Свилена Гражданска
„През 2014 г. имахме много трудности, но работата, която свършихме, е в пъти повече от тази през 2013 г. В областта на антитръста имаме санкции за около 30 млн. лв., а при нелоялната конкуренция – 5 млн. лв. Мога да кажа, че при обществените поръчки много бързо и адекватно, непротиворечащо на закона, практикуваме и произнасяме своите решения. Но има какво още да се желае при работата на Комисията за защита на конкуренцията“, заяви д-р Петко Николов – председател на КЗК, който заедно с екипа си представи дейността на антимонополния орган за 2014 г.
„Търговете са постоянна тема във фокуса на фирмите у нас, защото те са техният основен източник на финансов ресурс. ЗОП е доста динамична материя, която непрекъснато се променя. В началото на годината бяха приети две нови европейски директиви за обществените поръчки и концесиите, което налага писането на нов закон у нас. Същевременно има нарастваща необходимост от по-голямо спазване на принципите на сегашния ЗОП. Затова ние считаме, че е удачно да се въведат стандартизирани документи, което до голяма степен ще улесни участниците и ще гарантира тяхната равнопоставеност“, подчерта Цветелина Попова – директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ към КЗК. „От практиката мога да посоча, че по-скоро се обжалват решенията за избор на изпълнител. Тенденцията е по-рядко да се атакува решение за откриване на процедура. Установяваме дискриминационни условия в тръжната документация. Друг проблем е, че се пишат методики, които понякога са ограничаващи или не са съобразени със законодателството“, поясни тя.
„КЗК не може по своя инициатива да се намесва в дадена обществена поръчка. През тази година са постъпили 1614 жалби. Образуваните производства са 1043. КЗК се е произнесла по 788. След изменението на ЗОП през 2012 г. можем да налагаме санкции за неправомерно поведение на възложител в процедура. През тази година имаме 10 подобни решения, с които сме наложили глоби за близо 220 хил. лв.“, добави Попова.
По думите й голяма част от констатации се потвърждават от Върховния административен съд. Досега за 2014 г. 323 решения на КЗК остават в сила. „С промените в ЗОП от юли т.г. бяха съкратени сроковете за произнасяне на КЗК по жалбите. Мога да кажа, че успяваме да ги спазваме“, подчерта тя.
Същевременно КЗК предлага на парламента промяна в Наказателния кодекс, с която да се въведе наказателна отговорност за участие в картелни договорки. КЗК се опитва да въведе мярката от 2009 г. В повечето страни на ЕС има подобна наказателна практика. Според председателя на антимонополния регулатор д-р Николов трябва да има ефективни присъди за участниците в картел.
„Сега комисията иска разрешения от съда, за да направи проверки на фирмите, заподозрени в картелни споразумения. Оставаме обаче непрекъснато изненадани, че предприятията знаят за проверките и ни очакват“, каза д-р Николов.
Цветелина Попова, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ към КЗК: До юли имахме бум на обжалванията
Разликата между миналата година и 2014 г. в областта на търговете е на първо място в промяната, която настъпи в Закона за обществените поръчки. Въведоха се нови правила и начин за определяне на критериите за допустимост на участниците. До голяма степен се изясни начинът, по който трябва да се създаде методиката за оценка на предложенията, защото тя е един от най-важните фактори при избора на изпълнител. Целта на промяната в ЗОП беше да участват все повече и повече предприятия при търговете и възложителите да нямат възможност да въвеждат твърде много дискриминационни условия. На етап откриване на обществените поръчки наличието на ограничаващи текстове е най-големият проблем. Те на практика намаляват кръга лица, които ще подадат оферта.
При самото провеждане на процедурата констатираме неспазване на императивни норми на закона. Това може да произлиза от няколко неща – недобра правна култура, неправилно приложение на ЗОП поради липса на експерти, които да проведат търга. Всичко зависи от конкретния казус, но това са най-честите нарушения.
След въвеждането на новата тарифа за таксите за обжалвания отбелязваме един лек спад на атакуваните процедури в КЗК. Донякъде това се дължи и на влизането в сила на промените в ЗОП. По-голямата част от възложителите, докато не го опознаят, се въздържаха да обявяват търгове или го направиха преди 1 юли, когато влезе в сила законът. До началото на юли беше бумът в обжалванията. Това може да се види и в нашия публичен регистър. Имаше дни с по 15 жалби на ден. След това започна период на затишие, когато се обявяваха по-малко процедури, което рефлектира и върху решенията за класиранията и тяхното атакуване пред нас.
Подкрепяме идеята да има типизиране на някои от документите в процедурите там, където е възможно. Строителството е една такава сфера. Може да има стандартизация в критериите за допустимост, което значи някакви изисквания към финансовото състояние на фирмите, към опита, специалистите, с които разполагат, към методиката за видове строителство, качество, цена и способ на изпълнение. Типизация може и да има и при договорите, които ще се сключват. Това е добре от гледна точка, че се елиминира всякакво съмнение за манипулиране на поръчката, за да спечели даден кандидат. Когато критериите са типизирани, ще бъдат предварително известни. Те могат да бъдат към ЗОП или към правилника за неговото прилагане.
2015 г. ще е ключова за материята, защото ще бъде приет изцяло нов ЗОП.
Делян Добрев, ГЕРБ: Ще улесним издаването на разрешение за строеж
От ГЕРБ ще внесат промяна в Закона за устройството на територията, с която ще се улесни издаването на разрешение за строеж и Акт 16. Това заяви за в. „Строител“ Делян Добрев. Предложението цели, ако дадена общинска администрация не издаде разрешение или не откаже в 7-дневен срок това, инвеститорът да има правото да се обърне към РДНСК и те да изкажат становище. Идеята вече се съгласува с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
„В момента, в който текстовете са готови, ще ги внесем в Народното събрание“, добави Добрев. По думите му по този начин ще се спомогне за подобряване на инвестиционния процес у нас.
