ОП на КСБ

Строителите от Пазарджик поискаха разделяне на ЗУТ, ред и правила в бранша

Да бъдат ясно дефинирани отговорностите на всички участници в строително-инвестиционния процес настояват от ОП на КСБ

​ ​Екип на в. „Строител“ „Добре дошли на откритата изнесена приемна, която организираме съвместно в. „Строител“ и Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) в Пазарджик. Нека всеки да сподели проблемите, с които се сблъсква в дейността си, и мнението си за решаването им“. Това каза инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ - Пазарджик, при откриването на третата от поредицата изнесени приемни, организирани от изданието на Камарата и местната структура на организацията. Проявата се състоя в хотел „Хебър“. На срещата в Пазарджик присъстваха Николай Колев, представител на областната администрация, Румяна Григорова и Антонио Колев от община Брацигово, Халил Туджар от община Сърница, инж. Евтим Янев, член на Областния съвет на ОП на КСБ - Пазарджик, Валентин Василев – „Валдани“ ЕООД, Йордан Бончев - „Пътстрой“ ООД - Пазарджик, Иван Прасков, председател на Регионалната структура на НКСВ, Петя Иванова, директор на Професионалната гимназия по строителство и архитектура и др. Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова благодари на участниците за включването им в събитието. Тя отправи поздрави от името на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и от Съвета на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД. „Това е третата изнесена приемна, която организираме. Вече бяхме в Смолян и Кърджали. Целта ни е открито да поговорим какво се случва в регионите, за работата на Областните представителства и проблемите пред тях и строителните фирми, как се осъществява комуникацията с местните власти, къде са трудностите, които могат да бъдат преодолени в диалог между отделните страни. На много от местата след проведените отчетно-изборни събрания има нови председатели и членове на Областните съвети и искахме да се запознаем с тях, ние да ги видим и те да ни видят, да разменим контакти, за да направим проактивна комуникацията и обмена на информация между Областните представителства и изданието на Камарата“, каза главният редактор на в. „Строител“. Николова посочи, че до края на годината открити изнесени приемни ще се проведат и във Варна, Пловдив и Видин. „Радвам се, че тук е инж. Евтим Янев. По време на Общото събрание на КСБ той направи едно конструктивно предложение – идея, която и ние споделяме. Темите, разисквани на тези срещи, да бъдат обобщени от екипа на вестника и след това да бъдат предадени на ръководството на КСБ, за да може то да се съобразява с тях при формирането на политиките на организацията и при срещите и разговорите с институциите на централната и местната власт. Първото такова обобщение ще бъде направено в края на 2019 г.“, обясни още тя. Главният редактор на в. „Строител“ подчерта, че проведените срещи са винаги изключително интересни. „На всяко едно място виждаме съответните специфики. Например в Смолян като основен проблем се очерта липсата на работа за местните фирми и темата с обществените поръчки. В Кърджали пък има много работа за фирмите, но няма специалисти, които да строят. Въпросът с липсата на кадри всъщност се очертава като много сериозен за цялата страна. За мен ще бъде изключително интересно да видим какво ще е посланието от Пазарджик, какви са основните трудности и предложенията, които ще излязат оттук“, допълни още тя. Първата тема, поставена от инж. Делчев, беше за депонирането на строителните отпадъци от фирмите. Председателят на областната структура подчерта, че местните власти трябва да имат по-сериозни ангажименти, и призова да се помисли за създаването на публично-частни партньорства за изграждането на специални депа за събирането на строителните отпадъци, както и да се въведе по-висока степен на контрол, за да се предотврати възможноста за обособяването на нерегламентирани сметища. „В момента всеки се оправя както може. Боклукът се натрупва на най-различни терени. Общините трябва да се задължат да изградят съоръжения за депониране на строителни отпадъци и едва тогава да идва контролът за спазването на изискванията на закона“, каза още той. Инж. Евтим Янев обясни, че в региона има фирма с разрешение да изгради депо за неопасни отпадъци, но за да се случи това, трябва да се направи оценка за въздействие върху околната среда. „Добре е, че все още се извършват насипи на терени, върху които ще се строи в бъдеще. Това донякъде ни помага.