За никого не е тайна какво ще се случи със собственика на едно ЕООД, който сключи договор с държавата, получи
3 млн. лв. аванс, унищожи документацията по сделката и… забрави да изпълни ангажиментите си. В най-добрия случай срещу този „предприемач” ще бъде заведено гражданско дело, което той ще загуби със сигурност. След което ще трябва да върне главницата барабар с всички лихви и пропуснати ползи.
Има и друг, далеч по-мрачен „сценарий”. Срещу бизнесмена Хикс ще бъде образувана прокурорска проверка. Година по-късно тази проверка ще прерасне в досъдебно производство за присвояване, като срещу бизнесмена бъде повдигнато поне още едно обвинение – за измама или пране на пари, няма значение. Ще бъдат приложени и останалите репресивни реквизити, които в подобни случаи са задължителни: блокиране на фирмените и личните сметки, тотална данъчна ревизия, проверка на сейфовете в обществените трезори, налагане на възбрана върху дълготрайните материални активи на фирмата и личните имоти на бизнесмена.
Ако държавното обвинение успее да си свърши работата, три-четири години по-късно лицето Хикс ще бъде осъдено на пет-шест години ефективен затвор, а държавата ще конфискува поне половината от имотите му. Но ако обвинението не успее да си изпипа нещата докрай, държавата пак ще е на „печалба”: бизнесменът ще сключи споразумение с обвинението, ще възстанови 3-те милиона и ще получи година и половина-две затвор условно.
Какво се случва обаче в обратната хипотеза? Когато държавата дължи по договор със собственик на ЕООД 3 млн. лв. и няма никакво намерение да му ги изплати? Най-бързият отговор гласи, че нищо няма да се случи.

Неведнъж в рубриката ни „На прицел” е ставало дума, че най-бързият отговор почти никога не е най-верен. В случая обаче си е точно така – от гледна точка на житейската и нормативната правда, ако държавата има да дава, на „съответния” бизнесмен му е спукана работата. Да прати прокуратурата по следите на собствения й работодател – не става, защото колкото и сигнали да напише, той никога не може да докаже, че е жертва на зла умисъл. А
да заведе граждански иск и да си поиска дори само главницата от 3 млн. лв., е… съвършеното безумие.
Едно, защото трябва да внесе 4% държавна такса, която в случая се равнява на 120 000 лева. Второ, защото няма да издържи финансово на съдебния маратон, който в най-добрия случай ще се проточи поне четири години. И трето – дори да събере кураж и пари за подобно изпитание, бизнесменът няма как да докаже, че държавата може, но не иска да му плати за свършената работа.
Преди три месеца например в рубриката „На прицел” (в. „Строител”, бр. 32 от 6 август 2010 г.) публикувахме материал, озаглавен „Вероломни чиновници карат Лом да спи на тръни поне още година”. В него направихме опит да опишем драмата на строителната компания „Росилекс” ЕООД, която трябваше да реализира един от най-смислените проекти, финансирани от държавата през последните три-четири години: „Укрепване на брега на р. Дунав в района на градската част на гр. Лом”. Нека си припомним набързо хронологията.
Договорът между МРРБ и „Росилекс” ООД (№464) е подписан на 22 декември 2006 година. Според неговите клаузи за срок от една календарна година трябва да бъде укрепена брегова ивица с дължина 800 метра, срещу което фирмата ще получи 6,506 млн. лв. без ДДС. Технологията, по която ще бъде изградено защитното съоръжение, е уникална за България – чрез набиване на метални шпунтови елементи, въпреки че поне в Европа този метод е познат от 80 години. Срокът, фиксиран в договора, започва да тече от официалното откриване на строителната площадка. А за да докаже, че всичко е истинско, МРРБ веднага превежда на „Росилекс” аванс от 2,342 млн. лева.
През март 2007 г. МРРБ уведомява „Росилекс”, че финансирането на обекта е невъзможно. Актът за спирането на обекта обаче е подписан едва на 27 март 2008 г., въпреки че строителната площадка все още не е открита официално и на практика договорът все още не е влязъл в сила.
