ОП на КСБ
ОП на КСБ в Кърджали поставя липсата на кадри като проблем номер едно за строителните фирми в региона
Развитието на професионалното образование да бъде във фокуса на КСБ е препоръката на местната структура на организацията
Екип в. „Строител“
„Приветствам с добре дошли екипа на в. „Строител“ в Кърджали. Радвам се, че чрез страниците на изданието колегите ще могат да споделят актуални за строителния бранш от региона теми“.
Това заяви в началото на втората изнесена открита приемна на вестника председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България в Кърджали и домакин на събитието инж. Емил Младенов. Срещата се проведе в конферентната зала на хотел „Арпезос“. В приемната се включиха членовете на Областния съвет на организацията инж. Джевдет Адем („Екип Холдинг“ ЕООД), инж. Бехчед Касим („Саварона“ ЕООД), инж. Мухаррем Али („Караман“ ООД), Панайот Панайотов („Графит Комерс“ ООД), Танер Емин („Ардастрой“ ЕООД), представители на Контролния съвет, на Регионалната структура на Националния клуб на строителите ветерани (РКСВ), на фирми членове на КСБ и на местната власт.
„Искам да благодаря за сърдечното посрещане и предавам поздрави към Областното представителство на КСБ в Кърджали от председателя на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев, както и от Съвета на директорите на в. „Строител“, каза на свой ред прокуристът и гл. редактор на изданието Ренета Николова. Тя връчи на инж. Младенов поздравителен адрес по повод Деня на строителя от името на СД на вестника и припомни, че идеята за откритите приемни е дошла вследствие на политиката на ръководството на изданието да бъдат представени темите, които са на дневен ред за Областните представителства и фирмите в различните региони на страната.
„Желанието ни е да покажем успехите на сектора и как благодарение на труда на строителите се променят градовете и животът на хората в цялата страна“, каза още тя. Главният редактор на в. „Строител“ подчерта, че една от основните цели на срещите по области е да се покажат и какви са проблемите. „Искаме да чуем от първо лице какви специфични затруднения имате, дали те са сходни с тези на Вашите колеги в другите региони, а в течение на този диалог да се създаде по-тесен контакт между изданието и фирмите“, посочи Николова. Тя добави, че на тези срещи присъстват и представители на местната власт и по време на разговорите те се информират за актуалните за бранша въпроси, по които трябва да се търси решение.
„Първата приемна, която проведохме, беше в Смолян. Там като основен проблем бяха посочени критериите и начинът на провеждане на обществените поръчки, както и липсата на достатъчно работа за местните фирми“, информира главният редактор на в. „Строител“. „В Кърджали според мен картината е различна, това, което видях, е, че градът е една голяма строителна площадка. Строят се много жилищни сгради. Посетихме и нови производствени бази, като хората, с които разговаряхме, споделиха, че търсенето е толкова голямо, че има случаи, в които фирмите не смогват да изпълнят всички поръчки на клиентите. Това говори, че строителният бизнес в региона се развива добре, а какви са проблемите, с които се срещате, ще очаквам Вие да ни разкажете“, допълни Николова. „Вестник „Строител“ иска да бъде платформата, която да дава възможност на строителите в отделните региони на страната да общуват по-лесно, да намерят общите и специфичните за всяка област проблеми и да търсят съвместни решения“, каза още Николова.
След нея думата взе членът на Областния съвет на ОП на КСБ – Кърджали, Панайот Панайотов, който открои като основен проблем за областта застаряващата работна ръка и липсата на млади кадри. „Хубаво е да се запознае Министерството на образованието с този проблем. Действително трябва да се коментира с тях възможността да се намери решение на казуса“, заяви Панайотов. Според него в миналото професионалните училища в страната са изпълнявали своята функция, но това вече не е така. „Преди години имаше действащи СПТУ и техникуми, които обучаваха професионални кадри. След училище те отиваха в Строителни или Трудови войски и тези младежи се връщаха напълно подготвени за строителната площадка“, каза той. Панайотов подчерта, че в Кърджали има голяма липса на механизатори и заварчици. „Понякога се шегуваме с колегите, че трябва да търсим специалисти строители в съседна Гърция или Турция. Времето това да се превърне в реалност е близко“, допълни той.
Членът на ОблС посочи, че е необходимо да има професионални училища, които да развиват кадри в определени сектори според търсенето в различните области в страната. „Сега няма място, където да се научи един механизатор на занаят. Преди при нас имаше много работници, голяма част от тях бяха и по обекти в София, Варна и Бургас, но вече ги няма. И всичко това се случи в последните 10 години, промяната е огромна“, каза още Панайотов.
„Радвам се, че екипът на в. „Строител“ е имал възможност да види многото строителни обекти в града“, каза на свой ред членът на ОблС инж. Джевдет Адем. Той информира, че Кърджали е на първо място в България по два показателя, като първият е за застроена площ на глава от населението, а вторият е за положителния прираст. „На година в региона умират около 1000 души, а се раждат над 2000 деца. Това го няма никъде в България“, каза инж. Адем и потвърди думите на своя колега Панайот Панайотов, че въпреки тези позитивни резултати, изтичането на млада работна ръка в чужбина е в чудовищни размери.
„Сами разбирате, че на фона на тази работа, която се отваря в региона, няма начин да не се усети този недоимък на работници“, заяви инж. Адем. Той каза също така, че нееднократно ръководството на областната структура на КСБ е повдигало темата. „Много пъти сме казвали, че трябва да се открие център за обучение на строителни работници в града, защото без него аз не виждам как можем да вървим напред“, посочи членът на ОблС. По думите му фирмите в Кърджали разчитат основно на стари кадри. Той даде пример с негов служител, който е вече над 70-годишен, но въпреки това работи като кранист.