“ Той обясни, че нормативно въпросът е решен в Закона за управление на отпадъците. Там се посочва, че задължение за създаването на депа за неопасни отпадъци имат общините, а МОСВ е органът, който има контролни функции. Присъстващите се обединиха около тезата, че КСБ трябва да инициира среща с НСОРБ, за да се търси съвместно решение на проблема, който е сериозен и касае не само строителите от Пазарджик, а и бранша в цялата страна. Инж. Румяна Григорова, представител на община Брацигово, представи опита на местната власт при решаването на проблема с отпадъците. „Ние направихме едно интелигентно решение, като отредихме площадка. Идеята беше боклукът да се разделя в отделни клетки и да има регламент при депонирането му. Извършихме необходимите дейности за смяна на статута на земята. Трябваше да започне изграждането на съоръжението. Но тогава се срещнахме с недоволството на населението и това доведе до стопирането на проекта“, разказа тя и подкрепи идеята за задълбочено обсъждане на въпроса. Григорова беше категорична, че трябва да се намери решение на национално ниво. Тя обърна внимание и на факта, че представителите на областните администрации извършват контролни функции, но не могат да налагат санкции. Според Григорова, за да се избегне отпорът на местните общности, може да се прибегне към изграждане на претоварни площадки за отпадъка. Инж. Делчев отбеляза, че ПУДООС има заделен финансов ресурс за подпомагане на създаването на депа за отпадъци и тези средства могат да бъдат използвани именно за изграждане на площадки за строителни отпадъци. Той припомни, че дискутираният въпрос е излязъл на дневен ред след стартиране на работата на новите съоръжения за третиране на отпадъци. „Проблемът е много по-належащ, отколкото темата за обособяване на компостиращи инсталации“, каза още той. Инж. Янев постави на вниманието на присъстващите няколко теми, свързани с промени в законодателството, които касаят МРРБ, строителния бранш, участниците в инвестиционния процес, възникналите проблеми с проектите. „Не поставям въпроса за ЗОП, защото моето убеждение е, че 90% от фирмите в област Пазарджик работят с частни възложители. Само останалите 10% работят с общините и държавата“, заяви инж. Янев. Той подчерта, че тази тенденция е положителна и че благодарение на нея голяма част от строителните фирми не зависят от обществени поръчки. Янев обаче посочи, че са крайно наложителни промени в ЗУТ. Според него трябва да има конкретизиране на отделните обекти по отношение на сложността и публичната им значимост, както и по отношение на вредите, които биха могли да нанесат на околната среда, и в съответствие с тях да се изисква и документация. „Сега за строителство на болница и за най-обикновена сграда се изискват еднакъв брой документи, разрешителни и т.н.“, каза той. Другият важен въпрос, който той постави, бе за контрола върху изпълнението на проектите. Инж. Делчев взе отношение по темата, като коментира мястото на независимия строителен контрол. „Как може да е независим, ако аз му плащам, а той трябва да ме контролира? Според опита на другите държави общината назначава надзорната фирма, средствата за надзора се заплащат на общината, а тя се разплаща след извършване на съответната работата с надзорниците“, каза той. Инж. Евтим Янев подчерта, че трябва да бъдат преосмислени отговорностите на всички участници в строителния процес. „От 2012 година насам всеки министър на регионалното развитие и благоустройството назначава междуведомствена комисия, която да подготвя анализ на проблемите в строителството. А те от тогава до сега са едни и същи. През 2014 г. ние в КСБ направихме обсъждане и стигнахме до тезата за разделяне на ЗУТ на два нормативни акта. Това според мен е тема, с която би следвало тази комисия да се занимава. От 2018 г. до сега обаче тя, доколкото ми е известно, е имала само 1 заседание. Трябва да бъдат поставени пред МРРБ няколко въпроса - комисията да започне да функционира редовно, да се работи за разделянето на ЗУТ на две части - Закон за териториалното устройство и Закон за строителството, и така да се решат проблемите, които обсъждаме в бранша. В тези актове трябва да се определи много точно както мястото на надзора, така и отговорностите на всички останали участници в инвестиционния процес“, каза той. „Най-важната задача на КСБ трябва да е тази: въвеждане на правила и ред в сектора“, обобщи инж. Янев. Председателят на ОП на КСБ – Пазарджик, инж. Делчев посочи като друг проблем липсата на кадри. „Няма интерес в младите хора към професията. В Професионалната гимназия по строителство и архитектура успяват да сформират само по 1 паралелка с ученици, тъй като за втора няма желаещи. Ние трябва да поощрим децата да избират нашата професия. Всеки колега се сблъсква с липсата на квалифицирани работници“, обясни той. Петя Иванова посочи, че мерките, които се предприемат от правителството и от МОН чрез определяне на защитени професии, въвеждане на дуално обучение, са начин за подпомагане на други сфери, но не са особено ефективни по отношение на строителството. „В началото на миналата учебна година ние заявихме 1 паралелка с дуално обучение, където да се преподават две направления. Но трябваше да има интерес и в учениците. Тази година едва успяхме да съберем 16 деца, които да обучаваме за строителни техници. Критикуват ни, че когато тези ученици