Лили Границка
Още 304 млн. лв. ще тръгнат в началото на септември към общините за проекти по спряната Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), а от тях – и към строителите. Плащанията по ОПОС бяха възобновени с пари от държавния бюджет в началото на август. Първата порция от 166 млн. лв., одобрени от Управляващия орган на ОПОС и потвърдени от Националния фонд за сертифициране в Министерството на финансите, са по сметките на министерства, агенции, общини и природни паркове. Местните власти, до които в. „Строител“ се допита, заявиха, че са изплатили от получените средства задълженията си към строителите и са подали искания за още средства. В момента тече обработването на документите от Управляващия оран на ОПОС и в началото на другата седмица те ще бъдат изпратени в Националния фонд за сертифициране. „От началото на септември плащанията ще тръгнат към общините“, уточни Яна Георгиева – ръководител на Управляващия орган на програмата.
Вторият транш в размер на 304 млн. лв. е важен не само за местните власти и строителите, които бяха изправени пред фалит заради замразените плащания близо пет месеца, но и за самата оперативна програма, защото той ще бъде тест за това, дали системите за контрол работят. Ако всичко е наред, шансовете плащанията от Европейската комисия да бъдат възстановени през септември са големи.
С тяхното възобновяване се намалява и рискът от загуба на средства в края на годината по правилото n+2. По бюджета на ОПОС до края на тази година трябва да бъдат разплатени 426 млн. евро, като до началото на август издължената сума беше 0 евро. Сега разчетите на експертите от МОСВ сочат, че на риск са изложени между 50 и 75 млн. евро в края на годината, като е изготвен план възможните загуби да бъдат сведени до минимум.
Най-важното обаче е, че с възстановяването на плащанията водните проекти и изграждането на депата за отпадъци ще бъдат завършени в срок. Така хиляди българи ще имат подобрено водоснабдяване и канализация, както и условия на живот в по-екологична среда.
Близо 190 млн. лв. за възстановяване са поискали местните власти и ведомствата по ОПОС. От тях са одобрени 163 млн. лв. Те са разпределени между 60 проекта на 38 общини, Министерството на регионалното развитие и МВР, държавни структури – агенции, природни паркове и дирекции в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Останалите близо 4 млн. лв. са използвани за разплащане по „Техническа помощ“ (Приоритетна ос 4), както и към второстепенни разпоредители, изпълняващи проекти по ОПОС, с бюджетни кредити към МОСВ.
Причините сумите да не бъдат одобрени изцяло са поисканите допълнителни документи за оправдаване на разходите и наложени финансови корекции. По отношение на финансовите корекции Министерството на околната среда и водите все още няма окончателно решение, защото продължават преговорите с Европейската комисия. „Основната ни цел е да достигнем финансови корекции, които ясно и точно отговарят на определени нарушения, да минимизираме риска от субективизъм и да осигурим обективен подход в процеса на оценка“, посочиха от МОСВ.
София получи най-много средства
От първия транш на възстановените плащания пари са получили общо 38 общини. От тях на 13 заявените суми са изплатени изцяло, а на останалите 25 са намалени заради условие за представяне на допълнителни документи или заради наложени финансови корекции.
Най-много средства са пристигнали по сметката на Столичната община. Това е нормално предвид факта, че София изпълнява едни от най-големите проекти по ОПОС. Тя е получила плащания по три проекта – за водния цикъл на Банкя (5,6 млн. лв.), за доставката на автобуси (28,3 млн. лв.) и за изграждането на компостиращата инсталация в Хан Богров (7,5 млн. лв.). Не всички искания на София обаче са напълно удовлетворени. С около 600 хил. лв. по-малко е получила общината за инсталацията в Хан Богров заради непризнаване на разходи за резервни части. „Очакваме, след като предоставим исканите допълнителни документи, този разход да ни бъде одобрен“, посочи зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов.
София не е получила и заявените близо 30 млн. лв. за строежа на завода за отпадъци.
Очаква и още около 5 млн. лв. по водния цикъл на Банкя, както и 15 млн. лв. за доставката на влакове за метрото. Надеждите на местната власт са, че парите ще бъдат възстановени с новия транш от 304 млн. лв., който се подготвя от МОСВ.
