тунели, на мостове, на жилищни сгради или промишлени предприятия? Освен това вие от колкото години не работите – от една, пет или десет? От изключителна важност също е на каква длъжност сте работили, т.е. дали сте били административен ръководител, оперативен мениджър или технически ръководител.
Че откога постът определя степента на квалификация?
Много е важно, защото вещите лица трябва да са в час с всички актуални промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба, трябва да знаят наизуст действащите български и международни стандарти в бранша и т.н. Съгласете се, че не е все едно дали съдбата ви ще зависи от съдебен експерт с две висши образования, който от пет години е изпълнителен директор на строителна фирма и има зад гърба си 25-30 хотела или седем-осем бизнес центъра. Или пък експертизата ще бъде възложена на друг строителен експерт – също с две висши образования, който – по една или друга причина - от седем-осем години ръководи бригада за лепене на фаянс.
Ако имате възможност, вие какво бихте променили... като за начало?
Най-напред ще освободя органите на досъдебното производство и съдиите от задължението да се занимават с вещите лица. Въпреки че по закон съдебните процеси са състезателни, на практика нищо подобно не се случва. В наказателния процес, по време на досъдебното производство, експертизите се назначават от дознателите и прокурорите. А защитата се запознава с резултатите едва при предявяването на материалите, т.е. накрая, когато дойде време да се пише обвинителният акт. Още по-лошо е по време на съдебния процес, защото тогава и двете страни – обвинението и защитата, са абсолютно безгласни букви. Те могат да отхвърлят едни или други заключения, може да настояват за назначаването на нови експертизи, но единственият, който решава, е съдът. В гражданския и административния процес положението е същото, но с едно изключение: според ГПК съдът подбира еднолично само вещите лица при първата експертиза. След това, ако се наложи изработването на нова, примерно на тройна експертиза, съдът назначава едно вещо лице, а останалите двама си „поделят” страните по делото.
Според мен трябва да бъде въведена практиката, утвърдена открай време в демократичния свят: всяка от страните доказва тезата си чрез колкото и каквито си иска експертизи, а съдът преценява дали изводите в тях са състоятелни, или са измислени. Съвсем естествено разходите за вещите лица остават за сметка на страните, отпада и необходимостта всяка година административните ръководители в съдебната власт да губят по месец и половина-два за подбор и утвърждаване на вещи лица.
Ако това се случи, няма ли да настане някакъв хаос? Или по-точно – достъп до делата да получат дори откровени шарлатани и измамници?
Не, защото едва ли ще се намери прокурор, подсъдим, ищец или ответник, който да наеме непрофесионалист или мошеник. След което да загуби делото с всички произтичащи от това последствия. Всъщност, ако трябва да бъда откровена, сегашната система предполага избор на експерти... слепешката. Кандидатстването е по документи - биография, копие от трудовата книжка, дипломи, характеристики, препоръки и т.н. Този набор от документи обаче не гарантира компетентността на дадено вещо лице, защото потвърждава единствено... евентуалното съществуване на такава компетентност.
Според мен съдебните експерти трябва да са изключителни професионалисти, наистина да са вещи в занаята си, защото в много голяма степен от тяхната преценка зависи съдбата на един човек, на една фирма или на един отрасъл. Тоест, ако ти не си вътре в реалната дейност, не следиш отблизо непрекъснато променящите се нормативни актове и технологични изисквания, ако не си в час с новите технологии в бизнеса, няма как да бъдеш експерт. Независимо от това дали става дума за финанси и счетоводство, за строителство или пък за селско стопанство.
А у нас какво се получава? Доста голям процент от вещите лица са безработни. Не по-малък процент са и „вечните” вещи лица – пенсионери. Те от години се въртят в някакви списъци, въпреки че отдавна са вън от реалния бизнес и отдавна не са професионални строители, счетоводители, агрономи, лекари и т.н. Нищо лошо не искам да кажа за тези хора, но дали те, след като формално покриват всички критерии по закон и наредба, с чиста съвест могат да нарекат себе си висококвалифицирани специалисти?
Докато западното разбиране за съдебните експерти е далеч по-праг-матично. Според него, за да стане човек вещо лице, той трябва да е на професионалния връх. Или поне да го е изкачил до половината. И понеже там времето и трудът на тези хора струват скъпо, подобна „експертна” вакханалия като у нас никога не може да се случи.
