Обучението на първия випуск по новата магистърска програма на УАСГ – „Архитектурна теория и критика“ на английски език, започна през октомври. Тя е създадена в изпълнение на европейски проект. Програмен директор на курса е доц. д-р арх. Георгий Станишев, а координатор – доц. д-р арх. Милена Металкова-Маркова. Обучението е в задочна форма в три семестъра. Първите два включват лекции и упражнения, а последният – подготовката на дипломна работа. Част от преподавателите са утвърдени по света архитекти. Малко след началото на лекциите се срещаме с доц. Металкова, за да разкаже повече за първата по рода си магистратура у нас, когато тя вече е факт. Координаторът на програмата уточни, че първият от гостуващите преподаватели е проф. Ханс Ибелингс, който води „История на архитектурата на съвременна Европа“. По време на лекциите си той условно разделил континента на изток, запад, север и юг, давайки интересни задачи на студентите. Например да определят какво е Централна Европа и къде се намира. Или да изберат една година от XX в. и да покажат на картата различни примери за обекти, създадени през нея, като намерят връзки между тях. „Имаме 12 студенти, записани в магистърската програма. Споделят, че са много доволни, учат с голям ентусиазъм и се надявам, че така ще продължим. Сред тях има възпитаници на УАСГ, завършили скоро, и хора от архитектурни бюра с установена практика, които искат да обогатят знанията си. Профилът на магистрите ни е доста разнообразен, но повечето са работещи“, обясни доц. Металкова. По думите й студентите са във възторг от програмата. „Почти всеки ден някой идва да ми каже, че е много хубава. Обучение под такава форма, доколкото знам, в България не се е случвало. Чужди преподаватели са идвали за 1 – 2 лекции в различни ВУЗ-ове у нас, но никой не е водил цяла дисциплина, и то на английски. Магистрите ни харесват това, защото им дава възможност да подобрят езиковите си познания“, разказа тя, като подчерта, че магистърската програма всъщност е първото задочно обучение по архитектура у нас. Сред гостуващите преподаватели е и финландският архитект проф. Юхани Палазма, който води дисциплината „Философия на архитектурата“. Със съдействието на доц. Металкова той даде интервю за в. „Строител“.
След неговите лекции започват тези на проф. Антъни Робъртс от университета в Брайтън. Той ще води курс по архитектурна фотография, посветен на София. Това също е ново, защото в Архитектурния факултет на УАСГ не е имало такава дисциплина. „Проф. Робъртс отправи молба да намерим стари фотоапарати и студентите да се учат да промиват ленти, а не да работят с дигитална техника. Той ще остане в София 10 дни“, уточни доц. Металкова.
Студентите ще имат кратка почивка и от 20 до 30 ноември започват лекциите им по още три дисциплини. Краят на семестъра е от 10 до 20 декември с две последни дисциплини. Всеки лектор решава какъв ще е финалът. Проф. Ханс Ибелингс иска от студентите есе и проект, проф. Юхани Палазма – проект, а проф. Антъни Робъртс – също есе. „Обучаващите се в този курс са хора с магистърска степен по архитектура и целта не е да ги подготвяме по теория, няма нужда изпитите да протичат традиционно – стремим се да видим възможностите им за приложение на наученото“, обясни доц. Металкова, като допълни, че контактът на преподавателите със студентите не приключва с тръгването им от България. Проф. Ибелингс и проф. Палазма са се съгласили да водят дипломни работи на обучаваните в курса.
Проф. Юхани Палазма:Опитвам се да науча студентите кои са те
Не можеш да създадеш каквото и да е, преди да идентифицираш себе си
Проф. Палазма, какво може да направи архитекта за изискванията и представите на клиентите си? Налага ли се да се съобрази с тях докрай?
Както казах по време на моите лекции, архитектите днес са повлияни от две противоположни сили – инструментализацията и естетизацията. Това е парадоксално. Инструментализацията означава архитектът да се обърне към функционалността и икономиката, а естетизацията – да се насочи към визията. И двете влияния са изключително силни. Те водят до дилемата да имаме или да бъдем. Консуматорското общество иска да има, не да бъде. Но архитектът се развива само от желанието да бъде, не да има.
