В ОП на КСБ – Смолян, стартира инициативата за открити изнесени приемни на вестник „Строител“

Екип на в. „Строител“ „Добре дошли, радвам се, че стартираме тази много полезна и навременна инициатива на нашето издание вестник „Строител“ именно от Смолян“. С тези думи председателят на ОП на Камарата в красивия родопски град Владимир Кехайов откри първата изнесена приемна на вестника, домакин на която бе Областното представителство. В приемната се включиха и членовете на Областния съвет на организацията Асен Соколов („Артстрой“ ООД), Весела Цолова („Дюлгер“ ООД), инж. Валентин Кюлхански - („ВИК Строй“ ЕООД), Кремен Красин („Красин“ ООД), представители на фирми членове, на проектантски и консултантски компании, на областната управа и местната власт. „Колеги, форумът е открит и целта е да кажем нашите проблеми, трудностите, с които се сблъскваме, какви са темите, по които очакваме Камарата да работи, за да защитава по-добре интересите на своите членове. Освен това обаче можем да споделим и какво сме постигнали, какъв напредък имаме в строителството, как работим с местната и централната власт“, каза още Кехайов. „Каквито мнения и идеи имате, можете да ги споделите тук и имам уверението, че те ще се публикуват във вестника. Така ще достигнат до всички колеги, а съм сигурен, че проблемите ни по места са много сходни. Поставените въпроси и предложенията, които ще направим, ще обобщим и предоставим и на ръководството на Камарата“, допълни той.  „Искам да благодаря на г-н Кехайов, на Областния съвет на ОП на КСБ - Смолян, и на всички представители на фирмите членове на Камарата за това, че подкрепихте инициативата, и за наистина много сериозното участие, което виждам. Радвам се, че стартираме именно от Смолян, от сърцето на Родопите, и то на двоен празник - днес честваме св. Архангел Михаил и Димитровден по стар стил“, заяви от своя страна Ренета Николова, прокурист и гл. редактор на в. „Строител”. „Идеята ни е екипът на вестника да посети всяко едно от Областните представителства на Камарата, да се срещнем с областните съвети, с представителите на фирмите на място, ние да ги познаваме лично и те нас, контактите да станат много по-тесни, да знаят, че могат по всяко време и повод да вдигнат телефона и да ни се обадят, защото това е ролята на вестника на Камарата - да работи за всеки един от членовете й”, обясни Николова. „Ще се радваме да се чуваме и да си говорим и за проекти, и за успехи, и за проблеми. Както каза Кехайов, след днешната дискусия ще подготвим материал за вестника, тези предложения, които касаят намеса на КСБ и придвижване към институциите, ще ги оформим, след което ще ги внесем от ОП на КСБ – Смолян, към органите на Камарата, за да се търси решение на институционално ниво, напр. когато става въпрос за промени в законодателството. Има общи за бранша проблеми, които се обсъждат от фирмите, в. „Строител” предоставя трибуна за открита и конструктивна дискусия и търсене на решения на наболелите въпроси“, каза още гл. редактор на изданието. „От името на Съвета на директорите на „Вестник Строител” ЕАД и на председателя на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев предавам поздрави и пожелания за успех на инициативата, която, убедени сме, ще е от полза и за ръководството на КСБ при формирането на политиките и приоритетите на организацията“, завърши изказването си Ренета Николова. „Както казва председателят Терзиев, трябва ние сами да си подредим къщичката отвътре, така че, колеги, имате думата - какво можем да направим, какво трябва да променим“, даде старт на дискусията Кехайов. Той постави и първата тема, свързана с проблемите с качеството на проектите.  „На този етап няма проект, който да е на 90% изряден. Не гоним 100%. Особено по европейските проекти това е сериозен проблем“, заяви председателят на ОП. Той даде за пример проект за ремонт на училище, в който са заложени 3 хил. кв. м плочки, а фирмата не може да положи повече от 1200 кв. м. „Проектантът от София не е идвал на място, за да види обекта. Ако не положим 3 хил. кв. м плочки, финансирането ще бъде спряно. Принудихме се дворът на училището да го правим с плочки, за да може да защитим проекта“, коментира Кехайов. „Нашата идея е законодателят да предвиди отговорността да се раздели между проектанта, строителя и надзора. За това говорим от много време. Мисля, че е назрял моментът такава промяна да влезе в НС. На този етап проектантът има застраховка, но на практика никой не търси отговорност от него“, каза още той. Весела Цолова, член на ОблС, подкрепи изказването на Кехайов. „Всеки един от нас, строителите, се сблъсква с недотам добре обмислени проекти. Не бива да забравяме, че тежестта не пада само върху проектанта. Необходимо е да говорим за възложителя и неговия инвеститорски контрол. Може би това трябва да бъде изнесено една стъпка напред и той да бъде предварителен. Самият възложител, ако се приеме, че той е публичен орган, да може да преценява проекта до каква степен отговаря на заданието, което той е дал, дали удовлетворява всички функции по един съвременен и законосъобразен начин. Защото много често изпадаме в хипотеза, че при проектирането не са спазени определени нормативни актове, а това рефлектира върху изпълнението и самата експлоатация. Затова смятам, че ролята на възложителя е много съществена. Той е звеното, което лансира тази отговорност“, коментира Цолова. „Следя в. „Строител” и чета хубави неща. КСБ работи с НСОРБ, което е стъпка в правилната посока. Тук трябва да акцентираме върху това - общините да не бързат с изготвянето на проекти, за да не се налага да режат финансиране след това. Нека строителят да може да реализира един качествен продукт накрая, който не създава  проблеми и за самия възложител. Това е много важно. Смятам, че е нужно да се направят законодателни постъпки в тази посока, защото сега отговорностите на участниците в инвестиционния процес не са балансирани и цялата тежест е прехвърлена на строителя. Той обира негативите на един недотам качествен проект, на слабия контрол, на недостатъчното финансиране. За да се възвърне балансът между участниците, е необходимо строителят да има функция да верифицира дали е извършван авторски надзор, дали е извършван строителен надзор, дали проектантът е бил действително на обекта и е заслужил своя хонорар, който после получава. Казвам го във връзка с това, че много често местни колеги тук сме изправени пред проблем да работим с проектантски екипи от други градове - най-често от София. Какво се получава в момента? Строителят подготвя цялата документация - всички актове по Наредба 3, всички протоколи и изпитвания, и тъй като проектантът не идва или не идва редовно, строителният контрол не идва, не се отзовават на