На 19 септември
2008 г., почти две години след сключването на договора, МРРБ и „Росилекс” подписват Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и Разрешение за изпълнение на конкретния строеж”. А месец и половина по-късно - на 7 ноември, са подписани още два задължителни документа – Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и другите случаи…
На 27 февруари 2009 г., вместо да направи анекс за актуализиране стойността на обекта (само и единствено по вина на възложителя), МРРБ принуждава „Росилекс” да
подпише чисто нов договор - за 3,888 млн. лв. без ДДС, който не отменя първия контракт. „Росилекс” се съгласява на този вариант, защото след дълги усуквания през декември 2008 г. МРРБ най-после развързва за малко „кесията”.
До средата на август
2009 г. МРРБ не превежда нито един лев на
„Росилекс”.
А собствените харчове на фирмата около държавната дига достигат… 3 млн. лева.
На 26 август 2009 г. обектът отново е замразен с Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Пак поради липса на осигурено финансиране.
И още нещо написахме преди два месеца. Искрено се надявахме, че няма да се окажем чак толкова зли пророци, но… уви. Онова, което е на път да се случи с „Росилекс”, надхвърли дори най-мрачната ни прогноза.
Като разумни и законни в предишната публикация посочихме три варианта:
- фирмата довършва изграждането на укрепителното съоръжение, а МРРБ изплаща задълженията си по договор;
- МРРБ прекратява договора с „Росилекс” и покрива всички разходи, направени от фирмата до момента;
- „Росилекс” завежда дело срещу МРРБ и с цената на много нерви и излишни разходи след четири-пет години инкасира… загуба, тъй като не може да докаже правотата си.
И сега един съвсем точен цитат:
„По всичко личи обаче, че в МРРБ са решили да заложат на… четвърти вариант, който по принцип не би трябвало да е възможен: МРРБ не плаща; „Росилекс” пие една студена вода, защото няма пари за водене на подобно мегадело; МРРБ намира друг изпълнител. Основанията за този абсурден сценарий са два. Преди около месец, по време на традиционния парламентарен контрол, от трибуната недвусмислено бе заявено, че аварийният проект „Укрепване на брега на
р. Дунав в района на градската част на Лом” е много… съмнителен, защото по него имало два сключени договора, а
тръжната документация на проекта е изчезнала от сградата на МРРБ.
Случаят бил даден на прокуратурата, така че държавата нямало да плаща на изпълнителя каквото и да било… А в началото на миналата седмица от свои източници в. „Строител” научи, че зад гърба на „Росилекс” в Лом изненадващо се е появила „маломерна” комисия, чиято основна задача била да огледа обекта и да потърси вариант за изход от ситуацията чрез… намиране на нов изпълнител. Областният управител на Монтана Ивайло Петров потвърди в телефонен разговор с в. „Строител” новината, но не пожела да сподели как се казва човекът на МРРБ във
въпросната комисия и дали досега той е имал нещо общо с този проект. С други думи, пари явно има, но на кого ще бъдат дадени – тази информация нещо се губи…”.
Оттук нататък около дигата на Лом започват да се разиграват такива случки, каквито не биха се разиграли дори в бананова република. Защото, колкото и странно да ни звучи,
дори в най-недоразвитите държави по света дясната ръка винаги знае какво прави лявата.
Камо ли някой да остави всеки пръст да води своя собствена си политика. А може би ние само така си мислим?
Въпреки че поне от три месеца случаят „Росилекс” е възложен на прокуратурата за изясняване, на 21 юли 2010 г. ресорната дирекция в МРРБ - „Инвестиционни дейности”, изпраща до фирмата за строителен надзор -
„Пътинвест инженеринг” АД, писмо, което гласи:
„Във връзка с приоритизиране и оптимизиране на разходите по бюджета на МРРБ за 2010 г. и подготовка на актуализирано разпределение на капиталовите разходи на дирекция „Инвестиционни дейности”, и в съответствие със задълженията ви за изпълнение на строителен надзор на обект „Укрепване на брега на р. Дунав в района на градската част на гр. Лом”, моля в срок до 28 юли 2010 г. да представите в дирекция „Инвестиционни дейности” подробен доклад, който съдържа следната информация:
1. Изпълнение на обекта към момента.
