Албена Джуджева,
доц. д-р Тодор Георгиев, ВСУ „Любен Каравелов”
Статуята на Свободата („Свободата, озаряваща света”) се намира на остров Либърти, пристанище Ню Йорк, Манхатън. Идеята е на Фредерик Огюст Бартолди като подарък на САЩ от Франция. Конструирана е във Франция, транспортирана чрез кораби до Америка и сглобена върху вече построения пиедестал. За времето си тя е била най-високата метална конструкция, строена някога.
Оформление и реализация на идеята
През 1865 г. Бартолди е вдъхновен от изказване на Едуард Рене де Лаболайе – политик и преподавател по право. Предполага се, че то гласи: „Ако трябва да се издигне статуя в САЩ – паметник на независимостта им, то според мен е естествено тя да бъде построена с обединени усилия на двете ни нации.“
Едва 1871 г. Бартолди отива в САЩ, за да обсъди идеята с американските представители. Пристигайки в пристанището на Ню Йорк, Бартолди решава, че остров Бедлой (сега Либърти) е точното място за паметника, защото корабите, пристигайки в града, неминуемо минават покрай него. Среща се с мнозина съмишленици на проекта, но все пак остава притеснен, че общественото мнение и от двете страни на океана не би симпатизирало достатъчно инициативата, затова решава да изчака, преди да предприеме публична кампания.
Символика на статуята
Паметникът е символ на свободата, но също и на имиграцията, тъй като през втората половина от XIX в. 9 млн. чужденци пристигат в САЩ по вода и статуята е първата частица от Америка, която те виждат. Представлява облечена в роба женска фигура, вдъхновена от Либертас – римската богиня на свободата, която носи факел и плоча с гравирана датата на приемането на Американската декларация за независимост – 4 юли 1776 г.
Факелът е олицетворение на прогреса, осветяващ бъдещето. Десният й крак е повдигнат, изобразявайки я движеща се напред, далече от потисничеството и робството, символизирани от скъсаната верига, лежаща в краката й. Короната й има 7 лъча, представящи 7-те континента.
Подготовка във Франция и САЩ – съдействие на правителствата и финансиране на проекта
През септември 1875 г. Бартолди публично обявява проекта и формирането на френско-американско обединение. Той организира редица събития, като опери, наддавания, разпродажби и т.н., за да привлече заможните и влиятелните към каузата. Но дарения дават както отделни граждани, така и 181 френски общини. За оформянето на външната обвивка на статуята са използвани 27,22 т мед, дошли от различни източници, част от които са дарения.
Като част от популяризацията на идеята ръката с факела е изложена на Световната експозиция във Филаделфия през 1876 г. и в Медисън Скуеър Парк в Ню Йорк от 1876 до 1882 г., а през 1878 г. главата е представена на Парижкия световен панаир. Събират се средства и чрез билети за наблюдаване на конструирането на статуята в работилницата на Гаже, Гутие и съдружници.
Набирането на парите се оказало особено трудно за американците. Паниката от 1873 г. довела до икономическа депресия, която продължила до края на десетилетието. Част от американците не посрещат добре идеята, защото авторът е чужденец, а подаръкът изисква те да покрият разноските за построяването на постамента. Освен това в годините след Гражданската война повечето американци предпочитат реалистични творби на изкуството, а не алегорични образи. На фона на тази обществена нагласа американските комисии не предприемат активни действия няколко години.
Основите за статуята на Бартолди са излети във Форд Ууд – неизползваема военна база на острова. Фортификационната структура била под формата на 11-лъчева звезда. През 1881 г. нюйоркската комисия избира Ричард Морис Хънт да направи проект за пиедестала. След няколко месеца той представя детайлен план, посочвайки предполагаемото време за построяването му – около 9 месеца.
Предложен е постамент, висок 35 м, но поради финансови проблеми комисията го намалява до 27,13 м. Набирането на средства започва през 1882 г. Комисията организира множество благотворителни събития, но целта е далече. Кметът на Ню Йорк Гроувър Кливланд налага вето над предложението 50 000 долара да бъдат осигурени през 1884 г. Проваля се е и опитът на Конгреса да даде 100 000 долара, които са достатъчни да се довърши проектът, поради несъгласието на демократите. През 1885 г. работата по пиедестала е прекратена поради липса на финансиране.
Тогава Джоузеф Пулицър – собственик на вестник „Светът“, обявява кампания за набиране на 100 000 долара (равностойни на 2,3 млн. днес), като обещава да отпечата името на всеки допринесъл за каузата, без значение от сумата. Тъй като даренията потекли, комисията възобновила работата си по пиедестала. След 5 месеца ежедневни обаждания за дарения към фонда за статуята на 11 август 1885 г. „Светът“ обявява, че 102 000 долара са събрани от 120 000 дарители и че 80% от сумата са от дарения под 1 долар. Цената за построяването на статуята и пиедестала възлиза над 500 000 долара, което е над 10 млн. долара днес.
