Да се завърнеш на… Женския пазар в София

Георги Сотиров

Европейската визия и в един от най-проблемните столични райони – този на Женския пазар, е на път за пореден път да потвърди творческата симбиоза между решенията на Столичната община и работата на строителните фирми. Девизът на столицата „Расте, но не старее” в тези дни би прилягал много точно под надписа „Женски пазар” след неговата тотална реконструкция, която стана благодарение на средства, предоставени по инструмента JESSICA. Финансирането е 7,1 млн. лв. Инициативата на Европейската комисия е разработена със съдействието на Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа. Средствата по нея са за инвестиции в устойчиво градско развитие и възстановяване, които държавите от ЕС разпределят чрез специални револвиращи фондове.
Основната част на
проекта,
разработен от архитектурното бюро А. Д. А., който обхваща участъка от бул. „Стефан Стамболов“ между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Кирил и Методий“ и включва застрояване, благоустройство на пешеходната зона и подземната инфраструктура, е пред закономерния финал. Идеята предполагаше два етапа на строителство. Първият – в участъка между улиците „Екзарх Йосиф“ и „Кирил и Методий“, който включва обектите „Пазар I”, „Пазар II” и „Търговска галерия” и е готов за отдаване на наемателите, и вторият – в зоната между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Пиротска“. Той пък ще включва ресторант, амфитеатър и подземен обществен паркинг.
От търговците на Женския пазар бяха поставени изисквания магазините да бъдат направени на по-малки модули, за да може да има повече възможност за дребните производители. Това е сторено.
Радостното е, че вече няма да ги има напористите мургави продавачи, чиито диалекти от цялата страна те съпътстваха, докато обикаляш и търсиш свежи зеленчуци от земеделци от околните на големия град села. Какви земеделци, бога ми?!
Всичко беше от борсата в „Слатина”, а на сергиите бяха домораслите търговци, които аз за благозвучие наричам прекупвачи.
„Сливи за смет” – ето една българска поговорка, която тук може и да има приложение в положителен аспект, защото под Женския пазар са разположени подземни контейнери за смет. Това е експеримент. 21 контейнера с обем от 1 куб. м и 3 контейнера от 3 куб. м ще събират растителния отпадък от магазините. Представям си в недалечно бъдеще как фирмата, която стопанисва пазарите в столицата, ще произвежда от този отпадък компост, от който да печели.
Околностите също се променят. Има предписание от СО до собствениците на проблемните имоти да ремонтират фасадите. Разбира се, това е трудна и скъпа задача, но първите „лястовички” вече кацнаха срещу пазара. Тук Петър Диков – главният архитект на столицата, пояснява, че в интегрирания план за градско възстановяване и развитие се предвижда навлизане и в съседните квартали, включително и с помощта на европейски средства, за цялостно обновяване на тази зона в София, която е с много чар и дух на 20-те години на миналия век.
Най-скъпото от проекта не е самото изграждане на пазара или пък оформянето на пешеходното пространство, а
подмяната на цялата
инженерна инфраструктура
по дължината на бул. „Стефан Стамболов“ – в отсечката от ул. „Кирил и Методий“ до ул. „Екзарх Йосиф“, т.е. говорим за сериозни строителни изпълнения, които рефлектират върху новия статус на живеещите наоколо.
Близо до пазара са църквата „Св. св. Кирил и Методий“, Синагогата, Централните хали, Западната стена на антична Сердика и катедралният храм „Свети Йосиф“ – най-голямото католическо здание в България.
Гледката из района е различна. Няма ги изгнилите тенекиени сергии по калната и мръсна улица, където си даваха среща не особено почтени търговци с драматично бедни хора, които се пазарят и за едната стотинка само. И полицаи има достатъчно. Различното е, че те често спират за проверка на документите едни странни особи с големи торби от сезал. Вероятно скривалищата на нелегалните търговци на цигари из мазетата на околните къщи все още съществуват, но струва ми се, че и това скоро ще приключи. Точно тук ми се ще набързо да се отнеса до „Нашмаркт” – най-популярния виенски пазар. Местните го наричат „Стомахът на града“. Това сигурно е по подобие на парижаните с техния прочут пазар „Търбухът на Париж”, на чието място е построен супермодерният търговски център Forum des Halles, а в близост до него е авангардният дворец Бобур, или пък го свързват с Емил Зола. Но това е друга тема и тя няма отношение към днешния репортаж.
Днешният репортаж обаче иска да наблегне на надеждата на читателите си, че скоро за софийския Женски пазар ще се говори като за виенския. А той самият се простира в продължение на километър и половина по протежението на ул. „Вийнцайле“ и река Виена. Западният край е по-интересен – с всякакви видове месо, плодове и зеленчуци, включително редки и екзотични, подправки, вино, сирене и маслини, хляб, морски дарове, индийски и близкоизточни специалитети и сергии за кебапи и фалафели. Само секцията за оцет и зехтин е приютила над 20 вида плодови оцета, десетина балсамови разновидности и различен овкусен зехтин. Можеш да намериш и деликатеси като фурми с прошуто.
Малка подробност е, че този пазар съществува от XVI в.
На тръгване
присядам край една от елегантните чешмички. Надявам се, че те ще останат такива, каквито ме посрещнаха само дни преди официалното откриване на пазара. Припомням, че общата реконструирана площ е близо 13 хил. кв. м.
Преди да се отправя към мет­рото на Лъвов мост, се отбивам из няколкото улички край пазара, където днес се чува само арабска реч, а екзотичните наименования на магазините ни карат да се позамислим отново за „изтървания влак” с надписите на обществените места. Свободното движение на хората е един от принципите на демокрацията, но друго настроение можеше да има човек, ако тези стари софийски улици приличаха поне малко на Самоводската чаршия във Велико Търново или на Етнографския ареален комплекс в Златоград. Да показват старите шопски умения през вековете, основно изделия на ръчния труд, антиквариати, картини, цветя, традиционни български места за хранене, шивашки, медникарски, ювелирни работилнички, но… Може би това е просто въпрос на бъдеще.