Проф. д-р Габриела Белова, ЮЗУ „Неофит Рилски”
Адв. Албена Иванова,магистър по право и право на ЕС,
член на Софийската адвокатска колегия
Европейската комисия е една от седемте основни институции на Европейския съюз (ЕС). Тя е изпълнителната институция на Съюза, представлява и поддържа интересите на ЕС като цяло. В съответствие с чл. 17, §1 и § 2 от Договора за ЕС Комисията:
– допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока;
– следи за прилагането на договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези договори;
– съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз;
– изпълнява бюджета и управлява програмите;
– осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в договорите;
– осигурява външното представителство на Съюза, с изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в договорите случаи;
– поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения.
Законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в договорите е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, когато това е предвидено в договорите.
През м. май 2014 г. бяха проведени изборите за Европейски парламент (ЕП). Една от първите важни задачи на новоизбрания парламент е да избере председателя и да одобри състава на Европейската комисия, тъй като мандатът на настоящия й състав изтича в края на м. октомври. За първи път в историята на ЕС Европейският парламент избира, а не просто одобрява председателя на Европейската комисия, предложен от Европейския съвет, в съответствие с последните промени, въведени с Договора от Лисабон (подписан на 13 декември 2007 г., влязъл в сила на 1 декември 2009 г.). Като взема предвид резултатите от изборите за ЕП, след провеждане на съответните консултации Европейският съвет, действащ с квалифицирано мнозинство, предлага на ЕП кандидат за председател на ЕК. В съответствие с тази процедура на 27 юни като кандидат на Европейската народна партия, която спечели най-много места в Европейския парламент на последните избори, бившият министър-председател на Люксембург и член на Християнската социална народна партия Жан-Клод Юнкер с гласовете на 26-има от 28-те държавни и правителствени ръководители на държавите – членки на ЕС, бе номиниран от Европейския съвет за поста председател на Европейската комисия. С 422 гласа „за“ чрез тайно гласуване на 15 юли 2014 г. той бе избран от ЕП за председател на новата Европейска комисия. Петгодишният мандат на новия председател, както и на новия състав на ЕК, трябва да започне на 5 ноември т.г.
Ролята на председателя е стратегическа, тъй като той определя насоките, в рамките на които ЕК изпълнява своите функции; взема решения за вътрешната й организация, за да осигури последователност, ефективност и колективен характер на нейната дейност; може да поиска оставката на неин член; назначава заместник-председателите измежду членовете на Комисията, с изключение на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; свиква и председателства заседания на колегиума на комисарите.
Програмата, която Жан-Клод Юнкер представи на Европарламента за следващия мандат на ЕК, бе озаглавена „Ново начало на Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна”. В нея той предвижда реформи и разкрива намеренията си да работи за социална пазарна икономика, като предвижда отпускането на 300 млрд. евро за мерки за насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Също така излага идеите си за това как процесът на взимане на решения от Тройката (ЕК, ЕЦБ, МВФ) да стане по-демократичен, как да се увеличи гъвкавостта в Пакта за стабилност и растеж, както и подчертава намеренията си за създаване на европейски енергиен съюз.
Като изпълнителен орган на ЕС Комисията упражнява своите задължения при пълна независимост. Членовете й не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, орган, служба или агенция. Те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.
За периода 2014 – 2019 г. съставът на Комисията ще се състои от 28 комисари (по един от всяка държава – членка на ЕС), включително председателя и заместник-председателите, които осигуряват политическото й ръководство по време на петгодишния й мандат. Първият заместник-председател на Комисията е и върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурността, а на всеки комисар председателят възлага отговорност в конкретна област.
Членовете на Комисията се избират въз основа на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение.
Назначаването на Комисията като колективен орган подлежи на одобрение от Европейския парламент. Това става след приемането на списъка с кандидатите за комисари от Европейския съвет с общо съгласие с новоизбрания председател на ЕК. Изборът на кандидатите се осъществява въз основа на предложенията, направени от държавите членки по критериите, предвидени в чл. 17, § 3, ал. 2 и § 5, ал. 2 от ДЕС. След одобрението от Европейския парламент Европейският съвет с решение, взето с квалифицирано мнозинство, назначава новата Комисия.
След своето встъпване в длъжност комисарите са колективно отговорни и се отчитат пред Парламента, който има всички правомощия да разпусне Комисията. Той може да гласува вот на недоверие на Комисията, който, ако бъде приет, би довел до подаването на колективна оставка на членовете й, включително и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, по отношение на функциите, които осъществява в Комисията.
В Комисията има различни отдели и служби. Отделите се наричат генерални дирекции, като всеки от тях обхваща една или повече области на развитие и се оглавява от генерален директор. Службите на Комисията се занимават с по-общи административни въпроси или имат конкретна задача, например борба с измамите, водене на статистика и др.
Комисията се намира в Брюксел и има представителства във всяка държава от ЕС и делегации в различни столици по света.
