Свилена Гражданска
Г-н Стоянов, каква е ситуацията при управлението на строителни отпадъци (СО) у нас?
По-голямата част от тях все още се депонират. Положителното е, че в много региони от страната има издадени разрешения на фирми за дейности със СО. Цената за депониране непрекъснато нараства и строителните компании предпочитат да доставят отпадъци за оползотворяване. В пътния и железопътния сектор се влагат все повече рециклирани материали. Те се ползват и в обратни насипи и в проекти за рекултивация на депа и нарушени терени.
Има ли вече резултати от приетата наредба за СО у нас?
Строителният сектор в България е в начален етап от прилагането на новата концепция за управление на отпадъците. Изискванията, въведени в Наредбата за управление на СО, не следва да се отразят на цената на строителните продукти. Производството на материали от рециклирани отпадъци не се различава съществено от този на направата от природни ресурси. Процесът е познат и стойността не би трябвало да е по-висока.
Новите нормативни изисквания по никакъв начин няма да затруднят строителния бранш, напротив – ще спомогнат за създаване на екологосъобразна и икономически ефективна система за управление на строителните отпадъци.
Основните резултати от прилагането на наредбата са за създаването на благоприятни условия за изграждане на необходимата инфраструктура. Ще се осигури пазар за продуктите от рециклираните материали. Те ще могат да се влагат при производство на строителни продукти, за основа на настилки, засипване на изкопи, изграждане на паркинги и пътни конструкции от по-нисък клас, за дренажни слоеве или като механичен стабилизатор на почвата, за открити спортни площадки, редовно запръстяване на депата за неопасни (битови) отпадъци, като по този начин заменят използването на земни маси и почви, и др.
За увеличаване на рециклирането е необходимо да се осигури участие на всички заинтересовани страни в процеса. Изисква се тясно сътрудничество между компетентните органи, индустрията и обществото. Събирането на строителните отпадъци за рециклиране трябва да се интегрира с пазарите за продукти, за да бъде системата устойчива.
Как протича процесът на оползотворяване?
Той може да се извършва на специализирани площадки за рециклиране или директно на терена за строителство и разрушаване. Оборудването може да е стационарно, полустационарно или мобилно. Предимствата на постоянните площадки са техният капацитет и възможности за организиране на пълен технологичен процес, при който рециклираните материали са с високо качество. Освен това могат да се поддържат складови наличности от различни видове – бетон, керамика, асфалт, с цел по-голяма гъвкавост на пазара и по-добри възможности за контрол на тяхното качество по подобие на съоръженията за производство на кариерни инертни продукти. Този тип съоръжения позволява по-ефективно прилагане на методи за намаляване или отстраняване на неблагоприятните въздействия върху околната среда от процесите на рециклиране. Недостатъците на този тип съоръжения са свързани със сравнително големите начални инвестиции и експлоатационни разходи, с необходимостта от по-големи терени и с изискването за постоянен значителен поток на строителни отпадъци, за да бъдат рентабилни.
Предимствата на временните площадки и мобилните инсталации са свързани с ограничаване на разходите за транспорт и евентуално с възможността рециклираните материали да бъдат използвани на мястото на образуването им. Дори когато последното не е възможно, транспортирането им до мястото на употребата им е икономически по-изгодно и технически по-лесноосъществимо. Недостатъците на този тип инсталации са свързани с ограничения им капацитет и с липса на възможности за пречистване на рециклираните материали, както и с по-труден контрол на въздействието върху околната среда. Полустационарните инсталации на постоянни площадки заемат междинно място по отношение на предимства и недостатъци между горните две групи.
Препоръчително е при стартиране на дейностите по оползотворяване на СО у нас да се започне с използването на опростените технологии за рециклиране, съчетани със селективно разрушаване и предварително третиране на мястото на образуване с оглед намаляване на началните вложени средства и създаване на първоначална практика по рециклиране.
Как се улеснява дейността на строителите?
Основната идея на нормативния документ е въвеждане на цялостна процедура по съвременно екологосъобразно управление на отпадъците в страната и повишаване на ресурсната ефективност, в т.ч. устойчивото потребление на природни ресурси. С прилагането на законодателните изисквания за управление на отпадъците се създадоха предпоставки за нови инвестиции в тази сфера, а също така и подходящи условия за използване на рециклирани вместо природни ресурси.
Колко депа за строителни отпадъци са необходими за страната ни?
Остатъците, образувани на територията на страната, следва приоритетно да се оползотворяват. Регистрационни документи за предварително третиране са издадени на фирми в почти всички РИОСВ, като 8 от тях – в Бургас, Варна, Пазарджик, Смолян, София, Стара Загора, Хасково, Шумен, имат и регистрационни документи за рециклиране на строителните отпадъци.
Тези, които не могат да бъдат оползотворени, се съхраняват в депа за инертни отпадъци или в съществуващите регионални депа за неопасни отпадъци. Но това е все по-нежелана възможност. Депонирането става изключително скъпо и икономически нецелесъобразно за собственика на строителните отпадъци. Само отчисленията всяка година за периода 2015 – 2017 г. се увеличават със стъпка на нарастване 30% спрямо предходните 12 месеца, а от 2018 – 2020 г. се увеличават с равна стъпка от 17 лв. През 2014 г. размерът за всеки тон е 22 лв. Ако цената за депониране например на регионално депо варира от 22 лв./т до 30 лв./т, то общите разходи могат да са от 44 лв./т до 52 лв./т.
Какъв е европейският опит в сектора?
Част от европейските държави са разработили специфично законодателство и стратегически документи за управление на строителните отпадъци. Като един от най-добрите примери в това отношение може да бъде посочена Белгия (Фландрия) като първия регион в Европа, разработил и реализирал план за управление на СО през 1995 г. Това е първият документ, в който се поставят количествени цели за рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци – 75% до 2000 г. При отчитане на резултатите се оказва, че те са изпълнили 85%.
В Германия строителната индустрия поема доброволен ангажимент през 1996 г. за намаляване наполовина на депонираните строителни отпадъци. Тя си поставя цели 70% рециклиране и оползотворяване на база количествата през 1995 г. Секторът отразява своите наблюдения от процесите по управление в 5 двугодишни доклада до компетентните органи, показващи достигането на целите. Някои експерти дори смятат, че методите за отчетност не са били достатъчно ефективни и са постигнати дори по-високи цели за рециклиране. Тази инициатива на фирмите продължава и към момента, но експертното мнение е, че при поставяне на по-високи цели е необходимо те да бъдат формулирани като законово изискване.
Финландия през 1997 г. приема правителствено решение, поставяйки индикативни цели от 50% рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци до 2000 г. Испания разработва своя първи план за управление на остатъците през 2001 г. (за периода 2001 – 2006 г). Те вече имат и втори – до 2015 г. В него са интегрирани целите на новата рамкова директива. Поради липсата на приложимо законодателство за управление на строителните отпадъци е отчетено, че на практика ефективността на първия план е недостатъчна, в резултат на което през 2008 г. е приет Кралски декрет 105/2008 г. В него са заложени конкретни отговорности на генераторите и притежателите на СО, както и изискването за всеки строителен обект да бъде разработван план за управление на отпадъците. Специално внимание е обърнато на управлението на опасните отпадъци, които се образуват при строителството и разрушаването на сгради. Въведено е изискването за заплащане на депозит в полза на компетентните органи, който се връща, когато бъде доказано, че материалите са оползотворени или рециклирани законосъобразно. Всички тези добри европейски практики са намерили приложение в политиката по управление на строителните отпадъци в България.