започнат работа във фирмите, не се справят. Това обаче са деца с нисък успех, с които се работи много трудно“, каза още тя. Иванова посочи като пример Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, която на база получена информация от фирмите членове е направила заявка от какъв брой паралелки дуално обучение секторът има необходимост. „Колегите провеждат срещи с учениците, където ги запознават с условията на работа, които предлагат. Бизнесът влезе в класната стая и успя да привлече децата във фирмите“, каза още тя. От своя страна инж. Иван Делчев призова да се търсят начини за стимулиране на младите хора да изберат строителството. „Липсата на адекватно заплащане е една от причините, ето защо КСБ е насочила усилията си и за нормално ценообразуване на строителните дейности, така че да може и заплатите да са по-високи, и да успеят да задържат кадрите в бранша“, коментира Ренета Николова. Инж. Янев допълни, че освен заплащането друг много значим фактор е прогнозируемостта и перспективите за работа в сектора. „Фирмите, които работят основно по обществени поръчки, нямат сигурност, дали ще спечелят един обект или не, и не могат да гарантират постоянна заетост на екипите си. Ние и сами наблюдаваме двойно спадане на обемите на някои от тези компании. Затова те, когато имат работа, наемат подизпълнители. А това създава проблем и за подизпълнителите“, каза още той. Янев подчерта, че за компаниите, които работят с частни възложители, проблемите са свързани с разпоредбите в ЗУТ, правата, задълженията и отговорностите на участниците в строително-инвестиционния процес, както и с необходимостта от намаляване на административната тежест. Беше поставен и въпросът за ролята на проектанта и качеството на проектите. „Общините трябва да проверяват дали проектът отговаря на изискванията, а от там нататък проектантите да носят отговорност за качеството на проектите“, каза още той. Янев беше категоричен, че създаването на ред - административен и съдебен, и ясни правила ще върнат работещите в чужбина хора. Коментирана бе и комуникацията на ОП с местните власти. Ренета Николова посочи, че тя е важна и че всяко нещо, което може да се изговори, намира по-лесно своето решение. „Както виждате, тук има представители само на общините Брацигово и Сърница от 12 местни администрации в област Пазарджик. Това мисля, че е показателно за незаинтересованост от страна на местната власт към комуникация с бранша в региона. Като председател на Областното представителство ще се опитам да осъществя диалог между КСБ и местните администрации, който на този етап е недостатъчен“, посочи още председателят на ОП инж. Делчев. Инж. Янев обясни, че проблем е фактът, че община Пазарджик заплаща за свършената работа по нейни обекти след 2 - 3 години. „Общината разчита на определени фирми, а и те на нея, защото имат да получават средства и няма как да откажат да работят. Така се затваря един омагьосан кръг“, посочи още той. Халил Туджар от община Сърница обясни, че местната администрация там няма задължения към компаниите и свършената работа се заплаща навреме. „Проблем е, че обекти, които са проектирани през 2015 г., трябва да се изпълняват през 2019 г. Цените вече не са актуални и е много трудно да намерим изпълнители. Например при нас имаме един голям проект за обновяване на училището, за който няма кандидати. Обявяването на референтни цени по европроектите, които не могат да бъдат надвишавани, трябва да отпадне“, каза още той. По време на срещата стана ясно, че при изготвянето на количествено-стойностните сметки за обектите общините ползват цени по СЕК, тъй като няма други алтернативни изготвени. Необходимо е КСБ заедно с научните среди да подготви наистина адекватни правила и стандарти за изпълнение на СМР и за ценообразуване на отделните видове дейности, единодушни бяха участниците в срещата. Те обсъдиха и критериите в търговете. „Няма нищо лошо в най-ниската цена за изпълнение на определени дейности, но няма и нищо лошо в най-високата цена, стига това да гарантира добро качество“, коментира инж. Янев и допълни, че т.нар. индикативни цени трябва да са актуални към момента на обявяване на търга. Инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ - Пазарджик: КСБ трябва да изготви позиция по отношение на проблема със строителните отпадъци Инж. Делчев, разкажете ни по какви обекти работят строителите в Пазарджик? Според мен доста от местните фирми изпълняват обекти, възложени по Закона за обществените поръчки. Работи се по пътната инфраструктура, като там възложител е държавата в лицето на АПИ - това е отсечката между Пазарджик и Пловдив до границата с област Повдив. Също така се реализират дейности по околовръстния път на града. За съжаление за обектите, на които възложител е местната администрация, аз не мога да взема отношение, тъй като и Вие видяхте, те не се включиха в срещата, която организирахме, комуникацията е незадоволителна. Като цяло изпълняват се и проекти с европейско финансиране, които са за т.