Новини
Управление на исковете с договорите на FIDIC
Д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право (БОСП):
Преди две години с подкрепата на вестник „Строител“ започнахме да Ви запознаваме с предимствата на всяка от основните форми на FIDIC за услуги и строителство, с взаимодействието на тези договори с нормативната уредба, с подготовка на тръжна документация за строителство, с ролята на консултанта за администрирането на договорите на FIDIC и с възможностите за използването на ВIM с тези договори. Ако сте пропуснали някои от „Месечните порции FIDIC“, можете да ги откриете на сайта на изданието www.vestnikstroitel.bg.
Преди девет месеца започнахме да се фокусираме върху всяка от областите знания за управление на проекти, за да демонстрираме наличните инструменти в договорите на FIDIC. Сега ще се спрем на процедурата за искове, която дава възможност на Страните по Договора своевременно да предявят претенциите си.
Според правилата за управление на проекти целта на управлението на исковете е да се предотвратят изцяло, а ако не се получи, да се разрешат при първа възможност с най-малки разходи и най-малко смущения в проекта... Добре написаният договор със справедливи договорни условия осигурява основа за свеждане до минимум на исковете, когато става въпрос за промени в обхвата и непредвидими условия на обекта, закъснения при непреодолима сила и случайни събития. 1
Общите условия на договорите на FIDIC включват подробни разпоредби за справедливо разпределение на риска в случай на променени обстоятелства и предвиждат средства за защита в случай на неизпълнение на Договора. Процедурата за искове включва разпоредби за своевременно уведомяване и докладване.
Обхват на процедурите за управление на искове при договори за строителство на FIDIC
Изданието от 2017 г. на Червена/Жълта/Сребърна книга включва за първи път дефиниции на „Иск“ и „Спор“. Препечатката от 2022 г. на изданието от 2017 г. въвежда изменения, изясняващи процедурата за управление на искове. Вече се прави разлика между „Иск“ и новата категория „въпрос, който следва да бъде договорен или решен“.
„Иск“ се определя като:
• искане или твърдение, отправено от едната към другата Страна за право или облекчение съгласно която и да е Клауза от тези Условия или на друго основание, свързано с или произтичащо от Договора, или от изпълнението на Работите;
• с изключение на конкретни въпроси, които следва да бъдат договорени или определени по силата на буква (a) на Под-Клауза 3.7 [Споразумение или определение], където са изброени с препратки към съответните разпоредби.
И двата вида претенции, показани на Фигура 1, се обсъждат във връзка с управлението на искове, тъй като те:
• са свързани с права/облекчения;
• се подчиняват на процедурата за споразумение/определение съгласно Под-Клауза 3.7 (Сребърна книга 3.5), ръководена от Администратора на Договора – Инженер при Червена/Жълта/Изумрудена книга или Представител на Възложителя при Сребърна книга;
• при лошо управление може да доведат до разногласия, които ескалират в спорове.
Под-Клауза 3.7 (3.5 Сребърна книга) от препечатка 2022 г. включва фиксирани списъци с „въпроси, които следва да бъдат договорени или определени“, свързани с 13 Под-Клаузи в Червената книга, 12 в Жълтата книга и девет в Сребърната книга. Всяка от изброените Под-Клаузи уточнява какво трябва да договори/определи Инженерът (Сребърна книга Представителят на Възложителя) и кога започва 42-дневният срок за споразумение. Например ако Изпълнителят поправя дефекти по време на Срока за съобщаване на дефекти и счита, че тези дефекти се дължат на неправилна експлоатация, той следва незабавно да даде Уведомление до Инженера. Инженерът ще процедира по реда на Под-Клауза 3.7, за да договори или определи причината. Датата на това Уведомление ще е датата, на която започва да тече срокът за споразумение съгласно Под-Клауза 3.7.3. Ако е договорено или е определено, че работата не е резултат от причина, за която отговаря Изпълнителят, ще се прилага Под-Клауза 13.3.1 [Промяна чрез инструкция], все едно такава работа е била инструктирана от Инженера. Така Изпълнителят ще получи компенсация за допълнителните Разходи плюс печалба, без да се процедира Иск, като претенцията се управлява само чрез процедурата за споразумение/определение.