Инж. Адем даде препоръка във в.„Строител“ да се публикува повече информация за иновациите в строителството. „Ще се радвам да прочета как някоя фирма прилага нов метод за изграждане в страната. Чрез тези статии вестникът може да запознава колегите с новите технологии в бранша“, подчерта той.
Инж. Джевдет Адем коментира и проблема с нарастването на сумата за годишна застраховка „Гражданска отговорност“ на тежкотоварната строителна техника. „До миналата година застраховката на един кран беше 103,60 лв., а вече ще бъде 1747,60 лв. Това е покачване от близо 17 пъти. Ако сега не се говори за този проблем и не бъдем чути от правителството, казусът ще се задълбочи“, завърши той.
По време на отворената приемна думата взе Ангел Бакалов, член на Регионалния клуб на строителите ветерани. „Сигурен съм, че всичко, което говорим, ще намери отражение на страниците на в. „Строител“. Трябва обаче нашите предложения и проблеми да бъдат чути и от отговорните власти в страната и тук е мястото на КСБ “, посочи Бакалов и допълни, че застава зад думите на колегите си, че трябва да се намери начин младите хора да бъдат професионално обучавани, но и да се търси механизъм те да останат да работят в България. „Аз например обучавам заварчици, но след като им покажа най-важното в занаята и те заминават в Европа, и аз започвам процеса отначало. Това не трябва да продължава така“, каза той.
От своя страна прокуристът и гл. редактор на в. „Строител“ Ренета Николова сподели, че посоченият от представителите на ОП на КСБ – Кърджали, проблем с липсата на кадри е сред приоритетите на КСБ. Тя допълни, че чрез изданието позициите на Камарата и на ОП достигат до всяка една строителна фирма, всяка община, областен управител, държавна и европейска институция, всяка структура, отговаряща за строителния процес.
Инж. Фахри Идриз („Меаца“ ЕООД) постави въпроса за остарялата материална база на Професионалната гимназия по строителство „Христо Смирненски”. „Аз съм ученик на този техникум. За съжаление той е в същия вид, в който аз го заварих преди толкова години. Всички други училища в града бяха реновирани“, заяви той и допълни, че родителите, когато видят състоянието на сградата, се отказват да записват своите деца там. Той отправи предложение към Управителния съвет на Камарата на строителите в България да помисли за възможност как тези училища в страната да бъдат ремонтирани, като предложи това да става чрез кандидатстване за финансиране по европейски проекти или чрез разходи от таксите за вписване на фирмите. „За да можем да спасим цялата строителна гилдия в България, за да могат магистралите да бъдат построявани от нас, а не от чужди фирми, ние трябва просто да мислим на по-високо ниво“, заяви инж. Идриз.
„В един даден момент ще стане така, че външните фирми ще навлязат на нашия пазар със свои собствени работници и ние, местните компании, в национален мащаб няма да имаме нито един работник, за да можем да бъдем конкуренти на пазара“, посочи още той. По темата с липсата на кадри той предложи Камарата да се обърне към правителството за улесняване на достъпа на външни строителни работници от Македония, Украйна или Молдова.
Думата взе и членът на Контролния съвет на ОП на КСБ – Кърджали, Борис Райчев („Гюрстрой“ ЕООД), който отправи предложение да се създаде страница във в. „Строител“, на която фирмите да могат да публикуват обяви за търсене или предлагане на работа.
След края на откритата приемна строителите от Кърджали отбелязаха по стар обичай своя професионален празник - Димитровден. Специален гост на събитието беше председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Илиян Терзиев. „Регионалната структура на строителите тук съществува от 1994 г. и това е нашата 24-та сбирка. Растяхме с годините и на възраст, и на опит, и на членове“, каза в началото на тържеството инж. Емил Младенов. Той посочи, че в началото в града е имало само 15 фирми, а сега са 119. „Гостите на Кърджали виждат един значителен растеж. Всичко това е изградено с общи усилия и ние трябва да се гордеем“, завърши председателят на ОП на КСБ - Кърджали.
Той получи поздравителен адрес от инж. Терзиев и УС на Камарата по случай празника.
„Кърджали може да служи за пример на много градове в страната. Надявам се, че ще продължите със същия устрем да правите града още по-красив и удобен за живеене. Пожелавам Ви много професионални успехи“, каза в приветствието си председателят на УС на КСБ. Той връчи и наградите за „Строител на година“, златна награда получи фирма „Симекс“ ЕООД, бронзовото отличие бе за „Графит Комерс“ ООД.