Както бе посочено по-горе, през м. октомври предстои Европейският парламент да одобри състава на ЕК, след което се очаква назначаването й от Европейския съвет за следващия й мандат. На 31 юли 2014 г. изтече срокът, в който държавите членки трябваше да представят своите кандидатури за комисари в следващата Комисия. Към настоящия момент само пет държави не са излъчили кандидатите си. Както отбелязва сайтът EurАсtiv, по всичко изглежда, че призивите на Юнкер за издигане на кандидатурите на повече жени комисари остават нечути. EurActiv търси отговор на въпроса за баланса между половете и за политическото равенство между мъжете и жените в изпълнителната власт. Изтъква се, че неуспехът да бъде увеличен броят на жените в Европейската комисия е повтаряща се тема. През 2009 г. броят на жените комисари във втората комисия, ръководена от Жозе Барозу, спадна в сравнение с първата.
Балансът между половете се превърна в проблем и за Жан-Клод Юнкер – новия председател на Комисията. По време на предизборната си кампания Юнкер заяви, че 40% от неговата Комисия ще бъдат жени. Броят на жените кандидати обаче засега остава нисък.
Според EurActiv е налице мъжка хегемония в Комисията през изминалите десетилетия. Всички председатели на Комисията са били мъже – от Валтер Холщайн през 1958 г. до Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Председателят на Върховния орган на Европейската общност за въглища и стомана, който се счита за първообраз на Комисията, е Жан Моне. Първите жени комисари са включени през 1989 г. в състава на Комисията на Жак Делор – Кристин Скривенер от Франция, която отговаря за данъчното облагане, Митническия съюз и защитата на потребителите, и по-късно Васо Папандреу от Гърция, която поема ресорите „Трудова заетост”, „Производствени отношения” и „Социални въпроси”.
През 1995 г. комисията „Сантер” при 15 държави членки дава възможност на големите страни да номинират по двама комисари. Това води и до увеличаване броя на жените комисари, като те вече са пет: Едит Кресон от Франция („Научни изследвания”, „Иновации и наука”), Ема Бонино от Италия („Рибарство”, „Защита на потребителите” и Служба за хуманитарна помощ на Европейската общност), Рит Берегард от Дания („Околна среда” и „Ядрена сигурност”), Моника Вулф-Матис от Германия („Регионална политика”) и Анита Градин от Швеция („Имиграция”, „Правосъдие и вътрешни работи”).
В Комисията, оглавявана от Романо Проди (1999 – 2004 г.), броят на жените се увеличава до 25%, като комисари – представителки на нежния пол, имат Испания, Гърция, Люксембург и Швеция.
След разширяването на ЕС през 2004 г. някои държави от Източна Европа искат да дадат добър пример чрез изпращане на дами в Комисията, включително Полша, Латвия и Литва.
В първата комисия „Барозу” (2004 – 2009 г.) вече има 8 жени комисари. Десет стават дамите в състава на Комисията след разширяването през 2007 г., когато България и Румъния се присъединят към ЕС. Това са представителките на Швеция, Люксембург, Полша, Литва, Холандия, Дания, Австрия, Кипър, Великобритания и България.
Ако трябва да се посочи държава отличник, то Швеция отдавна е пример за останалите. Тя е изпратила 3 жени комисари след присъединяването си към ЕС през 1995 г. Дания и Люксембург също се открояват съответно с по 3 и 2 жени комисари, докато големи държави членки, като Италия, Великобритания и Испания, са имали само по една жена комисар.
Следва да бъде изтъкнато, че сред новите държави членки, които вече са имали по две жени представители в Комисията, са България, Полша и Литва.
Въпреки че след 1990 г. Франция е номинирала два пъти поред дами за поста, оттогава тя няма жена еврокомисар, както няма да има и в новата комисия, тъй като е номиниран Пиер Московиси – бивш министър на финансите на Франция.
„Ние също вярваме в необходимостта за равнопоставеност, но това не означава, че тя трябва да се отрази върху избора на френския комисар”, бе изтъкнато от администрацията на френския президент, добавяйки, че още дванадесет държави следва да номинират своите представители в европейския орган на изпълнителната власт.
През 2012 г. Комисията прие Харта на жените и обеща да направи „всички усилия, за да подобри баланса между половете в рамките на Комисията”.
Комисията не е единствената европейска институция, която се бори да постигне баланс между половете. През периода 2009 – 2014 г. едва 35% от представителите в Европейския парламент са жени. След последните избори този процент се е увеличил до 37% от общия състав на Европейския парламент, което все още е под желания дял. Най-важните позиции в парламента също се заемат от мъже. Само двама от 7-те председатели на парламентарни комисии са жени и има 5 жени заместник-председатели, като за сравнение мъжете заместник-председатели са 9.
Недостатъчното представителство на жените в Европейската комисия е въпрос, който отдавна се обсъжда, пише авторката Cynthia Kroet в своята статия „Жените комисари: шведският пример”, публикувана в изданието European Voice. Там се посочва, че новият председател на Комисията изрично е подчертал значението на баланса между половете в следващата колегия, а от 23-те кандидат-комисари, предложени от държавите членки до момента, само 4 са жени.
