Елица Илчева
Възраждане и развитие на Петрич като международен туристически и трансграничен културен център с регионално значение – това е платформата, върху която е направен интегрираният план за градско възстановяване и развитие, който бе публикуван преди дни на сайта на общината. Управата й е на мнение, че трябва да използва максимално близостта до границата, която дава възможности за финансиране по трансгранични проекти. Предвид факта, че целта на повечето от тях е да развиват връзките между държавите, в голяма степен те са насочени към подобряване на условията за туризъм.
Авторите на документа от обединение „Планпроект“ обаче са на мнение, че зоната има и голям потенциал за икономическо развитие и тъкмо то ще осигури по-бързо нарастване на заетостта и на приходи за местната икономика. Мнението на специалистите е, че градът, който се радва на положителен прираст, изостава сериозно по отношение на инфраструктурата и се нуждае от бързи и ефективни решения. Затова в периода 2014 – 2020 г. ще се стартира с възстановяване, обновяване, рехабилитация и енергийна ефективност на предимно съществуващите обекти, а не толкова в изграждането на нови. Според анализа
градската територия страда от редица недостатъци
по отношение на видовете инфраструктури.
Установените факти в документа насочват към извода, че работа за строители в Петрич ще има достатъчно през следващите 7 години. Включените проекти са на обща стойност 68 млн. лв. и почти всички средства са за проектиране и строително-монтажни работи.
По-голяма част от обектите касаят интегрирано комплексно обновление на цели квартали, транспортни връзки (пътища, тротоари, велоалеи), паркове, градини, спортни площадки едновременно с подмяната на съществуващата подземна инфраструктура.
В плана е заложено създаване на реални възможности за реализация на публично-частни партньорства, но конкретните проекти в тази насока не са много.
В частта за подобряване на енергийната ефективност и за използването на енергия от възобновяеми източници са включени не само публични, а и жилищни сгради.
Обхватът е 82 блока,
изградени по системата на едропанелното строителство, всички преди 1990 г. Санирането на кварталите включва не само сградите, но и вътрешнокварталните пространства, спортни терени и зеленина, обществено обслужване и уплътняване на зоната, където е възможно. Тук живеят около 5000 души със стандарт на живот с минимум 25% по-нисък от средния за общината. 23 кооперации ще се обновяват в жк „Изток“ за 3 млн. лв., в жк „Самуил“ – 58 за 9 млн. лв.
Преструктурирането на комплексите се разбира като съществена градоустройствена операция, целяща да направи тези здания адекватни на съвременните пазарни условия. Това означава нова пространствена регулация, създаваща система от публични, публично-частни и частни пространства, организиране на обектите в съответствие с регулационно деление и довършване на недоизградените.
В плановете за развитие на социалната инфраструктура е включено изграждане на социални жилища за 1,1 млн. лв., общностен мултифункционален център към СОУ „Антон Попов“ за 500 хил. лв. и ремонт на двора за 865 хил. лв.
Ще се обновява и ЦДГ „Калина Малина“, където са нужни 90 хил. лв., 10 пъти повече ще глътне преустройството на помощно училище в образователен и културен детски център и детска градина. Готови са проекти за
ремонт на още
5 училища и 5 детски заведения.
Общината има готовност и с проект за рехабилитация на 22 улици за 3,3 млн. лв. Включена в плана е реконструкцията 7 моста за автомобили и 3 пешеходни над р. Луда Мара, съответно за 4,2 млн. лв. и за 425 хил. лв.
От плана е видно, че от сериозни строителни дейности се нуждае и здравната инфраструктура. Местната болница се залага да бъде основно обновена със 7,6 млн. лв., като това е един от най-големите във финансово отношение проекти.
От публичните сгради предвидени за ремонт са зданието на общината с проект за 282 хил. лв., на местното полицейско управление за 470 хил. лв., на пожарната, съда и пощата с по над 300 хил. лв. Прави впечатление, че плановете са тези дейности да се финансират със средства на общината и МВР за местното РПУ.
В следващите няколко години Петрич ще се радва и
на подземен паркинг на 3 нива под градския площад
и надземен в км. 100. Проектът за него е за над 3 млн. лв. и това е един от малкото, които предвиждат реализация чрез ПЧП. Другото частно строителство е на земеделски пазар на стойност 144 хил. лв.
В областта на спортната инфраструктура се предвижда изграждане на спортно-развлекателен комплекс в централния градски парк с 4,5 млн. лв.
Авторите на плана съветват местната власт в Петрич да насочи сериозни усилия върху развитието на инфраструктурата, попадаща в индустриалните зони, които са в лошо състояние. Целта е ясна – привличането на инвеститори. Затова в стратегическия документ е включена зона с потенциал за икономическо развитие. Това са градски територии с преобладаващо предназначение за производствени и други бизнес дейности.
Чрез подходящи интервенции тези територии трябва да се превърнат в привлекателно място за развитие на бизнес, като за целта ще се разчита основно на проекти по новата ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ . Идеята е да се надграждат и допълват реализираните вече обекти по „ОПРР 2007 – 2013”.
Основен проблем в централната градска част е наличието на голям брой стари и неподдържани постройки, които в някои случаи са опасни за населението и се нуждаят от спешна реконструкция. Подобни дейности обаче са затруднени от предимно частната собственост, липсата на финансови средства или динамичната смяна на собствениците.
Според анализ в документа в граничния град има
много работа и
за изграждането
на достъпна среда.
Предвижда се от Кохезионния фонд да се осигурят около 30% от необходимия ресурс за финансиране на инфраструктурните проекти, а останалата част – от Европейския фонд за регионално развитие и от Европейския социален фонд.
„ОПРР 2014 – 2020” ще бъде основният източник на средства за идентифицираните проекти.
Водният проект е отложен за програмния период 2014 – 2020 г.
Петрич попадна в групата на онези градове, чиито одобрени водни проекти бяха подложени на обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията и докарани до невъзможност да се реализират в програмния период 2007 – 2013 г. Другите са Белене, Бяла (Русенско), Раднево, Карлово, Септември. Стойността на шестте проекта е над 200 млн. лв.
В Петрич КЗК отмени решението на кмета
Вельо Илиев за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка за инженеринг на пречиствателната станция за отпадни води и съпътстващи колектори в града.
Проектът за ПСОВ е на стойност близо 20 млн. лв. без ДДС. Тежкият инфраструктурен обект бе записан със срок за изграждане и вкарване в експлоатация края на октомври 2014 г.
