Премиерът Бойко Борисов и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) подписаха специално споразумение за развитието на местните власти по време на годишната конференция и общото събрание на Сдружението, което се провежда днес и утре в София. В текстовете на споразумението се посочва, че няма да се допуска провеждането на държавни политики за сметка на общинските бюджети, както и че същевременно ще се предоставя информация на общините за подготвяните бъдещи нормативни промени. В споразумението е заложено и прилагането на съгласувана процедура за проекти на нормативни актове, включително и подзаконови, които касаят местните власти, както и оценка на финансовото въздействие на законодателните промени върху общините. Премиерът обеща на делегатите, че централната администрация ще подкрепя активно общините. Той пое ангажимент държавата да подпомогне местните власти по отношение на наложените финансови корекции, защото има реална опасност от фалити на общини.  „Без да бъркаме в бюджета, за да помогнем на общините, няма да се разминем. Ще се постараем да помогнем на всяка една община”, посочи той. Приоритетите в споразумението Сдружението на общините има четири основни приоритета, заложени в споразумението с централната власт: финансова децентрализация, ефективното усвояване на европейските фондове, изпълнението на общинските европроекти и подготовката за новия програмен период 2014-2020 г. Тодор Попов, председател на Управителния съвет на НСОРБ, подчерта в изказването си, че ако не се намерят добри източници на приходи за общините, бюджетите на местните власти ще продължат да се влошават. Той призна обаче, че въпреки трудната финансова ситуация, общините са една от системите, които получават повече пари от бюджета за 2015 г. в сравнение с 2014 г. В нетно изражение трансферът за общините се увеличава с малко над 100 млн. лева, включително парите за зимно поддържане на пътната мрежа и изравнителната субсидия. Нечути обаче остават исканията на общините за увеличаване на парите за издръжка на администрацията, което все повече задълбочава разликата между местните и централната администрации, посочи Тодор Попов, като допълни, че натискът върху Парламента и правителството в тази посока ще продължи. Попов каза още, че се отлага и една от най-дългоочакваните промени – трансформирането на данъка върху доходите на физическите лица и пренасочването на 2% от него към местните бюджети. Той обясни, че до средата на следващата година ще бъдат подготвени необходимите законодателни промени. Това означава, че следващите стъпки в посока на финансова децентрализация вероятно ще започнат да се осъществяват след местните избори. Предвижда се и задълбочаване на диалога със законодателната власт с чрез постоянни дискусии в Народното събрание и регионални срещи, за да се избегнат Предизвикателства и постижения Тодор Попов изтъкна като друго предизвикателство приключването на стария програмен период, както и закъснението при стартирането на оперативните програми за новия планов период до 2020 г. Тодор Попов подчерта, че местните власти изпращат бурна година и от политическа, и от климатична гледна точка, визирайки смяната на правителствата и бедствията. „Тази година бяхме принудени да работим с три правителства и два Парламента, а за по-малко от четири години се смениха пет правителства и три парламента”, коментира той. Като водещо предизвикателство пред общините Тодор Попов определи наложените финансови корекции по европейски проекти, а като един от големите успехи на сдружението той изтъкна промените в методиката за определянето на глобите за местните власти, с която се отменя действието на принципа, че „бенефициентът винаги плаща”. Припомняме, че новата методология беше подготвена от служебният министър на еврофондовете Илияна Цанова. Бенефициентите по проекти, финансиране с пари от Европейския съюз (ЕС), вече няма да понасят финансовите корекции, когато изцяло са се съобразили със законодателните разпоредби, когато Управляващ орган или Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” са установили нарушения, но изпълнителите на европроекти са се съобразили с решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или Върховния административен съд (ВАС), както и в случай, че КЗК и ВАС са се произнесли по заложени незаконосъобразни изисквания или критерии за оценка в процедури по обществени поръчки. Резултатите от анализ, подготвен от консултантската компания KPMG по поръчка на държавата, показват, че до края на 2013 г. с абили наложени финансови корекции за 160 млн. лева. До приключването на програмния период 2007-2013 г. те могат да се увеличат до 320 млн. лева, ако не се предприемат мерки, предупреждава компанията в анализа, който беше публикуван през лятото.