Област Кърджали Област Кърджали е разположена в Източните Родопи и заема голяма част от долината по горното и средното течение на р. Арда. На запад граничи със Смолянска област, на север с Хасковска и Пловдивска област, а на юг и югоизток - с Република Гърция. Областта се намира в Южен Централен район за планиране. Центърът на административната област е гр. Кърджали. В административно-териториалните граници на областта са включени седем общини - Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград и Черноочене. Броят на населените места в тях е 468. Област Кърджали заема 3 320 кв. км площ, което представлява 2.9 % от територията на Република България. Релефът е главно планински и полупланински. Средната надморска височина е 329 метра. Климатът е преходно-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. По долината на р. Арда и нейните притоци Върбица, Боровица и Крумовица са най-плодородните почви на областта. Населението на област Кърджали по последни данни на Националния статистически инстиут е 152 053 души, от които 49,77% са мъже и 50,23% - жени, и с различен етнически състав - българи, турци, роми, арменци. Районът е олицетворение на българския етнически модел, сочен за пример на Балканите и в Европа заради толерантните взаимоотношения между различните етноси и религиозни групи. Населението в областта застарява подобно на тенденциите в цялата страна, въпреки че Кърджали е сред областите с висок прираст. Причина за това е високата раждаемост. Кърджали остава областта с най-нисък дял на градското население – 41% при 73% в страната през 2017 г., въпреки че гъстотата на населението в урбанизираните територии е сравнително висока. Икономически профил Област Кърджали е богата на природни изкопаеми и е с традиции в сферата на преработващата и добивната промишленост. Значителен икономически растеж бележат строителството и предприятията от текстилната, трикотажната и хранително-вкусовата промишленост. Областта има най-добрите традиции в България в отглеждането на ориенталски тютюни и суровинна база за развитието на цветната металургия, златодобива, дърводобива, преработката на нерудни изкопаеми, машиностроенето и леката промишленост. Важно място в икономическото развитие на област Кърджали заема преработващата промишленост. В този отрасъл са направени най-много разходи за дълготрайни материални активи. Фирмите от отрасъла са специализирани в преработката на нерудни и рудни изкопаеми и производство на олово, цинк, калай и техните сплави, пластмасови изделия, продукти от бентонит, перлит и зеолит, както и изделия след металообработка. Инфраструктура Най-динамично развиващият се сектор в област Кърджали е строителството. Според информация на областната администрация разходите за дълготрайни материални активи за последната година са удвоени. Фирмите отчитат ръст в изпълнения обем СМР. През 2018 г. стойността на изпълнените обекти е била 170 млн. лв. спрямо 159 млн. лв през 2017 г. Очакванията са през настоящата година да бъдат изпълнени строително-монтажни работи за над 197 млн. лв. Като цяло област Кърджали разполага с надеждна транспортна инфраструктура. Общата дължина на пътната мрежа е 2073,7 км, от които републиканските пътища - първи, втори и трети клас, са 620,5 км и 1453,2 км принадлежат към общинската пътна мрежа. През територията на област Кърджали преминава Общоевропейски транспортен коридор №9 Хелзинки - Санкт Петербург - Москва - Киев - Кишинев - Букурещ - Русе - Димитровград - проход Маказа - Александруполис. След отварянето му през 2013 г. ГКПП Маказа – Нимфея, намиращ се на 50 км от Кърджали, е предпочитан пункт за преминаване на лекотоварни автомобили. Чрез него се осъществява връзката между Балтийско и Северно море и движението по оста Русия, Румъния, България, Гърция и региона на Егейско море. Разстоянието между Кърджали и Комотини (Гърция) е 78 км, а пристанището в Александруполис, Гърция – на 170 км от областния център. Строителство Кърджалийска област се нарежда на челните места в страната по абсолютния брой на строящите се жилища след София, Пловдив и Варна. Изпълняват се редица проекти, финансирани по европейски програми, които целят икономическото развитие на региона. Със сериозни темпове се развива и строителството на еднофамилни къщи в общините. Пример за това е община Черноочене.
Инж. Емил Младенов, председател на ОП на КСБ – Кърджали: Срещата беше изключително полезна
Инж. Младенов, Вие бяхте домакин на втората изнесена приемна на в. „Строител“. Кое според Вас е най-важното, което се чу по време на срещата?
Смятам, че срещата беше изключително полезна и на нея бяха поставени актуалните проблеми пред строителите в Кърджали. Вярвам, че всички теми, които засегнахме, ще намерят своето отражение на страниците на вестник „Строител“. Хубаво е изданието да отразява болежките на бранша. Нека се обърне внимание към темите, които наистина интересуват строителните компании.
Аз съм гласувал преди вече много години КСБ да има не информационен бюлетин, а вестник „Строител“. Моето лично мнение към Вас е повече от положително, но с риск да се повторя, е нужно повече да се обръща внимание на регионите, да се види българското.
Що се отнася до провелата се приемна, на нея стана ясно, че основната трудност за всички нас е липсата на квалифицирани работни кадри. Проблемът е наистина много сериозен, и то не само на регионално, но и на национално ниво. Много строителни работници от Кърджали вече се развиват в Европа. За съжаление младото поколение не е достатъчно мотивирано, за да остане да работи в страната ни. Една от основните причини това да е таке е поради огромната разлика в заплащането.
Кои са според Вас другите наболели проблеми пред строителния бранш?
Ние от Областното представителство на Камарата на строителите в България сме поставяли многократно проблема с обществените поръчки. В някои от случаите те се печелят от определени фирми. Едно от основните искания на КСБ трябва да е в комисиите по обществени поръчки да участват представители на браншовата организация. Това ще е гаранция за обективност при оценяването, но и също така ще издигне авторитета на самата Камара.
Как работите с представителите на местната власт?
С местната власт сме в отличен диалог. Това си личи от всичко свършено в града. Ние сме 16-о – 17-о място по население в България. Строителството, което се изпълнява в Кърджали, е наистина впечатляващо. Аз съм родом от Северна България, от област Монтана. Там има 15 вписани в ЦПРС фирми, а при нас са 119. Сами разбирате за какво става дума. Чувства се, че има живот. За фирмите в региона наистина има достатъчно работа.
В града има и строителен техникум, но за съжаление той не изпълнява функцията, която бихме желали. Може би е хубаво да се помисли как да се развие, така че да е от полза на строителните фирми, защото в момента той не генерира нужния ни ресурс от кадри.
Инж. Бехчед Касим, управител на „Саварона“ ЕООД: По време на изнесените приемни могат да се чуят специфичните проблеми на всеки един регион в страната
Провелото се мероприятие беше много полезно за всички, които присъстваха. Аз от 4 години съм управител на „Саварона“ ЕООД и за първи път виждам толкова много колеги, които да се съберат на едно място и да дискутират важни за строителния бранш теми. Наистина Вашата инициатива е много полезна, защото по време на изнесените приемни могат да се чуят специфичните проблеми на всеки един регион в страната.
Както говорихме по време на срещата, основното затруднение за всички фирми в Кърджали е липсата на работна ръка. Надявам се да се намери решение в най-скоро бъдеще, защото нещата наистина са зле.
Искам да подчертая, че всички членове на ОП на КСБ – Кърджали, сме като едно голямо семейство. Уважаваме се, помагаме си, имаме и пълната подкрепа на Областното представителство, което се опитва по всякакъв начин да ни помага при нужда.
