Народното събрание (НС) прие на първо четене нов Закон за Сметната палата,п редложен от ГЕРБ. Текстовете бяха подкрепени от 115 депутати, 44 бяха против, а 11 гласуваха „въздържал се“.
В законопроекта се предлага нова процедура за избор на ръководството на Сметната палата. В едномесечен срок след гласуването на Закона Народното събрание трябва да одобри нов председател, а в тримесечен срок – и зам.-председатели.
Връща се и старият модел на вземане на решения от тричленна колегия, а не деветчленна, каквато беше въведена при предишното управление.
Вносителите посочват в мотивите си, че проектът на Закон за Сметната палата има за цел да възстанови модела на върховна одитна институция, установен с приетия през 2010 г. норамтивен акт. Обхвата на одитната дейност на институцията се привежда в съответствие със Закона за публичните финанси, международните одитни стандарти и модерните практики в областта на одита в публичния сектор.
През миналата година беше приет нов закон за Сметната палата, с който беше сменен тогавашният й ръководител проф. Валери Димитров. На негово място беше назначена Лидия Руменова.
Дебатите по законопроекта започнаха със скандал. Народните представители от БСП – Лява България напуснаха пленарната зала, след като Парламентът не прие да бъде поканена председателят на Сметната палата Лидия Руменова.
Румен Гечев от левицата обвини вносителите, че предлагат „на коляно“ нов закон за одитната институция, без обсъждане, без мотиви и без сравнителен анализ. Според него моделът, който се възстановява, се е доказал като неефективен и ненадежден и предполага политическа зависимост.
„25 години сменяме администрацията при всяко управление и се чудим защо нямаме квалифицирани кадри. За трета година сменяме две Сметни палати“, коментира Гечев, като обвини ГЕРБ в политически реваншизъм.
Цветан Цветанов от ГЕРБ обаче припомни, че при промяната на Закона за Сметната палата от БСП е имало остра реакция от страна на европейските власти. Диана Йорданова от ГЕРБ подчерта, че новият закон отговаря напълно на европейските препоръки и на Закона за публичните финанси.
Мартин Димитров от Реформаторския блок допълни, че с новите текстове се отченя принципа на децентрализация при одитите и се отстранява опасността от местни зависимости. Според него контролните органи не трябва да бъдат колегиални, защото този модел предизвиква изкривявания. С новите текстове се въвежда изискването одити да се приемат с консенсус и съгласие на председателя и двамата зам.-председатели, което ясно показва отговорността за взетите решения.
Георги Кадиев от БСП поиска да се гарантира независимостта и обективността на новите членове на Сметната палата. Той настоя да има достатъчно време за номинации, както и кандидатите да бъдат изслушани от Народното събрание.