покани, ние сме принудени да взимаме на своя глава разни решения, да действаме проактивно. Това причинява неудобства, но и разходи за един проект. Когато накрая продуктът е готов - проектантът си взима хонорар за авторски надзор, строителният контрол си взима хонорар, а те не са присъствали един ден на обекта. Добра крачка в правилната посока ще бъде строителят да верифицира работата на проектанта и на строителния надзор“, заяви Весела Цолова. Тя постави и следващата тема в дискусията – наболелия въпрос с липсата на кадри. „От години говорим по този проблем. Аз приветствам идеята на КСБ - да се търсят благоприятни условия за внос на работна ръка от Молдова, от трети страни. Но моето мнение е, че по-скоро фокусът трябва да бъде обърнат към това как да гарантираме едно добро заплащане на българските специалисти, така че те да предпочетат да останат при нас в България. Не може с часова ставка 4,40 лв. да задържиш един специалист, от когото да изискваш да гарантира качество на продукта. Той ще предпочете по-доброто заплащане в чужбина. Считам, че трябва да се работи в тази посока - как да оправим заплащането и да задържим нашите специалисти, а не как да внасяме работна ръка“, е позицията на Цолова. Според нея е необходимо да се намерят механизми за стимулиране на работодатели, които дългосрочно са осигурявали заетост на своите служители. „В нашата фирма от 30 години работим със сравнително постоянен персонал - хора се пенсионираха при нас и това коства страшно много. Знаете, че строителството не е поточна работа, и в месеците, когато няма пълна заетост, социалните разходи, които имаме към тези служители, са значителни. Може би КСБ трябва да намери място и да постави и този въпрос. Дали държавата има начини да подкрепи коректните работодатели чрез данъчни облекчения или чрез възстановяване на част от сумите за здравно и социално осигуряване, защото паралелно с това ние инвестираме и в повишаване на квалификацията на служителите“, каза още членът на ОблС на ОП Смолян. „За определени обекти се наемат бригади, плаща се на калпак и с това приключват задълженията на работодателя. Това не може да се сравнява с работодатели, които поддържат персонал 20 - 30 години. Въпросът е много наболял и доста от колегите са потърпевши - ние сме поставени на равна нога с тези компании, които са от днес за утре и са с един печат в джоба за сключване на договори и техният ангажимент приключва най-често дотам. Трябва да се помисли за това да бъдат под някаква форма стимулирани и фирми, които извършват инвестиционна дейност, поддържат производствени бази като спомагателни звена“, категорична бе Цолова. Тя засегна и темата за наближаващата световна рецесия и посочи, че КСБ трябва да работи проактивно с общини и държава, за да се изготви пакет от мерки и да не се допусне крахът отпреди 10 години, когато масово фалираха строителни фирми. Ренета Николова припомни инициативата на КСБ за разработване на 5 – 10-годишни инвестиционни планове в сферата на строителството, които биха дали предвидимост и сигурност за строителния сектор. „Основното нещо, за което пледираме като местна организация, това, което подхванахме преди година, е свързано с регионите, които са извън големите градове - да има регионална защита на местните оператори - в случая строителите. Няма логика, ако си плащаме всички данъци тук, ако хората ни са от района, в един момент, когато става въпрос за харчене на обществени средства, да няма предпочитаемост. Говоря за законово действие, а не за нещо, което е недопустимо. Това може да бъде направено“, каза членът на ОблС Кремен Красин. „Всички говорим за общ пазар и отворени граници, но има редица мерки в икономиката, които всяка държава или общност от държави прилага в защита на местните производства, структури и хора. Поради тази причина много сериозно трябва да се помисли, особено за компании, които са малки, позиционирани са в региона и не могат да излязат на пазара в големите градове. Малкият бунт, който направихме тук, е не защото ние искаме да излизаме извън закона, а за да дадем ясен знак, че има проблеми и трябва да им се обърне внимание. Сега се разминахме по-спокойно, но следващия път може да не е така. Може да не е в Смолян, а да е на друго място. Защо е необходимо да ескалира ситуацията, вместо съвсем нормално да се случват нещата и да има добър ефект за местните фирми“, посочи той. „В нашето ОП са 100 компании и по-голямата част от тях много трудно могат да излязат от региона да работят с по няколко души. На нас много ни задаваха този въпрос - защо са такива условията в търговете, че ние, местните, обединени заедно в един солиден консорциум, не можем да отговорим на тези условия. Нима тези 100 компании нямат 100 багера? Коя компания в България има 100 багера накуп - сигурно са една или две. Нима нямаме 100 камиона, нима нямаме 4 хил. строители? В един момент местната областна структура не може да отговори на изискванията. Защо? Защото трябва да сме направили някакви конкретни метражи водопровод и канализация, което, без да омаловажавам самата дейност, не е направа на космически кораб, а елементарна строителна дейност. Технологията дали е на метър канализация или на 17 км – тя е една и съща“, коментира Красин. „После разбрахме, че подобни проблеми е имало и при избора на фирма за надзор, по същия начин е имало някакви непосилни условия. В Смолян имаме компании, които се занимават с надзор, и пак не можаха с тези изисквания да се справят. В края на краищата нали това е за добруването на хората. Ако не успеем да го направим за благото на хората и всички тук да получим по едно парче хляб - някакси справедливостта се изплъзва“, заяви членът на ОблС. „Моделът е изцяло сбъркан. Наличието на предходен опит не може да бъде критерий за добро изпълнение, да дава гаранция на възложителя, че строителят ще може да го направи. Не знам доколко е адекватен този модел. Една фирма може да има перфектна организация, достатъчно материални и човешки ресурси, да се справи с обект, който не е работила преди. А в същото време голяма фирма, която е изпълнявала сходни обекти, да няма капацитета на добрата организация, на спазване на контрола на качеството. Трябва да се мисли по-мащабно и да излезем от този модел за пет години назад или за определен опит, който да бъде доказан. Не смятам, че това трябва да бъде водещ критерий“, допълни Весела Цолова. Василка Зидарова (ЗИДА ЕООД), представител на регионалния клуб на строителите ветерани в града, сподели, че нейната фирма се занимава основно с реновиране на стари сгради. „Как може на един човек например от Несебър да му е по-изгодно да направи всичко по строежа, отколкото на нас, които сме тук и дори сме го изградили навремето. Оказа се, че