нар. селски общини. Някои вече са на финалната права. За догодина доста от общините в областта имат сключени договори с Фонд „Земеделие“ за изграждане и обновяване на уличната мрежа в населените места. Тепърва предстои обявяването на обществените поръчки за избор на изпълнител на тези проекти. За съжаление програмата за саниране приключи заради изчерпване на средства. Всички обекти, които са на територията на област Пазарджик по националната програма, се довършват и предстои да бъдат предадени. Нашето желание е тази програма да се поднови. Всички очакват това да се случи, като се отпуснат средства от бюджета. Програмата е важна за реновирането на старите здания. Тези сгради, които са строени преди много години, не са поддържани, което може да доведе до предаварийно състояние. Това ще бъде огромен проблем. Не дай си Боже, да стане някакъв инцидент и тогава? Ние трябва да предвидим и тази възможност. Фирмите, които членуват в Областното представителство (ОП) на Камарата на строителите в България (КСБ), участват ли активно в дейността на структурата? Като цяло не много. Надявам се в мое лице като новоизбран председател на ОП да намерим общ език, да работим заедно, да дискутираме наши общи проблеми. Смятам, че това ще се случи. С колегите от останалите области имате ли общи инициативи? Да, с колегата Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив, с него планираме съвметни мероприятия, изнесени срещи с представители на бранша от двете области и в Пловдив, и в Пазарджик. Кои ще бъдат основните теми, които извеждате като първостепенни в качеството си на председател на местната структура на КСБ и по които ще работите? Основните проблеми бяха представени много добре по време на срещата с екипа на в. „Строител“. Ще работя по всички теми, които колегите задават. Моето намерение е тези теми да бъдат поставени пред ръководството на КСБ на национално ниво. По-голямата част от тях не са само регионални, а и национални. Смятам, че е необходимо да търсим общи решения. Една от дискутираните теми бе за необходимостта от разделяне на ЗУТ. Смятате ли, че това ще доведе до по-ясни правила? Със сигурност ще се внесе повече ред, ще има повече правила. Важно е и това, което поставих като акцент за независимия надзор – да се постигне със съответните законодателни промени. Може да се използва опитът на Германия в тази сфера. Една нова тема излезе от срещата в Пазарджик - за строителните отпадъци, доколко сериозен и належащ е въпросът? Изключително сериозен. По време на проведената среща Вие чухте, всички присъстващи си изказаха мнението. Това е проблем, който трябва да бъде разрешен на национално ниво. КСБ обаче трябва да има своята позиция, която да представи пред компетентните органи, например пред Министерството на околната среда и водите. Какво е мнението Ви за в. „Строител“, полезен ли е за фирмите от ОП - Пазарджик? Най-добрият вестник! Това е издание, от което винаги може да се информираш какво се случва в бранша в национален план и в различните области, какви обекти се реализират. Той е чудесен информационен източник за нас, строителите. Строителите от Пазарджик поискаха разделяне на ЗУТ, ред и правила в бранша Инж. Евтим Янев, управител на „Янев 55“ ЕООД, гр. Пазарджик: Срещата с екипа на изданието на КСБ беше полезна  Аз бих искал да поставя няколко сериозни проблема, които ми се струва, че касаят законодателството, МРРБ и нас като участници в строителния процес. Говоря за проблемите с качеството на проектите, взаимоотношенията в бранша, които сме ги обсъждали по време на заседанията на УС на КСБ и вследствие на което се започнаха и тези дискусии, организирани от в. „Строител“, които вече се провеждат в трета област. Ще започна от началото на процеса - виза за проектиране, проект, разрешение за строеж, откриване на строителна площадка, самия процес, разрешение за ползване, въвеждане в експлоатация и присъединяване към експлоатационните дружества. Поставям тези проблеми, а не ЗОП, защото 90% от фирмите работят с частни възложители, а само 10% - с държавата и общините. Това сочи статистиката. Общият обем на строителната продукция е 14 млрд. лв. годишно, а договорите, сключени по обществени поръчки, са за 2 млрд. годишно. Сами си направете сметка. Друг е въпросът дали тези 14 млрд. са само за дейности, изпълнявани от регистрирани в ЦПРС фирми, или тук се включват и СМР на другите 15 хил. фирми, които не са регистрирани в КСБ, а извършват строителна дейност - било като подизпълнители, било без разрешение. Така или иначе въпросите, свързани с процеса, касаят всички. Напр. издаването на една виза - не може ли да се случва по електронен път? Сега отиваме в Кадастъра, поръчваме виза, което е от 3 до 10 дни, подаваме молба и следва срок от 15 дни и получаваме виза за проектиране. И започваме процеса. От там нататък следва един проект, който трябва да има 12 части, а по-сложните и 17. Едно