Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян: Създадохме „модела Смолян” – почти 100% от вписаните фирми в ЦПРС са наши членове

Г-н Кехайов какво е характерното за работата на строителните фирми в района? Разкажете повече за общата картина на сектора в региона. Основният проблем на фирмите тук е намаленият обем работа и липсата на поръчки, инвестиции и перспектива. При тези условия в най-неизгодна позиция са най-малките и средните фирми, за които достъпът, особено до обществени поръчки с европейско финансиране, е много ограничен. В момента именно търговете са почти единственият източник на работа за компаниите от областта. Те не са в състояние да отговарят на необосновано завишените изисквания или други „специфични“ дискриминационни критерии, които обобщават възможните участници до няколко големи фирми. Браншът все още е изправен пред проблеми, като корупцията, влиянието на политически протекции и нелоялна конкуренция. В тази връзка се борим за колективна защита на интересите. Специално внимание заслужава един станал известен казус като „бунта на малките строители в Смолян“, при който реагирахме колективно в защита на местния строителен бранш. Искам да подчертая, че за сектора в нашия регион, който обединява фирми от различен мащаб, специализация и опит, е много важно да успяваме да създаваме заетост на персонала си тук и сега. В противен случай рискуваме миграционната вълна да помете и разруши целия бранш. Това е и нашето послание към местната власт. Със съвместни усилия да запазим строителните компании в нашия регион, защото освен че създават заетост, държат и сериозен дял в местната икономика. Тук, в Родопите, нашата професия е с вековни традиции и се надяваме да я съхраним с общи усилия, да се противопоставим на обезлюдяването на планината. Държавата трябва да поеме отговорна политика за защита на националните интереси, а общините да преодолеят политическите боричкания, за да може да се обединят усилията на всички и това да доведе до успешно стопиране на емиграционния процес. Как оценявате инициативата за откритите изнесени приемни, която вестник „Строител” стартира именно от Вашия регион? Мисля, че ще имаме добри резултати във връзка с тази инициатива, и се надявам всички колеги да я подкрепят и да се възползват от нея. Убеден съм, че по-голямата част от Областните представителства на Камарата в страната ще я приветстват и ще се включат активно. Това е важна възможност да говорим открито за проблемите, с които фирмите се сблъскват по места, и те да намерят своето обективно представяне на страниците на нашия вестник „Строител”. Кое според Вас е най-важно, върху което бихте акцентирали от срещата в Смолян? Трябва да се намери начин да се подкрепят местните фирми да работят в собствените си региони. Голяма част от хората искат да се върнат, където са семействата им, а това, както казах, ще стане, когато се вдигнат доходите. Политиците трябва да обърнат внимание на този проблем. В тази посока е и предложението ни за законодателна инициатива, която да регламентира облекчен режим за фирмите, които развиват дейност в пограничните райони и които са инвестирали в бази и човешки ресурси в тях. Те са гръбнакът на местния бизнес и не функционират при равни условия с фирмите, развиващи дейност във вътрешността на страната. Съществуват допълнителни трудности, които утежняват работата ни и поставят компаниите от пограничните райони в неблагоприятна ситуация. Не само споменатата липса на инвестиции в района, но и завишените транспортни разходи и цени на материали, работата в почти напълно обезлюдени райони, отдалечеността от големите градски центрове, липсата на кадри са неблагоприятни и рискови за дейността ни фактори. Инструментите за насърчаване са много – от данъчни облекчения, облекчения при наемането на работна ръка и квалифицирането й до промяна в законодателството, така че най-малкото да благоприятства участието на местните фирми в обществени поръчки в този район, за да се избегне ситуацията външни фирми да изпълняват обекти, за които местните имат достатъчно опит, капацитет и ресурси. Обществените поръчки са основният проблем за всички. Критериите, процедурите на провеждане и т.н. Когато проектът се възлага на местна фирма, възложителят е наясно, че тази компания ще защитава своето име с работата си, ще използва най-рационално местните ресурси и ще познава ситуацията на място много по-добре от една външна фирма. Това освен в цената на изпълнението ще се отрази и като социален ефект, който няма своята адекватна тежест при оценката на обществените поръчки понастоящем. Ще се създадат трайни работни места. Известен е моделът, при който обществените поръчки се печелят от фирми, които отговарят на определени критерии, а те превъзлагат проекта на местни компании срещу нищожно заплащане. Това поставя малките в крайно неизгодно положение. Повдигнах и въпроса за сивия сектор. Все още фирмите, които развиват дейност „на светло“, са подложени на ударите на нелоялната конкуренция. Необходимо е местната власт и институции да осъществяват стриктен контрол върху проз­рач­ност­та в сектора, за да не страда в крайна сметка потребителят на строителни услуги, защото той няма да получава онова качество, гаранции и сигурност, които са задължени да предоставят регистрираните фирми. Разбира се, и в нашия район особено остро стои въпросът с недостига на квалифицирани кадри. Стремим се да компенсираме това с обучения, в които Областното представителство е много активно. Правим всичко възможно да насърчаваме приема в Смолянската гимназия по туризъм и строителство, но това е сложен въпрос и влияят много фактори. Имат ли капацитет местните фирми да работят по големи обекти? Имат, да. Ние се славим като район, който има много дюлгери. Когато има подсигурено финансиране, какъвто и да е обектът, можем да го направим. Ако се разходите по големите обекти в София, ще видите, че дюлгерите са от Трънския край, Смолян, Кърджали и част от Добруджа. Капацитет имаме. Проблемът, както се коментира и на срещата, са ограничителните изисквания в търговете, като напр. деклариране на опит от последните 3 години за точно определени обекти. По този начин се лишават компаниите от възможност, дори и сдружени, да печелят обществени поръчки. Нашата позиция е, че щом дадена фирма е вписана в ЦПРС за съответната група и категория строежи, това би трябвало да й дава право да изпълнява такива обекти, без да се налага да доказва опит от последните години. Защото сега на практика, дори да имаш категория, при всяка поръчка има ограничения. Камарата трябва да работи за нормативни промени в тази посока. Наскоро бяхте преизбран за председател на ОП Смолян, какви са приоритетите за новия мандат? Основно гледаме да сме от полза на всички фирми. Това е ролята на председателя според мен - да бъде от полза на всички членове на Областното представителство. Да решаваме заедно текущите проблеми, които съществуват. Мисля, че в Смолян сме доказали, че сме обединени. Това, което през първия мандат си поставих като цел, да имаме 100% участие на фирмите, които са вписани в Регистъра, сме го постигнали. Високата степен на представителност е „запазената марка“ на ОП Смолян. Разбира се, предстои да проведем разговори с компаниите, които са отпаднали от ЦПРС след процедурата по член 20 тази година, но в общия случай трайно поддържаме висока степен на представителност на ОП спрямо регистрираните строителни фирми в Регистъра. Този факт стана известен като „модела Смолян“. Успяхме да спечелим и запазим доверието на строителните компании в местното ръководство на Областното представителство на КСБ в Смолян. Те намират смисъл в членството както като реална защита на техните професионални интереси, така и в чисто практичен план. Организираме и регулярни обучения – общо 6 съвместно със „Строителна квалификация“ ЕАД, което е от изключително значение за фирмите, особено в по-малките населени места, където липсват сериозни обучителни институции. Провеждаме и месечни сбирки и обсъждаме различни казуси. Най-голямото ни желание е да успеем да направим така, че местните компании да участват в обществените поръчки.