Ако 5-те страни, които все още не са постигнали окончателно решение за своите кандидати за комисари – Кипър, Белгия, Словения, Холандия и Дания, номинират само жени, броят на жените в колегиума ще съвпадне с този на досегашната комисия „Барозу II”. Но кипърското правителство почти сигурно ще номинира Христос Стилианидис, а Словения е представила списък с трима кандидати, единият от които е мъж. По този начин максимум 8 жени е най-добрият възможен резултат за Комисията на Жан-Клод Юнкер.
Същата авторка констатира, че освен неголемия брой на жени комисари през изминалите десетилетия, прави впечатление, че 10 държави членки никога не са имали жена комисар изобщо. Това са Белгия, Естония, Финландия, Унгария, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия.
За Белгия – една от основателите на Европейската общност за въглища и стомана през 1952 г., изглежда вече е настъпило времето. Кандидатите, които трябва да заменят на поста сегашния комисар Карел де Гухт, са Мариане Тисен – евродепутат, и Дидие Рейндерс – наскоро подал оставка като министър на външните работи. Започналият процес на формиране на национално правителство играе важна роля при избора на кандидат и съвсем не е сигурно, че Мариане Тисен ще стане първата жена комисар от Белгия.
Едва ли е изненада, че сред най-добре представилите се като уважаващи равенството между половете са скандинавските държави. След присъединяването си към ЕС през 1995 г. Швеция е номинирала за комисари само жени. В комисията „Юнкер” тя ще продължи да бъде представлявана от досегашния си комисар Сесилия Малмстрьом. Дания балансирано е определяла своите представители, като от присъединяването си към ЕО през 1973 г. за комисари са били номинирани 4-ма мъже и 3 жени.
Финландия обаче трудно би могла да претендира, че се съобразява с равенството между половете при определяне на своите представители в Комисията. От своето присъединяване към ЕС досега тя е номинирала само мъже за комисари, какъвто е случаят с Португалия, която е член на Общността от 1986 г., и новите държави Унгария и Малта.
Други от новите страни членки веднага са предложили жени за комисари – Латвия, Литва и България, като последната от датата на своето присъединяване към ЕС през 2007 г. е номинирала само жени. Чешката република ще има своя първи комисар жена в кабинета на Юнкер.
Дали ще се сбъднат очакванията на новия председател на Комисията относно баланса между половете в нейния състав, предстои да видим. Следва обаче да припомним, че недостигът на дамски кандидатури за екипа на Юнкер може да се превърне в препятствие в ЕП за гласуването на Комисията. В комисията „Барозу“ имаше 9 жени и новият председател на Парламента Мартин Шулц предупреди, че ако в екипа на Юнкер те са по-малко, евродепутатите ще гласуват против.
Досега са номинирани кандидатурите за членове на Европейската комисия, както следва:
Австрия – Йоханес Хан, настоящ комисар по въпросите на регионалната политика.
България – Кристалина Георгиева, настоящ комисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и действията при кризисни ситуации.
Хърватия – Невен Мимица, настоящ комисар по въпросите за защита на потребителите.
Чешката република – Вера Джурова, министър на регионалното развитие.
Естония – Андурс Ансип, бивш министър-председател.
Финландия – Андурс Ансип, бивш министър-председател.
Франция – Пиер Московиси, бивш министър на финансите.
Германия – Гюнтер Оетингер, настоящ комисар по въпросите на енергетиката.
Гърция – Димитрис Аврамопулос, министър на отбраната.
Унгария – Тибор Наврачич, министър на външните работи.
Ирландия – Фил Хоган, бивш министър на околната среда.
Италия – Федерика Могерини, министър на външните работи.
Латвия – Валдис Домбровскис, бивш министър-председател.
Литва – Витенис Андрюкайтис, министър на здравеопазването.
Люксембург – Жан-Клод Юнкер, бивш министър-председател.
Малта – Кармену Вела, бивш министър на транспорта.
Полша – Радослав Сикорски, министър на външните работи и по европейските въпроси.
Португалия – Карлуш Моедаш, секретар на кабинета на министър-председателя.
Румъния – Дачиан Чолош, настоящ комисар по въпросите на земеделието.
Словакия – Марош Шевкович, настоящ комисар по въпросите на междуинституционалните отношения и администрацията.
Испания – Мигел Ариас Канете, депутат от ЕП.
Швеция – Сесилия Малмстрьом, настоящ комисар по въпросите на вътрешните работи.
Великобритания – Джонатан Хил, бивш председател на Горната камара на Парламента.
Очаквана е номинацията на Христос Стилианидис от Кипър, а през юли Словения е изпратила списък с имената на тримата номинирани: Аленка Братушек – бивш министър-председател, Карл Ерявец – бивш министър на външните работи, и Таня Файон – депутат в ЕП.
Сред възможни номинации от страна на Холандия са: Йерун Дейселблум – министър на финансите и председател на еврогрупата, Франс Тимерманс – министър на външните работи, и Лилиан Плумен – министър на търговията. Белгия се ориентира около кандидатурите на Мариане Тисен – депутат в ЕП, Карл де Гухт – настоящ комисар по въпросите на търговията, и Дидие Рейндерс – министър на външните работи, докато Дания се колебае между Кристин Анторини – министър на образованието, и Мортен Бьодсков – бивш министър на правосъдието.