Клауза 20 [Искове на Възложителя и Изпълнителя] на новото издание включва подробната процедура за Искове. Тя не се прилага за категорията „въпрос, който следва да бъде съгласуван или определен“ или за всякакви искове извън дефиницията (искове с малко „и“, които могат да бъдат предявени по Гаранция за изпълнение/застрахователна полица или искове на трети страни). Процедурата важи за Искове на двете Страни, за разлика от издание 1999 г., където процедурата за искове на Възложителя е в Клауза 2 [Възложител] без преклузивен срок, докато процедурата за искове на Изпълнителя е в Клауза 20 [Искове, спорове и арбитраж]. Разпоредбите за искове на предишните издания не осигуряват равнопоставеност на Страните и подвеждат неопитните възложители да считат всяка претенция на Изпълнителя за агресивно поведение. Получава се смесване на процедурата за искове на Изпълнителя с тази за спорове, докато през 2017 г. управлението на споровете е отделено в нова Клауза 21 [Спорове и арбитраж].
Категории искове
Правото или облекчението, което се предявява чрез Иск, попада в три категории съгласно Под-Клауза 20.1 (вижте Фигура 1):
• време: удължаване на Срока за съобщаване на дефекти при Иск на Възложителя или Времето за завършване при Иск на Изпълнителя;
• пари: удръжки от дължими плащания (намаление на Договорната цена) за Възложителя или допълнително плащане (увеличение на Договорната цена) за Изпълнителя;
• друго право или освобождаване от задължение.
Третата категория може да бъде всяка претенция, която не е за време и пари. Може да е свързана с всеки сертификат, инструкция, известие, мнение, оценка и др. Например при изтекли Срокове за съобщаване на дефекти, ако Изпълнителят счита, че не може до безкрайност да отстранява дефекти, причинени от неправилна експлоатация, може да претендира, че е изпълнил всички свои задължения по Договора и има право на Сертификат за изпълнение, като поиска да бъде освободен от по-нататъшно отстраняване на дефекти, за които не е отговорен.
Процедура за споразумение/определение
Фигура 2 илюстрира процедурата за споразумение/определение, която се прилага за:
• въпросите, изброени в разпоредбата с препратки към конкретни Под-Клаузи;
• Искове за време/пари, процедирани съгласно Под-Клауза 20.2;
• други Искове, които не са за време/пари, процедирани съгласно Под-Клауза 20.1;
• Промени, процедирани съгласно Под-Клауза 13.3 (процедурата е представена в „Месечната порция 16“ за управление на обхвата, публикувана в бр. 43 от 2025 г. на в. „Строител“.)
Инженерът няма право да делегира правомощия по тази процедура. Експертът на върха на екипа, освен че е най-опитен, е в най-отдалечена позиция от ежедневните проблеми и пререкания на Площадката, така че може най-добре да действа неутрално. Това, разбира се, е въпрос на професионализъм, компетентност и интегритет. Ако Инженерът не може да излезе от ролята на агент на Възложителя или не познава добре Договора, или не смее да обясни на Възложителя какви са правата на Изпълнителя, процедурата ще бъде опорочена и Искът най-вероятно ще ескалира в спор.
Първата стъпка по процедурата за споразумение/определение е опитът за постигане на споразумение. Инженерът следва да се консултира заедно и/или поотделно с двете Страни и да насърчи дискусията между тях, полагайки усилия да постигне съгласие, което да документира като протокол от консултациите и проект на споразумение между Страните. Инженерът следва да започне консултациите незабавно, за да осигури достатъчно време за обсъждане и постигане на съгласие в рамките на 42-дневния срок, който, ако се налага, при желание за постигане на съгласие може да бъде удължен от Страните.
