Елица Илчева
Има места, където хората разполагат с изключителното преимущество да обитават пространството, без да им се налага непрестанно да си гледат часовниците. И тази извънредна свобода на духа те дължат на дедите си, които някога са построили време за всеки – часовниковите кули. Те тиктакат през вековете, с каменно спокойствие бдят над улици, издигат се на площади и в църковни дворове, уж различни, но по някакъв свръхестествен начин изглеждат като роднини. Те са каменни стражи и будилници на нацията, пазители на миналото, отмерващи настоящето.
Часовниковите кули започват да се изграждат през XVI в., а бумът на строителството им е през XIX в., когато се превръщат в задължителен архитектурен елемент в селищата. Модата идва от Западна Европа и e наложена от занаятчии и търговци, чиято предприемчивост налага необходимостта времето да се измерва със модерни технически средства. Така едновременно с практичната си функционалност те символизират икономическото замогване, а изразяват и национално самочувствие и гордост.
Не една и две, а цели 40 са били изградени през Възраждането у нас, но едва половината са оцелели до днес. На едни механичните им сърца са произведени в странство, на други са майсторени на струговете, на които са въртени хайдутските пушки. Но всички са стабилни градежи, уникати, превърнали се в градски емблеми.
Пловдивската е една от първите в Европа
Малко известно е, че една от първите часовникови кули в цяла Европа е построена у нас. През XVII в. тя се издига на Сахат тепе в Пловдив, като на Балканите изпреварва дори градове като Солун, Цариград и Одрин. Мястото й не е случайно избрано, защото още от времето на Римската империя на източните му склонове е имало воден часовник, построен в някогашен храм на Венера. Имало е и слънчев, като доказателствата за съществуването им са открити през 1920 г. при изкопни работи в района. Името на самото тепе в превод от турски означава Хълм на часовника. Първата кула под формата на дървена конструкция с механизъм е вдигната в периода 1578 – 1611 г. Играла е ролята на градска наблюдателница на пожарната команда. Механизмът бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън. Пътешественикът Льо Февър минава през Пловдив през 1618 г. и пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва времето по френски”.
По ирония на съдбата сградата, вдигната да пази града от пожари, била заличена от огън. През 1809 г. неизвестен майстор я построил отново, като използвал за модел морските фарове. Зданието е конусовидно и високо повече от 17 м.
В началото на XX век каменният градеж е ремонтиран с труда на бригада от Брацигово. Когато през 40-те години часовникът спира да отмерва времето, стар майстор от Карнобат прави копие само по запазените от 1882 г. чертежи.
Врачанската е преместена заради паметника на Ботев.
И във Враца часовниковата кула е строена два пъти. Първо през 1762 г., за което свидетелства обозначена по християнското и мохамеданското летоброене дата на камбаната. След Освобождението тя е съборена, за да се разшири главният градски площад, където през 1890 г. е разположен първият паметник на Христо Ботев. Механизмът обаче е пренесен и поставен в кулата на Мешчиите, която започва да се нарича и часовникова. Тя е една от двете запазили се от ХVII в. жилищно-отбранителни кули. С допълнително изградената дървена надстройка за часовника е висока 24,55 м и е една от малкото оцелели до наше време. Нейните сурови, категорични и внушителни форми чудесно се вписват в мощния силует на Врачанския Балкан.
Етрополската е служела за отбрана.
Сред най-старите е и тази в Етрополе, обявена за архитектурен паметник на културата. Изградена е през 1710 г. от майстор Тодор като наблюдателна и отбранителна кула, което е видно от начина на строеж и оставените отвори на трите й страни.
С обща височина 20 м, тя е иззидана от речен камък и бигор, като тялото й е разпределено на три части. Долното е от камък и е разделено на четиринадесет хоризонтални пояса с дъбови греди, т.нар. сантрачи, характерни за тогавашните строежи. Вътре има дървена стълба с две площадки.
През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова от майстор Дидо. Той изработил механизма с камбаната, която взел от разрушената от турците църква наблизо. Реставрирана, кулата отброява минутите точно и до днес.
В Хасково е възстановена преди 2 години.
Часовниковата кула на Хасково е построена в началото на XIX век като символ на стопанския подем. Не е известно защо през 1913 г. градският общински съвет приема решение за разрушаването й, а едва 100 години по-късно – на 8 септември 2012 г., кметът на община Хасково Георги Иванов прави първата копка за възстановяването й. За по-малко от година тя се извисява на 23 метра. Изградена е от дялан узунджовски камък. На върха й са поставени три циферблата и електронен механизъм с GPS сверяване, а камбанен звън отмерва часовете. Любопитен факт е, че камбаната на кулата е от леярната Whitechapel. Тя е произвела тази за Биг Бен, за Олимпиадата в Лондон и за юбилея на кралица Елизабет II. Леярната е направила и камбаната за отбелязване независимостта на САЩ във Филаделфия.
В Габрово я свързват с първото светско училище.
През 1835 г. по времето, когато е открито Първото българско светско училище в Габрово, там се издига и часовниковата кула. Строят я местните хора със средствата на градския еснаф само за шест месеца. Състои се от три части, като долната е с формата на квадрат, средната е осмоъгълна призма, а горната и последна представляват осемстенно тяло, което завършва с купол. Със своите 27,70 м се нарежда сред най-високите кули у нас. Майсторите на това уникално творение не са известни, но има легенда за това как е получено разрешението от турските власти за такава висока сграда. Според нея главният майстор отишъл при местния владетел и му казал, че часовниковата кула ще бъде изградена за възхвала на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеч. Българите наистина сложили полумесец, но го проболи с пика и така го превърнали в символ на свободата.
Строителни инструменти са издълбани по стените на Севлиевската кула.
Уникална е и Севлиевската кула. На сводовия камък на входната врата е издълбана 1777 г. с арабски цифри, но върху камбаната са излети други, които показват, че е изработена две години по-рано. Зидовете са от камък и са дебели около 70 см. Във вътрешността й се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм. По някои от външните камъни има изсечени изображения на строителни инструменти, розети и военни предмети, които напомнят за първоначалното предназначение на кулата. Отворите по стените приличат на амбразури и през тях влиза светлина, колкото да осветява виещото се стълбище. Паметната плоча върху стената е поставена в чест на събитията от 1877 г., когато в града навлизат разузнавателни руски части и сядат да си починат до нея.
