Елица Илчева
Докато седмица след седмица ви представяхме световноизвестните дизайнери по света, ни хрумна да покажем, че и у нас има почва за тази професия. И предвид бурното строително развитие в страната допреди няколко години тя би трябвало все още да е доста плодородна. Така попаднахме на Гена Събева. В последните 4 години тя е отдадена на идеята да популяризира артистичната професия у нас. Пътят към това минава през създаването на Асоциацията на интериорните дизайнери в България. Защото Събева вярва, че обединена с колегите, може по-лесно да убеди публиката, че „интериорният дизайнер не е интелектуалец с неопределена сексуалност, с фон дьо тен и сатенено фишу, който иска да им наложи вкуса си и да направи така, че жилището им да заприлича на глазура на торта, при това срещу много, много пари. Че дизайн не е синоним на декорация, а означава функционалност, ергономия, иновация… и танц с материалния облик на битието ни“.
Иначе по професия Гена е радиоинженер, от 1995 г. се занимава с мебели и интериорен текстил, а през 2010 г. завършва интериорен дизайн в Германия, кара и курсове в Италия. Има пряк поглед върху обзавеждането както на панелни жилища, така и на скъпи къщи и обществени сгради.
Г-жо Събева, има ли в България почва за развитието на вашата професия?
Разбира се, че има. От 20 години това е специалност в университета в Русе, има я в Лесотехническия университет и в Художествената академия. Отскоро „Пространствен дизайн” се изучава и в Нов български университет.
Винаги е съществувала нужда от специалисти в областта на вътрешното оформление на сградите, но в последните години, в които се построиха толкова много хотели, направиха се заведения и жилищни сгради, хората започват по-осезателно да чувстват нуждата от добра атмосфера и съвети за създаването й.
У нас обаче, струва ми се, малко се търсят специалисти. Сякаш повечето хора са убедени, че могат сами да аранжират дома си.
Може би доскоро битуваше мнението, че само богатите търсят дизайнер, както и че това означава да извикаш някой да ти подреди мебелите. Затова реакцията често е: „Откъде-накъде някой ще ми каже къде какво да сложа?! Аз си знам.“ Но това време отминава. Собствениците на заведения бяха първите, които разбраха, че добрият дизайн продава кафето. И те инвестират в това да направят нещо интересно, защото знаят, че така ще привлекат клиенти. А когато човек прекарва време в добре направено заведение, иска да подобри и обстановката вкъщи и когато установи, че не може, вика специалист. Отдавна се занимавам с мебели и обзавеждане и мога да кажа, че хората вече разбират, че дизайнът е част от цялото, и се спестява много, ако професионалистът се включи на възможно най-ранен етап.
А кога е този възможно най-ранен етап?
Ако инвеститорът покани интериорния дизайнер заедно с архитекта, се избягва рушенето на стени и добавянето на нови в готовото жилище.
Промените в процеса на строителство са по-скъпият вариант. И масово се случват. Неповече от 20% са оставили жилищата си във вида, в който са построени. Дори хората, като си купят имот, се хвалят, че са разбили всички стени и ги зидат наново. Ако тези пари се инвестират в специалист, ефектът ще е гарантиран.
Когато си говорим с вестник „Строител“, можем да предложим интериорният дизайн да бъде част от техническата документация на един обект заедно с архитектурен, конструктивен, ландшафтен проект. Така жилището ще се вижда напълно завършено. Сега тази дейност се извършва от архитекта, но истината е, че неговата гледната точка е по-различна от нашата. Дизайнерът гледа отвътре и с друг поглед. И когато двамата работят заедно, нещата са завършени.
Днес се срещат шокиращи разпределения, които изискват милион компромиси впоследствие. Наскоро ни гостува българка, която от 20 години работи в Ню Йорк. Тя разказа, че там този, който дава парите, събира заедно строител, архитект и дизайнер и всеки дава своята гледна точка. Всичко се мисли на хартия и се получава изцяло завършен проект. Дори когато говорим за жилищни сгради, които се строят за анонимни обитатели и при изграждането им никой не знае дали там ще живее двойка или семейство с 2 или 4 деца, има решения, които могат да направят нещата по-добри.
Ще ви насоча в друга посока. Какво харесва българинът и с какво се борите в работата си?
Масово явление у нас е жилищата да се задръстват с мебели, от които обитателите не могат да дишат. Аз съм сигурна, че една от причините хората у нас да се чувстват нещастни, е това, че освен навън и вкъщи липсва уют. Няма как да живееш в грозна среда и да създаваш добри неща в която и да е област – дали е литература, дали е строителство, дали е друго. Интериорът е третата кожа на човека след собствената му и след дрехите, които носи.
А колкото до това, от какво не може да се откаже българинът, това са кафявото и бежовото. Тези цветове отдавна са изхвърлени от дома в Европа, но са част от сивотата, с която сме свикнали, и сякаш ни е по-лесно с тях. Толкова е безопасно да сложиш нещо бежово и е толкова страшно да се рискува с цвят. Подреждаме кафява гарнитура, кафява масичка, кафяв диван и сме спокойни, че няма да им мине модата. Защото при нас мебелите се купуват за вечна употреба. Ако ги извадим от апартамента, ги караме на вилата, но никога не ги изхвърляме.
Какво се случва, когато има сериозни разминавания между вашите виждания и тези на клиента?
Целта на дизайнера не е да лишава човека от неговите предпочитания. Целта е да вземе идеята на клиента и да я пречупи през професионален поглед, за да се получи нещо добро. А компромисите са неизбежни, особено ако искаш да получиш работата.
Обзавеждането е въпрос на вкус и в България е нужно време, за да се изгради той. Всичко е заложено в детството ни. Ако си живял бедно и после социалният ти статус се е променил, станал си богат, ти не променяш вкуса си, а само сменяш по-евтините мебели с по-скъпи. Има хора, които нямат големи възможности, но са ценители, откриват стойностни неща и ги подреждат така, че да се получи ефект. Моя колежка казва: „С много пари не е интересно.“
Има ли у нас добри преподаватели и учи ли се дизайн?
В България нишата е огромна. Всички преподаватели са на възраст 60 и повече години и са по-скоро приложници. Затова наша цел е да вкараме работещите в системата за обучение. Вече има много утвърдени специалисти, които дори изпитват нужда да предадат уменията си. Доста от световните дизайнери са архитекти, но може да си завършил и аграрен университет, ако щете, и да си много добър.