Община Тунджа е другата, получила пари по по свои проекти, но не в пълен размер. С близо 3,8 млн. лв. е орязано искането за плащания по изграждането на канализация в най-голямото местно село – Тенево. Проектът е на стойност 25 млн. лв. По него общината има наложена 5% финансова корекция по търга за изграждане на линейното трасе, която се равнява на около 600 хил. лв. „Причина за останалата част от неодобрените суми са изискванията на УО за допълнително представяне на документи“, каза кметът на общината Георги Георгиев. Той е оспорил финансовата корекция и се надява да бъде отменена. Ако това не се случи, възнамерява да заведе дело в съда.
Най-потърпевша от първото раздаване е община Кърджали. От поисканите близо 13 млн. лв. по интегрирания воден проект общината е получила скромните 2,3 млн. лв. Кметът Хасан Азис заяви, че се надява след представянето на допълнителни документи сумата да бъде възстановена. „Всичко в Кърджали става много трудно, но въпреки това се случва“, допълни той.
С над 4 млн. лв. по-малко е получила и Хисаря. При поискани за възстановяване 4 461 577 лв. е одобрено изплащането на едва 63 061 лв., показва справката в МОСВ.
Няма орязване на милиони при останалите общини, чиито искания не са одобрени изцяло от Управляващия орган на ОПОС. Най-голямата финансова корекция – над 23,7 млн. лв., която беше наложена на община Костинброд по проекта за воден цикъл на обща стойност 100 млн. лв., вече е отменена. Тя е поискала за възстановяване малко над 17 млн. лв., а е получила 16,7 млн. лв. Кметът на Костинброд Милен Димитров обясни, че невъзстановените около 300 хил. лв. са заради изискване за допълнителни документи за направените разходи, които местната власт ще предостави.
Община Габрово, която оспорва в съда наложените й първоначално финансови корекции за над 12 млн. лв., е получила малко 4 млн. лв. при поискани близо 4,1 млн. лв. Кметът Таня Христова заяви, че парите са преведени на строителите. „Сега сме заявили искания за още 11,4 млн. лв. по водния цикъл на града и 800 хил. лв. за строежа на депото“, каза Христова.
От останалите общини по-големи суми са взели Сопот – 6,8 млн. лв., Белене – 8,2 млн. лв., Ботевград – 1,5 млн. лв., Монтана – близо 1,9 млн. лв., Стара Загора – малко над 2 млн. лв., и Средец – около 1 млн. лв. Поисканите от тях суми са изцяло одобрени за възстановяване. С малки корекции са възстановени плащания и на общините Димитровград – 3,3 млн. лв., Кнежа – 1,6 млн. лв., Кубрат – близо 5 млн. лв., Ловеч – 1,2 млн. лв., Луковит – 6,4 млн. лв., и Стамболийски – 1,6 млн. лв. На останалите възстановените суми са под 1 млн. лв.
В момента в ход на изпълнение са 63 водни проекта за около 2 млрд. лв., част от които ще приключат до края на годината, а останалите имат всички шансове да бъдат завършени успешно през 2015 г., каза Яна Георгиева. Тя допълни, че с възстановяване на плащанията е дадена увереност на общините и строителите, че държавата стои зад тях и държи на това проектите да се случат.
МВР е получило пари за дейности срещу наводнения и пожари
Другият голям получател на средства от възстановените плащания по ОПОС е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР. Без корекция са й преведени поисканите суми по двата проекта, изпълнявани от нея, всеки един от които е на стойност 97 млн. лв.
Единият проект е за борба с наводненията, като по него са платени 18,5 млн. лв. Той е особено актуален заради сполетелите ни бедствия. Проектът предвижда купуването на техника – автомобили, багери, булдозери, машина за пълнене на чували с пясък и дори всъдеход амфибия, както и фургони, от каквито поне на първо време имат нужда хората във варненския кв. „Аспарухово“, Добрич и Мизия, които останаха без дом. Другият голям проект на МВР е за борба с пожарите, като за него са получили 14,65 млн. лв. В изпълнение на проекта бяха купени нови пожарни автомобили за 67 поделения на службата. Той предвижда службата да придобие и вертолет за борба с горските пожари.
От държавните институции са санкционирани регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, както и проекти на природните паркове Златни пясъци, Шуменско плато, Рилски манастир, Врачански Балкан и Сините камъни, показва още справката на МОСВ.