Ако още в началото Страните заявят, че постигането на съгласие е невъзможно, Инженерът уведомява Страните, че преминава към следващата стъпка за подготовка на справедливо определение. Инженерът трябва да вземе предвид всички относими обстоятелства и да обоснове определението, като приложи разпоредбите на Договора към фактите, анализирайки информацията, предоставена от Страните, както и записите, документирани от екипа на Инженера. Инженерът следва да даде Уведомление до двете Страни за определението си в 42-дневен срок. Дадена е възможност за коригиране на грешки, открити в срок от 14 дни след даването или получаването на Уведомлението за споразумение или определение.
Всяко споразумение или определение е задължително за двете Страни (и следва да се спазва от Инженера), освен и докато не е коригирано в едноседмичен срок от Уведомление за грешка или - в случай на определение, не е ревизирано съгласно Клауза 21 [Спорове и арбитраж].
Ако споразумение или определение се отнасят за плащането на сума от едната Страна към другата Страна, Изпълнителят трябва да включи тази сума в следващия Отчет и Инженерът следва да включи тази сума в Сертификата за плащане, следващ този Отчет.
В изданието от 1999 г. двете стъпки на процедурата не са подробно разписани със срокове, което води до печалния резултат в много случаи да се прескача първата стъпка, а самото определение да се бави една година, като се търсят допълнителни сведения или обосновки. Ръководството за договорите от 1999 г. съветва определенията да се издават на етапи в очакване на допълнителните сведения. Например първо може да се определи правото на удължаване на Времето на завършване, след това Изпълнителят да преработи претенцията си за дължимите Разходи в резултат на признатата забава, риск на Възложителя, и едва след това Инженерът да определи дължимата компенсация. В случай на иск в резултат на събитие с продължаващо действие Инженерът трябва да приложи процедурата в разумен срок, след като получи първия междинен иск, и да процедира актуализация на споразумението/определението след всеки следващ междинен иск и след окончателния иск. Бездействието на Инженера води до нарушаване паричния поток на Изпълнителя и поставя Възложителя в неизвестност относно Времето за завършване и Договорната цена.
Процедура за други Искове съгласно Под-Клауза 20.1 (с)
Процедурата, посочена в последния параграф на Под-Клауза 20.1 на издание 2017 г. за Искове, изключващи претенции за време и пари, е обобщена в Ръководството за договорите от 2017 г. по следния начин:
- едната Страна претендира за правото/облекчението, което е Искът;
- другата Страна (или Инженерът) не е съгласна или се счита, че не е съгласна, ако не отговори в „разумен срок“. Може да се обмисли замяната на „разумен срок“ с конкретен период от време в Специалните разпоредби. Въпреки това всеки такъв конкретен срок следва да бъде реалистичен и постижим. Тоест, да не е толкова кратък, че да доведе до ненужно предявяване на Иск, и да не е толкова дълъг, че да лиши претендиращата страна от възможността да го предяви. Например срок, по-кратък от 7 дни, вероятно ще бъде необосновано кратък, докато срок от 56 дни вероятно ще се разглежда като необосновано дълъг - особено ако е спешно определянето на исканото право или облекчение. Изрично се посочва, че такова несъгласие или мълчаливо несъгласие не се третира като Спор, с изключение на ситуациите, изброени в букви от (a) до (c) на Под-Клауза 21.4, свързани със забавено плащане и право на прекратяване на Договора;
- първата Страна не приема такова несъгласие и затова отнася Иска за споразумение/определение;
- Уведомлението следва да бъде дадено при първа възможност, след като претендиращата Страна е узнала за несъгласието, и да включва подробности за искането на претендиращата Страна и несъгласието на другата Страна или Инженера;
- Уведомлението трябва да е в съответствие с изискванията на Под-Клауза 1.3 (на тях се спряхме в „Месечната порция 21“, посветена на управлението на комуникациите, публикувана в бр. 11 от 2026 г. на в. „Строител“);
- за сведение на Инженера/Представителя на Възложителя Уведомлението трябва да съдържа „подробности“ както за претендираното от първата Страна право/облекчение, така и за (мълчаливото) несъгласие на другата Страна.
