Невена Картулева
Река Скът заля Мизия на 3 август. Имаше жертви. Много от къщите останаха под водата. Хората бяха евакуирани, градът беше непристъпен дни наред. На някои места все още е. Нивото на водата достигна над 3 м. Бяха предприети спешни мерки за оказване помощ на пострадалите. Две седмици след наводнението градът все още се отводнява. Помпите събират водата през уличния дренаж в ниските части на селището, за да се оттегля по естествен път. Продължава дезинфекцията и извозването на останките от удавените животни.
Кметът на града Виолин Крушовенски съобщи, че по последни данни само 75 от къщите са годни за живеене. Засегнати от наводнението са общо 700. В бедстващия град има остра нужда освен от доброволци и от оценители. Кметът призова за експертна помощ от техническите служби на общините, КСБ, КИИП, САБ и други браншови организации.
Във връзка с преодоляване на последиците Университетът по архитектура, строителство и геодезия изпрати работен екип от 17 специалисти за оглед и оценка на засегнатите сгради в бедстващия град. Посещението им там беше организирано от Столичната община и помощта, която оказаха, е напълно безвъзмездна. Работният екип е установил състоянието на сградите и е оценил дефектите в конструкциите с оглед на бъдещата безопасна експлоатация. Били са посетени над 470 жилищни сгради, две училища и мостове по поречието на р. Скът.
В работната група са участвали преподавателите проф. Здравко Бонев, проф. Йордан Милев, проф. Марина Трайкова, доц. Богомил Петров, доц. Емад Абдулахад, доц. Иван Марчоков, доц. Иван Ростовски, гл.ас. Методи Андреев и ас. Симеон Бояджиев, лаборант Георги Стоянов, редовните докторанти инж. Радослав Орлинов и инж. Таня Чардакова, както и инженери, които от дълги години работят съвместно с колективи от Центъра за научни изследвания и проектиране при УАСГ. Това са инж. Божидар Лесновски, инж. Петър Чернев, инж. Данаил Христов, инж. Георги Георгиев и инж. Венцислав Иванов.
Повече за впечатленията си от мястото на бедствието и за установените щети за в. „Строител“ разказа проф. д-р инж. Йордан Милев. Той уточни, че посещенията на експертите от УАСГ са били две – първото малко след наводнението и второто тази седмица.
По думите му той и колегите му са обследвали 3/4 от пострадалите къщи. „Отидохме в качеството си на строителни инженери, но няма как да останем безучастни към човешката трагедия. Домовете на хората, всичко, което са градили години наред, е загубено. Районът не е богат, населението живее в едноетажни жилища. Водата е заляла всичко на 2 м височина и освен че е повредила къщите, е унищожила и онова в тях – цялото имущество. Хората ми се сториха доста обезверени, не виждат кой ще им помогне“, сподели той първите си впечатления от Мизия.
По отношение на техническата страна на въпроса е категоричен, че сградите не са отговаряли на конструктивните изисквания и преди бедствието. Повечето са стари, правени от кирпич или зидани и след заливането са в доста тежко състояние. Проф. Милев обясни, че работната група е класифицирала пострадалите сгради в 3 групи, означавайки ги с 3 различни цвята. С червено са маркирани тези, които трябва незабавно да се премахнат, с жълто – повредените, които могат да бъдат възстановени конструктивно, но в тях не може да се живее преди ремонт, и със зелено – онези, които могат да бъдат използвани веднага.
„Посетих близо 60 къщи, от които само 2 – 3 бяха с конструкция, що-годе отговаряща на изискванията, и съответно те бяха онези, които могат да се използват веднага. Останалите са по-стари сгради – едноетажни, достроявани, пристроявани. Те са най-пострадали. Повечето от тях – над 70%, трябва да бъдат усилени и едва след това ще са годни за обитаване. Другите 20 – 30% са за директно събаряне. При някои къщи още не може да се каже какво е състоянието, защото мазетата са наводнени и в тях не може да се влезе“, уточни проф. Милев.