Искам да отправя едно пожелание към изданието - да виждам повече на страниците на в. „Строител“ информация за малкия и средния бизнес, защото те са основната артилерия на бранша. Те са скелетът на строителството в целия свят.
За фирмата: „Саварона“ ЕООД е една от най-големите фирми в областта, основана е в далечната 1990 г. Радвам се да съобщя, че от 4 месеца вече се занимаваме и с производството на бетонови смеси. Също така разполагаме с концесия за добив на полезни изкопаеми.
Танер Емин, собственик на „Ардастрой“ ЕООД: Фирмите от областта са изключително добре подготвени, но ни липсва работна ръка
Много хубаво е, че се чу мнението на кърджалийските строителни фирми. Важно е всички колеги да се възползват от тази възможност, защото така разбираме какви са затрудненията на колегите в страната.
Що се отнася до състоянието на сектора в града, мога да кажа, че фирмите в региона са изключително добре подготвени. Имаме много обекти, но нямаме достатъчно наброй работници.
Догодина се очаква да започне вторият етап на водния цикъл на града. Инвестицията за него ще е близо 59 млн. лв. Проектът ще представлява голямо предизвикателство за компаниите в областта. Хубавото е, че работим отлично с местната власт и се надяваме те също да подпомогнат за успешното реализиране на обекта.
За вестник „Строител“ искам да кажа, че по шестобалната система му давам оценка 5.
За фирмата: „Ардастрой“ ЕООД е първата частна строителна фирма в Кърджали. Основана е през 1990 г. от моя баща Садък Емин. Той като кадър на бившето ГУСВ е участвал в изграждането на най-големите обекти в града. Така че може спокойно да заявя, че имам любовта си към строителството по наследство, защото и моят дядо е бил строител. Истината е, че когато построиш нещо, ти идва желанието да продължаваш още и още.
Инж. Мухаррем Али, собственик на „Караман“ ООД: Трябва да мислим за подготовка на специалисти със солидно техническо образование
Ние се занимаваме със строителство и търговия със строителни материали… Ще бъда откровен – от това ръководство на КСБ очакваме много, и то с основание. Сами виждате колко колеги дойдоха на срещата, нещо, което май не беше се случвало досега. Обяснението е просто – не виждахме „светлина в тунела“ като отношение на КСБ към проблемите на кърджалийските строители.
Сега е друго и то се потвърждава от полезната идея на в. „Строител“ за такива добре премислени срещи за дискусии на строителите помежду им, за участие на областния управител и кметовете от областта. Това не е било - на наша среща да присъстват всичките 7 кметове или зам.-кметове на общините в областта. Аз бях на срещата на вестника с областния управител Никола Чанев и останах много доволен от изчерпателните отговори на Вашите въпроси, които бяха и въпроси от нас, строителите.
Това, че на страниците на вестника се отразяват проблемите на бранша, е полезно за всички. Единият от тях безспорно е недостигът на кадри, но нека малко приземим темата – съгласни сте, че университетите станаха прекалено много, но те много често реално „готвят“ бармани по морето и сервитьори за зимните курорти…Е, представете си, че тези 60-ина университета станат 30-ина, а останалите станат техникуми за подготовка на кадри със солидно техническо образование, готови за икономиката на страната.
За фирмата: „Караман“ ООД е редовен член на Камарата на строителите в България и е вписана в Централния професионален регистър на строителя, като може да изпълнява строежи от първа до пета категория от I и IV група и строежи от трета до пета категория от II и III група.
Инж. Джевдет Адем, управител на „Екип Холдинг“ ЕООД:
Очаквам и публикации с иновативно значение за нас
Чета с интерес в. „Строител“ и добре разбирам неговия професионален подход към проблемите на бранша. Като издание на КСБ на неговите страници очаквам и материали с иновативно значение за нас. Полезно би било и публикуването на статии за успешни фирми, от чиято работа да има какво да вземем. Има силни компании в страната, с които чрез Вас бихме установявали контакти за едно или друго строителство, за намиране на подизпълнители и т.н.
Големият, основният акцент на нашия професионален вестник е свързан с проблемите, които ние, строителите от страната, поставяме пред аудиторията Ви. А тя е голяма, вестникът се получава от всички кметове и областни управители, в министерствата и агенциите и Вие като издание на КСБ сте проводникът и на модерните решения, с които ние се гордеем, и на проблемите, с които ежедневно се сблъскваме. Но стоим от едната страна на барикадата!
За фирмата: „Екип Холдинг“ ЕООД е член на Камарата на строителите в България и има ресурс да изпълнява строежи от I, II, IV и V група.
Характерен за ръководния екип на „Екип Холдинг“ ЕООД е стремежът към постоянно усъвършенстване, развитие и разширяване полето от дейности и производствен асортимент с оглед по-точно откликване на потребностите на пазара и индивидуалните изисквания на отделните клиенти.
Ангел Бакалов, член на кърджалийския клуб на НКСВ: Ветераните се чувстват и млади, и са в помощ със знанията и опита си
Това събитие, което Областното представителство и вестникът организираха и проведоха, показа и отношението към ветераните в бранша, към хората, които, както се казва, поставиха основите…
В Кърджали в НКСВ членуват около 30 човека. Това са все още активни хора, които има какво да споделят с колегите. И не само - те участват в работата на Общинския съвет на града като членове на Обществения съвет и със своите идеи подпомагат развитието на общината.
Областното представителство чрез Садулла Хаджиев - който беше и основният координатор на тази среща-дискусия по проблемите на строителния бизнес и неговото отразяване на страниците на в. „Строител“, с подкрепата на инж. Емил Младенов, председател на ОП на КСБ - Кърджали, организира една интересна среща за обмяна на опит със строителите ветерани от гр. Одрин. Тя се проведе на различни строителни обекти и съоръжения. Бяхме и на кариера за добив на инертни материали, където видяхме как след изземването се рекултивират терените…
Предстояща е и среща с колегите от съседния гр. Комотини в Гърция. С други думи казано – благодарение на Областното представителство ветераните в Кърджали се чувстват и млади, и полезни със знанията и опита си.
