Доц. д-р инж. Радан Иванов: Младите хора търсят най-доброто за своето образование
Съвместните идеи с КСБ са от взаимна ползаГеорги Сотиров Доц. Иванов, на тържеството за Димитровден ОП на КСБ – Пловдив, ви отличи за „Партньор на годината”. Задължаващо звучи… Това признание е голяма чест за Висшето строително училище „Любен Каравелов” и също така предполага определени наши задължения към бранша. Преди няколко месеца със зам.-председателя на Камарата на строителите в България Пламен Иванов, който отговаря за професионалната подготовка и образованието в КСБ, се договорихме за съвместна работа в областта на обучението. Стартирахме идеята и се надявам тя да се развива през годините. За какво става дума? За надграждане. Съвместно организираме курс за обучение на бъдещите ръководители на строителни фирми. Оказва се, че поколението, което е създало днешните активни фирми, повече или по-малко му е време да се оттегли от реалния бизнес. Възраст… Знанията, които тези хора са получили в старата система на образованието, когато е имало възможност за дългосрочно поетапно израстване в държавните компании, днес не могат да се получат така. Младите кадри не придобиват знания по този традиционен за времето път на кариерно развитие. И затова се налага едно допълващо обучение. Именно за него си партнираме със строителния бранш, за да можем точно да установим елементите, които не достигат сега на бъдещите лидери във фирмите. От своя страна нашият ВУЗ се ангажира със своя висококвалифициран преподавателски състав. Идеята ни е този курс да бъде на ниво „магистър по мениджмънт на инвестиционни проекти”. Това, разбира се, е само рамката. Ние ще излезем далеч извън нея. Младите колеги, които искат да надграждат знания в този курс, би трябвало да имат строително, икономическо или юридическо образование. В най-добрия случай тези наши студенти би трябвало да имат някакъв строителен бекграунд. Това е целево обучение и не се нуждае от някаква реклама, защото кандидатите са налице. Те са усетили, че имат нужда от тези допълни знания, и са готови. Това ще бъдат строителни кадри от Пловдивския регион, или... Да, пилотната версия на този курс ще я осъществим в Пловдив, в базата на Областното представителство на КСБ. Ако тази идея потръгне, в което не се съмнявам, нищо не пречи да я изнесем във Варна, Русе, т.е. в градовете, където има струпване на строителни фирми. Но във Варна и в Русе има ВУЗ-ове, в чиито програми фигурира специалността „Строителен инженер”? Винаги съм казвал, че конкуренцията е нещо добро. Съвместната ви идея с Пламен Иванов за едно изнесено обучение на строители с висше образование, които искат да получат допълнителна подготовка, магистратура по управление на инвестиционни проекти, може би е само началото на ползотворни контакти с КСБ? На ВСУ „Л. Каравелов” предстои подновяване на програмната акредитация на професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия”. За целта сме решили да съгласуваме всички учебни планове с КСБ и с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. От това ще произлезе ново сътрудничество между нашите структури. В интервю за нашия вестник през юли т.г. вие изведохте като главна задача пред ВСУ запазването на приема на студенти на нивото от 2013 г. въпреки демографския срив, стремежа на все повече млади хора да учат в чужбина, икономическата криза и т.н. Успяхте ли? Статистиката първоначално ни стресна. Но след като направихме анализ на резултатите, се оказа, че имаме спад в едно-единствено направление - „Строителство на сгради и съоръжения” (ССС) - редовно обучение. Това е основна специалност на Строителния факултет. За щастие всички други направления запазиха нивото. Имам предвид „Архитектура“ заедно със „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения”, магистратурите по строителни конструкции и мениджмънт на инвестиционни проекти. А с този курс в Пловдив ще надхвърлим очакваната бройка на желаещите да се обучават при нас в „Управление на инвестиционни проекти“. Приемът на чуждестранни студенти се запази на нивото от миналата година. Основният ни проблем се очертава в търсенето на начини за мотивирането на млади хора да учат „Строително инженерство”. Това предполага ли някаква промяна в организацията на учебния процес? По-скоро - не. Защото става дума за кандидатстване на млади хора, които все още са извън материята и не се интересуват от организацията на учебния процес. Явно професията на строителния инженер се оказва сложна за днешните абитуриенти… И се налага разработването на идеи, свързани с образователния маркетинг? Да. Насрочили сме едно всеобщо обсъждане в университета за предстоящата кандидатстудентска кампания за търсене на свежи идеи в това отношение. Като малък ВУЗ ние не можем да си позволим всички форми и изяви на рекламата. Трябва да изберем един път и да го следваме. Ще заложим най-вече на посещенията на наши преподаватели по места, в строителните и математическите гимназии, от които традиционно имаме кандидати. Трябва да помислим и за финансово стимулиране, за да привлечем добри, отлични възпитаници, а не просто студенти. Базата на ВСУ е достатъчен стимул за младите хора, струва ми се? Не е точно така. Студентите стават все по-взискателни. И имат възможности да избират не само най-доброто, а най-най-доброто за своето образование. В този смисъл те ще търсят добри и можещи преподаватели. Да разкажете за кариерното развитие и на младите научни работници? Младите преподаватели се развиват много добре. Те определено имат желание за работа. Имаме един останал през годините проблем със средното и малко над средното поколение асистенти, които нямат желание да вършат научна работа. При нас процентът на такива колеги може би е най-голям. Това са главни асистенти на 45 - 55 години, които досега не са направили докторантура, и това им спира научния път нагоре, към доцентура и професура евентуално. Като специалисти са перфектни. Те обучават студентите на това, което знаят, идеално. Но не могат да бъдат ресурс за бъдещото развитие на университета. Приемът на студентите дали може да се коментира и от гледна точка на конкуренцията между сродните ВУЗ-ове? Вече в шест от тях се изучава „Строително инженерство”. Според мен е още рано да се говори за конкуренция в смисъла на въпроса ви. По-скоро напълно се очертава регионалната ориентираност на университета. Сега, когато и в Техническия университет в Русе откриха специалност по строително инженерство, забелязахме, че от Русенския регион почти нямаме студенти, т.е. младите хора избират висшето учебно заведение чисто прагматично. И накрая ще споделите ли по какъв проблем ще работите за бъдещото ви развитие на учен? Само ще маркирам, че сте завършили университета в Кобе, Япония, а оттам имате и постдокторска специализация в областта на инфраструктурното земетръсно инженерство. За съжаление натоварването ми като ректор е доста голямо и не остава време за наука. Но научен мениджър - да. Имам двама докторанти и все пак осъществявам някакви научни идеи. Искате да кажете, че през вашите четири години на ректорския стол няма да работите над една бъдеща професура? Е, все пак по малко работя и в областта на научните ми приоритети. Спечелихме проект за закупуването на осем вида оборудване. Едно от тях е комплект акселерометри, който ще ни даде възможност да записваме земетресения, както и вибрациите на сгради, чрез което ще анализираме динамичните им характеристики. Тук има изключително богато поле за научно търсене с възможности за реално подпомагане на проектирането и строителството на сгради. В това направление ще развивам и една бъдеща професура.