Мирослав Еленков

Ренета Николова

„Необходимостта от изграждане на съвременна инфраструктура в освободените територии на Карабах е стратегически приоритет за Азербайджан, но този процес е възпрепятстван от сериозното миниране на района“. Това подчерта посланикът на Република Азербайджан в България Н.Пр. д-р Хюсейн Хюсеинов по време на кръгла маса, посветена на хуманитарното разминиране и предизвикателствата пред устойчивото развитие на региона.

Събитието се проведе в София и бе организирано от Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в партньорство с Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион към ВУСИ и Посолството на Азербайджан. В кръглата маса взеха участие изп. директор на АИКБ Добрин Иванов, доц. д-р Теодор Дечев, ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион към ВУСИ, майор д-р Красимир Моллов от Националния военен университет „Васил Левски“, представители на Института по металознание при БАН – инж. Иван Стоянов и инж. Михаил Христов, Олга Манолова, председател на настоятелството на ВУСИ, инж. Ясен Ишев, председател на Научно-техническия съюз по транспорта и др.

Гост на събитието бе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

„Изграждането на пътища, училища, болници и системи за водоснабдяване е невъзможно без предварително мащабно деминиране. Това е най-сериозното предизвикателство пред реализацията на дългосрочни инфраструктурни проекти и завръщането на над 700 000 вътрешно разселени лица“, заяви д-р Хюсеинов. Той допълни, че Азербайджан работи активно за обезопасяването на района, но мащабите на проблема изискват международно сътрудничество, експертиза и подкрепа.

По време на кръглата маса беше проведена задълбочена дискусия относно хуманитарното разминиране, възстановяването на Карабахския регион и завръщането на вътрешно разселените лица. Посланик Хюсеинов очерта историческите причини за масовото миниране – най-вече след Първата Карабахска война (1988–1994 г.). Тези територии включват не само бившата Нагорно-Карабахска автономна област, но и седем съседни района, които са превърнати в силно укрепени и минирани зони.

Доц. д-р Теодор Дечев се спря на възможностите за бизнеса и предприемачите, които поражда необходимостта от възстановяване на освободените райони на Азербайджан, в това число и на Карабахския регион. Той посочи, че редица градове и населени места там са „картогрфски понятия“ – има ги на картата, но трудно се откриват на място. Доц. д-р Теодор Дечев е посетил областния център – град Агдам, скоро след освобождаването му и изрази мнение, че в освободените райони ще има необходимост от много големи строителни работи на широк фронт.

Той подчерта бързината и качеството, с които в Азербайджан се изгражда пътната мрежа – особено в освободените райони, като обърна внимание и на много бързото построяване на международното летище във Физули, също в освободените райони, близо до границата с Иран, което е едно много сериозно постижение на азербайджанските строители.

Д-р Дечев също акцентира на намерението на азербайджанските власти да изграждат „умни градове“ и да произвеждат „зелена” енергия в освободените райони. Той определи тези два момента като възможност и за българските софтуерни и електроенергийни, особено фотоволтаични компании. След това се спря и на възможностите за използване на изключително благоприятната бизнес среда в Азербайджан за разширяване на дейността на български предприятия и за търговия в региона, като акцентира върху предимствата, които биха имали производителите на строителни материали – най-вече тези на строителни изолации.

Той даде редица примери на индустриални зони в Азербайджан, където примерно срещу условието да изнасят поне 70 на сто от продукцията си (която трябва да има някакво ниво на по-голяма технологична сложност) компаниите са освободени от корпоративен данък, от данък върху добавената стойност, от митнически сборове, а ако са назначили азербайджански граждани на работа, са освободени и от плащане на социални осигуровки.

Доц. Дечев отбеляза потвърденото и от посланик д-р Хюсеинов положение, че всеки чуждестранен инвеститор в Азербайджан, независимо къде е позициониран – в индустриална зона или другаде, е освободен минимум за една година от плащането на данъци.

Добрин Иванов подчерта създадените връзки и сътрудничество между АИКБ и различни азербайджански институции и стопански субекти. Той отбеляза, че първите срещи между АИКБ и азербайджанските власти на институционално ниво са проведени още при предишния мандат на азербайджанския посланик – с Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова.

АИКБ е била домакин и на представянето на една от най-добре работещите свободни икономически зони в Азербайджан – AFEZ, разположена до пристанището Алят, намиращо се непосредствено до столицата Баку.

Иванов акцентира върху възможностите за използване на Азербайджан като платформа за разширяване на производствените дейности на български компании, желаещи да изнасят продукция за регионите на Южен Кавказ и на Средна Азия. Той декларира готовността на АИКБ като представителна на национално ниво работодателска организация да бъде активен фактор в развитието на бизнес сътрудничеството между Азербайджан и България.

Като основно заключение на събитието бе изведена необходимостта от пълно и систематично разминиране като предварително условие за всякакви строителни дейности. След него идва възможността за реална реконструкция, възстановяване на икономическия живот и трайно завръщане на вътрешно разселените лица.

Участниците отчетоха съществуването на реален потенциал за българо-азербайджанско сътрудничество в об­ласт­та на строителството, инженерната дейност, производството на строителни материали и енергийните решения. Откроена бе и готовността на ВУСИ да подпомогне компании, проявяващи интерес към работа в региона.

Кръглата маса показа, че възстановяването на Карабах не е само геополитически въпрос, а и мащабно строително предизвикателство, което крие възможности за международни партньорства и устойчиво развитие. Българските компании благодарение на експертизата си и опита в различни инфраструктурни проекти биха могли да изиграят важна роля в този процес.