Никола Чанев, областен управител на област Кърджали: Всички големи инфраструктурни проекти са свързани и със строителите
Г-н Чанев, как оценявате развитието на региона, какви са основните проблеми за решаване пред държавната власт и кои от тях предполагат по-близко партньорство със строителния бранш?
Идеята екипът на в. „Строител“ да се среща със строителния бранш в регионите, с кметовете и с държавната администрация има няколко предимства. Първото е на широката общественост чрез Вашата медия да стане ясно, че между нас има добро взаимодействие. Винаги съм смятал, че основните приоритети в развитието на регионите трябва да бъдат съгласувани между централната и местната власт. В началото сме на един нов 4-годишен управленски мандат на общинските ръководства и аз, както и досега, съм готов да работя активно с местната власт. Надявам се и на добра съвместна работа с кърджалийските строители при реализацията на много и отговорни инфраструктурни проекти, които са на дневен ред в областта. Основният, разбира се, е изграждането на Околовръстния път на Кърджали. Това е огромен по обем строителен обект и вярвам, че кърджалийските фирми ще вземат участие в неговото изпълнение - ако не на целия обект, то на значителна част от него. Факт е, както сигурно сте забелязали, че в Кърджали много активно се строи. Това, разбира се, е свързано и с градското планиране, защото областният град в момента буквално се задъхва от трафика и недостига на места за паркиране. Силно се надявам местната власт да съумее да реши сложните градоустройствени проблеми на Кърджали. Не е тайна, че се издават разрешителни за строеж без необходимите паркоместа и колегите Ви от строителните фирми много добре знаят това. Има различни варианти за излизане от тази сложна ситуация - по подобие на Хасково чрез покриване на градското дере, изграждане на паркинги в периферията на града, използване на градския транспорт за придвижване и т.н. Разбира се, това е в компетенциите на специалистите градостроители, но нашите съграждани очакват бързи и адекватни решения.
От разговорите ни със строителите стана ясно, че това е най-тежкият проблем за областния град и неговите жители.
Прави са. Особено сега, когато правителството обяви, че възнамерява да изгради скоростно трасе от Русе до ГКПП Маказа, за да се съкрати пътуването в рамките на три часа от единия край на страната до другия в посока север-юг. И точно тук Околовръстният път на Кърджали следва да бъде неотменима част от това строителство. Трябва да се знае, че от тук към Гърция и сега минават над 1 200 000 автомобила годишно и градът се задъхва. Особено през активния туристически сезон. Този проблем е обсъждан на различни държавни равнища, включително и с премиера Борисов по време на посещението му при нас във връзка със строителството на интерконекторната газова връзка с южната ни съседка. Имаме неговото разбиране, че ако АПИ успее да проведе достатъчно бързо отчуждителните процедури, още в края на следващата година е възможно да започне строителството на обходния път.
Известно е, че проект за такъв път има някъде отпреди 50 - 60 години?
Да, това е факт. Проектът е от 1960 г., след това е актуализиран, при това без съществени изменения. Явно тогава проектантите добре са си свършили работата. Няма проекти за мостовото съоръжение и за виадуктите, като намеренията на АПИ са те да бъдат възложени на инженеринг. Друга наша инициатива е изграждането на индустриалната зона като собственост на Министерството на икономиката. Ние сме предоставили за целта необходимия терен. Проведена е обществена поръчка за избор на изпълнител за строителството на свързващата инфраструктура, която ще стартира при наличието на инвеститори. Засега има заявен интерес от няколко чуждестранни фирми – немска, френска, китайска, турска… Надявам се в тази връзка да получим и подкрепата на местната власт, защото процесът е доста сложен. Необходим е анализ на данъчноосигурителната тежест, на наличните кадри и прочие. Лично аз смятам, че нашият областен град има сериозен потенциал и ниска безработица, но същевременно е факт, че мнозина от заетите работят на минимална или близка до минималната работна заплата. Изграждането на индустриалната зона е важно за всякакъв вид бизнес, вкл. и за строителния.
Един пример - аз имам преки наблюдения върху развитието на Пловдив и областта някъде от 2005 - 2006 г. Тогава заплащането там не бе високо и пред младите хора стоеше въпросът къде и в кой град да изберат своето място за живеене и професионална реализация. След изграждането на индустриалната зона градът коренно се промени към по-добро, което се надявам след реализацията на нашите икономически цели да се случи и в Кърджали. Още един от големите приоритети на областната администрация е изграждането на спортна зала. Теренът е предоставен на спортното министерство и догодина се надявам нашият град да има своята модерна и многофункционална спортна зала.
Разгледахме различни строителни обекти, които са реализирани в града в последните години. Особено впечатление прави градският стадион „Арена Арда“.
Една от перлите в това отношение е нашият градски стадион. Върху терена на старото игрище беше извършен цялостен ремонт за близо 2 млн. лв., които бяха предоставени от правителството. 1,5 млн. бяха осигурени и за ремонта на покрития плувен басейн, който отвори врати след почти 20-годишно прекъсване.
Но както ни обърнаха внимание нашите домакини от Областното представителство на Камарата, на стадиона трябва да се монтира и осветление?
Осветлението е необходимо за провеждане на срещи от Висшата лига по футбол, в която нашият футболен клуб „Арда“ успешно се представя, а не за масовия спорт. Средствата за това в размер на 2,5 млн. лв. са осигурени от кабинета и тук ще бъде изградено най-модерното осветление в страната с електронно табло и с всичко необходимо за подобен род дейности. Разбира се, строителите най-добре знаят, че е необходимо да бъдат изпълнени някои административни процедури, за да стане факт осветлението. За съжаление общината, която е собственик на съоръжението, закъсня с това начинание - след влизането на ФК „Арда“ в „А“ група… Но независимо от всичко държавата направи всичко необходимо, за да зарадва феновете и да стимулира развитието на спорта в Кърджали.