заради непосилните изисквания, ние, които сме построили новия център, сега не можем да го реновираме. И какво се получава - този, който е спечелил поръчката от другия край на България, като дойде тук, търси нас, но ние сме под-под-под изпълнители“, коментира Зидарова. „Проблемът е, че основната тежест при определянето на поръчките е субективна - организацията на работата. Това са 50 – 60%. Няма обществена поръчка с под 50% за организация на работата. Това е камъчето, което обръща колата. Не е въпросът каква е тежестта, а че може да се използва такъв критерий “, добави тя. Според Весела Цолова представяне на един стегнат график, с показани взаимовръзки между самите процеси, с показани ресурси, разпределени по функции, които да бъдат реални и обективни, за да се избегне субективното описване на мерки, би гарантирало на възложителя достатъчно прозрачност и проследимост относно фирмата изпълнител. „КСБ е длъжник на бранша“, заяви един от доайените на ОП в Смолян Спиро Чавдаров. „Темата за обществените поръчки е много болезнена. Трябва да се тръгне към някакви ясни правила за участие в обществените поръчки и за наемане на подизпълнители“. Всяка една от фирмите е вписана в ЦПРС за строежи от дадена група и категория и това би трябвало да и дава право да строи обекти, за които е регистрирана. А на практика какво се получава - във всяка оферта пише - сходен обект през последните пет години. Аз имам група, вътре пише какво мога да правя. Изискването за деклариране на опит от последните години трябва да отпадне, защото то създава условия за манипулиране на търговете, за залагане на критерии за конкретна фирма“, счита Чавдаров. Инж. Вели Паликаров („Сепал“ EOOД) постави въпроса за ценообразуването в строителството. „За съжаление в днешно време прилаганите методи за изчисление на цената водят до съществени изкривявания в ценообразуването. Различните видове методики като референтни цени или пазарни консултации не дават надеждни резултати, защото осреднените цени не могат да отразят реално редица фактори, които са характерни за територията на Република България, като например равнинни местности като Пловдив и околностите и високопланински скалисти местности като Смолян и околностите. Отхвърлянето с лека ръка на старите практики и опит, на някога действащите Правилник за капитално строителство, както и Правилник за проектиране, изпълнение, приемане и отчитане на СМР също не води до по-добро взаимодействие при ценообразуване и изпълнение на СМР. Може би в тази насока е добре да се потърси съдействие от специалистите към катедрите „Технология и механизация на строителството“ и „Икономика и организация на строителството“ на строителните висши учебни заведения. За да се постигне яснота при ценообразуването за всички участници в процеса на строителството, трябва да има единна и ясна база за ценообразуване, която да бъде общодостъпна. Тази база трябва да стъпи на анализи за цената, които включват три основни компонента – труд, материали, механизация, както и съответните начисления към тях. По този начин ще се гарантира прозрачност, яснота, възможност за коректно планиране, реализация на съответните СМР, както и поддръжката на обектите след реализацията. Темата е изключително важна и обширна, но на този етап мисля, че акцентите, изложени по-горе, са достатъчни за начало на дебат“, е мнението на инж. Паликаров. Кехайов посочи, че КСБ настоява проектите да се актуализират към датата на обявяване на процедурата и вече са направени промени в ЗОП в това направление. „Няма как проект, който е правен преди 3 – 4 години, да включва адекватни цени на материалите и часовите ставки“, коментира той. Спиро Чавдаров допълни, че е важно и самите фирми да не работят под себестойност. „Така браншът се самоунищожава. Разбирам, че някои фирми имат кредити и се стараят да вкарат свежи пари, работят под себестойност - под цената на бетона, под цената на превоза - това е пагубно за целия бранш“, добави той. На срещата бе дискутиран и въпросът за ползите и необходимостта от продължаване на НПЕЕМЖС. Румяна Янчевска („Стройтехноконсулт“ ЕООД) разказа, че е била сред първите фирми, занимавали се със саниране още през 2007 г. „Цената, на 1 кв. м, на която тръгна пилотният проект за санирането тогава, и цената сега, 13 години по-късно, е една и съща, а цената за проектиране е свалена до 3 лв. за всички части“, заяви Янчевска. И посочи, че темата може да се свърже с демографската криза и липсата на кадри. „Ние сме хора, които цял живот сме били тук, за да останем ще направим компромис, а един млад човек няма да остане. Не трябва държавата да притиска цените надолу“, каза в заключение Янчевска. По темата за цените бе отправена и препоръка към в. „Строител” да публикува цени за строителство в ЕС, напр. за 1 км магистрала. „Нашите цени са толкова ниски, че се чудя строителният бранш как издържа“, бе коментарът на Димитър Георгиев, проектант ХТС. Сред дискутираните теми в първата открита приемна бяха и промените в ЗУТ, обжалванията и необходимостта от нормативни изменения, които да облекчат инвестиционния процес, злоупотребата с гаранционната отговорност от страна на възложителите. Поставен бе и въпросът за проектирането и строителството в свлачищни райони. „Не може всички свлачища да се третират по един и същи начин. Говорил съм с ВиК колеги, които казват: как да се изгради канализационна система в подвижен масив? Канализационната система е под въпрос, пречиствателна станция няма как, защото не може отпадните води да се заустят по изискванията на МРРБ. Изгребните ями въобще ги отхвърлиха и е пълен тупик, блокира се всякакъв инвеститорски интерес“, заяви Господин Господинов, дългогодишен инженер геолог. „Трябва да се направи някакво зониране. Този въпрос се опитваме да го придвижим напред и в момента е в ход проучване на смолянското свлачище и са отпуснати 60 хил. лв. Целта е да се зонира свлачището. Където се докаже, че е много активно и има вече разкъсвания, там ще се забрани дейност. Но има масиви, които са постоянни и стабилни - там ще може да се строи“, допълни той. На следващ етап в дискусията се включиха и зам.-областният управител на Смолян Владимир Гърбелов, и инж. Елка Чаушева, гл. секретар на община Злагоград. Те бяха запознати от Владимир Кехайов с поставените от фирмите проблеми. Договорено бе в кратки срокове да бъде организирана работна среща на ОП Смолян с всички кметове от общината и областния управител, на която с общи усилия да се търсят възможности за решаване на актуалните за строителите въпроси. „Ние защитаваме интересите на района, а не собствените си, ако ние работим тук, тук ще реинвестираме. Когато реинвестираме, създаваме нови работни места“, каза в заключение Владимир Кехайов.

