Консервативен, комфортен бюджет без реформи – това е основната критика на социалните партньори към проектобюджета за 2015 г., който Министерството на финансите представи преди два дни.
Предложенията на министерството бяха дискутирани на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което синдикати и работодатели разкритикуваха и краткия срок за реакция на законопроекта. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който председателства НСТС, обаче обясни, че съвпадението на политическия и бюджетния календар е наложил съкращаването на сроковете за обсъждане на проектобюджета. Ако искаме да се вместим във времето, в сряда трябва да започнат обсъжданията в постоянните комисии, затова е и извънредното заседание на Министерския съвет в понеделник, изтъкна той.
Калфин призова и за бързо стартиране на диалога за дългосрочната пенсионна реформа.
Финансовият министър Владислав Горанов допълни, че желанието на правителството е да се опита чрез фиска да създаде условия за инвестиции и подпомагане на крехкия икономически растеж. „Успокояването, което се опитваме да внесем в политическата система се надяваме да внесе успокоение в икономическата сфера. Дефицитът като инструмент е изчерпан от неудачи в управлението на европейските фондове и неконсервативно планиране на приходната част в бюджета”, каза той и допълни, че основната задача е свиването на дефицита в рамките на 3%, което премахва заплахата от наказателна процедура срещу България.
„Залагаме реалистични прогнози, които няма да поставят в риск изпълнението на бюджета, а ако заради икономическият цикъл и мерките, които залагаме, се получи по-благоприятен резултат, той ще е в полза на цялото общество”, посочи Владислав Горанов.
Национално представените работодателски организации като цяло изразиха подкрепата си за запазването на минималната работна заплата и на данъчната политика, като не се съгласиха с връщането на 10-процентната ставка на данъка върху лихвите. Бизнесът подкрепя и свиването на дефицита до 3%, макар и Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) да изтъкна, че има резерви и за намаляването на дупката в хазната до под 2%.
АИКБ, както и БСК, смятат още, че приходите са планирани твърде консервативно и има резерви, които ще дойдат от една страна от очаквания от тях по-силен растеж в сравнение с прогнозите на финансовото министерство, както и подобряването на събираемостта на данъчните и осигурителните вноски и на заетостта.
Основните критики от работодателите дойдоха по линия на планирания нов дълг. Според тях трябва да се види каква е връзката между новите дългове и фиска, както и плановете за погасяване, за да се разбере динамиката на дълга. Те не са съгласни и с административното увеличаване на минималните осигурителни прагове.
Основната критика на синдикатите е свързана с плановете за запазване на минималната работна заплата. Те също смятат, че в приходната част на бюджета има резерви, най-вече по отношение на събираемостта.
Синдикатите не са съгласни и с плановете за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране и настояват за приемане на цялостна и ясна пенсионна реформа.
След дискусията Ивайло Калфин коментира, че НСТС не е постигнал единодушие за проектите на държавния бюджет и бюджета на ДОО, но оцени дискусията като интересна, дълбока, конструктивна и експертна, а дадените от социалните партньори идеи – като полезни.
„Ние оставаме със своите различия и с тревога за икономиката, работните места и доходите”, посочи Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Даваме си сметка, че правителството е на няколко седмици и не може да носи пълната отговорност за състоянието на нещата в страната, но пък за бюджет 2015 г. и очаквахме да видим различните стъпки, които могат да променят сегашната картина. За съжаление, не ги виждаме”, допълни той.
„Не видяхме в представените документи ясни мотиви, така както изисква Законът за публичните финанси. Ако се вгледате в текста, ще видите акценти, но не и редовният доклад, съпровождащ нормално един документ”, каза и Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.
За макрорамката до 2017 г. той посочи, че работодателите и синдикатите се обявяват в подкрепата на приемането на ясна рамка за присъединяването на страната ни към еврозоната.” Това означава яснота по датата, която принципно заявявме като намерение, като цел, годината, в която принципно да се присъединим към т. нар. „чакалня” – ERM II. Това е нещо, по което ние имаме консенсус, важен въпрос, който поставя и рамка на бюджетното планиране в средносрочна перспектива”, заключи Бранков.