и също е, ако правиш болница или пристройка към къща - пак са необходими тези части. Нужна ли е такава сложна процедура и такъв голям обем от бумащина, която да се предава в общината? Кой проверява тези проекти? Кой ги съгласува? Необходимо ли е още с проектирането да се подготвят проекти за безопасност на труда, за енергийна ефективност, ОВИК? Това са елементарни неща, които за малки обекти като еднофамилни къщи например може да се решат, дори да няма проект. Трябва да се работи по конкретизиране на самите изграждащи се обекти, по отношение на сложността им, публичната им значимост и евентуално възможност за нанасяне на вреди на обществото или пък на хората, които ги обитават. Сега за ремонт на покрив без проект можеш да смениш само керемидите, ако правиш подмяна на дървената обшивка, пак трябва проект. Без проект не може. И от там нататък следва откриване на строителна площадка и изграждането на обекта. Тук основните участници са инвеститорът, независимият надзор, проектантът и строителят. В тази посока нужен ли е надзорът в нашите условия или не? Какво прави проектантът с неговия авторски надзор и упражнява ли го той, за да докара обекта до това положение, предвидено в проекта? Според мен, не. А качеството на проектите? Това, което получаваме ние като строителен проект, в болшинството от случаите е технически, а не работен, много пъти е само за да може да се издаде строително разрешение и да се открие строителна площадка. Бих се учудил, ако някои колеги направят в пълен обем проекта, какво ще се получи. Според мен надзорът в този му вид е напълно безсмислен. В тази посока имам едно предложение към КСБ. От 2012 г. насам всеки министър на регионалното развитие и благоустройството назначава междуведомствена комисия, която да подготвя анализ на проблемите в строителството. Проблемите от тогава до сега са едни и същи. През 2014 г. ние в КСБ направихме обсъждане и стигнахме до тезата за разделяне на ЗУТ на два нормативни акта. Това е тема за комисията, но от 2018 г. до сега комисията е имала само 1 заседание. Трябва да бъдат поставени пред МРРБ ребром няколко въпроса - искаме комисията да започне да функционира, да предложи промени в ЗУТ, да се работи за разделянето му на две части - Закон за териториалното устройство и Закон за строителството, които да решат проблемите на дневен ред в бранша. В тези актове трябва да се определи мястото на надзора и отговорностите на всички участници в инвестиционния процес. Смятам, че срещата с екипа на в. „Строител“ по време на откритата приемна, организирана от изданието и ОП на КСБ - Пазарджик, беше полезна. Мисля, че всички въпроси, които бяха поставени, особено за строителните отпадъци, са изключително важни. Те трябва да бъдат решени на национално ниво. Предстои всички общини и области да се занимаят с темата за строителните отпадъци. Жалко е, че ние замърсяваме природата, принудени да неизпълняваме разпоредбите на закона. Инж. Петя Иванова, директор на Професионална гимназия по строителство и архитектура - Пазарджик: Строителите в града винаги подкрепят гимназията Изключително полезна беше изнесената приемна на в. „Строител“ в Пазарджик. Аз винаги съм била много щастлива да присъствам на всяко едно събитие, което се организира с Областното представителство на Камарата на строителите в Пазарджик. Тук искам специално да благодаря на колегите строители в града, които винаги подкрепят гимназията. Доказателство за отличния диалог, който имам с браншовата организация, е и най-новата инициатива, която организирахме съвместно с председателя на ОП на КСБ – Пловдив, Пламен Иванов. По негова идея от началото на ноември стартирахме обучение на служители и работници от пловдивски строителни фирми под задочна форма на обучение. Първата ни група е от 13 души. Получих много добри отзиви за начина, по който протича курсът. Това много ме радва, защото е в полза и на моите колеги преподаватели, но най-вече на самите работници. По време на срещите курсистите имат за задача да решат различни строителни казуси. Относно Професионална гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик искам да кажа, че най-голямото предизвикателство пред нас за последните 3 - 4 години е привличането на ученици. Работим много за мотивацията на седмокласниците. Дори достигаме до семействата им, да убеждаваме и тях. За съжаление не бележим голям успех. Когато не можеш да спечелиш на своя страна и родителя, няма как да се случат нещата. Трудно ми е да си обясня причината за отлива на желаещи. Аз започнах като директор на училището през 2000 г. Тогава учениците бяха над 800. Най-големият бум беше малко преди кризата 2007 - 2008 г. За 1 място се състезаваха 200 младежи. Много неща се промениха през последните 10 години за съжаление. Не мога да кажа, че нивото е паднало. Ние разполагаме с една изключително привлекателна база за обучение благодарение на нашето участие по различни международни проекти. Предстои да