Д-р арх. Мария
Диамандиева, БАН
Научната платформа на настоящия доклад стъпва върху широката основа на изходната презумпция, че архитектурата е система на комуникация в цялата пълнота на понятието като механизъм на общуване, а не като строг обмен на информация. Целта е да се изучат уроците на ефективните обозрими процеси на комуникация в търсене на евентуално аналогично равновесие в архитектурните системи, като се вземе под внимание богатството от архетипови правила с обхватни обяснителни възможности. Защото в по-общ смисъл градът – основната сцена на изява на архитектурата през вековете, е възникнал като своеобразна форма на комуникация, на общуване.
Родството архитектура – комуникация е многопластово и многопосочно, едновременно с чисто сетивни и духовно-абстрактни измерения. Архитектурният проект (от идеята на създателите си до осъществения обект) е комплексен художествен продукт, който не следва да се отчита единствено в качеството му на специфичен тип внушение, указание за преживяване на определено пространство по определен начин.
В добавка – съвременният свят наложи дигитализацията като цивилизационен параметър на доминираната от образи реалност. Ако някой в бъдещето пожелае да определи с една дума периода между ХХ и ХХI век, вероятно това ще бъде думата „комуникация”. Пространственото мислене придоби небивала енергия, повлияно от разразилите се възможности на електронните връзки. Най-съвременната архитектура създаде образци, интегрирани в новата действителност по нейните правила. Архитектурата не просто възприе, конвертира и използва външни медийни механизми, които абсорбира в конкретния цивилизационен контекст, а на практика все повече се насочи да трансформира себе си, провокирана от по условие комуникативната си природа и необходимостта от адекватност към хода на прогреса в комплексна технологична интермедия.
Модел на архитектурна комуникация
Тази теоретична интерполация стъпва върху конкретния избор на класическия комуникационен модел на Клод Шенън и Уорън Уивър от 1949 г., наречен „Модел на Шенън и Уивър” (фиг. 1).
В своя архитектурен вариант като част от настоящата теоретична концепция той придобива следното аналогично разположение и съотношение на елементите (фиг. 2).
Съобщението в системата на архитектурна комуникация
Като компонент на архитектурната комуникация съобщението представлява смисълът, основанието на нейното съществуване. Това е посланието на архитектурното произведение, неговото съдържание, това, което сградата е и поради което е. Абрахам Мол го нарича „естетическа информация”, която е неразривно свързана с канала, по който се предава (Моль 1966: 204). То е генерирано от творческото намерение на своите автори и е осмислено от информацията и емоциите, които те са синтезирали и излъчили в социалната среда заедно с всички останали напластявания, които „легитимните компоненти на знаковите системи” (Bonta 1979: 46) в хода на историята са добавили към възможностите за интерпретация на ползвателите. Смисловите внушения на архитектурните форми са неограничени (фиг. 3 и 4).
Стилови фигури и съвременен стил
Съобщението в архитектурната комуникация се възползва от пълния спектър от комуникационни средства при транслацията на своите послания. По специфичен начин са приложени различните стилови фигури с цел постигане максимална пълнота на въздействието му.
Алюзия
Поради изначално асоциативната си природа съобщението в архитектурната комуникация е априори обвързано с този вид риторичен обрат – когато идеята не е изразена пряко, а по заобиколен път, чрез препращане към вече известна на читателя информация. Много често това е идеята за друг известен архитектурен обект.
Например в прочутата сграда на CCTV в Пекин, проектирана от Рем Кулхас (ОМА), на нивото на панорамната тераса през два кръгли отвора в пода се разкриват очертанията на градината, която напомня „взривена” версия на картата на въображаемия Рим от шестте гравюри от ХVIII в. на Пиранези, Il Campo Marzio dell Antica Roma (фиг. 5 и 6).
В същия проект на OMA някои видяха вдъхновение от разрушените кули близнаци на WТC в Ню Йорк. Преродена е идеята за двата съборени стълба – наклонени, но свързани в непрекъсната структура и надеждно укрепени в новото си възродено положение (фиг. 7).
Пародия
Пародията е хумористична интерпретация на вече създадени произведения. Особено постмодерната архитектура възприе тази стилова фигура като фундаментална в своята естетическа философия. Примерите са безброй.
Традиционният пиетет към конвенциите на предходни форми беше смело подложен на комедийна панаирна перифраза. Пародията може да бъде видяна и много след отминалия разгар на постмодерните „забавления” в архитектурното поле. В проекта на Kieran Timberlake за Американското посолство в Лондон – прозрачни фасади, които сякаш приканват погледите на минувачите навътре в сградата, а всъщност това е един от най-охраняваните и недостъпни обекти в света (фиг. 8).
Също в наглед безизразните бели кутии, с които Sanaa решиха новия Музей на съвременното изкуство в Ню Йорк, също се долавят нюанси на завоалирана пародия – солидни блокове със строги очертания, „преразказ” на архетиповия конструктивен елемент каменната квадра, само че разместени и обезплътени в стъкло (фиг. 9). Символите участват като референции с противоположно значение.
