Людмил Митакев
По българските земи са останали прекрасни образци на строителното изкуство на древните римляни. Но когато се види вила „Армира”, уникалният мраморен дворец предизвиква усещането за пътуване във времето.
Тук е живял тракийски аристократ
Комплексът е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит у нас. Той е изглеждал като богатите римски вили в Помпей преди изригването на вулкана Везувий, тъй като схемата на застрояване е същата. По обем, разнообразие и качество на запазените елементи това е единственият подобен паметник не само в българските земи, но и въобще в границите на балканските римски провинции.
Сградата е разделена на две части, до едната има достъп за външни лица, в другата са помещенията и покоите на собствениците. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001 – 2002 г. са допринесли изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар. Той е получил за заслуги пред римската власт статут на гражданин на империята и така е добил правото да създаде стопанство, което е организирал още през 50 – 70 г. сл.Хр., или само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим. Този античен архитектурен ансамбъл е съществувал до 378 г. сл.Хр. При битката при Адрианопол (дн. Одрин, Турция) на 9 август 378 г. войските на римския император Валент били разбити от готите, а самият той – ранен. Някои изследователи предполагат, че той е пренесен във вилата и е намерил смъртта си при нейното опожаряване.
Домът на римския разкош
Мястото на имението с площ от 3600 кв. м е било специално избрано. То отговаря на подобни обекти, описани от древните римски автори Варон и Колумела. Стопанството на богатата тракийска фамилия е обхващало цялата долина на р. Армира, която е последният десен приток на Арда. Тук са разположени жилищната сграда и градината за отдих и разходки. В югоизточния край на дома е била построена и тераса, от която домакините и техните гости са се наслаждавали на красивата природа и реката. Икономическото замогване на собствениците се е основавало не само на селскостопанската продукция, получавана от много плодородните земи наоколо. Още при създаването на имението са били открити и разработени кариери за качествен бял мрамор. В началото той бил използван за декорирането на самата вила и от това време датират мозайките в коридорите, около басейна, както и на дъното му. По същото време е била изработена и прекрасна колонада с изящни бази, колони и капители в римо-коринтски стил в перистила.
Античната вила била на два етажа. На първия е имало двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални, баня по римски образец и други жилищни помещения, всички организирани около един голям басейн в средата. Край него били оформени четири покрити коридора. Оттук е тръгвала стълба за втория етаж, където са били разположени още спални и работни помещения за жените. Партерът е изграден изцяло от камък. Главният вход е бил от запад и е бил украсен с поне две колони. Както в богатите римски вили на Помпей и Херкулан, и тук е приложена схемата за разделяне на сградата на две. В първата част външните лица и гости имали достъп, а втората е само за семейството. Спалните на собствениците от първите две поколения са били разположени в северозападната част на сградата. Вилата се е отоплявала с хипокауст. Той представлявал подово отопление, при което долната част на сградата е повдигната на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища.
Банята на собствениците е била разположена в най-слънчевата и закътана част на жилището. Тя следва принципите на римското строителство на подобни сгради. Според древните тялото е трябвало да бъде затоплено постепенно и затова имало помещения за хладка, топла и гореща баня. Снабдена е и със сауна, което е било голям лукс в един частен дом.
Цялата сграда е била композирана около големия басейн. От входа се преминавало през вестибюл и се достигало до вътрешното централно пространство и басейна. С правоъгълна форма, размерите му били огромни за подобно съоръжение в частен дом. С дълбочина от 1,60 м, дължина и ширина 11 х 7 м басейнът бил под открито небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. Тя достигала до басейна чрез изграден водопровод от извора, преминавала през мраморна фантастична фигура и като водоскок пълнела съоръжението. Дъното е било покрито с мозайка, а стените и стълбата – с бял мрамор. В горния край на изящните колони и капители при водното съоръжение са били издигнати фризове с релефна украса и с изваяни, повтарящи се глави на Медуза Горгона. Подовете на вестибюла и коридорите около басейна са били декорирани с черно-бели мозайки с растителни и геометрични орнаменти. Белият фон на графичните мозайки е изпълнен от мраморни кубчета. Това са най-ранните мозайки, открити в България от римска епоха. Характерен елемент на украсата е т.нар. мотив свастика. Освен свастиките са показани и орнаментите пелта, кръгове с вписани розети – все познати мотиви от елинския период. Стените на коридорите и помещенията са били изрисувани със стенописи в червен, бял, черен и зелен цвят. Пиластровите капители са едни от най-красивите, откривани в римските провинции. Хермите, както и повтарящите се образи на Медуза Горгона, в украсата от мрамор са играли ролята на пазители на дома и семейството. Изключително ценна е мозайката в спалнята на собствениците на вилата. Разделена е на отделни полета и ограничена с широка рамка. На нея са изобразени портретите на собственика през първата половина на II в. сл.Хр. и неговите деца – момче и момиче. Подът е застлан с мозайка, с голям медальон в средата, в който е изобразена главата на Медуза Горгона.
Историята
на откриването
Вила „Армира” се намира на 4 км западно от Ивайловград. Шедьовърът е открит още през 1964 г. при строителството на язовир. Проучван е от екип на ст.н.с. д-р Янка Младенова. По-късно научното ръководство поема доц. д-р Гергана Кабакчиева. По време на разкопките са открити над 3000 архитектурни и декоративни фрагмента – големи части от мозайки, части от колонадите, мраморни парапети, стенни облицовки, рамки и прозоречни решетки, стълбове с глава на бог Хермес в горната част и др. Именно заради своята украса вила „Армира” е изключително ценно съкровище. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя в периода I – V в. Особено важно е обстоятелството, че декоративните елементи са почти изцяло съхранени. Това е позволило практически пълна възстановка на интериора на сградата. Най-голямата римска частна постройка у нас е реставрирана и вече посреща туристи. Възстановени са вътрешният басейн, мраморните фигури, както и главният вход на вилата и системата за подово отопление.