ремонтираме и общежитията. Така че проблемът не са нито учителите, нито базата, нито инструментариумът, който отговаря на модерните норми. С всичко разполагаме, но ги няма децата. Сега при нас има общо 165 ученици, а випускът, който ще завърши, е от 2 паралелки, или 39 абитуренти. За мен причината за липсата на желаещи да се обучават в професионалните гимназии може да се търси на държавно ниво, защото макар да има дуално обучение, защитени специалности, трябва да има повече раждаемост. Необходимо е държавата да стимулира раждаемостта и да подкрепя младите семейства. Образователната ни система също трябва да се промени. В момента приемът е твърде лесен и родителите се подвеждат. Няма праг, а е нужно всяко училище да има минимален успех, не по-малък от 4,75. Не ми се иска гимназията да последва съдбата на други училища, които бяха закрити или които се обединиха с туризъм, дървообработване и т.н. Това е ангажимент и мой, и на колегите. Опитваме се да оцелеем като професионална гимназия по строителство. Халил Туджар, представител на община Сърница: Една част от проблемите, които чухме, имат национално измерение Община Сърница изпълнява един проект за обновяване на училището ни с финансиране от ПРСР. Стойността е 1,8 млн. лв. и обхваща цялостен ремонт. Местните фирми нямат капацитет да изпълнят такъв проект. Ние в общината се опитваме да ги стимулираме посредством договорите за директно възлагане. Една част от проблемите, които чухме на срещата със строителите и екипа на в. „Строител“, имат национално измерение. При подготовката на измененията на законодателната база трябва да участват хора от практиката, за да могат да дадат конкретни решения. Проблемът с отпадъците при нас е решен посредством депото в с. Барутин, а сега работим по преотреждането на терен за претоварна станция за отпадъци. Инж. Иван Прасков, председател на пазарджишкия клуб на НКСВ: Вестник „Строител” трябва още повече да излъчва аромата на строителството Вестник „Строител“ трябва още повече да излъчва аромата на строителството. Всички ние, които сме минали през строителната площадка, знаем как мирише прясно излят бетон. Аз искам да отправя най-добри пожелания на изданието и се надявам тази моя метафора да се разбере от Вашите читатели. Лично на мен ми се иска да чета повече за творците на благата на даден обект – за техническия ръководител, за главния инженер, арматуристите, бетонджиите, кофражистите, механиците, водачите на строителните машини. Трябва да се знае колко важно е и тяхното място на строителния обект. Пишете повече за хората, които от сутрин до вечер оставят сърцето и душата на обекта. Като председател на Клуба на ветераните строители в града ми се иска като Камара да сме по-дейни. За съжаление годините си минават, а виждам все по-малко млади хора да се занимават с тази професия. В момента състоянието на строителния отрасъл не е добро заради липсата на квалифицирана работна ръка. Преди време в Пазарджик на година се строяха по над 10 жилищни блока. Сега виждате, че ги няма големите обекти. Моето мнение е, че в отрасъла е имало и ще има гнили ябълки, но Камарата трябва да намери начина да се справя с тях. Искам да кажа няколко думи и за откритата приемна на вестник „Строител”, която много ми хареса. Важно е да има подобни събития, за да се чуе мнението на хората. Стефан Мирев, областен управител на Пазарджик: Строителните фирми са част от живота на всяка община Сътрудничеството ни с ОП Пазарджик е ползотворно Г-н Мирев, как оценявате развитието на област Пазарджик и според Вас какви са основните проблеми за решаване пред държавата, които предполагат по-близко сътрудничество със строителния бранш? Областта се развива динамично. В общини като Пещера и Панагюрище, където има структуроопределящи за страната ни отрасли, се наблюдава постоянен висок ръст на инвестициите в оптичното и биотехнологичното производство, които са част от Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България за периода 2014 - 2020 г. Първият проект по плана „Юнкер“ беше открит в нашата област през септември. Огромно строителство. Проектът е от голямо обществено значение за развитието на Родопския планински регион, тъй като осигурява 200 работни места за висококвалифицирани специалисти, като инженери, биолози, химици. Общата инвестиция възлиза на 150 млн. евро, която е реализирана за период, по-малък от 2 години. На територията на нашата област развива дейност и най-голямата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Тя извършва проучвателни, инженерно-внедрителски, проектоконструкторски, екологични и други работи, които са пряко свързани със строителния бранш в региона. Правителството положи огромни усиля да улесни бизнеса, намалявайки административната тежест – създаването на възможност за подаване на различни документи електронно в Националната агенция за приходите, разработването на електронни услуги, позволяващи обмен на информация по служебен път между