Новини

Консултанти по европроекти искат да стартира предварително изпълнение на повече схеми по новите оперативни програми

Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) призовава в началото на 2015 г. да стартира предварително изпълнение на повече схеми по новите оперативни програми, отколкото е заложено в Индикативните годишни работни програми (ИГРП) на Управляващите органи. Според Кристина Цветанска, председател на Управителния съвет на БАКЕП, предварителното изпълнение на процедурите ще тушира нулевата 2014 г. и ще гарантира, че няма да бъдат изгубени средства през новия програмен период. Според нея именно плахостта в началото на стария програмен период – 2007-2013 г., е причината за загубите на европейски средства, които търпим. Цветанска коментира още, че подготовката на документацията и механизмите по стартирането на следващия програмен период – новия Закон за средствата от ЕС, който се пише в момента, актуализирането и пригаждането на системата ИСУН, постановленията, въвеждането на , системи за управление и контрол на Управляващите органи, да тече паралелно със стартирането на процедурите и да не служи като извинение за забавяне. Експертът каза още, че за да гарантираме 100% усвояемост към края на следващия програмен период, трябва да се подготвят така плановете и програмите, че до края на 2018 г. да са договорени 100% от средствата. „Забавяния от страна на бенефициентите или неизпълнение на проектите ще може да се преодолее и ще може заделените средства за тези проекти, които няма да бъдат изпълнени, да се върнат в системата. Позволим ли си след 2018 г. да договаряме, да имаме недоговорен бюджет, ще се случи същото, каквото и в настоящия програмен период“, предупреди тя. Цветанска призова и за пълна мобилизация на администрацията, така че всички програми да бъдат изпратени в Брюксел до края на тази година. Според Ангелина Добрева, зам.-председател на УС на БАКЕП, новата програма „Конкурентоспособност“ отразява научените уроци от предходния програмен период и включва най-популярните схеми от предишните години - технологичната модернизация, за която тя смята, че е постигнат максимално възможен бюджет в преговорите с ЕК, внедряване на международно признати стандарти, информационни системи за управление на предприятията, иновации, както и енергийна ефективност. Според нея обаче заложеното в ИГРП предварително изпълнение на мерките за технологична модернизация не е достатъчно. „Тази програма не е достатъчно амбициозна. Разчитаме, особено след като видяхме бързината и решителността, с която новия екип се справи с входирането на оперативната програма, програмата за 2015 г. може значително да се промени и да стане по-амбициозна. Закъснението е голямо – цялата 2014 г. е нулева, най-вероятно до средата на 2015 г. също няма да бъдат платени никакви средства, а може да се окаже, че и до края на 2015 г. няма да бъдат усвоени средства. Единственият начин да не изгубим парите за двете години е предварително изпълнение“, коментира тя. Според нея предварителното изпълнение не представлява риск за бюджета, тъй като първите плащания по програмата вероятно ще се осъществят чак през август 2016 г.“ Ако дотогава нямаме одобрена програма, то това просто би означавало, че светът на еврофондовете се е сринал, такива черни сценарии въобще не могат да се предвиждат“, заключи тя. Подобна препоръка отправи и Деница Николова от БАКЕП към Управляващия орган на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. По думите й 2014 г. е нулева за новия програмен период, а през 2015 г. се предвиждат пари са конкретни бенефициенти - институциите на пазара на труда, предимно за провеждане на анализи, проучвания, административен капацитет. Николова посочи, че , на практика се пропуска основният участник на пазара на труда – работодателите, в един труден за икономиката момент. За бизнеса нулева ще е и 2015 г., а биха могли да тръгнат процедури за подобряването на безопасността на труда в предприятията, насърчаване на мобилността на работната ръка, както и за субсидирана заетост – мерки със съмнителен ефект, по думите на Николова, но важни за населени места, в които няма пазарни механизми за осигуряване на заетост. За програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“ Николова коментира, че е изключително сложна, тъй като финансирането по нея е двуфондово – от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Ключово според нея е Министерството на образованието и науката да използва оставащото време за бързото одобрение на програмата, но притеснителното е, че в ИГРП за 2015 г. не са заложени средства за подпомагане а научните изследвания и иновациите. Мели Дърев от БАКЕП предупреди, че има сериозно изоставане в работата по Програмата за развитие на селските райони, въпреки че тя се подготвя от около 2 години. Той посочи, че Агроминистерството единствено не е подготвило и подало ИГРП за 2015 г. за одобрение от правителството. Остава и проблемът с избора на сертифициращ орган за стария програмен период, заради което в риск са около 1,5 млрд. лева. Не е направена и оценка на финансовите инструменти, прилагани в предходния програмен период. Липсата на постоянен директор на Управляващия орган, назначен след конкурс, пък говори за системен проблем в администрацията, коментира Дърев. Експертът настоява и за подготвянето на план за разплащанията през 2015 г., за да се избегне риска от голяма загуба на средства. Що се отнася до новата програма „Региони в растеж“, Евгений Иванов от БАКЕП препоръчва фокусът й да е върху икономическото развитие на регионите, а не инфраструктурата. Според него инфраструктурата сама по себе си не би променила икономиката на регионите и финансирането трябва да се насочи към зоните за икономическо развитие. Той коментира още, че трябва да се направи и координация с ПРСР, за да няма „бели петна“ – райони, които не получават еврофинансиране. За новата програма „Околна среда“ основният риск е реформата във водния сектор, коментира Теодора Павлова от БАКЕП. Тя оцени положително усилията на Управляващия орган да включи общините с готови проекти от предишния програмен период в следващата програма, за да се избегне удължаване на нулевия период за усвояването на средствата.