Мартин Славчев
„Винербергер” е най-големият производител на тухли в света и водещ производител на покривни системи на европейския пазар. Дейността на фирмата обхваща всички процеси от добива на глина, производство, сертифициране на продукцията до търговията и технически консултации.
В средата на ноември инж. Цанко Миланов, търговски директор на „Винербергер” ЕООД и управител на „Тондах България” ЕООД, изнесе лекция в Русе, по време на която разказа интересната история на тази 200-годишна компания.
Всичко започва през 1819 г., когато Алоис Мийсбах закупува първата си тухларна на възвишението Винерберг, разположено южно от Виена. Само година по-късно там вече са произведени 1,5 млн. тухли, което за времето си е огромно количество.
През 1838 г. по време на голямото наводнение в Пеща Алоис Мийсбах е поканен да създаде завод в унгарския град за отстраняване на последиците от наводнението, с което му се появява първата възможност да излезе от пределните на Австрия и да докаже експертизата си. През 1855 г. Мийсбах вече притежава 9 тухларни, повечето от които са във Виена и нейните околности. Характерното за този период е производството да е близо до основния си пазар. Давайки пример за вертикална интеграция, Мийсбах купува въглищни мини, за да снабдява тухларните си със собствено гориво. През 1855 г. той притежава тридесет шахти и използва над 2000 работници.
Мийсбах разбира, че за да се отличи от останалите производители, трябва да започне работа по изграждане на бранд и повишаване на неговата разпознаваемост от клиентите. Именно затова на тухлите той поставя герба на Хабсбургите или този на Унгария, в зависимост къде са произведени. През 1857 г. неговият племенник Хайнрих Драше поема компанията и продължава разрастването й, като в резултат на експанзивната политика количеството продукти се увеличава на 188 млн. броя през 1869 г. Това е растеж от 125 пъти за период от 50 години.
Естествено, за да се финансира процесът, той разбира, че трябва да започне привличане на външни капитали и изграждане на инвеститорско доверие. В тази връзка през 1869 г. „Винербергер” става една от първите австрийски компании, които пускат свои акции на Виенската стокова борса.
Интересен и поучителен факт е, че Драше е и един от първите индустриалци, които обръщат внимание на социалния аспект на работата и добавят към заплащането за служителите си нова социална придобивка. Той построява домове за тях, за да могат да живеят при по-добри условия.
През 1869 г. в борда на директорите на компанията е архитектът Хайнрих фон Ферстел. Сътрудничеството с него дава на „Винербергер” възможността да построи такива важни сгради като Wiener Votivkirche и Palais Ferstel. Под влиянието на Фон Ферстел и Теофил Хансен, друг именит архитект от това време, „Винербергер” добавя към дейността си и декоративни керамични скулптури.
XX век предлага на „Винербергер” много превратности, като компанията минава през периоди на възходи и падение. В началото на века тя продължава експанзията си извън пределите на Австрия, като основно се съсредоточава в регионите на Чехия и Хърватска. След края на Втората световна война и разпадането на Австро-Унгария „Винербергер” губи повечето от външните си предприятия. Тогава компанията се съсредоточава около дейността си в Австрия, особено с фабриката Wienerbergstrasse. Заводът по време на Втората световна война е бомбардиран, в резултат на което много служители загиват и голяма част от сградата е разрушена.
До средата на 50-те години компанията възстановява производствения си капацитет и дори достига рекордни нива. Значим момент в развитието на „Винербергер” настъпва през 1986 г., когато компанията придобива Germany’s Oltmanns-Gruppe и с това става един от водещите играчи на пазара на тухли в Европа с повече от 200 завода.
През 1989 г. „Винербергер” основава Pipelife като съвместна компания с участието на Solvey Group. В началото на 90-те години новото управление на фирмата въвежда стратегия, наблягаща, от една страна, на продължаващото разширяване и, от друга страна, фокусирането на дейността около ядрото на производството на тухли и павета. Обръща се поглед и към наново отворилия се пазар на страните от Източна Европа, като през 1990 г. стъпват на унгарска територия и започват експанзията на изток.
В началото на ноември 2007 г. „Винербергер“ пуска в експлоатация най-модерния керамичен завод на Балканите. Той се намира в Луковит и стартира производството на Porotherm – голямоформатни керамични блокове за защитена зидария с вертикални кухини и порьозна структура.
Компанията, основана преди близо 200 години, преминала през много спадове, оцеляла след две световни войни, е пример за това как чрез качествена продукция, далновидна мисъл, приспособяване към условията, развитие, преплитане на традицията с най-съвременните методи на производство и технологии не просто оцеляваш, а ставаш водещ в сферата си в световен мащаб.
През 2014 г. „Винербергер” вече има производство в 30 държави плюс 4 пазара с експорт – в Европа, Северна Америка, Русия и Индия.