Проект, етапи. Създаване на формата в реален мащаб
Първоначалния модел Бартолди прави през 1870 г. по скици, които рисува по време на пътуването си в САЩ и доразработва след връщането си във Франция. Статуята е в стил неокласицизъм. Самият Бартолди казва за подхода си: „Повърхността трябва да бъде широка и опростена, определена от ясен и категоричен дизайн, акцентиращ върху ключовите места. Увеличаването на детайлите в тяхното множество не е желателно. Като преувеличаваме формите с цел да бъдат по-ясно видими или като ги дообогатяваме с детайли, ще унищожим пропорциите на творбата. Накрая моделът като дизайн трябва да обобщава характера, както би направила една бърза скица. Единствено е необходимо този характер да бъде продукт на желанието и търсенето, на които скулпторът, концентрирайки познанията си, би намерил формата и линията в нейната висша простота.“
Преминава се през три етапа на увеличаване на скулптурата – първите гипсови модели са високи 1,25 м, от един от тях Бартолди приготвя 2,85-метров модел, който пък увеличава до 11 м. При първия и втория етап творецът прави промени, за да се придържа към принципа за максимална изчистеност на формата. Третият модел е от гипс върху дървен скелет и не позволява повече модификации. Той е разчленен на около 300 парчета и всяка част е 4 пъти уголемена чрез пунктир машина до направата на гипсови модели в реален размер. Основният принцип на конструиране на формата е чрез членение на основната фигура чрез хоризонтални и вертикални равнини, които са видими и след сглобяването й. Хоризонталните са през 3,6 м, а вертикалните – през 1,2 м (фиг. 1). При оформянето на по-специфични части те са делени и чрез наклонени равнини, като например ръката, главата и книгата. Повечето части са от кована мед, а няколко са от отливки, например пръстите на краката. Изборът на материал за обшивка се свел до медта – по-лек от бронза, лесно обработваем, способен да устои на морските климатични условия, на които ще бъде изложена статуята.
Изготвянето на всяка финална част включва хиляди измервания. Когато всеки сегмент е уголемяван, дърводелци приготвят дървен позитив на формата, която медната ламарина трябва да възприеме, и листовете се изковават на ръка.
Необходими са около 350 големи листа с предполагаеми размери 4/2 м, оформени чрез т.нар. чеканка – техника, прилагана тогава за външните стени на горните етажи във Франция. Използвани са 300 вида чукове за създаването на необходимите форма и релеф. Но обвивката не е изработена в последователност от долу на горе, а по няколко сегмента едновременно. Част от тях са давани на други работилници, което създава трудности при напасването им.
Носеща конструкция
Първоначално Бартолди се концентрира над завършването на ръката и главата, за да бъдат изложени и да спомогнат в популяризирането на идеята. Те са построени с помощта на конструктора Виолле ле Дук, чиято идея е да се направи вертикална каменна вътрешна носеща конструкция с метални конзоли за окачване на обшивката.
След смъртта на Ле Дук през 1879 г. Бартолди кани известния проектант и строител Густав Айфел, който заедно с конструктора Морис Кеклан решава да изостави идеята за каменна носеща конструкция и да построи стоманена кула. Стоманената конструкция най-вероятно е направена от т.нар. пудлинговано желязо, което Айфел и екипът му използват по-късно и за прочутата си кула в Париж.
Конструкция може да се раздели функционално на 5 части: главна стоманена носеща конструкция, стоманени второстепенни вертикални и хоризонтални ферми, мрежа от седла, медна обшивка и стоманени стълби.
Медната обшивка има носещи функции при поемането на ветровото натоварване и на това от обледяване; тя първа поема и температурните въздействия от околната среда – слънчева радиация и ниски температури. За разлика от обичайната си употреба за покривни обшивки с малка дебелина
(2, 3) тук медната обшивка има дебелина 2,4 мм, което се оказва достатъчно за въздействията, които тя трябва да носи и при приетия начин на подпирането й. Медните листове са свързани помежду си чрез застъпване и медни нитове с диаметър 5 мм.
Мрежа от хоризонтални и вертикални седла (наричана е още и арматура) служи за опора на медната обшивка и е свързана с нея чрез огънати плочки. Така не се пречи на температурните удължения и свивания на медната обшивка. Седлата имат правоъгълно сечение 10/50 мм. Те не са праволинейни, а следват формата на обшивката. За опора на седлата служат вертикални пръти от шина по начупена линия, прикрепени към второстепенните вертикални и хоризонтални ферми.