Примерите за вида на правото/освобождаването от задължение включват: тълкуване на разпоредба от Договора; отстраняване на неяснота или несъответствие, установено в документите по Договора; декларация в полза на претендиращата Страна, както и всеки друг въпрос, свързан с правото съгласно Условията на Договора или във връзка с Договора, или произтичащ от него, който не включва плащане от едната Страна на другата Страна и/или удължаване на Времето за завършване/Срока за съобщаване на дефекти.
Процедура за Искове за време и пари съгласно Под-Клауза 20.2
Фигура 3 обобщава стъпките на процедурата за управление на Исковете съгласно Под-Клауза 20.2:
ðПод-Клауза 20.2.1: Претендиращата Страна дава Уведомление за Иск до Инженера, описвайки събитието или обстоятелството, пораждащо разхода, загубата, забавата или удължаването на ССД, за които се предявява Искът при първа възможност, но не по-късно от 28 дни, след като е узнала или е следвало да узнае за събитието или обстоятелството;
ðПод-Клауза 20.2.2:
a. Ако Инженерът счита, че Уведомлението за Иск е закъсняло:
i. Инженерът следва да даде мотивирано Уведомление до претендиращата Страна;
ii. Ако претендиращата Страна не е съгласна с Инженера или счита, че са налице обстоятелства, които извиняват по-късното подаване, следва да включи обосновка за това в подробния си Иск;
b. ако Инженерът не даде такова Уведомление в 14-дневния срок:
i. Уведомлението за Иск ще се счита за валидно;
ii. ако другата Страна не е съгласна, че Уведомлението за Иск е валидно, тя следва да се мотивира в Уведомление до Инженера, което Инженерът трябва да вземе предвид, като процедира Иска;
ðПод-Клауза 20.2.3: Претендиращата Страна следва да води текущи записи, за да докаже Иска; Инженерът може да контролира воденето на текущите записи и/или да инструктира водене на допълнителни такива;
ðПод-Клауза 20.2.4: претендиращата Страна следва да представи подробен Иск на Инженера до 84 дни, след като е узнала или е следвало да узнае за събитието или обстоятелството, пораждащо Иска, или в друг срок, одобрен от Инженера; ако в този срок претендиращата Страна не представи изложението на договорните и/или другите правни основания на Иска, през следващите две седмици са възможни следните сценарии:
a. Инженерът дава Уведомление до претендиращата Страна, че Уведомлението за Иск се счита за изтекло, тогава:
i. Уведомлението вече няма да се счита за валидно;
ii. Ако претендиращата Страна не е съгласна с това Уведомление или счита, че са налице обстоятелства, които обосновават по-късното подаване на изложението, подробният Иск следва да е придружен от обосновка;
b. Ако Инженерът не даде такова Уведомление в посочения срок:
i. Уведомлението за Иск ще се счита за валидно.
ii. Ако другата Страна не е съгласна, тя следва да даде Уведомление до Инженера, включващо подробности за несъгласието.
iii. Инженерът включва преглед на несъгласието в споразумението или определението по Иска.
ðПод-Клауза 20.2.5: Инженерът процедира съгласно Под-Клауза 3.7, за да договори или определи правото на плащане/удължаване на Времето за завършване или Срок за съобщаване на дефекти:
i. Инженерът незабавно дава Уведомление, ако има нужда от допълнителна информация;
ii. Независимо от това в 42-дневния срок за споразумение дава Уведомление за допустимостта на договорните или другите правни основания на Иска;
iii. при първа възможност претендиращата Страна следва да представи допълнителната информация;
iv. Инженерът тогава следва да процедира съгласно Под-Клауза 3.7 [Споразумение или определение], като 42-дневният срок за споразумение тече след получаването на допълнителната информация.