Тропа
„Тропата е знак, който сме употребили в преносен смисъл. (…) Тропи са сравненията, метафорите, метонимиите, синекдохите, хиперболите, литопите, епитетите, сравненията, олицетворенията, алегориите и други.” (Кафтанджиев 2008: 340).
За своята ефективна аргументация архитектурното съобщение се възползва от всяка една от тези фигури.
Няколко свободно избрани примера:
Алегория – отвлечено понятие, което се изразява чрез образ, предмет в наратива. Съобщението в Didden Village на MVRDV е истински пример за архитектурна алегория. На покрива на сградата е построен миниград под формата на разширение на еднофамилен дом. Всяка стая е осмислена като независима къща, достъпна през „улица”. Небесносините обеми изглеждат като буквална репрезентация на изискана урбанистична алегория, „по-близка до небето, отколкото до другите хора” по думите на авторите (фиг. 10).
Също алегоричната група Cube Нouses в Ротердам от 1978 г. на Piet Blom – наклонените кубове, които представляват „село в града”, по-скоро „гора в града”, като всеки куб, издигнат на пилон, е алегория на отделно дърво (фиг. 11).
Метонимия – свързване на представата за предмети съобразно някаква общност между тях, буквално заместване. Плувният център на PTW в Пекин за Олимпийските игри през 2008 г. представлява буквална илюстрация на съдържащата се в сградата функция. Тя не изглежда като плувен басейн, тя съществува като такъв, оформена като геометричен куб от балончета (фиг. 12).
Синехдоха – когато част представлява цялото и цялото е показателно за отделните си части. Съвременен пример – противоречивите изкуствени архипелази, които бяха построени и ненаселени до днес в Дубай – Палмата, олицетворение на мюсюлманския рай и Светът, представляващ идеята за цялата Земя. Острови от пясък, създадени от хората, се превръщат в частни жилищни имения (фиг. 13).
Метафора – пренасяне на характеристики на предмет или явление върху друг предмет или явление въз основа на сходство. Съществуват различни по вид и характер метафори. Олицетворението е най-разпространената. За архитектурната метафора е писано изключително много, основната същност на архитектурното съобщение е метафорична и примерите са навсякъде около нас. Като пример може да послужи емблематичният павилион на Мис ван дер Рое в Барселона от 1929 г. – специална фигура в архитектурната история. Въпреки модернисткия си минимализъм сградата материализира силна метафора на духовното отношение между Земята и небето. Чистотата на материалите и формите могат да бъдат разгадани като метафорично преклонение пред простотата и величието на Вселената (фиг. 14).
Хипербола – тропа, чрез която преувеличаваме комуникираното съобщение (Кафтанджиев 2008). Творчеството на Сантяго Калатрава (фиг. 15) е типичен пример за прилагане на тази конкретна стилова фигура при провеждане на архитектурното съобщение. Образован като архитект инженер, Калатрава експериментира успешно с конструктивните сили, като преекспонира латентната красота на природните форми в биотехническа интерпретация. В Града на изкуствата и науките във Валенсия, строен повече от 15 години по негов проект, той буквално потапя един гигантски екзоскелет в плитък басейн, който отрази във водата и дублира драматично формите. Архитектът очертава една ажурна тектонична игра, но както пише Чарлз Дженкс, основната поезия е преувеличена – конзолите са винаги малко по-големи, бетонните елементи са подчертано естетизирани – изискани и елегантни, конструктивното членение е малко по-гъсто от чисто статически необходимото (Jencks 2005).
Игра на думи – една и съща дума се използва в различен смисъл. Например проектът за Националната търговска банка в Джеда на SOM (Gordon Bunshaft) е разработен изцяло на базата на равностранни триъгълници във всевъзможни мащаби и функционално приложение – от плана на стъпката на постройка до покрива (фиг. 16). Своеобразен архитектурен каламбур (по Architizer).
Стиловите фигури, използвани в оригинални съвременни решения, създават архитектурни знаци, които могат да бъдат в допълнение да бъдат завършено конституирани от валидните културни условности в символи. Твърденията, че културата се развива като измерение на проявленията на специфична технологична хипермодерност, не задължително подвластна на революционизирана трансмодерна теория, изглеждат небезоснователни (Buchanon 2011). Бъдещето ще покаже…
ЛИТЕРАТУРА
1. Банков, Кр. Семиотични тетрадки. Ч. 1. НБУ, С.:, 2001.
2. Моль, А. Теoрия информации и естетическое восприятие. Москва,
1966.
3. Кафтанджиев, Хр. Хармония в рекламната комуникация. Сиела, С.: 2008. 473 с.
4. Вonta, J. P. Architecture and Its Interpretations. A study of Expressive Systems in Architecture, Lund Humphries, London, 1979.
5. Klotz, H. The History of Postmodern Architecture. MIT Press, Cambridge, Mass., 1984.
6. Jencks, Ch. The Iconic Buildings, Rizzoli, London, 2005. 225 p.
7. Buchanon, P. The Autopoesis of Architecture: Dissected, Discussed, Decoded. Architectural Review, 4.03.2011.
