Счупеното водно огледало в Кърджали

Проектът за укрепване на бреговете на река Арда в рамките на града датира още от средата на миналия век. Различни кметове и държавници още тогава лансират идеята за плавателна и красива река в Кърджали. Годините минаваха, а реката все течеше кална и мътна. Гражданите вече не вярваха в красивия оазис. Обречена ли беше тази идея? Днес Водното огледало вече е готово, но отговорът на този въпрос съвсем не е красноречиво и многозначно ДА!

Наистина, Водното огледало стана факт. През миналото лято лентата на хидротехническото съоръжение беше прерязана. Похарчени бяха внушителните 80 милиона евро. Обектът е красив и уникален. Въпреки непрестанното започване и спиране на строежа, въпреки допълнителните разходи, въпреки наводнените мазета и силните вибрации в района, Кърджали вече има своята уникална емблема. Това обаче не се превърна в щастливия край на дългата приказка...
В общественото пространство витаят съмнения за законността на обекта. Кметът на града Хасан Азис пък бе обвинен в различни измами и нарушения. Правителството разпореди проверки, а прокуратурата започна производство.
Можем само да гадаем как ще свърши тази сага. Можем обаче и да се разходим около Водното огледало, можем обективно да видим колко е красиво и колко недовършено...
Гергьовден е. Слънцето потъва между хълмовете, а преливащата вода над шлюзовете тихо шепне тъжната песен на реката. Водното огледало е забравено. До преливниците под Арденския мост вече е мръсно. Плуват шишета, клони и найлонови торбички. Течението отнася част от тях към яз. „Студен кладенец”. Еуфорията от миналото лято вече я няма. Няма разходки и радост от гледката.

Тръгваме бавно по брега. Алеите все още не са завършени и многото пясък и прах бързо обясняват липсата на хора наоколо. Оградите все още са прясно боядисани. Те са поставени по цялата дължина на брега. Този бряг обаче не представлява нищо друго освен 5-метрова отвесна стена. Страшно е да си представим какво би станало, ако някой падне вътре. Пътят му за спасение е само един – плуване в продължение на стотици метри, стигане до стените и лудият късмет точно там да има някой, който да го извади. Друг изход пък е плуване срещу течението пак в продължение на стотици метри, докато се стигне до западния край на огледалото, където нивото на водата е по-малко от метър. Това е шокиращо! Ами ако падналият не може да плува?
Няма спасители, няма дори охрана. Изградени са някакви кабинки за надзор, но те са винаги празни.
След като си построил нещо такова, след като правиш алеи за разходки по брега, след като е планирано обектът да бъде част от голям парк, най-задължителното нещо е да има сериозна охрана и спасители. Табелата „Скачането забранено” няма как да е достатъчна.
Над Водното огледало минават още три моста. Единият е старият въжен мост над Арда. Изгнили дъски, много дупки и заплашително износени метални въжета. Изключително опасен мост! Падане от него съвсем не е изключено, дори да си най-внимателният и гъвкав минувач. Там често минават дори малки дечица. Вървим по този мост бавно, гледайки внимателно къде стъпваме. Той силно скърца и се клати, тревожно алармирайки за преклонната си възраст.
Продължаваме пътя си към втория мост. Той е най-нов и най-голям. Обезопасен е сравнително добре. Проблемът при него е това, което се случва отдолу, точно до брега на Водното огледало. Територията там през пролетните дни се е превърнала в палатков лагер. Десетки роми заформят временните си жилища, които напускат едва през есента. Те използват водите на Арда за пране, къпане и всички познати битови нужди. Никой не ги следи. Въпреки усилията на общината за решаване на този проблем, явно на този етап това не е постигнато.
Продължаваме към последния мост, който е пешеходен. Намира се над началото на Водното огледало. Силно впечатление ни прави нивото на водата. При преливниците в другия край тя е почти до равнището на стените, като достига над 4 метра. Тук, само два километра западно от преливниците, нивото няма и 100 см. Няма шлюзове, няма и укрепени стени. Реката си тече по своето естествено издълбано корито. Мястото си е в рамките на града, откъдето и да го погледнеш, нищо че не е в центъра. Усещането е за недовършена и претупана работа.
Какво костваше по-доброто нивелиране на дъното, за да се получи наистина еднакво пълно корито? Как ще се движат малки лодки на дълбочина едва 60-70 см например? Питаме се и защо не са изградени още няколко метра стени? Може би парите не са стигнали или пък хората, които са го правили, са заложили на атрактивна визия само в центъра на града. Кой знае...
Вече сме извън рамките на огледалото. Остава ни половин километър до преливника на язовир „Кърджали”, откъдето се оформя речният дебит. Коритото и в тази част заобикаля покрайнините на най-големия квартал в града – „Възрожденци”. Виждаме някакви метални мостове, хора, които мият колите си, отново мръсотия и боклуци. Това определено е задният двор на града, задният двор и на Водното огледало. Той е грозен и опасен. Наоколо е пълно с малки къщи и черни пътища. Защо коритото е оставено в това състояние? Тук нивото е само метър-два, но опасността и мръсотията са недопустими.
На мръсотията и тинята отделяме специално внимание. Чуват се изказвания, че Водното огледало трябва да бъде изпразнено до решаването на всички проблеми с него и изчистването на всички опасения по сигурността. Ако това стане, в центъра на Кърджали ще има едно голямо тинесто блато, благоприятна среда за комари и жаби. Дори сега, по Гергьовден, забелязахме тиня и застояла мръсна вода. Много усилия трябва да се хвърлят за решаване на този проблем. В момента обаче, във време на спорове и размяна на реплики в града и по медиите, Водното огледало изглежда изоставено и забравено.
Няколко думи и за наводнените мазета и вибрациите в района. Гражданите още се оплакват от такива проблеми. До един от най-близките блокове до съоръжението виждаме хора, седнали на пейката отпред. Разказаха ни, че още имат влага в мазетата си вследствие на повишеното ниво на подпочвените води. Вибрациите не са изчезнали, но са значителна рядкост в последно време.
Хората не се радват на Водното огледало. Въп-реки че все пак е красиво, въпреки че е необходимо при наводнения. Многото приказки и атаки, свързани със строежа, вече омръзнаха на кърджалийци. Те отново не вярват, че проектът ще бъде довършен докрай. Правено и преправяно от много майстори, при управлението на редица кметове, счупеното Водно огледало явно се нуждае от... неизмислено още лепило.