Фигура 4 показва процедурата за искове в издание 1999 г. 28-дневният преклузивен срок важи само за Изпълнителя по силата на Под-Клауза 20.1. Инженерът има 42-дневен срок да отговори по принцип, но няма срокове за споразумение/определение.
Искове с продължаващо действие
Фигура 5 обобщава стъпките на процедурата за управление на Исковете с продължаващо действие съгласно Под-Клауза 20.6:
a. подробният Иск, представен съгласно Под-Клауза 20.2.4, ще се счита за междинен;
b. в 42-дневния срок за споразумение Инженерът следва да уведоми за допустимостта на договорните или другите правни основания на Иска;
c. претендиращата Страна следва да представя допълнителни междинни подробни Искове на месечна база с натрупване на претенцията; и
d. претендиращата Страна следва да представи окончателен подробен Иск в срок от 28 дни след края на въздействията с общата сума на претенцията.
Примерът, показан на Фигура 5, е за Изключително събитие. Изискванията на процедурата за Иск са в допълнение към изискванията на всяка друга Под-Клауза, която може да се приложи по отношение на Иска. При Изключително събитие с продължаващо действие Под-Клауза 18.3 изисква освен началното Уведомление в 14-дневен срок Уведомления на всеки 28 дни. Засегнатата Страна следва незабавно да даде Уведомление до другата Страна, когато вече не е засегната от Изключителното събитие. Ако засегнатата Страна не стори това, другата Страна може да ѝ даде Уведомление, съдържащо мотивирано твърдение, че изпълнението на засегнатата Страна вече не е възпрепятствано от Изключителното събитие.
Съвети за успешно управление на Исковете
1. Уведомление за Иск: Претендиращата Страна следва да го даде до Инженера, описвайки събитието или обстоятелството, в 28-дневния срок, за да бъде валидно:
a. Критерият може да е субективен – „претендиращата Страна е узнала“, или обективен – „е следвало да узнае“ за събитието или обстоятелството;
b. Правото на пари и/или време може да възникне по-късно от началото на събитието с продължаващо действие - тогава, когато проявилият се риск започне да въздейства на критичния път и/или Договорната цена;
c. Представителят на Изпълнителя трябва да инструктира техническите ръководители и бригадири незабавно да го предупреждават за възникнали Непредвидими обстоятелства, така че да се спази преклузивният 28-дневен срок;
d. Дори да не е сигурно, че събитието ще доведе до забава/загуби, по-добре е да се даде Уведомление за Иск като ранно предупреждение за възможните последствия; в много случаи с общи усилия на Страните при своевременно управление на риска няма да се стигне до Иск;
e. Уведомлението трябва да посочва, че е Уведомление за Иск по съответната процедурна Под-Клауза (например 20.2.1 в издание 2017 г.);
f. Уведомлението трябва да следва изискванията на Под-Клауза 1.3 за форма и начин на предаване;
g. Не е задължително Уведомлението да съдържа договорно/правно основание, но е добре да се знае във връзка с коя Под-Клауза е издадено, за да се спазят сроковете и изискванията на съответната Под-Клауза;
h. Няма забрана Уведомлението за Иск да се комбинира с Уведомления по приложимите Под-Клаузи, които изрично се посочват;
2. Валидност на Уведомлението за Иск: Инженерът, преценявайки дали Уведомлението за иск е предадено в 28-дневния срок, трябва да отчете:
a. дали и до каква степен приемането на по-късното подаване ще бъде във вреда на другата Страна;
b. дали другата Страна е знаела за събитието или обстоятелството.
При продължаващо въздействие и късно подадено Уведомление за Иск претенцията може да бъде уважена за срок с начало 28 дни преди подаването на Уведомлението за иск.
