Над една трета от българите са имали затруднения с плащането на сметките за комунални услуги, наеми и заеми през 2013 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2013 г. Над две трети от българите не са могли да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства, както и да си позволят едноседмична почивка извън дома, сочат още данните. Повече от половината българско население се ограничава в консумацията на червено и бяло месо, включително и риба, а 45 на сто от хората са ограничавали отоплението на жилището си през миналата година. През 2013 г. 43% от населението на страната е живяло в тежки материални лишения. Спрямо предходната година този дял на населението намалява с 1,1 процентни пункта. Делът на населението, живеещо в бедност, остава относително константно през последните шест години. През миналата година този дял е 21%. Делът на бедните, като се изключат пенсиите и различните социални помощи, обаче достига близо 42%. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда, констатират от НСИ. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47.6%). През 2013 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0.2 процентни пункта до 7.2%. Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20.9%, докато сред работещите на пълно работно време този дял е 6.4%. Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1,5%, докато при лицата с основно и по-ниско образование този дял достига до 30,2%. Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за лицата с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование. Делът на работещите бедни със средно образование е 5%, показва статистиката. Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-висок е рискът от бедност при домакинства с три и повече деца (68,1%), като относителният им дял нараства спрямо 2012 г. със 7,1 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (10,7% ) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13,8%). Относителният дял на децата с материални лишения е 70,2%. През 2013 г. почти половината от децата не могат да си позволят едно хранене, включващо месо, пиле или риба поне веднъж дневно (45,4%), пресни плодове и зеленчуци веднъж дневно (42,8%) и подходящи книги за възрастта им (47,4%). На повече от половината деца не могат да бъдат осигурени поне два чифта обувки според сезона (54,5%). За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено закупуването на нови дрехи. През 2013 г. 34,5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. През миналата година най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (столица) (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31,6%, Видин – 31,2%, и Пазарджик 30,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян – 14,1%, Кюстендил – 14,6%, и Разград – 14,7%.