Стоманените второстепенни вертикални и хоризонтални ферми са нитовани и са направени от ъглови профили и листова стомана. Вертикалните ферми имат падащи диагонали, а за техен вътрешен вертикален пояс се използват едни от дяловете на главната носеща конструкция. Те поемат както вертикалните, така и хоризонталните въздействия и ги предават на главната носеща конструкция.
Главната носеща конструкция представлява четириделен пирамидален стълб, запънат в постамента. Дяловете са с L-образно сечение. Решетката е от кръстосани диагонали и е 8-етажна. Прътите са изготвени от ъглови профили.
Дяловете са анкерирани чрез опънни пръти дълбоко в постамента чрез 2 гредореда от кръстосани стоманени греди. Тъй като това е оценено като недостатъчно за поемане на огромните опънни сили, допълнително към петите на дяловете е захваната скара от кръстосани прътови греди, които в другия си край са хванати към пълностенни греди по периферията на постамента. Така е извършено вторично анкериране чрез 18 видими анкерни болтове. Главната носеща конструкция има 3 разклонения – за ръцете и за главата. По-голямата наветрена площ на дясната ръка води до сериозно усукване на конструкцията.
Статуята е сглобявана контролно в продължение на около 3 години и това е позволило да бъде сглобена върху пиедестала, при това без външно скеле, само за 4 – 5 месеца.
Постаментът е изпълнен от стоманобетон – първото за времето си мащабно приложение на новия строителен материал. Автор на стоманената конструкция в постамента е Йоахим Гоче.
Транспорт
Завършената статуя е официално представена на посланик Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 г. Тогава френските представители обявяват съгласието си да поемат разноските по транспортирането й до Ню Йорк, но паметникът остава в Париж поради забавянето строежа на пиедестала. През януари 1885 г. статуята е разглобена на 300 части, разпределена в 214 контейнера и натоварена на параход. На 17 юни 1885 г. Статуята на Свободата пристига благополучно на Нюйоркското пристанище, приветствана от 200 000 американци на доковете и стотици лодки в морето.
Данни за постамента
Проектът на Хънт има елементи от неокласическата архитектура, включително дорийски портали, а голямата маса е фрагментирана чрез архитектурни детайли, за да бъде привлечено вниманието към статуята. Формата му е пресечена пирамида с долна основа квадрат със страна 19 м, а горната – 12 м. Четирите му страни имат идентично решение – над всяка от четирите врати има 10 диска, върху които Бартолди предлага да се сложат знамената на тогавашните 14 американски щата, но тази идея не е осъществена. Над вратите има по един балкон, рамкиран от пиластри. Облицован е с гранит. Изпълнен е монолитно – един от първите случаи на мащабна употреба на стоманобетон. Сумата, необходима за изграждането му, тогава е 270 000 долара.
Обновяване
През 1938 г. статуята е затворена за обновяване, но взетите мерки се оказват недостатъчно ефективни и до 1980 г. състоянието на паметника е влошено до такава степен, че е необходим мащабен ремонт. От 1984 до 1986 г. факелът и голяма част от вътрешния скелет са подменени. Внимателното проучване показало, че дясната ръка е неправилно поставена към главната конструкция и впоследствие при силни ветрове се люлее толкова силно, че има опасност от разрушаване целостта на статуята.
Включително главата била поставена 0,61 м встрани от централната ос и един от лъчите постепенно пробива дупка в дясната ръка при движение на статуята от вятър. Около 2% от външната обшивка трябва да се подменят, а опорната конструкция е силно корозирала.
Факелът, който протича след промените от 1916 г., е подменен с точно копие на оригинала на Бартолди. „Благородната ръжда“, както я наричат италианците, променя цвета на медта от характерния кафяв до зелен за 30 години. Тя не разяжда метала, както ръждата – желязото. Цялата увредена арматура от нормална стомана е сменена с неръждаеми стоманени решетки от ферралиум. За да се предотврати контакт между лъча на короната и ръката, лъчът е преместен няколко градуса.
Заключение
Статуята на Свободата е уникална творба, осъществена с много талант, новаторство и дръзновение. Новостите, използвани при нейното осъществяване, са дали силен тласък както на изкуството, така и на строителните конструкции.
ЛИТЕРАТУРА
1. Интернет сайтове
https://en.wikipedia.org/wiki/Statue_of_Liberty
https://www.history.com/topics/statue-of-liberty/videos
https://www.nps.gov/stli/historyculture/index.htm
https://whc.unesco.org/en/list/307/
2. Манчева, Б. Видове покривни покривки при изпълнение на скатни покриви в съвременното строителство. Сб. трудове на Международната научна конференция на ВСУ „Л. Каравелов”. С.: 2008.
3. Илиева, Ю. Метални покривни покривки. Дисертация за присъждане на образователно-научната степен „доктор”. УАСГ, София, 2013.
много хубава страница и хубава снимка