/Миглена Иванова/
Различията между Северна и Южна България и пропастта между столицата София и останалите области на страната продължават да се задълбочават. Това е един от основните изводи от третото изследване „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в 8 категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна и социална среда.
Икономистите отчитат, че през последните две години се наблюдават примери за бързовъзстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции, въпреки кризата. Най-показателна в това отношение според тях е област Бургас, която е втора в страната по усвоени европейски средства средства на глава от населението след Габрово и е все по-привлекателна и за чужди инвеститори.
В цялата страна обаче се наблюдават негативни тенденции в образованието и здравеопазването, които в голяма степен се обясняват с липсата на реформи на централно ниво.
Въпреки подобрението на пазара на труда като цяло, икономистите отчитат, че заетостта на населението над 15-годишна възраст е под критичното ниво от 40% в седем области – Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Разград, Силистра и Търговище (изцяло в Северна България), и е близо до тази граница в още няколко области на страната.
Наблюдават се и сериозни дисбаланси по отношение способността на общините да усвояват успешно европейски средства. Към 31 януари 2014 г. усвоените европейски пари от общините варират от 0 лева на глава от населението до над 4 хил. лева на човек, сочат резултатите от проучването. Повече от 50 са общините, в които усвоените европейски пари на глава от населението са под 100 лева. Сред тях са и областни центрове, като Пловдив и Кюстендил например.
Задълбочават се и негативните демографски тенденции, установява изследването. В страната вече няма област с положителен естествен прираст, а само в София-град, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе и Шумен се отчита механичен прираст на населението – миграция към тези градове заради по-добрите шансове за трудова реализация на населението.
Икономистите смятат, че местните администрации като цяло не полагат съществени усилия да подобрят бизнес средата, а оценката на бизнеса за тяхната работа се влошава през последната година. От института обаче обясняват това с политическата криза от 2013-2014 г.
В изследването е отбелязана и силната зависимост на местните бюджети от държавата. Трансферите от централния бюджет продължават да доминират в сравнение със собствените им приходи заради ограничените данъчни приходи. Неданъчните постъпления на общините обикновено са по предназначение и не им дават свобода.
Все по-силна е и зависимостта на местните администрации от европейските средства. Около две трети от капиталовите им разходи се финансират с европейски пари.
От ИПИ препоръчват една пета от подоходните данъци (т. е. около 600 млн. лева годишно, в зависимост от постъпленията в централния бюджет) директно да се насочват към общините, като се спазва принципа „парите следват личната карта“. Преотстъпеният ресурс пък първоначално да се използва за стабилизиране на местните администрации – за покриване на стари задължения, както и за важни, ключови инвестиции.
София-град се очертава единствен първенец що се отнася до социално-икономическото развитие. В добро състояние са областите Бургас, Варна, Благоевград и Пловдив. Стара Загора е единствената област с контрасти в социално-икономическото състояние. Определящо за региона е влошеното състояние на околната среда, а през последната година се наблюдава влошаване и на пазара на труда. В най-лошо състояние и с най-слаби икономики според икономистите са областите Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана. В останалите области на страната се наблюдават предимно негативни тенденции в развитието им.