И накрая, забелязала съм, че от известно време насам съдиите и органите на досъдебното производство започнаха да страдат от някакъв... предпазен синдром. И да назначават експертизи за щяло и нещяло.
Нали законът изисква това да става всеки път, когато за решаването на делото са необходими специални знания?
Какво специално знание например се изисква за изчисляването на лихва за даден период от време? Във всеки сайт на банка или на фирма за недвижими имоти има такъв виртуален калкулатор, интернет страницата на НАП също предлага подобна екстра. Защо трябва да се харчат пари и да се губи време за въпрос, чието решаване зависи от елементарна техническа грамотност?
Нека се върнем на идеята за събарянето на съдебния монопол при назначаването на експертизите. Не се ли опасявате, че ако това стане, ще се надигне вълна от протести срещу вещите лица? Примерно, че манипулират експертизите в полза на онази страна, която даде повече?
Пак ще повторя. Ако монополът падне, едва ли ще се намери обвинител, подсъдим, ищец или ответник, който да не поиска най-доброто за себе си. Експерт от БНБ или на щат в Сметната палата, професор в Университета за архитектура, строителство и геодезия или член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Вярно, при това положение цената на „услугата” ще се вдигне, но едновременно с това и качеството ще отскочи до небесата. Защото тогава ще се ползват наистина вещи и компетентни лица, а не хора, които някъде са чули и прочели за нещо си.
Колкото до логическата конструкция „Щом като адвокатите избират вещи лица, значи те ще обслужват интересите на подсъдимия”, за мен тя просто е несъстоятелна. Нима днес някой замеря с камъни вещите лица, правили експертизи за нуждите на досъдебното производство, защото обслужват интересите на прокуратурата? Нищо подобно. Крайно време е привържениците на досегашния модел да признаят, че разликата между съдебния експерт и адвоката е огромна. Експертът няма право да заема страна в съдебния спор, докато на адвоката това му е работата.
Експертът няма право да бъде субективен, защото той изследва даден проблем от гледна точка на действащото законодателство. Докато адвокатът е длъжен да бъде субективен, т.е. да впрегне законодателството така, че да защити тезата на клиента си.
Вижте, навсякъде по света вещото лице по закон е длъжно да бъде компетентно и обективно. Независимо от това кой го избира или кой му плаща хонорара. И причината за това е много елементарна: ТАМ всяка „забежка” в съдебната зала неминуемо се отразява отрицателно на професионалния авторитет на вещите лица. ТУК трябва да стане същото.
Значи въвеждането на програми за определяне на вещи лица чрез случаен избор е безпредметно?
Въпреки че изглежда силно демократичен и намалява вероятността от „наемането” на некомпетентни или корумпирани вещи лица, за мен въвеждането на този принцип ще бъде грешка с непредвидими последствия.
Защо смятате така?
Защото неминуемо ще се стигне до парадокси от типа бивши касиери или счетоводители да правят експертиза по несъстоятелност на строителен холдинг, в който работят 2000-3000 души. В строителството нещата са изключително сложни и много специфични. Счетоводните стандарти – също. Има специален режим за завеждане на незавършени обекти. Пускане в експлоатация, удостоверяване на различни етапи с различни актове, различни видове оценки, различни схеми за продажба в зависимост от конкретната ситуация и т.н. Просто липсват стандартни формули, по които обикновените търговски дружества отчитат приходи и разходи.
Освен това в строителството съществуват много и все различни производствени фактори, които могат да повлияят на крайното решение. И едно вещо лице, което не е действащ специалист в тази област, трудно може да направи качествен анализ за нуждите на съдебното производство. Тоест да даде на съда реална представа за реалното състояние на нещата.
За съжаление, въпреки че не е компетентен на тема строителство, съдът назначава тази експертиза сам. А с въвеждането на случайния избор – и на сляпо.
Е, все пак може вещите лица сами да признаят некомпетентността си в подобни случаи, не смятате ли?
Абсурд. Най-малко 90% от вещите лица никога няма да направят подобен жест, защото половината от тях ще загубят обществен и ведомствен престиж, а другата половина – пари, колкото и незначителни да са хонорарите.