Област Смолян

Недялка Маргаритова Област Смолян се намира в Южна България и е разположена в централната част на Родопите на територия от 3192,9 кв. км, или на 2,9% от територията на страната. Надморската й височина е от 450 до 2191 м. Тя има обща граница с областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Благоевград. На юг граничи с Република Гърция. В Смолянския район има 10 общини – Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе, с 242 населени места, 8 от които са градове. По данни от Националния статистически институт през 2018 г. населението в тях е 105 421 души, като гъстотата е около 33 човека на кв. км. Икономически профил В област Смолян малките и средните предприятия са със структурно значение за икономиката и са основен двигател за постигането на растеж. Водещи са фирмите от сектор „Преработваща промишленост”, „Селско, горско и рибно стопанство”, „Строителство”, „Добивна промишленост” и „Транспорт, складиране и пощи”.  Строителство В основата на стратегическите документи на Смолян е залегнала идеята за подобряване на транспортната свързаност на областно и регионално равнище, в това число трансграничната, преодоляване на икономическата изостаналост на региона и постигане на по-устойчив растеж, инвестиции в по-високо качество на живот чрез предоставяне на по-добри обществени услуги и запазване на природното богатство. Инфраструктура Смолян е единствената област, която разчита само на автомобилен транспорт. Това поражда ежесезонни ангажименти за поддръжка на основната артерия Пловдив – Смолян, както и на цялата шосейна мрежа. В момента се реализират дейности по рехабилитацията на пътя Смолян – Девин – Михалково – Кричим, които обхващат общо 64 км в областите Смолян и Пловдив. Основен проект по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция-България 2014 – 2020“ са извършващите се СМР по II-86 в отсечката Средногорци – Рудозем. Предстои изграждането на обходния път на Рудозем с мостово съоръжение над р. Чепинска, които водят до бъдещия граничен пункт до града. Този проект е ключов и е в процес на реализация. Приключили са процедурите по проектиране и възлагане на обществените поръчки, очаква се СМР да стартират до края на тази година. За подобряване на състоянието на общинските пътища успешно са реализирани редица проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но все още са необходими усилия, за да се приведе в добър вид цялостната мрежа. Предстои възлагането за изготвяне на разширен идеен проект с подробен ПУП за частична трета лента по направлението Асеновград – Смолян, като той ще включва изграждането на обходен път на град Чепеларе.  Туристически перспективи Мащабен проект за зимния туризъм в региона е бъдещото строителство на спортно-туристически център „Перелик“, който ще се намира под най-високия връх в Родопите – Голям Перелик. Предвижда се комплексът да бъде с площ 130 000 дка. Намеренията на инвеститорите са да изградят 200 км писти с 65 лифта. Все още има процедурни пречки за стартирането на проекта, но е безспорен фактът, че реализирането му ще доведе до съживяването на областта. Фактор в туризма са и геотермалните води в Девин и с. Баните, а амбицията на местната власт е да се привличат инвестиции за оползотворяването на този природен дар по най-оптималния начин. В най-успешния курорт в областта – Пампорово, е в ход строителството на допълнителни атракции, включително бъдещото изграждане на стрелбище за биатлон. ВиК инфраструктура В Смолянска област функционира първата в страната Асоциация по ВиК. Предстои изграждането на интегрирания воден цикъл на областния център – Смолян. Това бе първият проект с бенефициент ВиК оператор, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. В момента текат процедурите за избор на изпълнител. На територията на областта функционира новият язовир „Пловдивци“ на 14 км южно от Рудозем. Той обслужва с питейна вода, която е с добро качество, 37 населени места. В момента по ПРСР няколко общини рехабилитират довеждащи водопроводи, както и вътрешната ВиК мрежа в населените места. Образователна инфраструктура През последната година са изпълнени няколко знакови обекта. Изградена е модерна многофункционална спортна зала към ПМГ „Васил Левски“ в град Смолян. Санирани и реновирани са гимназии, детски градини, училища и дворните пространства около тях. Направени са и детски площадки, както и пространства за фитнес на открито.  Социални дейности В ход е строителството на нови 35 жилища за социално слаби семейства в гр. Смолян. В областния град предстои и създаването на Дневен център за подпомагане на лица с различни форми на деменция и техните семейства. Очаква се и да бъде обновена сградата на Планетариум - Смолян. Сред предстоящите обекти на община Смолян е изграждането на приют за кучета. С изпълнението му ще се реши трайно проблемът с популацията на безстопанствените кучета и съпътстващите проблеми. В областния град са санирани 60 сгради, в това число жилищни и общински.        

