Миглена Иванова
До 3,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) (на касова основа) се предвижда да се увеличи бюджетният дефицит през тази година. Това е записано в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, който предложи новото правителство на премиера Бойко Борисов.
Текстовете са публикувани на сайта на Министерството на финансите и ще бъдат разгледани днес, на първото заседание на коалиционния кабинет. В тях се посочва, че за финансирането на дефицита е необходимо да се осигури допълнителен дълг.
Новото правителство реши да оттегли предложенията за промени в Закона за бюджета на служебния кабинет, в който се залагаше дефицит от 4 на сто. Остава обаче предложението за поемането на нов дълг до 4,5 млрд. лева до края на годината, като в рамките на това финансиране се предвижда заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Така допустимият максимален размер на държавния дълг към края на годината ще се увеличи до 22,5 млрд. лева.
Финансовото министерство смята, че могат да се направят допълнителни икономии в разходите в размер на около 120 млн. лева след приоритизиране и оптимизиране на разходите на министерствата и от допълнителни икономии от проекти, финансирани по линия на Публичната инвестиционна програма.
„Освен по държавния бюджет, сериозно напрежение съществува и в други бюджетни системи, което допълнително влошава прогнозата за размера на дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2014 година. Влошаване на бюджетното салдо спрямо заложените параметри с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. се очаква главно по сметките за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и бюджета на НЗОК“, посочва се в мотивите към законопроекта за изменение на Закона за бюджета.
Според Министерството на финансите сериозен натиск върху държавните финанси оказват спрените плащания по двете оперативни програми – „Околна среда“ и двете оси по „Регионално развитие“. Очертава се по-висок от очаквания дефицит по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд в размер на около 200 млн. лева.
„От една страна имаше негативен ефект върху икономическата среда по цялата верига от изпълнителите, през доставчици и подизпълнители, който многократно се мултиплицира в икономическия цикъл. От друга страна с навлизането на изпълнението на проектите във финален етап рискът от загуба на европейско финансиране е изключително голям“, посочват от министерството.
Към настоящия момент все още съществува известен риск от забавяне на възстановяване на средства в рамките на 2014 г., като това може да се отрази в увеличение на дефицита по КФП. Риск от по-висок дефицит има и по сметките за средства от Европейския съюз на бенефициенти – бюджетни организации, предупреждава още ведомството.
Правителството подкрепя изготвения и внесен в Народното събрание от служебното правителство законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 година, с който се предвижда одобряване на допълнителни разходи за здравноосигурителни плащания в размер на 100 млн. лева, пише още в мотивите. Дофинансирането на остатъка от недостига може да бъде за сметка на очакваното преизпълнение на приходите по бюджета на НЗОК.
Що се отнася до приходите по бюджета, очаква се неизпълнението да превиши 1 млрд. лева, или една трета от прогнозния БВП. Най-сериозно неизпълнение се очертава при приходите от ДДС – около 670 млн. лева, заради забавянето на вноса от трети страни и на износа, спада на крайното потребление, както и спада на вноса на суров нефт, мазут и сурова захар за рафиниране.
Основната причина за по-ниските очаквани приходи до края на годината е цената на суровия петрол, при която се отчита ежедневна тенденция на спад през последните месеци от месец юли насам, посочват от Финансовото министерство.
Сериозно изоставане се очертава и в приходите от акцизи. Надценени са и прогнозите по отношение на постъпленията от корпоративни данъци.
Част от необходимия ресурс за покриване на очерталия се недостиг ще бъде осигурен чрез мерки за преструктуриране и оптимизиране на разходи в бюджетни системи, където съществува възможност за това, пише в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета.
Най-сериозен е проблемът с недостига за финансиране на поети ангажимент..
Миглена Иванова