НАП и други държавни институции за наличие или липса на данъчни задължения и актуално състояние на трудовите договори и др. Строителният бранш в региона среща трудности, валидни за фирмите от сектора в цялата страна. Една от тях е свързана с липсата на квалифицирани кадри. Въпрос, който всяка година се поставя от компаниите при формирането на държавния план-прием от Регионалното управление на образованието. Този план-прием винаги е съгласуван с нуждите на местния бизнес. Имаме добри примери за дуално обучение. КСБ работи активно с Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик, където се обучават и подготвят кадри за сектор „Строителство“. Строителните фирми са част от живота на всяка община, от промяната и подобряването на условията на живот, на инфраструктурата и градската среда. Заедно с тях и с подкрепата на държавата, на оперативните програми в областта бяха реализирани много проекти. Кои са основните инфраструктурни обекти, които ще се изпълняват на територията на областта? Един от тях е проектът за изграждане на Западен околовръстен път, който е от огромно значение за целия регион. Така тежкият трафик от Родопската яка ще се изведе извън града по пряк маршрут до магистралата. Предвижда се реализацията му да се осъществи на няколко етапа, като финансирането е от правителството. Друг важен за региона проект е този за Компостиращата инсталация и инсталация за предварително третиране на битови отпадъци, както и съпътстваща инфраструктура на площадката за Регионален център за рециклиране (РЦР). Съоръжението ще преработва разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, образувани на територията на общините Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември. Ремонтът на пътя Пазарджик – Пловдив също има ключово значение за областта. Проектът включва обновяване на пътната настилка от моста на река Марица по цялото продължение на околовръстната улица на Пазарджик до границата с област Пловдив. За да се подобри безопасността на движението, се предвижда да бъде изградена и ограничителна система. Инвестицията ще възлезе на 14 млн. лв., които са осигурени от Агенция „Пътна инфраструктура“. В момента тече ремонтът на пътя Велинград – Сърница, отново със средства от АПИ. А какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на областта? НПЕЕМЖС е една от най-успешните програми на правителството. В област Пазарджик до момента по нея енергийно са обновени 69 сгради, а подадените заявления за финансиране са 194. Освен че пести на домакинствата средства за отопление, санирането удължава и живота на зданията, променя облика на квартала, на населеното място. Пазарджик бе първият областен град в България, в който хората изразиха публично подкрепата си за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради с подписка, изпратена до министър-председателя и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Преди броени дни стана ясно, че МРРБ осигурява нови близо 19 млн. лв. за саниране чрез ОП „Региони в растеж“. От област Пазарджик Пещера попада в списъка на общините, които могат да бъдат бенефициенти. Надявам се да използват този шанс и да продължат процеса по обновяване на жилищните сгради. Крайният срок за кандидатстване е март 2020 г. Как се развива ВиК инфраструктурата в областта – къде са проблемите, какво е необходимо да се направи за преодоляването им? Малките общини от региона ни успяха да реализират успешно проекти по Програмата за развитие на селските райони. Беше извършена реконструкция на водопроводи и обновяване на вътрешните водопроводни мрежи, ремонт на прилежащата инфраструктура. С финансовата подкрепа на Световната банка и държавата след дълги години чакане през 2016 г. започна строителството на язовир „Луда Яна“ . Съоръжението може да доставя питейна вода на 45 хил. души. Освен това проектът регулира водния отток и ще защитава от наводнения подязовирните селища, инфраструктура и обработваеми земи. Водоснабдителната система „Луда Яна“ е предвидена с възможност да осигури нормално водоснабдяване на Панагюрище и селата Оборище, Поибрене, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина „Радка“, площадки „Оптикоелектрон“ и „Асарел“ от община Панагюрище и още пет селища от общините Пазарджик и Стрелча. Имаме действаща ВиК асоциация с оператор ВиК - Пазарджик. Изоставаме с процеса на присъединяване на ВиК операторите към асоциацията, което ограничава в някаква степен възможностите за реализиране на големи инфраструктурни проекти в сектора. Как работите с представителите на ОП на КСБ – Пазарджик? По какви теми най-често си взаимодействате? Сътрудничеството ни с Областното представителство на Камарата на строителите в Пазарджик е ползотворно. Членове на организацията участват като експерти в Областния съвет по устройство на територията, Областния съвет по превенция и противодействие на корупцията. Използвам случая да им благодаря за успешното партньорство и активно участие в