Елица Илчева
„Човекът е напълно човек само когато играе.“ Мисълта принадлежи на великия поет, историк и драматург Фридрих Шилер, а от 2005 г. e и на фасадата на Националния стадион „Васил Левски“. Изкована с метални букви на български и на немски, фразата стои на снагата на най-известното спортно съоръжение у нас като част от проекта „Поезия на стената“ на Представителството на ЕК. Стадионът и цитатът наистина си отиват, сякаш са расли заедно. Просто защото думите на Шилер от края на XVIII в., казани в контекста на театъра, осмислят спорта и си тежат на мястото.
Защото точно тук, върху територията на сметището на края на града, през 1924 г. Софийската община дава терен за строеж на стадион, който ще се окаже крайъгълният камък за раждането на една легенда. Проектът и изпълнението са дело на арх. Зафир Абрашев.
Съвсем наблизо, в местността Пустинята, в сърцето на днешната Борисова градина, година по-късно общината отпуска пространство за вечни времена на АС-23 (бъдещия ЦСКА) също за стадион. Там през 1965-а е изграден съвременният дом на клуба, който първо носи името „Народна армия“, а впоследствие – „Българска армия“.
Но да се върнем на брега на Перловската река – точно срещу Княжеската градина, където кипи доброволният труд за игрище „Левски“. Арх. Абрашев го сътворява с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители. На него се провеждат повечето от футболните мачове на столичното и на държавното първенство и почти всички шампионати по лека атлетика. До разрушаването му в края на 40-те години стадионът е един от най-използваните в столицата.
Така през 1949 г. се взема решение за строеж на нов стадион, а през 1953 г. творението на арх. Теньо Дундаков – „Васил Левски“, вече е факт. По размери и инфраструктура съоръжението е пригодено предимно за футболни мачове и има капацитет от 75 – 80 хил. места. До 1963 г., когато се появява стадион „Георги Аспарухов“, тук играе „Левски“.
Първата реконструкция на „Васил Левски“ идва през 1966 г., когато секторите Б и Г са издигнати на нивото на централните трибуни. Електронно табло заменя ръчното изписване на информацията. Построени са и 4-те носещи кули за осветлението. Поставена е първата тартанова писта в страната.
Фактическото прераждане на стадиона обаче е половин век без една година след рождения му ден – през 2002 г. Коментирането на ремонта започва през 1998 г., за да може да отговаря на изискванията на УЕФА и ФИФА. Година по-рано се говори само за подмяна на седалките и текущи подобрения, никой не предвижда пълна промяна.
Основните проблеми на „Васил Левски“ са два и са буквално циментови. Първо, цялата замазка не задържа вода и навсякъде тече. И второ – пространството между входовете е запълнено с пръст, а не с цимент. От годините се получава слягане и се появяват пукнатини. Налага се и укрепване на колоните, запълване на междупочвените пространства, нов дренаж, модерно електронно табло, камери за видео наблюдение, пресцентър, седалки с облегалки и т.н.
По това време стадион „Васил Левски” вече е внесен като непарична вноска в капитала на „Национална спортна база” ЕАД. Липсата на средства забавя строителството. Изготвя се нова генерална сметка. Пак се проектира. Отново се установяват недостатъци. Стига се дотам, че извършващите строителен надзор и инвеститорски контрол органи от УАСГ се оттеглят. В края на май 2000 г. обектът е затворен, ремонтните работи по стадиона спират и дейността се замразява.
След няколко провала на различни изпълнители през юли 2001 г. реконструкцията е поверена на „Главболгарстрой“. Фирмата поема ангажимента да направи сграда с административен сектор, многофункционални спортни зали, обществено-обслужващ сектор, ресторанти, кафе-сладкарници, музей на спортната слава, медицински център с пълна окомплектовка за рехабилитация, складови, сервизни инсталационни помещения, зала за пресконференции, съблекални и съдийска стая, барчета… Освен това трябва да се изградят нови трибунни конструкции, футболен терен с дренажна, отоплителна, поливна и озвучителна система, огради, бариери и други преграждания, обезпечаващи безопасността на зрителите, информационно табло, съоръжения и системи за сигурност и контрол. Налага се още цялостно сеизмично укрепване, хидроизолации на чашата и козирката на стадиона, частична смяна на ВиК и електрическите инсталации, ремонт на залите и всички помещения в подтрибунното пространство, както и смяна на дограмата.
Проектанти са арх. Румен Първанов, Мира Попова, Ивайло Недялков и Искрен Галев, а строителният надзор е осъществен от „Линк Контрол“. „Главболгарстрой“ се вмества във всички срокове и на 15 и 16 септември 2002 г. в София пристигат представителите на УЕФА Клаудио Негрони и Енрико Уокър, за да видят на място състоянието на „Васил Левски”. Вещи в занаята, експертите са изключително доволни от работата и няма и месец по-късно – на 12 октомври 2002 г., след почти 5-годишен епос 43-хилядният национален стадион е официално отворен за европейската квалификация с Хърватия, спечелена тържествено от нашите с 2:0.
Фанфари има и по друг повод – „Васил Левски“ получава лелеяния лиценз от УЕФА, като е категоризиран с 4 звезди. Съоръжението е разделено на традиционните 4 сектора, в които се влиза през 26 входа (има 2 транспортни и 1 централен). 4000 са покритите седящи места и 1500 във ВИП ложата. Камерите за сигурност са 91, като с част от охранителната техника може да се види номерът на седалка или набираният номер по мобилен телефон. Всички входове са с пропускателна система с броячи, които предоставят извадка за зрителите във всеки един момент. Нито едно друго съоръжение в България не притежава техника с подобни характеристики. Озвучителната система е JBL и също е без аналог у нас. Местата за журналисти са 80 с всички възможности за комуникация и извеждане на звук и картина към подвижна тв станция на паркинга на стадиона. Тоалетните са 270.
12 години по-късно обаче вече трябва нов ремонт на стадиона, който да включва подмяна на тревната настилка, монтаж на инфрачервени камери и увеличаване броя на резервните скамейки от 16 на 18. Работата още не е започнала, а и през 2015‑а ще дойдат и поредните изисквания на УЕФА за лиценз. Така например трябва да има по една тоалетна на всеки 200 зрители. ВИП местата също са регламентирани – 500, от които 100 за гостуващия отбор.
Затова все по-реална изглежда възможността „Васил Левски“ да бъде пенсиониран като национален стадион и да бъде построен чисто нов. Официалните мотиви за необходимостта от ново съоръжение са 2 – изискванията на УЕФА от 2012 г. международните мачове да се играят на стадиони с 80% покритие на трибуните (на „Васил Левски“ са едва 10%) и това, че по време на футболния сезон почти всяка седмица центърът на 2-милионния софийски мегаполис е затворен за около 10 часа, защото има мач.
Цената на бъдещия стадион ще е 40 – 45 млн. евро. А докато той стане, легендата „Васил Левски“ е тук. Както би казал Шилер: „Стадионът е стадион, когато е в игра.“