Интересно ще ни бъде да се спрете и на пътната инфраструктура. На територията на област Кърджали тя обслужва жителите на седем общини в близо 470 населени места.
Така е. Въпрос на дни е стартът на преасфалтирането и цялостната реконструкция на пътя Кърджали - Мост - Манастир от км. 0+055 до км. 26+109, с обща дължина 26,054 км на стойност над 20 млн. лв.
Да припомним на нашите читатели, че с. Манастир е най-високото населено място (1650 м н.в. в крайните махали) на Балканския полуостров…
Да, това е така е. Пътят е част от републиканската пътна мрежа и сега е в много лошо състояние. Тук искам да спомена и един парадокс, който възпрепятства ремонтните работи. Фирма за производство на чорапи обжалва процедурата и по този начин загубихме около година време, крайно необходимо за това ново строителство. Добре че държавата въведе някои нормативни промени, касаещи изграждането на обекти с национално значение, като напр., че обжалванията в такива случаи няма да спират тяхното строителство. Завършена е и цялостната рехабилитация на друг много важен за хората от областта, а и за пътуващите по тези направления път - Момчилград - Крумовград - Ивайловград. Това са 30 км трасе с цялостна рехабилитация на стойност около 18 млн. лв. Градската улица „Осми март“, като част от републиканската пътна мрежа, също успешно е предадена на ползвателите. С други думи – колкото повече такива големи инфраструктурни проекти има, толкова повече възможности ще има и за местния строителен бранш.
Бихте ли коментирали и развитието на другите видове инфраструктура в областта – образователна, културна, екологична. Как беше изпълнена Националната програма за обновяване на многофамилните жилищни сгради и очаквате ли да продължи?
Екип на в. „Строител“ отрази старта на първия етап на водния цикъл. Вече е на дневен ред и стартът на втория и Вие пак ще бъдете „добре дошли“. Става дума за усвояването на 67 млн. лв. за подмяната на довеждащия водопровод, което ще осигури по-добро захранване на Кърджали и Момчилград, както и на селата около тези градове, модернизация на пречиствателната станция за питейна вода, изграждане на канализация в някои от градските квартали и др.
Що се отнася за образователната инфраструктура, финансирането по ОП „Региони в растеж“ беше изключително полезно. Ние сме длъжници на младото поколение и това е безспорно. За да подобрим образователния процес, пет големи училища с над 5000 ученици, които се помещават в четири сгради, бяха основно ремонтирани и това се отчита като най-голямата инвестиция на един ученик в България. Имаше пропуски в планирането на ремонтите от страна на общината като възложител, които наложиха преместване на учениците от сграда в сграда и затрудниха учебния процес, но всичко това бе преодоляно и сега виждаме как с помощта на европрограмите училищата се сдобиха с модерна материална база.
По отношение на програмата за саниране едва ли има човек в България, който да не оценява тази полезна инициатива на държавата. Полезна и за гражданите, а което е особено важно - и за икономиката, и за природата, и за чистотата на въздуха. Санирахме 28 сгради в областния център, като все пак трябва да отдадем дължимото на администрациите в Момчилград и в Крумовград, където май не останаха сгради за последващо саниране. Но имаме още работа в Кърджали в това направление и гражданите, а и строителните фирми се надяват тази програма да продължи.
Кажете няколко думи и за взаимодействието на Вашата администрация с Областното представителство на КСБ в Кърджали.
За кърджалийските строители съм винаги на разположение, за да коментираме всички важни въпроси и теми. По всяко време са добре дошли, както и екипът на в. „Строител”. Ще се радваме да Ви виждаме по-често при нас.
Инж. Хасан Азис, кмет на община Кърджали: Показател за развитието на една община е обемът на строителството
Инж. Азис, първо приемете нашите поздравления за успеха на изборите. Кърджали е един наистина прекрасен град, в който много се строи. Разкажете ни кои са най-големите инфраструктурни проекти, които се изпълняват.
Първо искам да използвам случая да честитя празника на строителите и да им пожелая през годините да има какво да надграждат върху постигнатото. Нека да продължават да работят така, че направеното от тях винаги да остава като знак на отношение към мястото, където е построено. Строителите имат важната мисия да правят нещата по начин, който позволява след това да се оценява нивото на развитие, култура и живот на даден регион. Чрез тях най-лесно се вижда напредъкът на една община. Така че позволете ми да им пожелая да имат много работа през следващите години. Що се отнася до община Кърджали – ние сме се постарали те да имат достатъчно работа. В рамките на тази и на следващата година ще продължим да реализираме нашите проекти с финансиране от страна на Европейския съюз, а също така и с пари от държавния бюджет.
През тази година в Кърджали бе даден старт на един от най-мащабните проекти в региона, който е на стойност 21 млн. лв., като средствата са по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“. Чрез неговата реализация ние изпълняваме инвестиционната програма за градско благоустрояване и развитие. Част от строителните работи вече са изпълнени. Също така успяхме да възстановим напълно, след повече от 20 години разруха, детската градина „Мир”. В момента тя е една от най-модерните в областта. Парите за нейния ремонт бяха отпуснати по проект „Обновяване и реконструкция на образователни обекти в град Кърджали”.
Говорейки за образователна инфраструктура, няма как да не спомена, че изцяло обновени бяха и петте най-големи училища в общината - СОУ „Петко Рачов Славейков“, СОУ „Отец Паисий“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ , Езикова гимназия „Христо Ботев“ и ОУ „Пейо Крачолов Яворов“. Стойността на отпуснатите за тях средства по ОПРР беше 14 млн. лв.
