Строителите в Бургас: Критерият „най-ниска цена“ декапитализира бранша

Росица Георгиева Ренета Николова „Добре дошли на откритата приемна на в. „Строител”, домакин на която е Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) – Бургас. Очакваме от ръководството на общината в лицето на кмета Димитър Николов и зам.-кмета инж. Чанка Коралска информация за строителната програма както през тази година, така и в рамките на целия предстоящ мандат”, каза инж. Стефан Димитров, председател на ОП на КСБ – Бургас, при откриването на първата за 2020 г. приемна на изданието. Събитието се проведе в офиса на ОП на КСБ – Бургас, и в него се включиха кметът на града Димитър Николов и зам.-кметът по „Строителство, инвестиции и европейски програми” инж. Чанка Коралска. От страна на местната структура на Камарата присъстваха инж. Стефан Димитров - председател на ОП на КСБ - Бургас („Андезит” ООД), инж. Николай Николов, член на ИБ и зам.-председател на УС на КСБ („Билдникс” ЕООД), инж. Тодор Андонов, член на УС на КСБ („Термал Инженеринг” ООД), инж. Недялко Недялков, зам.-председател на ОП на КСБ - Бургас („СМК-Монтажи” АД), инж. Кирил Табаков („Комплексни заваръчни услуги” ООД), инж. Людмил Митов („Планекс-Бургас” ООД), Павел Бошнаков („Бошнаков” ООД) и инж. Георги Младенов, член на Контролния съвет на ОП на КСБ - Бургас, и член на КС на КСБ („Среги” ООД). Това беше шестата от поредицата приемни, като досега форуми бяха проведени в Смолян, Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Варна. „За мен е изключително удоволствие, че инициативата за провеждане на открити приемни на в. „Строител” за 2020 г. стартира точно от Бургас. Няма как фактите да бъдат пренебрегнати и да не признаем, че градът се развива изключително динамично и е пример за останалите в страната. Ние с удоволствие отразяваме случващото се в Бургас на страниците на изданието. Идеята за откритите приемни е на Съвета на директорите на вестника и е подкрепена от ръководството на Камарата. Целта е да представим в много по-голям мащаб работата на регионалните структури, тяхното взаимодействие с местните власти, какво предстои да се изгражда в регионите, проблемите по места и как ще се развива сътрудничеството между Областните представителства на Камарата и общинските власти. Използвам случая да предам поздрави от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, от изп. директор Валентин Николов, от членовете на Съвета на директорите на в. „Строител“. Така прокуристът и главен редактор на изданието Ренета Николова приветства присъстващите на срещата. Тя подчерта, че с интерес участниците очакват да получат повече информация за инвестиционните намерения на общината през годината и приоритетните проекти от кмета Димитър Николов. „Приветствам провеждането на срещи в подобен формат. Ментор в този диалог е една медия, доказана в защитаването на интересите на българския строител и потребителите на този вид услуги. Това е гаранция, че посланията ще достигнат до голям брой читатели”, подчерта кметът Димитър Николов. Той представи плановете на община Бургас в сферата на инвестиционната политика както за 2020 г., така и за целия четиригодишен мандат на неговия екип. „През тази година усилията ни са насочени в няколко основни направления. Едното е за подобряване на инфраструктурата за здравното обслужване. Това ще се случи по няколко начина - първият е инвестиране във висшето образование. В Бургас вече е открит медицински факултет, като двигател на този проект беше общината, и зданието, където се помещава факултетът, е изградено със средства от местни приходи. Освен инфраструктурно ние поехме ангажимент и да дофинансираме този факултет, докато успее да поеме самостоятелно своето развитие”, каза Николов. Той посочи, че през 2020 г. ще бъдат отпуснати средства за материално стимулиране на преподаватели и студенти, за закупуване на различни учебни пособия, които да подобрят качеството на образователния процес. „Ние в Бургас никога не сме се занимавали с науката „Здравеопазване“. Средства отделяме и за създаване на генетична лаборатория, която да се занимава с научни разработки. Ще продължим да финансираме изграждането на новия онкоцентър и закупуването на техника за него, както и за обучението на специалисти, които да боравят с това оборудване. Ще се опитаме да създадем платформа за софтуерна компетентност, където възпитаниците на местна гимназия да се обучават и да допринесат за обезпечаването на новата техника”, обясни кметът на Бургас. Той допълни, че