ЧЕЗ оповести основни факти във връзка с ТЕЦ „Варна“.
• Експлоатацията на ТЕЦ „Варна“ се определя преди всичко от две комплексни разрешителни.
• В съответствие с комплексно разрешително номер 51/2005 за експлоатация на ТЕЦ „Варна“ електроцентралата е извела временно от експлоатация блокове 4 и 5. Към 31.12.2014 г. трябва да бъде спрян и блок 6. По старите блокове 1-3 са в режим на дерогация. Това означава, че всеки от трите блока може да работи максимално 700 часа годишно до края на 2015 г.
• В съответствие с Комплексно разрешително 279/2008 за сгуроотвала на 31.12.2014 г. трябва да бъде прекратен настоящият начин за експлоатация на сгуроотвала. По тази причина след 1.01.2015 г. блокове 1-3 практически не могат да работят дори и в ограничен режим.
• През годините след приватизацията ЧЕЗ е разгледала десетки различни варианти за екологизация на ТЕЦ „Варна“ (привеждане в съответствие с европейските екологични норми на всичките шест блока; преминаване към алтернативно гориво – газ или друг тип въглища; екологизация на трите по-нови блока и замяна на по-старите с нов парогазов блок и др.)
• Основната причина до този момент да не бъде реализиран нито един от тези варианти е несигурната, непрекъснато променяща се регулаторна среда и тежката икономическа криза в сектор eнергетика в България и ЕС.
• В периода 2007-2009 г., който може да бъде характеризиран с оптимистични очаквания и сравнително стабилни цени на енергийния пазар, се появиха два основни проблема – рестрикциите на регулатора спрямо ТЕЦ “Варна” и ограниченията за работа на свободния пазар.
• През този период регулаторът определяше за ТЕЦ „Варна“ огромни обеми квоти за регулирания пазар, съчетани с обвързващ договор за студен резерв от три блока. Същевременно молбата на ТЕЦ „Варна“ за промяна на комплексното разрешително и увеличаване на производството бе отхвърлена от страна на Министерството на околната среда и водите.
• Пазарът на електроенергия теоретично беше отворен от 01.07.2007 г., но практически имаше редица пречки пред излизането на либерализиран пазар, включително и монополното положение на НЕК, злоупотребяваща с механизма за активиране на студения резерв. За да изпълнява и гарантира своите договори, НЕК активираше блоковете на ТЕЦ „Варна“, предназначени за студен резерв, в ущърб на централата.
• Всичко това доведе до невъзможност в ТЕЦ „Варна“ да се генерират парични ресурси за необходимата инвестиция.
• В периода от 2009-2012 г. световната финансова криза, драстичният спад на цените на свободния пазар, продължаващите регулаторни проблеми и лавинообразно задълбочаващият се проблем със субсидираните възобновяеми енергоизточници направиха условията за работата на централата още по-трудни. Регулаторът продължи практиката да не признава в пълен обем разходите за производство и да не одобрява средствата за инвестиции без при това да се излагат сериозни аргументи. Стигна се и до случай, в който регулаторът потвърди ценовото решение, върнато му от съда /след обжалване/ със задължителни указания, без да се съобрази с тях.
• В резултат на изброените по-горе обстоятелства само за финансовата 2013 г. ТЕЦ „Варна“ приключи със загуба в размер на 67,6 млн. лева.
• В началото на 2013 г. ЧЕЗ инициира създаване на работна група за търсене на решение за продължаване на работата на ТЕЦ „Варна“. В нея компанията покани за участие всички, имащи отношение към централата институции и дружества – НЕК, ЕСО, БЕХ, ДКЕВР, МИЕ. В рамките на работната група нееднократно специалистите на ЕСО и МИЕ изтъкваха, че ТЕЦ „Варна“ е от съществено значение за стабилната и надеждна работа на електроенергийната система и тя трябва да бъде запазена като генерираща мощност в Североизточна България. За съжаление тези декларации не доведоха до постигане на никакви договорености. Напротив, от средата на 2013 г., с оглед на обществения натиск, бяха направени промени в правилата за търговия на електроенергия и ТЕЦ „Варна“ вече не може да разчита на постоянни приходи от предоставяне на студен резерв. Предоставянето на студен резерв беше разделено на периоди, за които се провеждаха търгове. ЕСО непрекъснато променяше правилата и условията за участие.