Само с реализирането на тези проекти по програмата за градско възстановяване и развитие община Кърджали е на първо място в страната по инвестиция за един ученик. Съвсем спокойно мога да заявя, че близо 75% от учениците в Кърджали вече учат в нови, реновирани, модерни, обзаведени изцяло по европейски стандарти училища. Тази оценка ни бе дадена и от страна на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Също така към общината беше прехвърлено управлението на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в града. След като училището мина под нашата юрисдикция, успяхме да извършим строително-монтажни работи за въвеждането на мерки за енергийна ефективност и довършителни работи в сградата, доставка на професионално оборудване, необходимо за качествен образователен процес. Специално за да видят ремонтните дейности, дойдоха премиерът Бойко Борисов, министърът на културата Боил Банов и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Големите инфраструктурни проекти не свършат дотук. На следващо място ние инвестираме още около 5 млн. лв. в ремонта на пътища, тротоари и осветителни тела в общината.
Искам също така да подчертая много специално, че община Кърджали започна един много мащабен и иновативен проект, който ще е първият по рода си в България. Става дума за 100% подмяна на уличното осветление в града и 117 населени места. Всички главни и второстепенни улици, паркове, градини ще са на 100% осветени с енергоспестяващо т.нар. смарт осветление. Имам основание да твърдя, че този проект е особен за нас и е много важен. Аз мисля, че общината ще бъде модел за въвеждане на подобна иновативна технология. Вече над 80% от този проект са изпълнени в малките населени места, а повече от 70% от „умните лампи“ са инсталирани и в града. Всяко едно от осветителните тела, които се монтират, има датчик, който управлява времето, в което да се включва лампата, продължителността на нейното светене и димирането й. Тоест ще се позволява автоматичната промяна на мощностите през различните части на нощта.
Като цяло искам да кажа, че показател за развитието на една община е обемът на строителството. Ние официално сме на трето място по брой на издадени строителни разрешения. В това отношение надминаваме много от областните градове в страната. Радваме се за интереса, който има към Кърджали. През последните години направихме достатъчно, за да привлечем инвестиции.
Като ръководство на община Кърджали успяхме да създадем нов клон в икономиката на района – става дума за автомобилостроенето. Привлякохме много важна инвестиция, говорим за над 3000 души, които са ангажирани с работа. Високоплатени професионалисти. Очакваме тази година и откриването на още една инвестиция в областта на енергетиката чрез изграждането на завод за производството на генератори. Общината разполага и с един много добре развит проект за индустриална зона и сме в търсене на инвеститори за неговото реализиране.
Няма как да не Ви попитаме кога ще бъде поставено и осветлението на новия модерен стадион на футболен клуб „Арда“ (Кърджали)?
Стадионът е едно от важните неща, които общината реализира през последните години. Успяхме да осигурим средства, включително и собствени, за основен ремонт на стадион „Арена Арда“.
Той не беше реновиран през последните близо 50 г. Направихме му цялостна реконструкция с подмяна на настилката, нови седалки. В момента осигурихме и 2 млн. лв. за изграждане на осветление на стадиона. През следващите месеци община Кърджали ще организира самата процедура за реализирането на проекта. До началото на следващия футболен сезон ние ще имаме осветление на стадиона.
Като говоря за спортната инфраструктура, няма как да не споделя с Вас, че през изминалата година открихме и изцяло реновирания стар покрит басейн в града, който не функционираше от много години, така че той вече е на разположение на гражданите и през зимата.
Може би един от най-чаканите бъдещи проекти на община Кърджали е Околовръстният път на града. На какъв етап е неговото реализиране?
Този проект е с надрегионално значение. Той наистина се очаква от жителите на региона от много дълго време. Проведохме среща с областния управител на града Никола Чанев и кметовете от област Кърджали. Ние изразихме готовност като градоначалници за създаване на работна комисия с представители от Кърджали и съседните общини, както и експерти от Областната дирекция „Земеделие“, Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и всички служби, които могат да помогнат за бързото решаване на въпроса с отчуждителните процедури по трасето на Околовръстния път. По наша информация казусът не е решен, тъй като е необходимо да бъдат сключени над 300 договора за реституция с повече от 3000 наследници, някои от които трябва първо да бъдат открити.
Поради тази причина всички кметове изразихме готовност да проведем една работна среща на най-високо ниво, на която да запознаем представителите на държавната власт с проблема.
Желанието ни е да направим всичко необходимо този приоритетен за областта въпрос да влезе в дневния ред на страната.
Как работите с местната структура на ОП на КСБ и как смятате през новия мандат да развиете сътрудничеството си?
Областното представителство на Камарата е една от най-сериозните организации в града. Имам особено уважение и респект към председателя й инж. Емил Младенов. Утвърден, уважаван строител, оставил своя отпечатък в изграждането на Кърджали. Няма как една община или кмет на община да няма добри отношения с КСБ, защото и нашият отпечатък като градоначалници е свързан с работата ни с Камарата и строителите. Община Кърджали има прекрасно сътрудничество с организацията и си пожелавам през следващите години да имаме общи успехи. Успехът на кмета е успех на Камарата. Успехът на КСБ пък е и успех на нас, кметовете.
Четете ли вестник „Строител”?
Абониран съм и съм редовен читател, защото все пак съм и от гилдията. Пожелавам на екипа и читателите Ви много нови професионални постижения.
Шинаси Сюлейман, кмет на община Кирково: Необходимо е либерализирането на внасяне на работна ръка от други държави
Сериозното предложение, което мога да направя като кмет втори мандат на една родопска община и което може да удовлетвори строителите от областта, а и от цялата страна, е свързано с либерализирането на внасяне на работна ръка от съседни или от страни от Източна Европа. Има подобна практика в туристическия бранш, защо да не стане практика и в строителния?
