Людмил Митакев
Едва ли има българин, който да не е посетил Варненския аквариум. Емблематичната за морската столица сграда е подобна на станцията в Неапол, а замисълът е на цар Фердинанд. Монархът стои изцяло зад идеята.
В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. царят разпорежда на д-р Парашкев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. Същата вечер монархът пише писмо до директора на Неаполската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на този нов за страната институт. В следващите дни д-р Стоянов пък води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет за осигуряване на терен за сградата. Проф. Дорн се отзовава на поканата на цар Фердинанд и изпраща планове и снимки на Неаполската станция.
На 17 януари 1906 г. частният секретар на Фердинанд – Ламбрев, телеграфира на Стоянов и му нарежда да изработи съвместно с окръжния управител обстоятелствен рапорт, който да бъде изпратен до министъра на народното просвещение. Въз основа на него Министерският съвет взима решение за построяване на морската станция.
На 25 януари 1906 г. Общинският съвет с протоколно решение № 61 отпуска сума и назначава комисия, която да обходи и избере подходящо място. През есента вече е положен
основният камък
на сградата. На тържеството присъстват цялото царско семейство, министърът на просветата Иван Шишманов и на вътрешните работи Димитър Петков, представители на академичната и културната общност, чуждите дипломати във Варна и множество граждани. След молебена цар Фердинанд произнася реч, в която отбелязва, че високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общото съкровище на всемирната култура. „Ето защо българският народ, съзнавайки тази истина, не е забравял, че има да се грижи не само за своето политическо укрепване и материално благосъстояние, но и за своето повдигане чрез всички средства, които му доставят науките и изкуствата и които създават общочовешките ценности. Аз виждам недалеч деня, когато европейски учени ще посещават този очарователен бряг, за да изучат една от най-интересните фауни и заедно с това, намирайки всички условия за успешна научна работа, да отдават чест на малката, но културно пораснала България”, подчертал монархът.
По случай полагането на основния камък на станцията са били разменени приветствия с румънския княз, с принца на Монако, с проф. Дорн и др.
Решението е функционално и модерно
Проектът за зданието на Аквариума се възлага на известния варненски архитект Дабко Дабков. Голямо внимание той отделя на увенчаващия завършек на сградата, който е в съответствие със зараждащото се национално-романтично направление у нас. Изключително оригиналното решение на фасадата съчетава барелефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Арх. Дабков споделя идеята, че именно в обществената архитектура могат да се създадат нови типове сгради, въплъщаващи обществените настроения и духовната нагласа на нацията, и то чрез модерни композиционни решения и образен език. Времето налага в архитектурата на сградите, предназначени за обществен живот, да се вложат образи, които да подкрепят националното самосъзнание. И докато повечето примери по това време са в София, то Аквариумът е своеобразен, но точен отклик на авангардното европейско течение от първия етап на модерната архитектура – сецесиона. Дори един кратък анализ разкрива пълното сходство в принципите на формообразуването. Той е сложен комплекс, изграден от отделни функционални звена, изявени във външните обеми, които се разкриват пред погледа постепенно, възприемат се в движение и от много зрителни точки. Вътрешните пространства са пластични и преливат едно в друго с меки преходи. Стълбищата се разгръщат плавно в пространствата, таваните са третирани като част от заобикалящите стени и покривни покрития. Използват се конструктивни решения от метал – новост за европейската архитектура, като се прилагат така, че да изявят своята пластика и художествена изразителност на формите.
През 1911 г. сградата е построена, но
започването
на Балканската война
през 1912 г. не дава възможност за обзавеждането й. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, цар Фердинанд през 1913 г. по препоръките на професорите зоолози д-р Шишков и д-р Моров предава сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1914 г. проф. Г. Шишков поема грижите за обзавеждането на станцията с необходимите инсталации и съоръжения. Започването на Първата световна война през 1914 г. отново спира развитието на института, а краят на войната нанася поражения на зданието. Сградата на Аквариума става убежище на войскови части, а после и квартира на прогонените от родината си тракийски бежанци. След нещастното завършване на войната през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части, от Машинното училище и от Рибарското училище до 1930 г. През същата година полуразрушената и в окаян вид сграда отново е предадена на Софийския университет. Под ръководството на проф. Ст. Консулов е извършен основен ремонт. На 17 юли 1932 г. цар Борис III открива официално Морската биологична станция. На тази дата се чества и годишнина от създаването на Варненския аквариум.
Централната зала разкрива пред погледа на посетителите впечатляваща колекция от сладководни и морски обитатели, представени в естествената им среда. В няколко съседни салона са подредени експозиции, даващи пълна картина за флората, фауната и специфичните особености на Черно море.
В другите две зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, нагледно да се разгледа хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море.
След направените през последните години ремонти Аквариумът е място за отмора и за трупане на знания. Тук е и офисът на Балканската асоциация за околна среда (BENA). За хората с двигателни проблеми е изградена специална механична рампа, която прави института достъпен, а информацията вътре е поднесена и в каталог с Брайловата азбука.
Кой е арх. Дабко Дабков
Проектът за зданието на Аквариума неслучайно е възложен на знаменития варненски арх. Дабко Дабков. В изданието „Архитектурата на България 1878 – 1944” е поместен следният текст: „Неговото творчество е понякога немного индивидуализирано, друг път извънредно характерно и преминава през всички стилови особености.” Това лаконично заключение ни въвежда в света на големия Дабков – една от най-ярките личности на стара Варна.
Роден е в Трявна на 21 януари 1875 г. Следва архитектура в Мюнхен. Завръща се във Варна през 1899 г. и в периода 1905 – 1912 г. е архитект и окръжен инженер. Тези години се характеризират с усилено строителство и благоустрояване на града с площади, булеварди, улици, обществени и жилищни сгради.
В силния си творчески период след 1910 г. Дабков проектира редица емблематични до наши дни варненски сгради. Измежду тях са модерният кино-театър „Ранков“, доходните здания на ул. „Княз Борис I“, хотел „Лондон“ с двустранно централно тяло, с балкони, фризове и орнаменти, както и някои от знаковите къщи на бул. „Мария Луиза“. Архитектът е автор на сградите на Софийската банка на ул. „Преславска“ и Средното търговско училище (сега Икономическия университет). Съвместно с арх. Стефан Венедикт Попов проектира монументалното здание на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили.
Разхождайки се само по „Княз Борис I”, името на арх. Дабко Дабков срещаме 8 пъти. Той е може би най-успешният варненски архитект с огромно творчество. След 1944 г. е дискредитиран. Голяма част от имуществото му е национализирано, а семейството – подложено на тормоз. Арх. Дабков трудно понася това унижение. Умира на 8 януари 1945 г.