организираните от областната администрация срещи на бизнеса с представители на правителството, чуждестранни партньори и бизнес форуми. Област Пазарджик Пазарджишка област се намира в Централна Южна България, в западната част на Горнотракийската низина, граничейки с областите Благоевград, Пловдив, Смолян и София. В административно отношение тя се състои от 12 самоуправляващи се общини, които включват общо 117 населени места и 96 кметства, разположени на 4458 кв. км, представляващи 4% от територията на страната. Областта е с административен център град Пазарджик и включва още общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча и Сърница. Релефът е равнинен. Надморското равнище варира от 190 до 370 м. Климатът е благоприятен и е предимно преходноконтинентален. По данни на Националния статистически институт населението в региона е малко над 255 000. Мъжете са 125 103 (49%), а жените – 130 376 (51%). Продължава процесът на застаряване на жителите, който се изразява в увеличаване дела на тези на 65 и повече навършени години. В края на 2018 г. процентът им е 20,6% от общия. Пазарджик остава сред областите със сравнително малко живеещи в градовете – 63% (при 73% в страната), но и със значителна гъстота на населението в урбанизираните територии – 2135 души на кв. км. Икономически профил Областта е богата на водни ресурси. Главен водосборен басейн е р. Марица и нейните по-големи притоци – реките Тополница и Луда Яна. Важен източник на вода са подпочвените и подземните води. Те са резултат от валежите и се разполагат в няколко пласта на водоносните хоризонти. На територията има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространени са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите - между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от с. Дебращица. В областта се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък - каменно брашно, чакъл, негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на с. Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре разработени са находищата от гранит, сканит и габро. Големи са залежите от инертните материали - речен пясък и филц, които също не са добре проучени и не се експлоатират. Бизнес и инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Във всички наблюдавани отрасли - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, общият показател на бизнес климата е слаб, сочат данни на Националния статистически институт. Пазарджишка област се намира на трасето на Трансевропейски коридори №8, №9 и №10. През територията й преминават важни пътни връзки в посоките изток и запад, както и такива към северната и южната част на България. Второкласна, третокласна и четвъртокласна пътна мрежа свързва общинските центрове с населените места в общините. Това местоположение дава възможност за бързо и ефикасно транспортиране на произведените в общините и областта стоки, предвидени за износ по направление на ЕС или Централна Азия. Още през 1485 г. Пазарджик е важна станция на главния път през Балканския полуостров — от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция през османско време свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-Клисурския проход. От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина. Строителство По отношение на строителството според данни на Областната администрация в Пазарджик се констатира, че усилията на съответните регионални и местни власти през последните години са концентрирани в тази сфера и се регистрира напредък особено по отношение на социалните и образователните услуги и изграждането на базисна инфраструктура. Заедно с това обаче са необходими и усилия за насърчаване на местното икономическо развитие, което да повиши заетостта на работната сила, нейната квалификация и производителността на труда като предпоставка за повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика. Повече внимание следва да се отдели на изграждането на съвременна екологична инфраструктура. Туризъм В рамките на Пазарджишка област е най-големият български балнеоложки курорт Велинград. Той се намира в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1800 м. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България с около 80 минерални извора. Градът разполага с над 10 минерални открити и закрити басейна, с градски плажове, над 50 хотела, 43 почивни домове и санаториуми, както и 6 минерални бани. За чудо на природата се определя най-големият карстов извор в България – Клептуза, от който всяка секунда на повърхността бликат 570 л вода, която образува две езера, вливащи се в Чепинска река. На територията на Пазарджишка област са известни повече от 440 археологически, архитектурни, исторически и художествени паметници на културата от праисторията, античността и Средновековието до епохата на Възраждането. На 14 км южно от Пазарджик в непосредствена близост до село Радилово е издигнат паметник на българския писател и демократ Алеко Константинов.