 Асен Соколов, член на ОблС на ОП на КСБ – Смолян:  Дискусията беше много полезна

  Дискусията беше много полезна. Засегнаха се доста въпроси, касаещи бранша. Включиха се и колегите проектанти, което също е важно. Сред ключовите теми, които се обсъдиха, е, че фирмите от региона нямат достатъчно работа. Нашата компания се занимава предимно с високо строителство, но изпълняваме и инфраструктурни обекти, тъй като проектите в България са на приливи и отливи. В частния сектор сме ориентирани към жилищното строителство.    

 Весела Цолова, член на ОблС на ОП на КСБ – Смолян: Имаше нужда от такъв форум

  Искам да изразя нашето задоволство и своето лично мнение – имаше нужда от такъв форум. Отдавна чакаме публично и утвърдено издание като вестник „Строител” да обърне внимание на проблемите във всяко едно Областно представителство. Да се осигури възможност за подобна работна среща, похвално-критикарска. Благодарим на изданието, че започва инициативата за приемните именно от Смолян и ни обръщате толкова специално внимание. Мисля, че няма да се изненадате от проблемите ни, те не са коренно различни от тези на колегите. Но тук имаме регионални специфики, които ни отличават от другите ОП. С нетърпение ще очакваме следващите броеве на в. „Строител”, за да разберем какви проблеми и постижения ще споделят останалите представители на бранша.    

 Инж. Елка Чаушева, община Златоград: Бизнесът и местната власт заедно могат да направят една община атрактивна

  Бизнесът и местната власт заедно могат да направят една община атрактивна за инвестиране – с подходящи терени, техническа инфраструктура и работна ръка. Природните, географските и исторически ресурси, които има Златоград, дават сериозно предимство в борбата с безработицата, но без инициативата на бизнеса усилията на администрацията ще бъдат безплодни. Без активността на гражданите и фирмите демографският въпрос ще продължава да стои на дневен ред в малките общини. А местната власт от своя страна трябва да презентира по атрактивен начин общината като добро място за инвестиране и развитие. Финансирането на базисна инфраструктура продължава да има своето водещо място и в новия мандат на кмета Мирослав Янчев. Община Златоград залага изключително много на дейности, свързани с осигуряване на чиста и привлекателна околна среда. Сред водещите проекти, върху които ще концентрираме усилията си, е този за извеждане на топлата вода, съсредоточена в геотермалната система Ерма – река Елидже. През изминалите години постигнахме много в това направление и държавата застана зад нашата идея. Тя е наш гарант пред Световната банка, заедно с общините Велинград и Сапарева баня. Друг важен проект, който е належащо да се завърши, е за изграждането на канализационната система на града, включително и колекторите. Тук е мястото да отбележа и значимостта на строителството на композираща станция. Занапред всяка една от дейностите, които планираме, ще има равна тежест и в зависимост от наличното финансиране по европейските програми ще се търси възможност да се реализират едновременно или поетапно. Бих искала да споделя и добър пример – инициативата „Красиво Старцево“. Жителите на с. Старцево са се обединили в благородното начинание и с дарения и доброволен труд са предприети редица дейности по разкрасяването на родопското село. Като се има предвид, че общинският бюджет е твърде ограничен, за да може да се благоустрои територията на нашата община, използването на всякакви форми на публично-частно партньорство е ключово за подобряването живота в населените ни места. Инициативата е по идея на активните граждани и е пример за успешна и устойчива форма на ПЧП, която много лесно може да се мултиплицира и в другите общини.    

