Людмил Митакев
Между двете световни войни България става шеста в Европа по темп на икономическо развитие. Мнозина богатеят, а развлеченията не са чак толкова много. Българи с предприемчив дух измислят още един нестандартен за тогавашното време и местните нрави проект – построяване на казино.
Царското казино
във Вършец
То представлява умалено копие на комплекса в Баден-Баден – известния курорт край Виена. В началото на това място имало само една ротонда. Почиващите минавали, отпивали от топлите води и слушали софийски оркестри. Създаването на казиното започва през 1920 г. Официалното освещаване е през 1924 г., но има данни, че още през 1922 г. е посрещало любители на хазарта. Чест гост бил принц Кирил – брат на Борис III, и вероятно затова от т.нар. Банско казино хората започнали да го наричат Царското. През 30-те години то вече е обогатено с виенска сладкарница и ресторант с жива музика.
Идеята за построяването на първия балнеолечебен ансамбъл към казиното била на д-р Дамян Иванов и негова съпруга Вилхелмина, която местните наричали Мина. Тя била аристократка, виенчанка, дъщеря на Людвиг Високометски – първи съветник на ерцхерцог Фердинанд. Смята се, че е давала ценни указания за професионално оформяне на градините в градчето.
През 1938 г. тук е бил първият в България конкурс за красота с участието на 23 девойки. Победителка е Олга Дръндарева от Русе. През същата година казиното било електрифицирано с централа, подарък от цар Борис III.
Сега Царското казино е пусто и тъне в разруха. То отдавна не работи и само внушителната постройка напомня за някогашната му слава, когато тук се е събирал каймакът на столицата.
Във Варна като
в „Мулен Руж”
Докато във Вършец се усещал стилът на Виена, във Варна залагали повече на френските постижения в тази област. Затова програмата на казиното в Морската градина повече приличала на изпълненията във вариететата в Париж. Емблемата на морската ни столица е построена през 1928 г. по проект на Желязко Богданов. Решена е в стил артдеко. Силуетът й се допълва органично от двете фигури, дело на известния архитект Кирил Шиваров. След опустошителния пожар през 1958 г., когато е почти унищожено, казиното е възстановено по проект на арх. Панайот Минков.
Местни краеведи твърдят, че заведението било обичано от Тодор Живков. Тук той правел оперативки с ръководството на града. Обстановката била като в най-изисканите ресторанти на Запад. Синият салон на първия етаж носел името си от цвета на кадифето, с което били облицовани стените му. Таваните били богато украсени със стилизирани медузи и морски звезди. Характерни за Червения салон на втория етаж били мебелите, всичките в ален плюш. Лятната сцена е решена във формата на раковина, около която има скулптури на русалки. И цялата красота е в градина, на която биха завидели много европейски столици.
Архитект Виктория
Ангелова прави
казиното в Бургас
Преди Втората световна война Бургас бил град на кръчмите и кафенетата. Нощният живот кипял до зори, а казиното било перлата в короната на града. Авангардната архитектура на зданието, вградена в стръмния морски бряг, го превръща в истинска сензация още през 1938 г., когато е официалното откриване. Отстрани казиното прилича на кораб, врязал се в сушата. Идеята за невероятния проект е на столичанката Виктория Ангелова.
То е разположено в Морската градина, а Бургаският мост, както е известен мостикът в града – източно от нея. Било изградено каменно стълбище, по което и до днес се стига до алеите на парка и прословутото заведение.
Казиното е построено по поръчка на общинската управа, която брои от бюджета си внушителните 2 млн. златни лева. За луксозните мебели чиновниците дават още 250 хил. лв. Една година преди да бъде направена първата копка, легендарният кмет на Бургас Атанас Сиреков обявява конкурса. Състезават се 17 души, а надпреварата печели Виктория Ангелова с идеята „333”. Архитектката вече е станала известна с проектите си на знаменателни сгради в София, като например днешната Градска библиотека. Местните власти откупуват проекта за 6000 лв. Инвеститорите започват работа на минутата. Поради наклона на терена се случва истинско чудо. След старта на изкопните работи се оказва, че трябват двойно по-здрави основи от предвидените. Затова общинарите променят стратегията в движение и изграждат втори приземен етаж, вкопан в брега с невероятен изглед към морето. Така освен с луксозен ресторант и лъскава сладкарница бъдещото казино се сдобива и с нощен бар. Всъщност любопитен факт е, че заведението никога не е работило като хазартно. Там не е имало нито рулетка, нито други игри на късмета. И до днес остава загадка защо местните управници са решили да го нарекат казино.
Архитектурното чудо е открито с тържествена церемония и се превръща в национална новина. Всички вестници пишат за бляскавото събитие. Елитът от царска България се стича в морския град, за да изпие чаша шампанско сред тузарски лукс.
За един ден Морското казино се превръща в легенда. От близо и далече валят заявки за резервации. Да вечеряш в казиното или да танцуваш валс в луксозния бар, било въпрос на голям престиж. Местните фабриканти имали постоянно резервирана маса, на която с чаша абсент в ръка обсъждали търговията и бистрели политиката. Офицерите от Царската гвардия също били почетни гости в хитовото заведение. Политиците пък вземали точно тук най-важните решения за региона.
Мястото на култовото заведение не е избрано случайно – невероятната гледка към морето разкрива целия залив, а самата сграда се вижда от корабите в морето и откъм мостика. Привечер там сядали по-заможните семейства. Жените на индустриалци, предприемачи и търговци обожават най-оживеното място, където могат да покажат най-новите си тоалети, фините копринени шалове и шапки с пера по последна европейска мода. Така било до 1944 г.
Заведението е емблематично, защото е преживяло три епохи, белязани с възходи и падения, богатство и мизерия. Съдбата му поразително копира политическите и икономическите процеси в страната. След 9 септември 1944 г. ситуацията коренно се променя, а казиното е кръстено „Москва”. Но местните и посетителите на града и тогава си го наричат Морското казино. В годините на социализма популярността на заведението донякъде спада, но блясъкът му остава. То се превръща в място за сватби, балове, банкети. Някогашният бар пък става най-хитовата дискотека. След промените през 90-те години на миналия век сградата тъне в разруха, падат парчета мазилка и властите го затварят. Близо 20 г. символът на Бургас е в забвение. През това време невероятната сграда е опожарявана няколко пъти, но някак оцелява. Казиното започва нов живот едва през 2009 г., когато местните власти печелят европейски проект и ремонтират зданието до основи. След реконструкцията е изцяло запазена оригиналната архитектура, но с по-модерна визия. Днес заведението на стария бургаски хайлайф от миналия век е преустроено в културен център.