Трябва да кажа, че тази тематика винаги стои в дневния ред на различни срещи на кметовете на общини в областта, както и в НСОРБ. Липсата на кадри не е само проблем за строителите и това добре се разбира от правителството. То съумя в последно време да задели достатъчно средства за нормализиране и по-висок прием именно в професионалните гимназии. Но ефектът от това ще се усети след години. През това време, ако искаме сериозно да подпомогнем строителния бизнес, трябва делово да се огледаме за работници извън нашите граници. Самият аз съм свидетел как граждани от Република Турция масово работят на строежи в София. Това се обяснява с икономическата ситуация в южната ни съседка, спада на лирата и т.н. Самите работници са много доволни от работата си в България.
Моето предложение в никакъв случай не открива топлата вода. Показателното в случая е, че на дискусията, организирана от ОП на кърджалийските строители, се открои ролята и мястото на в. „Строител“ като близка институция, която освен като професионална медия на бранша може да бъде и един фактор за защита на интересите на фирмите от сектора и ускоряване пътя на решенията, които Камарата взема, към висшестоящите институции.
Иначе строителният бранш в област Кърджали здраво работи. Не е пресилено, ако кажа, че градът, а и нашата община са една истинска строителна площадка.
Айдън Осман, кмет на община Черноочене: Конкуренцията е нещо добро Позволете ми да изкажа своята благодарност на областната структура на КСБ за организацията, която са направили за тази наша среща, където дискутираме наистина важни за областта и за населените места проблеми. На преминаващите по пътя от столицата за Кърджали прави впечатление, че Черноочене в последните години изцяло промени визията си. Много се строи. И това се дължи в значителна степен на кърджалийските фирми и на конкуренцията за обекти между тях. Тази конкуренция според мен е благородна и не създава никакви конфликтни ситуации между строителите. Свидетел съм почти 20 години на тази атмосфера и затова стоя зад думите си. Като възложители на обществените поръчки ние имаме пряк поглед върху всичко, което става на нашата територия. Проблемът с работната ръка наистина е на вниманието на бранша, но от гледна точка на общинските администрации смятам, че фирмите трябва да обърнат внимание и на своя административен капацитет. Възлагането на обществените поръчки по ПРСР става все по-сложно и критериите са много строги и прецизни. Нещо повече, при една недобра подготовка на документацията още в началото голяма част от регионалните фирми биват декласирани заради пропуск. В областта има изключително добри строители, но за много от тях, когато нещата стигнат до кандидатстване, започват проблемите. Не мога да приема, че такива сериозни компании с 50 - 100 човека персонал не успяват да преодолеят изискванията на европейските документи за кандидатстване.
Севдалин Огнянов, зам.-кмет на община Момчилград, ресор „Строителство, европейски проекти и екология“: Фирмите изпълниха много проекти, свързани с водоснабдяването Нека първо да пожелая успех на кърджалийските колеги в професионален и личен план. С тях работим много добре и това се вижда навсякъде из областта. Изпълнихме много обекти в подземна и надземна инфраструктура, пречиствателни станции, в образователната и социалната система, спортни съоръжения, пътища, мостове и какво ли не. През последните години в Момчилград строителите изпълниха много проекти, свързани с водоснабдяването на всички населени места в общината - над 90 % от тях. Първият голям проект беше за подмяна на цялостната водопроводна инсталация на общинския център с изграждане на канализация и ПСОВ. Друг проект, за около 8 000 000 лв., беше за водоснабдяване на седем селища и на махалите около тях. Подменихме водопроводите в почти всички населени места, а те са 49 на брой. С други думи – много работа за ежедневието на хората и сериозни ангажименти за строителите, с които говорим на общ език.
Инж. Изет Шабан, кмет на община Ардино: Най-голямата ни гордост тук – 5-вековният Дяволски мост, е дело на строителния гений
Строителите са тези, които превръщат населените места в красиви градини, в по-добри места за живеене. Ардино е относително малка община с население към 30 500 души, разпръснати в 52 населени места. Именно с помощта на хората във Вашия бранш реализираме сложните инфраструктурни проекти, правим превенция срещу бедствия и наводнения, затова в един такъв ден като днешния, в който празнувате, мога само да ви поздравя за професионализма.
И да отбележа, че ние тук повече от 500 години се гордеем с нещо, сътворено именно от строители - Дяволския мост, който повече от 5 века е устоял на превратностите на съдбата, времето и мощта на река Арда.
Инж. Абидин Хаджимехмед, зам.-кмет на община Крумовград по строителството и икономическото развитие: Търсим алтернативни водоизточници Община Крумовград е интересна в няколко направления. Тя е с население към 18 000 души, които живеят в 80 населени места и 402 махали. Общината е огромна, 17-а по територия в страната от 265 общини. И независимо че някъде живеят по едно-две семейства, ние сме длъжни и за водата, и за тока, за пътя и т.н. И още любопитна информация – общинският център е в средата, на 55 км на север е едната граница, а също на 55 км в южна посока е другият край, или нашата територия по дължина е 110 км. Затова и общинските пътища са 260 км, но нека да е ясно, че се справяме с проблемите на хората. Щом кметът на общината г-жа Себихан Мехмед започна своя пети управленски мандат, това означава, че тя и ръководеният от нея екип се справят с очакванията на хората. Когато през 2003 г. г-жа Мехмед започна работа в общината, се оказа, че от 80 населени места само 38 са централно водоснабдени и се поддържат от ВиК дружествата. През годините променихме това коренно, но нуждата от централно водоснабдяване нараства, защото в селата и махалите, които ползваха кладенци, водата пресъхва, и затова сега търсим алтернативни водоизточници. Терените са сложни, пресечени, планински и това оказва влияние на всичко – на водоснабдяването, на пътищата, на придвижването на хората от едно населено място до друго. Тук трябва да спомена и находището „Хан Крум“ на Ада тепе, където стартира работата на фирмата „Дънди прешъс металс“ на трисменен режим, над 200 души от нашата община намериха сериозно препитание като миньори, шофьори, ръководен персонал и т.н.