 Кремен Красин, член на ОблС на ОП на КСБ – Смолян: Вестник „Строител“ има обединителна роля

  Според мен срещата беше на високо ниво и изключително полезна, защото на нея започнахме да назоваваме проблемите с истинските им имена и без заобиколки. Страхът от това да кажеш реалностите постепенно ще изчезва от колегите. Големият проблем е, че районът ни се обезлюдява, защото местната частна инициатива е на изключително ниско ниво, а обществените поръчки обикновено не се печелят от фирмите от областта заради праговете, които дори обединени не могат да постигнат. Трябва да се предприемат законодателни инициативи, за да се справим с тези пречки. Да се търси начин, по който местните компании да бъдат толерирани и по-лесно да се достига до подписването на договори. Изискванията за минимум извършени обекти и обеми да бъдат определени така, че по-голяма част от фирмите да могат да участват. Договорите с възложителите са достатъчно сериозни и ако някой не си е преценил възможностите, той ще бъде солидно санкциониран. И когато се види, че за неизпълнение се налагат неустойки и санкции, тогава всички ще са наясно, че не могат да бъдат лекомислени и да дават цени, които в даден момент е ясно, че не могат да постигнат, или да поемат работа, за която нямат необходимия капацитет. Друг проблем е липсата на кадри, който може да бъде решен, ако има работа в региона. Хората искат да се задържат при семействата си, дори и при по-ниско ниво на заплащане спрямо това в големите градове. Това е основният фундамент – да има работа. Мнението ми и за дис­кусията и за вестник „Стро­ител“ е изключително положително. Медията е отворена към проблемите на бранша и когато се захванете с нещо, докато не го доведете до край, не го оставяте на мира. Наше желание е да продължите да пишете за трудностите, с които се сблъсква ОП Смолян, и тези на бранша. Вестник „Строител“ вече има обединителна роля за бранша, а може да присъединява и други сродни организации. Надявам се в бъдеще да продължавате все така отговорно да изпълнявате работата си. Благодарни сме, че Ви има! Едни от малкото пари от нашите такси, които се харчат изключително качествено, са за вестника.    

 Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян: Създадохме „модела Смолян” – почти 100% от вписаните фирми в ЦПРС са наши членове

