От днес официално влиза в сила дългоочакваният Пакт за миграцията и убежището – най-мащабната и амбициозна реформа на европейската политика в тази сфера от десетилетия насам. След години на тежки преговори и политическо пренастройване, моментът на истината настъпи: новата система трябва да докаже на практика, че е способна да управлява ефективно миграционните процеси на Стария континент.

Основната цел на пакта е преминаването от временно управление на кризи към постоянен, предвидим и споделен механизъм между държавите членки.

Какво се променя на практика?

Новата правна рамка залага на пет ключови стълба, които променят правилата по външните граници на Съюза:

 По-строг контрол на границите: Въвеждат се засилени мерки за сигурност и технологична модернизация по външните граници на ЕС.

 Задължителен скрининг: Всеки пристигнал извънредно мигрант ще преминава през задължителни проверки за идентичност, сигурност и здравословно състояние.

 Ускорени процедури: Въвеждат се бързи гранични процедури за обработка на молбите за убежище, особено за граждани от страни с нисък процент на одобрение.

 Механизъм за солидарност: Държавите членки, които са подложени на сериозен миграционен натиск (като Гърция, Италия и България), вече ще разчитат на задължителна подкрепа от останалите в блока — чрез релокация на мигранти или финансови вноски.

 Партньорство с трети страни: Засилва се миграционната дипломация и сътрудничеството с държавите на произход и транзит за спиране на незаконните потоци.