3. Подробният Иск трябва да включва договорна/правна обосновка:
a. Договорна обосновка съгласно някоя Клауза: посочват се съответните разпоредби и се доказва, че фактите отговарят на обхвата и преминават тестовете на съответната Под-Клауза (например дали събитието е Непредвидимо съгласно Под-Клауза 4.12; дали Изключителното събитие покрива критериите на Под-Клауза 18.1 и възпрепятства изпълнението на задължения по Договора съгласно Под-Клауза 18.2);
b. Правна обосновка на друго основание във връзка с Договора: в случай на неизпълнение на договорни задължения, ако разпоредбата не включва възникване на конкретни права, може да се използват Законите на Държавата (например при Площадка в България и българско право, съгласно чл. 79 на Закона за задълженията и договорите „Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.“).
4.Подробният Иск трябва да включва доказателства за:
a. забавата по критичния път, риск на Възложителя, чрез анализ на критичния път, при който в актуалната програма по Под-Клауза 8.3 се добавят отделни редове за всяко събитие, причиняващо забавата, което се свързва с логически връзки с работите, които са забавени от неговото въздействие;
b. периода, през който обектът не може да се използва по предназначение при Иск за удължаване на Срока за съобщаване на дефекти;
c. причинените загуби и вреди, като се демонстрира причинно-следствена връзка и се представят счетоводни документи, ясно обозначени, че са разходи за обекта.
5. Подробният Иск се състои от две части:
I. Изложение
• Обхваща подробности за проекта, посочва обстоятелствата по иска;
• Посочва договорните/правните основания за иска;
• Отразява причинно-следствената връзка между събитията и забавата/допълнителните разходи/вреди;
• Обяснява същността на цялата подготвена съпътстваща документация за доказване на въздействието на обстоятелствата и/или оценяването на иска.
II. Приложения
• Съдържат документи, като програми, изчисления, счетоводни документи и записи, свързани с проекта, които обосновават или доказват иска.
6. Подробният Иск трябва да бъде добре структуриран, грамотно написан, логически обоснован, за да улеснява работата на проверяващия и да я направи колкото се може по-приятна2 :
a. трябва да е самостоятелен документ, съдържащ всички необходими части от Договора;
b. приема се, че лицето, което преглежда иска, няма предварителни познания за проекта или за обстоятелствата;
c. не трябва да включва ненужна информация;
d. описателната част трябва да е ясна, лесно четима, кратка, разбираема, възпроизвеждаща цялата съществена информация;
e. трябва да се избягват съкращения и акроними;
f. използва се достъпен и ясен език;
g. Страните да бъдат посочени с думи (напр. „Изпълнителят“), за да не се създава объркване с „той“ или „него“;
h. ползват се цитати за допълнителна достоверност и доказателства;
i. когато се представят дълги Клаузи, може да се добави просто обяснение или да се цитира само приложимата част;
j. Искът е добре да бъде прегледан от лице, което не е запознато с фактите, за да се провери дали всичко е ясно, добре доказано и обосновано;
k. математическите изчисления трябва да бъдат лесно проверяеми в електронна таблица в Ексел, а в изложението да бъде обяснена логиката им по достъпен начин за неспециалисти с линк към изчисленията.
7. Най-доброто представяне на Иска може да бъде с кратко видео, което може да бъде извлечение от архив на уебкамери или кадри, снимани с дрон, или 4D анимации, извлечени от BIM.
8. Претенции на Изпълнителя: След получаването на Уведомлението за Иск и преди да се стигне до споразумение или определение по Иска, Изпълнителят може да включва доказани загуби и вреди в Отчета за плащане, като Инженерът е задължен да включи такива суми във всеки Сертификат за плащане, доколкото счита, че са били разумно обосновани като дължими съгласно съответната разпоредба на Договора.
9. Претенции на Възложителя: Възложителят има право да претендира плащане от Изпълнителя и/или удължаване на Срока за съобщаване на дефекти, или прихващане с, или удържане от каквато и да било сума, дължима на Изпълнителя, само в съответствие с процедурата за Искове.
През август 2026 г. в рубриката „Месечна порция FIDIC“ очаквайте „Право на компенсация при забава, риск на Възложителя“.
1 Construction Extension to the PMBOK® Guide (PMI 2016).
2 Използвани са препоръки от книгата на Анди Хюит Construction Claims and responses, второ издание.