• От 01.07.2014 г. с ценовото решение на ДКЕВР ТЕЦ „Варна“ е изключена и от регулирания пазар на електроенергия и няма задължения за работа към обществения доставчик. През последните две години централата в продължение на 10 месеца беше в принудителен престой.
• Честите смени на ръководствата на институциите и дружествата, които поканихме да участват в работната група, практически блокираха работата й и след първите няколко срещи тя не функционираше.
• Независимо от липсата на напредък в работната група, през юни 2013 г. ЧЕЗ стартира търг за избор на изпълнител на екологизацията на 4, 5 и 6 блок. Условията в процедурата по възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществени поръчки позволяваха максимално широк кръг от участници да могат да представят различни технологични решения. До финала на процедурата достигна един кандидат. Цялостният проект предвижда решаването на всички екологични изисквания съгласно комплексното разрешително на централата – серни двуокиси, азотни окиси и прах. Стойността на офертата, която ТЕЦ „Варна“ получи, е близо 68 млн. евро. Към това трябва да се допълнят и средствата, необходими за реконструкция на сгуроотвала на централата, така че да отговаря на новите европейски изисквания и след края на 2014 г. да получи ново комплексно разрешително. Необходими са и средства за модернизация на системите за управление и оборудването, за да може централата да бъде експлоатирана през следващите 15 години. Общата сума, необходима за инвестиция и поддръжка на 4, 5 и 6 блок, е 120 млн. евро.
• В началото на 2014 г. ЧЕЗ апелира към ръководствата на БЕХ, ЕСО, НЕК, ДКЕВР и експертите на МИЕ за възстановяване работата на работната група за ТЕЦ „Варна“. Компанията представи вече окончателните финансови разчети и отново се обърна за съдействие и опит да се намери работещ регулаторен механизъм за гарантиране на бъдещата инвестиция от страна на ЧЕЗ за удължаване живота на 4, 5 и 6 блок на ТЕЦ „Варна“. В новия формат по-късно бяха включени и представители на синдикалните организации.
• По предложение на заместник-министър Айолов и при активната позиция на БЕХ работата продължи под формата на директни преговори между ЧЕЗ и БЕХ. За целта беше сключен меморандум за разбирателство. По силата на неговите клаузи ЧЕЗ и БЕХ провеждат взаимни консултации и търсят възможности по проект за съвместна експлоатация на ТЕЦ „Варна“. Разглежданият вариант предвижда създаване на ново дружество, което да вземе централата под наем, да проведе екологизацията й. То ще експлоатира централата с възможност за последващо изкупуване. За участие в новото дружество може да бъде привлечена и трета страна. В момента тече усилена размяна на информация и подготовка на варианти на финансов модел на проекта. И двете страни са изразили готовност да бъдат разгледани всички възможни варианти, включително и такъв, разработен от експерти на синдикатите, стига той да бъде представен. Работата на работната група ще продължи до 31.10.2014 г.
• След приключване на преговорите с БЕХ пред ТЕЦ „Варна“ има няколко алтернативи. При положителен резултат от преговорите с БЕХ предстои работа във връзка с учредяване на нова проектна компания и начало на изпълнението на проекта за екологизация. Този процес ще продължи не по-малко от 29 месеца след подписване на договора с изпълнителя. В случай, че двете страни не намерят възможност за реализация на подобен проект, ЧЕЗ ще започне преговори с евентуални кандидати за наемане или покупка на централата.
• При всички посочени варианти обаче, от 1.01.2015 г. ЧЕЗ ще бъде принудена да преустанови временно работа на всички блокове. Този процес ще е съпроводен и с оптимизиране броя на персонала.
• Ако отговорните институции преценяват, че ТЕЦ „Варна“ е необходима на електроенергийната система и по-конкретно в контекста на възможна газова криза, ЧЕЗ е готова да води разговори и да продължи да поддържаме съоръженията на централата и след 31.12.2014 г. За да е възможна работата на централата след този срок, е необходимо да бъде направена промяна на комплексните разрешителни на централата и сгуроотвала. Освен това трябва да бъдат подписани договори с ЕСО и НЕК за съответните количества електроенергия и студен резерв, които да предостави централата. Съответните решения трябва да бъдат взети възможно най-бързо, за да може да се осигурят всички условия за по-нататъшната работа на централата.