Убеден съм, че инициативата с изнесените приемни ще доведе до добри резултати   Г-н Кехайов какво е характерното за работата на строителните фирми в района? Разкажете повече за общата картина на сектора в региона. Основният проблем на фирмите тук е намаленият обем работа и липсата на поръчки, инвестиции и перспектива. При тези условия в най-неизгодна позиция са най-малките и средните фирми, за които достъпът, особено до обществени поръчки с европейско финансиране, е много ограничен. В момента именно търговете са почти единственият източник на работа за компаниите от областта. Те не са в състояние да отговарят на необосновано завишените изисквания или други „специфични“ дискриминационни критерии, които обобщават възможните участници до няколко големи фирми. Браншът все още е изправен пред проблеми, като корупцията, влиянието на политически протекции и нелоялна конкуренция. В тази връзка се борим за колективна защита на интересите. Специално внимание заслужава един станал известен казус като „бунта на малките строители в Смолян“, при който реагирахме колективно в защита на местния строителен бранш. Искам да подчертая, че за сектора в нашия регион, който обединява фирми от различен мащаб, специализация и опит, е много важно да успяваме да създаваме заетост на персонала си тук и сега. В противен случай рискуваме миграционната вълна да помете и разруши целия бранш. Това е и нашето послание към местната власт. Със съвместни усилия да запазим строителните компании в нашия регион, защото освен че създават заетост, държат и сериозен дял в местната икономика. Тук, в Родопите, нашата професия е с вековни традиции и се надяваме да я съхраним с общи усилия, да се противопоставим на обезлюдяването на планината. Държавата трябва да поеме отговорна политика за защита на националните интереси, а общините да преодолеят политическите боричкания, за да може да се обединят усилията на всички и това да доведе до успешно стопиране на емиграционния процес. Как оценявате инициативата за откритите изнесени приемни, която вестник „Строител” стартира именно от Вашия регион? Мисля, че ще имаме добри резултати във връзка с тази инициатива, и се надявам всички колеги да я подкрепят и да се възползват от нея. Убеден съм, че по-голямата част от Областните представителства на Камарата в страната ще я приветстват и ще се включат активно. Това е важна възможност да говорим открито за проблемите, с които фирмите се сблъскват по места, и те да намерят своето обективно представяне на страниците на нашия вестник „Строител”. Кое според Вас е най-важно, върху което бихте акцентирали от срещата в Смолян? Трябва да се намери начин да се подкрепят местните фирми да работят в собствените си региони. Голяма част от хората искат да се върнат, където са семействата им, а това, както казах, ще стане, когато се вдигнат доходите. Политиците трябва да обърнат внимание на този проблем. В тази посока е и предложението ни за законодателна инициатива, която да регламентира облекчен режим за фирмите, които развиват дейност в пограничните райони и които са инвестирали в бази и човешки ресурси в тях. Те са гръбнакът на местния бизнес и не функционират при равни условия с фирмите, развиващи дейност във вътрешността на страната. Съществуват допълнителни трудности, които утежняват работата ни и поставят компаниите от пограничните райони в неблагоприятна ситуация. Не само споменатата липса на инвестиции в района, но и завишените транспортни разходи и цени на материали, работата в почти напълно обезлюдени райони, отдалечеността от големите градски центрове, липсата на кадри са неблагоприятни и рискови за дейността ни фактори. Инструментите за насърчаване са много – от данъчни облекчения, облекчения при наемането на работна ръка и квалифицирането й до промяна в законодателството, така че най-малкото да благоприятства участието на местните фирми в обществени поръчки в този район, за да се избегне ситуацията външни фирми да изпълняват обекти, за които местните имат достатъчно опит, капацитет и ресурси. Обществените поръчки са основният проблем за всички. Критериите, процедурите на провеждане и т.н. Когато проектът се възлага на местна фирма, възложителят е наясно, че тази компания ще защитава своето име с работата си, ще използва най-рационално местните ресурси и ще познава ситуацията на място много по-добре от една външна фирма. Това освен в цената на изпълнението ще се отрази и като социален ефект, който няма своята адекватна тежест при оценката на обществените поръчки понастоящем. Ще се създадат трайни работни места. Известен е моделът, при който обществените поръчки се печелят от фирми, които отговарят на определени критерии, а те превъзлагат проекта на местни компании срещу нищожно заплащане. Това поставя малките в крайно неизгодно положение. Повдигнах и въпроса за сивия сектор. Все още фирмите, които развиват дейност „на светло“, са подложени на ударите на нелоялната конкуренция. Необходимо е местната власт и институции да осъществяват стриктен контрол върху проз­рач­ност­та в сектора, за да не страда в крайна сметка потребителят на строителни услуги, защото той няма да получава онова качество, гаранции и сигурност, които са задължени да предоставят регистрираните фирми. Разбира се, и в нашия район особено остро стои въпросът с недостига на квалифицирани кадри. Стремим се да компенсираме това с обучения, в които Областното представителство е много активно. Правим всичко възможно да насърчаваме приема в Смолянската гимназия по туризъм и строителство, но това е сложен въпрос и влияят много фактори. Имат ли капацитет местните фирми да работят по големи обекти? Имат, да. Ние се славим като район, който има много дюлгери. Когато има подсигурено финансиране, какъвто и да е обектът, можем да го направим. Ако се разходите по големите обекти в София, ще видите, че дюлгерите са от Трънския край, Смолян, Кърджали и част от Добруджа. Капацитет имаме. Проблемът, както се коментира и на срещата, са ограничителните изисквания в търговете, като напр. деклариране на опит от последните 3 години за точно определени обекти. По този начин се лишават компаниите от възможност, дори и сдружени, да печелят обществени поръчки. Нашата позиция е, че щом дадена фирма е вписана в ЦПРС за съответната група и категория строежи, това би трябвало да й дава право да изпълнява такива обекти, без да се налага да доказва опит от последните години. Защото сега на практика, дори да имаш категория, при всяка поръчка има ограничения. Камарата трябва да работи за нормативни промени в тази посока. Наскоро бяхте преизбран за председател на ОП Смолян, какви са приоритетите за новия мандат? Основно гледаме да сме от полза на всички фирми. Това е ролята на председателя според мен - да бъде от полза на всички членове на Областното представителство. Да решаваме заедно текущите проблеми, които съществуват. Мисля, че в Смолян сме доказали, че сме обединени. Това, което през първия мандат си поставих като цел, да имаме 100% участие на фирмите, които са вписани в Регистъра, сме го постигнали. Високата степен на представителност е „запазената марка“ на ОП Смолян. Разбира се, предстои да проведем разговори с компаниите, които са отпаднали от ЦПРС след процедурата по член 20 тази година, но в общия случай трайно поддържаме висока степен на представителност на ОП спрямо регистрираните строителни фирми в Регистъра. Този факт стана известен като „модела Смолян“. Успяхме да спечелим и запазим доверието на строителните компании в местното ръководство на Областното представителство на КСБ в Смолян. Те намират смисъл в членството както като реална защита на техните професионални интереси, така и в чисто практичен план. Организираме и регулярни обучения – общо 6 съвместно със „Строителна квалификация“ ЕАД, което е от изключително значение за фирмите, особено в по-малките населени места, където липсват сериозни обучителни институции. Провеждаме и месечни сбирки и обсъждаме различни казуси. Най-голямото ни желание е да успеем да направим така, че местните компании да участват в обществените поръчки.    

 Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Местните строителни компании са изключително отговорни