2. Статус на обекта (завършени строително-монтажни работи, в процес на изпълнение, спрян с акт - образец №10)
3. Изпълнени СМР по основни натурални показатели и технически параметри (дължина на изпълнени линейни участъци, процент на изпълнени съоръжения и др.).
4. Доставени строителни материали, машини и съоръжения, които не са вложени в изпълнените СМР и каква част от тях са разплатени.
5. Списък на изготвените актове по Наредба №3/2003 г. за съставени актове и протоколи по време на строителството за изпълнените СМР.
6. Има ли действащи подробни устройствени планове за изграждащите се съоръжения или парцелирани планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
7. Разходи за обезщетения, отчуждения и право на преминаване, които следва да бъдат изплатени.
8. Има ли непредставени в МРРБ актове за изпълнени СМР, строителен и авторски надзор.
9. Възможност за етапно въвеждане на изпълнените СМР и необходимите действия, които трябва да бъдат предприети (промяна на строителни разрешения, довършване на определени СМР, необходимите средства за приключване на определен етап).
10. Необходими средства за заплащане на геодезическо заснемане и такса по тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ за въвеждане в експлоатация на определен етап или обект.
Докладът трябва да бъде придружен и от следните допълнителни документи: копие от валиден лиценз за упражняване на дейността „строителен надзор”, придружен от актуален списък на екипа от правоспособни физически лица; актуална професионална застраховка за съответната категория строеж; актуално състояние на фирмата…”.
Най-отдолу в това… фундаментално по своя характер писмо, стои името „инж. Любомир Полимиров”, неговата длъжност – директор на дирекция „Инвестиционни дейности” и подпис, който не е на
въпросното лице. Първо, защото парафът е със запетайка пред длъжността. Второ – защото
поне първата буква от „автографа” няма нищо общо нито с името Любомир, нито с фамилията Полимиров.
И трето, от съдържанието на писмото става ясно, че неговият автор сякаш пада от небето. И хал хабер си няма, че договорът за дигата на Лом е от декември 2006 г., че МРРБ е похарчило за неговото изпълнение към
4 млн. лв., че в съответната дирекция залежават най-малко 15 писма от фирмата изпълнител за дължими 3 млн. лв. за изпълнени и неразплатени СМР. Плюс… съответната купчина „бумаги”, с които строителният надзор – „Пътинвест инженеринг” АД, задължително е удостоверявал истинността на всяка финансова „претенция” на фирмата изпълнител.
Другото странно нещо е разминаването във времето.
Както вече стана дума, писмото на МРРБ до строителния надзор е написано на 21 юли (или поне тогава е изведено с изх. №91-10-29/21.07.2010).
Според печата за входящата кореспонденция на „Пътинвест инженеринг” АД обаче то пристига във фирмата пет дни по-късно, заведено е под №189/26.07.2010 г. и денонощие по-късно – на 27 юли, е разпределено за изпълнение с гриф „Срочно”.
Оттук нататък има само две възможни обяснения за бързината, с която това писмо е „пропътувало” разстоянието от МРРБ - ул. „Св. св. Кирил и Методий” №17-19, и „Пътинвест инженеринг” АД” – на бул. „Цар Борис Трети” №257, и крайния срок, указан за изпълнение на 10-те „божи заповеди” – 28 юли.
Ако човек тръгне пеша,
със сигурност ще отнесе „безценната депеша” за около два часа и половина.
Ако вземе такси или служебен автомобил, ще изпълни задачата си за не повече от 35-40 минути. С отиването и връщането.
Ако в „Пътинвест инженеринг” АД работят „кръстоски” между триглавата ламя и шесторъкия Шива, най-вероятно те биха могли за 24 часа да свършат онова, което цяла дирекция в МРРБ не е пожелала да свърши за три години. Но понеже в строителния надзор по принцип работят само „стандартни представители на човешката раса”, дори физическото подреждане на исканата документация би глътнало поне… три работни дни. Горе долу – за всяка година по 7-8 работни часа.
Така че изводът, колкото и да е неприятен, се налага от само себе си. Използвайки публично признатия факт, че цялата налична документация около проекта е изчезнала яко дим от МРРБ, някой „просто” е решил да качи фирмата изпълнител на шейната. Тоест тя да бъде отстранена от обекта като нередовна, държавата да не й изплати дължимите 3 млн. лв., а проектът да бъде довършен от друг изпълнител.
