Експерти отхвърлиха предвижданата реформа във водния сектор
Политиката и Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията на Република България е напълно погрешна. Философията на документа е тотално сбъркана и няма да доведе до очакваната реформа, а по-скоро ще предизвика криза. Водната стратегия не бива да бъде приемана преди да бъде редактирана на 80 %. Такова е становището на Националния комитет за подобряване на водоснабдяването в България (НКПВБ), което днес беше представено пред медиите. „Стратегията трябва да бъде документ с ясно изразени намерения за структурна реформа. Със съжаление трябва да отбележа, че основни цели и намерения на този жизнено важен отрасъл са анализирани и развити до голяма степен от погрешно тълкувани, изходни постановки и твърдения. Пренебрегнат е и основния принцип за баланса на потребностите и възможностите за тяхното постигане в реално време с реални средства”, заяви инж. Ганчо Хитров, председател на НКПВБ. Най-голямата грешка за експертите е създаването на Асоциации по водоснабдяване и канализации, лансирани чрез Закона за водите. Специалистите имат забележки и относно прогнозираните капиталов инвестиции, заложеното потребление на вода и бъдещата цена на водата. Те са категорични, че стойностите и на трите критерии са силно завишени. Стратегията приема общо потребление на вода на битови нужди 3,340 млрд. куб. м към 2035 г. Това няма как да се случи при демографски срив, имиграцията на населението и ограничените потребности на промишлеността. В момента общото количество вода, която се ползва годишно за питейно водоснабдяване на страната възлиза на 1,300 до 1,350 млрд. куб. м. Реално определените потребности формират и размера на необходимите инвестиции в сектора. Коментарът относно цената на водата и предвиденото повишение през годините ще доведат до социална непоносимост. От НКПВБ посочиха още, че в стратегията не е заложено намаляване на загубите на водата в баланса за допълнително задоволяване на нуждите. Мотивите за преработване на стратегията на НКПВБ са изпратени до председателя на Парламента, министър-председателя, министрите на регионалното развитие и на околната среда и до председателите на ресорните парламентарни комисии. За момента, обаче реакции от институциите няма.