Ще разкажем за българското строително дело по света, ще разлистим страници от българското присъствие в друга страна, където българските инженери, архитекти, техници и строители са оставили ярки доказателства и признаниe за своето умение и висока квалификация. Държавата е Сирия. Тази страна, разположена на стратегически кръстопът, с най-старата столица в света Дамаск, обект и терен на войни, инвазии и събития от хиляди години, е много добре позната на българските специалисти в различни области. Още по-добро е представянето на българската техническа мисъл, кадри и образование там ще разкажем за българското строително дело по света, ще разлистим страници от българското присъствие в друга страна, където българските инженери, архитекти, техници и строители са оставили ярки доказателства и признаниe за своето умение и висока квалификация. Държавата е Сирия. Тази страна, разположена на стратегически кръстопът, с най-старата столица в света Дамаск, обект и терен на войни, инвазии и събития от хиляди години, е много добре позната на българските специалисти в различни области. Още по-добро е представянето на българската техническа мисъл, кадри и образование там.

През шейсетте години на миналото столетие (1960–1970) по взаимна спогодба между правителствата на двете страни започва прием на сирийски студенти в нашите висши учебни заведения. В резултат на това в нашите вузове се подготвят и дипломират десетки сирийски инженери, архитекти, лекари, фармацевти, агрономи. Почти всички от тях, завръщайки се в родината си, в резултат от добрата квалификация и познания, получени в България, заемат възлови постове в набиращата скорост сирийска държава.
Успоредно с това, тъй като 90% от тях са си взели българки за съпруги, постепенно внасят трайна следа в бита, икономиката и всекидневието на тази развиваща се арабска държава. В резултат от добрите политически и икономически взаимоотношения между двете страни България започва да оказва техническа помощ на Сирия чрез държавните институции „Техноимпекс”, „Агрокомплект”, „Медексим”. Десетки български инженери, архитекти, агрономи, геодезисти, хидромелиоратори, лекари заминават на работа в Сирия.
Смело може да се каже, че в определени отрасли българската техническа мисъл изиграва огромна роля в строителството и благоустрояването на Сирия. Поради разнообразието на климата - от умереноконтинентален до пустинен, за да може да се използват максимално всички природни ресурси, в страната е трябвало да се изградят редица язовири, напоителни системи, водозадържащи съоръжения и др. И по една грандиозна по мащаби програма започва проектирането и изграждането на язовири по продължение на
р. Ефрат, напоителни системи – „Оронто” и „Махарде”, водозадържащи съоръжения в района на градовете Рака, Дер и Зор, Хомс, Хама. Гръбнакът на тези проекти са българските висококвалифицирани експерти от „Агрокомплекс”, „Водпроект”. Имената на инж. Сараян, Съби Тинтеров, Дино Симеонов, Джонджоров  са добре известни и се произнасят с респект и уважение от всички.
Паралелно с това започва и кампания за благоустройството на редица големи сирийски градове. В проектантски организации към министерствата на строителството и благоустройството работят редица изтъкнати български специалисти по ВиК  – Т. Тенчев, С. Начев, Д. Вучков, Ст. Вълев. По техни проекти се изграждат водоснабдителните и канализационните системи на градовете Тартус, Латакия, Рака, Алеп, Хомс. Скоро българските специалисти, наричани на местен език „хабири”, печелят уважението на местните строителни среди с познанията и трудолюбието си. Те предават уменията си на местните специалисти. Към всеки български инженер е прикрепен млад местен специалист, който освен технически познания получава и неоценима възможност да прилага на практика българския опит.
През годините на Ливанската война (1981–1983), независимо от неспокойната обстановка в района, атентатите на „черните барети”, военните действия в съседен Ливан, българите продължават да работят в Сирия. По това време броят на българските специалисти по линия на „Техноимпекс” достига 100 човека, конкурират го специалистите на „Агрокомплект”, пристига и започва работа военно-медицинска бригада по линия на новосформираната организация „Медексим”. Български инженери са привлечени като консултанти в управленията на сирийските министерства. И до днес инж. П. Пъпънов е уважаван преподавател в Дамаския технически университет.
Не остават по-назад и българските строителни организации. В гр. Тартус през 1980–1983 г. е построен най-големият завод за производство на цимент от българското предприятие „Монтажи” съвместно с източногерманска фирма. „Булгаргеомин” изпраща свои екипи за извършване на сондажни проучвания в гр. Хасеки и гр. Камишли. „Техноекспортстрой” също има свое представителство в Дамаск. По това време започва и строителството на българско дипломатическо представителство. Български инженери вземат участие в проектирането на уникален по това време международен проект: Ислямски конгресен център в Дамаск. На площ от повече от 700 хектара се проектира (и вече е реализиран) огромен комплекс с конгресна зала за няколко хиляди души, хотелска част и всички помощни съоръжения – подобен по мащаб на НДК в София. Сред екипи от френски, холандски и италиански специалисти българите се налагат с познанията и опита си.
Поощрени от тези успехи, и за укрепване на връзките между двата народа, българското посолство в Дамаск учредява така нареченото  Дружество на българските зетьове. В него са поканени да членуват всички сирийски специалисти, които имат български съпруги, канят ги на всички български национални празници, събития, културни изяви, мероприятия за обмяна на опит и др.
Но както е известно, тези добри позиции започват бавно да изчезват и спомените за българското техническо присъствие в Сирия постепенно остават в миналото. Правят се плахи опити да се реализират съвместни проекти за изграждане на напоителна система в района на гр. Алепу, проектирана в по-ранен етап от „Вод-проект”, но главно поради промените у нас през деветдесетте години и не особено голямата охота за уреждане на стари финансови задължения от страна на Сирия тези опити не се реализират.
Затова посещението на нашата правителствена делегация в края на  април т.г. и участието на български бизнесмени от строителния бранш в нея идва много навреме и събужда нови надежди за възобновяване на традиционно добрия имидж на България като страна с добри традиции в област-та на строителството в Сирия.