Разбулването на част от мистерията се крие в едно интервю, три документа, една пресконференция и едно съобщение на правителствения пресцентър. Оттук нататък караме по ред на „номерата”:
На 19 юли областният управител на Монтана Ивайло Петров издава специална заповед. Тя е с изх. № РД-08-229/19 .07.2010 и гласи:
„На основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от Закона за защита при бедствия и чл. 13, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет нареждам:
Да се извърши обследване и контрол за състоянието на изграждането на брегоукрепително съоръжение (кейова стена) на река Дунав в района на град Лом от комисия в състав:
Председател:
Стилиян Георгиев Стоянов – главен специалист ОМП (Отбранителна и мобилизационна подготовка – бел. авт.) в Областна администрация – Монтана.
Членове:
1. Инж. Петър Симеонов Кунов – инспектор ИЗ към ОУ „Гражданска защита” – Монтана;
2. Инж. Весела Любомирова Спиридонова-Кръстева – директор на ДТСУБ в община Лом;
3. Инж. Марин Маринов – строителен надзор от „Пътинвест инженеринг” АД.
Комисията да извърши обследване на съоръжението на 26 юли
2010 г., като извърши задълбочена оценка на опасността от компрометиране на съоръжението поради незавършеното строителство при високи води на р. Дунав. Комисията да изготви протокол с предложения за трайно решаване на проблема…”
На 20 юли 2010 г., явно решил, че съставът на комисията няма да се справи с високоотговорната мисия, областният управител на Монтана Ивайло Петров издава нова заповед - № РД 08 -0 131/20.07.2010. Текстът е същият, но в комисията са включени две лица, чиито длъжности звучат далеч по-авторитетно. На мястото на инж. Кунов
е „поставен” началникът на отдел „Благоустройствени дейности” към МРРБ,
а в качеството му на проектант е поканен и изпълнителният директор на „Транспроект” АД –
София.
На 26 юли областният управител на Монтана издава трета заповед – № РД 08-131(1), с която въпросната комисия е „обогатена” с още един член, заемащ длъжността държавен експерт в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” към Областна администрация – Монтана.
Какво прави впечатление в тази „каскада” от заповеди? Най-малко три „неща”, които – за по-голяма прегледност - ще изброим по ред на номерата.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет областният управител може да поиска пари от комисията само в следните конкретно дефинирани хипотези:
„Чл. 12, ал. 1: „ Комисията взема решения за финансиране на превантивни дейности от Националната програма за защита при бедствия по чл. 18 от Закона за защита при бедствия, включени в годишния план за изпълнение на програмата.
…
Чл. 15, ал. 1: Комисията взема решение за предоставяне на средства за възстановяване на извършени непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) при бедствия на включените чрез оперативните комуникационно-информационни центрове сили и средства на единната спасителна система.
…
Чл. 18, ал. 1: По реда на този раздел се предоставят средства за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно възстановяване на имоти - държавна или общинска собственост, читалища и молитвени домове на религиозни институции, които са засегнати от бедствия или са в състояние, което застрашава живота или здравето на населението, имуществото или околната среда, установено след обследване по реда на Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2008 г. и бр. 22 от 2010 г.).
Второто забележително „нещо” може да бъде открито във втората заповед на областния управител Ивайло Петров – онази, от 20 юли 2010 г., с която на инспекция в Лом е експедиран началникът на отдел „Благоустройствени дейности” към МРРБ. Вярно, в документите, с които в. „Строител” разполага, неговото име не се среща изобщо, но това никак не е случайно. По простата причина, че с проекта, изпълняван от „Росилекс”, винаги се е занимавала дирекция „Инвестиционни дейности”. И ако някой от министерството е искал работата там да бъде проверена из основи, в комисията на областния управител трябваше да бъде включен
или човек от Инспектората на МРРБ, или служител, който има реална представа що е то шпунт.
