Вестник „Строител“ и Историческият музей (ИМ) в Дряново стартират съвместна рубрика, озаглавена „Строително наследство“. Нейната цел е да популяризира недвижимото наследство в областта на строителството и архитектурата, да представя проучвания за приноса на емблематични фигури от бранша, включително ученици и последователи на майстор Колю Фичето, както и на други по-малко познати. С рубриката изданието на КСБ и ИМ – Дряново, разширяват успешното си сътрудничество, в рамките на което през 2025 г. бе издаден албумът „Колю Фичето - Българският строителен гений“, реализиран от Историческия музей – Дряново, и в. „Строител“ с финансовата подкрепа на КСБ. През миналата година изданието бе медиен партньор на честванията на 225 г. от рождението на Колю Фичето, които ИМ организира. Започваме „Строително наследство“ с материал за строителното наследство на майстор Иван Пенчев от село Марча – ученик и приемник на Колю Фичето, автор на който е д-р Венелин Бараков, историк, главен уредник в ИМ – Дряново.

Д-р Венелин Бараков,

историк, гл. уредник

в ИМ - Дряново

Много малко на брой са източниците – извори, спомени, документи, лични вещи, които свидетелстват за наследството на учениците на Уста Колю Фичето. Творчеството на Първомайстора е познато и проучено обстойно. Не така стои въпросът за неговите наследници. Може би това се дължи на факта, че те не са толкова прочути и продуктивни, колкото техният учител. Наистина творчеството на Колю Фичето е главозамайващо както с броя на построените обекти, така и с мащаба и значимостта си. Въпреки това неговите ученици оставят важно строително и архитектурно наследство, което тепърва предстои да бъде изследвано цялостно и задълбочено.

Данните, които осветляват професионалния път на възрожденския майстор Иван Пенчев, се базират както на архитектурни паметници, построени от него, така и на устни предания. В ИМ – Дряново, се съхраняват спомени от столетника дядо Кънчо Колев (1884–1984 г.), които дават ценна информация за творческия път на строителя Иван Пенчев – един от най-талантливите ученици на Уста Никола Фичев.

Връзката с Колю Фичето и държавните поръчки. История и технология на строежа на Ганчовския мост над Дряновска река. Исторически контекст и авторство

Ключов момент в кариерата на Иван Пенчев е изграждането на Ганчовския мост (около 1860–1870 г.). Мостът, разположен на стария път от Дряново за с. Ганчовец, е завършен около 1870 г. (според някои източници през 60-те години на XIX в.; според други в 1864 г.). Въпреки че първоначалният предприемач е известният Уста Генчо Кънев от Трявна, неговият екип не успява да постави основите на моста в продължение на три години. По препоръка на Колю Фичето Мидхад паша възлага обекта на майстор Иван Пенчев от село Марча. Преди началото на работата Фичето дава ценни професионални съвети на Пенчев, включително за необходимите материали и организацията на труда.

Строителни технологии и иновации

Запазените сведения детайлно описват утвърдена за времето си технология за „хващане на основи“ на мост в речно корито:

Използване на заграждения от кожи за отбиване на водата;

Ръчно изпомпване и набиване на вертикални церови греди до достигане на здрава почва;

Заливане на конструкцията с „русан“ (хоросан, гореща гасена вар с пясък), който консервира дървото и постига здравината на съвременен бетон.

Всички тези строителни похвати са изучени от Иван Пенчев като калфа на Колю Фичето и са приложени на практика в изграждането на основите на моста при с. Ганчовец, Дряновско.

Мостът при Ганчовец има три свода, три водореза и два отводнителни отвора. Дълъг е 70 м и широк 7 м. Изграден е от добре обработени каменни блокчета, споени с хорасан.

Според проф. Николай Тулешков, който приписва авторството на моста на Уста Генчо Кънев, при моста до с. Ганчовец за първи път има поставяне на право пътно трасе, като традиционната кобилична, гърбавата форма, е изоставена. В моста при Ганчовец виждаме класически римски мост, който напомня за антични образци. Големият въпрос е кой пръв стига до тази инженерна и строителна форма – Колю Фичето или Генчо Кънев? Ако приемем по-ранната датировка, трябва да припишем авторството на Генчо Кънев. Той обаче е известен със строителството на църкви, обществени сгради и училища, но не и на мостове. Повечето проучвания показват, че Генчо Кънев е строил един или два моста през живота си. В същото време имаме данни, които посочих по-горе, че Уста Генчо Кънев не успява да положи основите на моста. Това прави Иван Пенчев, който използва опита си от работата при Колю Фичето на моста при гр. Бяла. Влиянието на Първомайстор Никола Фичев е видно при сводовите конструкции, поставянето на водорезите и отводнителните отвори. Може с положителност да се твърди, че мостът при Ганчовец, построен от Иван Пенчев, продължава най-доброто от традициите в мостостроителството на Уста Колю Фичето.

Други значими обекти и строителен почерк

Освен на Ганчовския мост Иван Пенчев е автор на строителството на къщата на последния търновски бей (Кончашооглу бей), изградена през 1864 г. Тя е известна със специфичната си фасада от плоско поставени червени тухли – характерен почерк на някои къщи в Търново, въведен за пръв път от Първомайстор Колю Фичето при построяването на „Къщата с маймунката” през 1849 г., собственост на Никола Коюв. Облицовката на фасадата на жилищния етаж с тухли доближава къщата до бароковите домове и цариградския тип къщи. Майсторът Иван Пенчев остава верен на традициите и използва еркери за живописно разчленяване на фасадата.

Джамията в Дряново и къщата на Кольо Малаков в с. Марча

Те не са запазени, но свидетелстват за строителния размах на ученика на Никола Фичев, който строи, подобно на своя учител, до своята смърт през 1895 г.

Професионална среда

Около Иван Пенчев се формира силен екип от местни майстори (Дончо и Съби Еневи, Пенчо Рашков и др.). В проектите му участват и доказани строители като Драган Моралията, който работи с Колю Фичето по Беленския мост, което потвърждава високото ниво на дюлгерския еснаф в региона.

Иван Пенчев е фигура с регионално и национално значение, която пренася принципите на Фичето в гражданското и инженерното строителство. Неговата работа съчетава практически умения, наследени от традицията, и сложни за времето си хидротехнически решения. Съдбата на неговите сгради (от бейски конаци до частна и държавна собственост) отразява историческата динамика на България през XIX и XX в.

Надгробната плоча на Иван Пенчев