Според мен ние винаги се съобразяваме с клиента, защото той е този, който плаща сметката. Но архитектът все пак е натоварен със задачата да облагороди идеите. Той трябва да има силната воля да идеализира живота. Днес архитектите могат да направят повече отвсякога. Но се опасявам, че голяма част от тях просто се съобразяват с визията на инвеститора. Не вярвам, че клиентите някога изобщо са знаели какво да очакват. Задача на архитекта е да си представи от какво има нужда обществото.
Как обучението по архитектура трябва да бъде променено, за да бъде използвано възможно най-добре в услуга на обществото?
Обучението трябва да гради усещането за отговорност и да провокира изявата на индивидуалността. Мисля, че това е единственият начин да узрее добрият архитект. Аз работя в продължение на повече от 60 години, но винаги има хора, които смятат, че знаят повече. Необходимо е време. Не бива да се преследва лесният начин. Днес истинският архитект често има нужда да запази своите виждания за себе си. Защото светът не е готов да ги разбере.
Когато работех по най-големия проект в историята на Хелзинки, ми задаваха въпроси за това, как ще се мият прозорците. Тогава разбрах, че за мен е по-добре да продължа да говоря за стъклата, но да върша онова, което искам.
На какво държите да научите вашите студенти?
Често, когато срещам нови студенти за първи път, им казвам, че няма да се опитвам да ги науча на архитектура. Ще се опитам да ги науча кои са те. Мисля, че това е началото във всяко артистично и хуманитарно направление в образованието. Необходимо е да се развие самоличност, която да бъде отговорна, критична и устойчива едновременно.
Не смятам, че можеш да откриеш, да създадеш каквото и да е, преди да идентифицираш себе си. Това не е лесна задача, защото още от началното училище по-скоро се заличава усещането за самоличност и образователната система не съдейства за изграждането му.
С други думи – хуманността стои в основата на личността на всеки артист, на всеки архитект. В съвременния свят фактите почти са загубили значение, защото са навсякъде. Просто натискате бутона на някоя машина и те са там. Имате факти. Но да имате знание и мъдрост – това е нещо друго. Мъдростта не съществува без персонален контекст, без личността. Информацията помага за придобиването на знание, когато е пречупена през призмата на индивидуалността. А за да се добие мъдрост, трябва да се срещнат знанието и личният опит.
Преподавали сте в държави на шестте континента. Как срещата с толкова различни култури промени визията ви за архитектурата?
Това не ме промени много. Защото моите представи идват от детството, от фермата на дядо ми. Той дори не можеше да чете добре, но беше най-важният професор, който някога съм имал. Човешките ценности не се променят. Разбира се, има непреходни етични въпроси, но те са формулирани от инстинкт. Визията за света, културата е нещо, с което израстваш. Това не може да бъде прочетено в книгите.
Същото се отнася за естетиката и красотата. Умението да различаваш грозното от красивото е нещо, с което израстваш. Не можеш да бъдеш научен на него. Затова ранното образование е толкова важно.
Къде виждате красотата в градовете – в техните форми или в детайлите?
Първо в атмосферата. Красотата е в човешките отношения, в респекта между хората. Има пряка връзка между нас и онова, което ни заобикаля.
Вярвате ли, че индустриалният прогрес може да направи всички фантазии реалност? И необходимо ли е това?
Не, не е. С нашите умения можем да се доведем до самоубийство. Не е достатъчно да развиваме технологиите заради самите тях, а заради идеите, които носят. Необходимо е да развиваме идеалите. Технологичният императив налага всичко, което е възможно, да бъде направено. Аз казвам „не“. Ние можем да избираме дали да го направим.
Архитектурата е изкуство или техническа наука?
Тя е любопитно създание. Много противоречиво при това. Архитектурата е изкуство и в същото време не е изкуство. Силата й се състои в нейното влияние върху усещането ни за реалността. Обикновено задачата на архитекта е да ни приземи. Това според мен великият архитект винаги прави – свързва ни с реалността, земята и нашите корени. За мен великите хора са семпли, те носят у себе си истинско разбиране какво е животът.