Той обаче допълни, че възстановяването и усилването ще струва поне колкото постройките да бъдат изградени наново. Според преподавателя от УАСГ те са поправими технически, но дали това е рентабилно, е въпрос на друго решение. По думите му донякъде то е политическо, защото трябва да се уточни до каква степен да бъдат ремонтирани къщите – до състоянието, в което са били, или така че да отговарят на конструктивните норми. А въвеждането на по-сериозни мерки означава и повече разходи.
„Ако трябва строителният инженер да решава, той, разбира се, ще иска най-доброто. Защото не можем да рискуваме догодина да се случи същото или да стане земетресение и да има пострадали. Тоест някой ясно трябва да каже дали само възстановяваме тези къщи, или ги правим такива, каквито трябва да бъдат. Защото, ако е второто, сметката изобщо не излиза“, коментира той.
Така се стига до интересен казус с нормативната база. Според проф. Милев у нас няма законодателна яснота по въпроса, дали конструкцията трябва да бъде възстановена във вида, в който е била преди бедствието, или така че да отговаря на актуалните норми. Това означава, че се разчита на експертна оценка. „След земетресението в Стражица през 1987 г. в България е издадено указание какво да се прави със сградите. После не е работено по темата. Нямаме правила дори за класификация на повредите. Когато конструкторът усилва и възстановява сграда, той поема пълна отговорност за нея от тук нататък. Това означава, че ако е по-консервативен, ще иска по-значително усилване, друг ще бъде удовлетворен с по-малко. Но това води и до разлика в цената. Би било некоректно държавата да остави случай за случай конструкторите да решават“, смята проф. Милев.
На въпрос, каква е цената за възстановяването на една къща, той отговори, че е сложно да се установи, защото по нея има и довършителни работи. Но става дума за десетки хиляди левове за къща. Толкова струва и изграждането на нова. „За да бъдем точни, са нужни подробни анализи. С колегите направихме бързо отсяване, за един ден не може да бъде свършено повече“, коментира той.
Проф. Милев напомни, че при бедствия се говори за застраховки на имуществото. Той казва, че това би облекчило донякъде положението на хората, но в Мизия е говорил с пострадалите и имайки предвид данъчната оценка на имотите им, онова, което биха получили от застраховките, едва ли ще покрие загубите дори и за част от покъщнината.
При посещението си в бедстващия град еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева напомни, че страната ни може да получи пари от Фонда за солидарност на ЕС, ако щетите са над 41 млн. евро. На въпрос, дали пораженията достигат тази сума, проф. Милев отговори, че щетите са за десетки милиони левове. Ако при изчисляването им се включи и загубената селскостопанска реколта, вероятно ще се достигнат въпросните 41 млн. евро.
„Държавата трябва да реши въпроса с оценката на щетите, но не както в Перник, където това беше направено формално. Необходимо е да се създаде екип, който да я състави, за да може да се кандидатства за помощ от ЕС. Но пак повтарям – държавата трябва да постави условията и да възложи задачите. Засега не знам това да се е случило. Посещението ни с колегите от УАСГ беше екстремна мярка, организирана от Столичната община. На място са предприети спешни мерки. Имаше много доброволци, пожарникари, хора от „Пирогов“. Организирана държавна работа не видях. Ако предприемем действия сега, всичко може да бъде свършено за месец. Нужна е цялостна оценка и да се мисли какво да се прави, защото, освен че хората остават без покрив, те остават и без поминък“, призова проф. Милев.
Той апелира не само държавата, а и браншовите организации да помогнат на хората, които бедстват. „КИИП може да се включи. Мисля да поискам разглеждане на такава точка на Управителния съвет на камарата. Необходимо е и сериозно отношение към училището – не трябва да се прави компромис и в него не трябва да влизат деца, преди сградата да бъде усилена. С колегите от УАСГ препоръчваме сградите с жълто да не се обитават, преди да бъдат поправени. Важното е, че сградите и преди наводнението не са отговаряли на изискванията и затова са пострадали толкова. Общините да имат предвид това и да вземат мерки. Може би е добре в отделните региони да бъдат оценени сградите на хората и да се знае кои са опасни“, коментира проф. Йордан Милев.