И накрая, на 26 юли, когато 10-те „божи заповеди” на МРРБ току-що са пристигнали във фирмата за строителен надзор „Пътинвест инженеринг” АД, а т.нар. междуведомствена комисия току-що е приключила с „обследването и задълбочената оценка на опасността от компрометиране на съоръжението поради незавършеното строителство”, на бял свят се появява един изумителен протокол. Той е „дълъг” само половин страничка, но съдържанието му е повече от изумително: община Лом се задължава да изплати на „Транспроект” АД – София, сумата от 18 000 лева. Не за друго, а за актуализирането на проекта… „Укрепване на брега на р. Дунав в района на градската част на гр. Лом”.
Два дни по-късно – на 28 юли, в гърба на „Росилекс” е забит поредният нож. Под формата на докладна записка, която е подписана от кмета на Лом Пенка Пенкова и е внесена в Общинския съвет с цел… изпращане „по-нагоре” – към Министерския съвет.
В тази докладна накратко е описано фактическото състояние на нещата – че дигата не е завършена, а шпунтове на „Росилекс” не изпълняват защитната си мисия, защото с тяхното набиване е приключил едва първият етап от изграждането на съоръжението.
В същия дух са и предложенията на т.нар. областна междуведомствена комисия: да се предприемат спешни неотложни мерки за завършване на брегоукрепването…; спешно да се осигурят необходимите средства…; да бъдат предприети всички действия за актуализиране на проекта…
По въпроса за това кой е виновен жителите на Лом още една година да спят на тръни – няма и една буква дори. Нищо не се казва и за истинската тревога на общинското ръководство на Лом: ако дигата не бъде вдигната до догодина, общината губи 5 млн. лв. за реконструкцията на парка край реката, спечелени по европейска програма.
На 7 септември чудото най-сетне се случва. Правителственият пресцентър разпространява информация, в която между другото се казва:
„На днешното заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, ръководено от председателя й – вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, бяха разгледани 418 искания, постъпили от общини в страната.
На одобрените 275 от тях за възстановяване на жилищни сгради, засегнати от проливните дъждове през последните месеци, ще бъдат отпуснати средства на обща стойност
11 174 524 лева…
… 4 361 214 лева се отпускат за укрепване на брега на река Дунав в градската част на Лом”.

На 14 септември националните медии вкупом усещат накъде духа вятърът и едновременно тиражират жизнерадостна „дописка”, която в общи линии гласи:
„Най-рано до следващото лято ще може да бъде довършена кейовата стена в Лом, съобщи народният представител от Монатна Димитър Аврамов. Той обяви решението на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане да финансира доизграждането на обекта с 4,3 млн. лева. Решението бе взето, след като високите води на Дунав, от февруари до юли тази година, заляха Лом. Областният управител на Монтана Ивайло Петров създаде комисия, която да набележи най-неотложните дейности за обезопасяването на дунавския бряг, а депутатът Димитър Аврамов лично се ангажира да настоява за финансирането им… Изпълнител и по първия договор, и по последвалия го три години по-късно е фирма „Росилекс”. При проверката на документацията на обекта се оказало, че в МРРБ такава липсва, твърди депутатът Димитър Аврамов. Има фактури за разплатени разходи за 4,450 млн. лева. Неразплатените са заявени за близо 3 млн. лв., уточни той и заяви опасенията си, че не всички са реални. Държавата ще потърси нов изпълнител за кейовата стена в Лом, сигурен е Аврамов. Дължината на стената е 850 метра. Отпуснатите сега 4,3 млн. лв. са напълно достатъчни за изграждането на съоръжението. С тях общата му стойност ще е близо 12 млн. лева.”
По какъв начин комисията е установила, че фирмата изпълнител „Росилекс” е осчетоводявала и неизвършени строително-монтажни работи – е пълна мистерия, защото документацията по проекта наистина е изчезнала от МРРБ, а от собственика и главния счетоводител на „Росилекс” никой не е искал дори визитна картичка. Фактът обаче си е факт. С него започнахме и с него ще завършим: жална му майка на бизнесмен, на когото държавата дължи пари. И то много жална, защото освен че е изправен пред реален фалит, преди две седмици собственикът на „Росилекс” бе привикан и на разпит в Икономическа полиция. Просто така – за всеки случай…