  Г-н Мелемов, първо приемете нашите поздравления за успеха на изборите. Пожелаваме Ви все така да развивате Смолян и региона, за да става все по-привлекателен. Как ще обобщите изминалия мандат и с какво стартирате новия? Всеки мандат има своите предимства и недостатъци. Аз винаги съм се опитвал да направя гражданите съпричастни към управлението на града. А още повече и строителния бизнес, защото хората искат най-много инфраструктура и добра градска среда. Ролята на общинската администрация е да създаде европейска среда, за да могат жителите да не мигрират заради лошо качество на живот и ниски доходи. Но държавата се развива и аз се надявам Смолян да си върне младите хора. Благодарение на общината и строителния бизнес имаме редица постижения през изминалите години. Мога да изброя някои от тях, напр. по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) инвестирахме в образователна инфраструктура, в социална инфраструктура, в рехабилитация на улици в града, изградихме нова спортна зала, ремонтирахме басейна, който беше затворен от 20 години. Всичко е било приоритет и всичко сме го направили съвместно със строителния бизнес. Смея да твърдя, че местните строителни фирми са изключително отговорни и заедно свършихме много неща. С какво стартирате в самото начало на новия мандат, кое е на дневен ред? Започваме да проверяваме готовността на фирмите за снегопочистване. Времето е с нас, но неизбежно ще дойде и зимата. Това е първата ми задача. В момента имаме процедури за саниране по ОПРР. Тях ги довършваме. Финализираме и проект за строителство на кучешки приют. Ежедневните задачи са много. Ние не сме прекъсвали дейност – изборите бяха един месец, но работата си продължава. Споменахте санирането. Как се разви в региона Националната програма за саниране? Има ли вече проблем с това, че няма нови средства? Разбира се, че има. Ние сме от отличниците - имаме санирани над 50 блока. В момента по ОПРР сме спечелили средства за 12 и имаме документална готовност за още над 50 блока. Затова се надяваме програмата да продължи, защото ефектът е многостранен. Един път е полезно за хората, от друга страна изглежда красиво. СМР се извършват от по-малките строителни фирми. Така има осигурена работа за по-малките в бранша. Много разчитаме на национално финансиране и смятам, че когато нещо е започнато и е показало своите позитиви, то трябва да продължи. Защото тези, които не успяха да се възползват до момента от програмата, имат своите очаквания. Аз съм благодарен на Областното представителство на КСБ, че взима отношение по темите за санирането, защото Камарата има експертното мнение и това е нейната роля. В Смолян ОП на КСБ е достатъчно активно и винаги търсим тяхното мнение. Така трябва да бъде. Има проблеми за изчистване, много от проектите не са особено добри и е важно да създаваме съвместни експертни групи, за да повишим тяхното качество. Иначе всички поемаме негативите. От Вашия град стартираме една инициатива на вестник „Строител” за открити изнесени приемни, едно отворено пространство за срещи между строителния бизнес и местната власт, за да се дефинират проблемите и актуалните за строителния бизнес по места въпроси. Как виждате развитието на партньорството между ОП на КСБ и общината, така че да се решават тези проблеми? Поздравления за прекрасната и много полезна инициатива! Радвам се, че стартирате именно от Смолян, където имаме много добро сътрудничество с местната структура на Камарата. Един от недостатъците на българската действителност е, че трудно се сближаваме и трудно намираме общи позиции. Много се надявам да има инициатива от специалистите, аз мога да заявя, че винаги ще търся тяхната експертиза. В общината нямаме определен приемен ден, вратите ни са винаги отворени за дискусии. Достъпът до мен е много лесен. Това е един от методите за борба с бюрокрацията.  Предстои стартът на водния цикъл в града. Това е един от водещите проекти по ОП „Околна среда“ в рамките на настоящия програмен период. Ние бяхме едни от първенците по проекта за водния цикъл и вече 8 години сме такива. За този период съм направил много срещи с министри на околната среда и водите. Като че вече се вижда светлина в тунела и ще тръгнат нещата. На този етап общината се занимава с доста по обем работа. Обектът е сложен и касае много хора. Добрата работа на изпълнителите ще е от особено значение за всички нас. Много разчитам на строителите и ще направя всичко възможно негативите за населението да бъдат минимизирани. Притесненията са налице, защото ще има неудобство за гражданите, но когато всичко свърши добре, нещата ще се нормализират. Надяваме се да работят в синхрон – ВиК оператор, община и строители, за да има възможно най-малко негативи за жителите. Такива големи обекти без синхрон между всички участници в процеса няма как да станат. Има ли други големи проекти, които се очакват в региона? Спечелихме проект за подмяна на горивните системи – от дърва и въглища да минат на пелети, газ и климатизация, защото през зимата въздухът се замърсява изключително много. Предстои строителство на социални жилища и дневен център за хора с деменция. Надявам се да продължим околовръстния път на града. Догодина трябва да се пусне ГКПП Рудозем - Ксанти. Довършихме част от трасето, като остана един лот към Мадан. Разговаряли сме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и вече има предпроектно проучване за трето платно на места от Асеновград до Смолян. Това също е приоритет, защото когато икономиката потръгне, инфраструктурата трябва да е изпреварила този момент и да може да поеме трафика след отварянето на граничния пункт. Смолян е единствената област, която е само с автомобилен транспорт, а имаме един единствен второкласен път. Изграждането на пътища е особено важна за нас тема. Как стои въпросът със свлачищата в общината? Тук се води най-голямото свлачище от Смолянските езера до града. Имали сме голям дебат по темата с МРРБ, тъй като с промяна в закона без включване в канализация не се разрешават строителни дейности. Това касае района около Смолянските езера, защото там няма канализация. Законодателят трябва да намери решение и нормативът да се коригира. Важно е законодателството да е близко до реалните прблеми на хората. Поставили сме го като проблем. Направи се и подписка от жителите. Една от темите, която се коментира от участниците в приемната, бе колко е важно да се намерят механизмите местните фирми да могат да работят в региона, да останат тук и да се развиват. Какви възможности виждате от страна на общината? Подкрепям исканията на местните фирми и Ви уверявам, че когато проектът е такъв, че може да поканим местни фирми – винаги го правим. Какво бихте искали да постигнете през новия мандат и какво би Ви удовлетворило? Ще ми се Смолян да се развива и да става все по-хубав град за живеене, защото имаме природни дадености, и смятам, че трябва да привличаме повече инвестиции в туризъм и в сферата на IT бизнеса. А от страна на строителството – всички проекти да се изпълнят, защото общината ни е специфична, има 86 населени места и много неща могат да се изградят. Пожелавам си и държавата да върви напред, защото без нея общините не могат да се развиват. А на местно ниво бизнес и администрация да работим заедно за благоустрояването на града.