през 2020 г. ще стартира и реализирането на техническата помощ, и прединвестиционното проучване за изграждане на нова университетска детска болница. Финансирането на проекта е от Европейската банка за развитие и от Фонд ФЛАГ. Извършено е проучване за избор на подходящ терен, като е отреден такъв до съществуващата УМБАЛ - Бургас. „Искаме да подготвим качествен проект. Затова ще отделим повече време за проучване на най-добрите практики в световен мащаб и се нуждаем от техническа помощ, за да може да подготвим предложението успешено, след което да го имплементираме в реалните условия”, обясни Николов. Второто направление, което ще бъде приоритет за община Бургас, е свързано с образованието. Ще продължи програмата „Първи клас - начало”. По нея са отделени 1,5 млн. лв., с които ще бъдат извършени ремонти на всички учебни стаи, където ще се обучават децата. Това са 97 обекта, които освен че ще бъдат ремонтирани, ще бъдат оборудвани със съвременна техника. Предстои обучение на преподавателите за използване на оборудването. „Резултатите по програмата от 2019 г. са обнадеждаващи и това ни дава увереност да я превърнем в многогодишна. Получихме подкрепа от МОН и се оказа, че единствено в Бургас се реализира такава програма и е възможно, след като презентираме постигнатите резултати, да се стигне до промяна на образователните критерии за цялата страна”, обясни кметът. Предвидени са средства за построяването на нови учебни корпуси към зданията на съществуващите средни професионални и начални училища. Това ще се случи в партньорство с държавата. За 2020 - 2021 г. ще бъдат осигурени между 10 и 12 млн. лв. за тези дейности. Ще бъдат изградени нови сгради за училищата, детските градини и яслите и ще бъдат модернизирани съществуващите спортни площадки в дворовете на учебните заведения. Общината ще продължи с модернизирането на довеждащата инфраструктура до учебните заведения и забавачките. „Може би ще се наложи промяна на транспортната схема. Идеята е да бъдат осигурени по-качествени настилки за пешеходните пътеки. А на определени места да бъде забранен автомобилният транспорт в близост до училищата и градините”, допълни още Николов. През 2020 г. ще продължи осигуряването на по-голяма достъпност и нови площи в бизнес парковете и индустриалните зони на територията на цялата община. „Преди пет години бе поставено началото на изграждането на новата индустриална зона на града. Трудно стартира, но вече от 34 терена 28 са заети. Досегашните инвеститори са изказвали само положителни коментари”, обясни Николов. Ще се продължи с обособяването на втора фаза на проекта, която се предвижда да е 5 пъти по-голяма като терен, а третата фаза ще бъде 8 пъти по-голяма. „При реализирането на втората фаза на проекта успяхме да запълним бившето блато с изкопна маса. Сега приключихме преговорите с НЕК, ЕСО и Министерството на енергетиката. В резултат на това педстои преместване на далекопроводите, които се намират в региона. След това ще започне изграждане на вътрешната инфраструктура. Надявам се за около година-година и половина да приключим с тези дейности”, каза още той и подчерта, че вече има постъпили запитвания за закупуване на терени. Освен създаването на нови индустриални зони ще бъдат инвестирани средства за подкрепа на вече съществуващи обекти. „За последните три години западно от жилищната територия на кв. „Славейков” сме издали повече от 65 разрешителни за строеж, като само 1 е за обособяване на смесена многофункционална сграда. Там вече са на фаза груб строеж. В района ще продължи изграждането на довеждащата инфраструктура. Успяхме да убедим областната управа да ни предостави намиращия се в границите на зоната държавен терен за временен паркинг, а в бъдеще и за обособяване на постоянен паркинг. На етап одобрение на работните проекти е планът за построяването на многопрофилна болница в този район. В следващите три месеца предстои приключване на преговорите с МЗХГ за получаване на още един терен от 150 - 160 дка, който да бъде прехвърлен на общината. Работи се за връзката на вътрешните пътища в района. Отделени са средства за канално-помпената станция на бизнес парка на гр. Българово. Терените там са закупени на 80%. 500 хил. лв. са заделени за станцията и за доизграждане на довеждаща инфраструктура в региона. Отделени са средства за обособяването на втора пътна връзка на кв. „Меден рудник” с Бургас и за създаването на още една възможност за влизане в града. Ще се изграждат локални трасета. Двойно повече пари в сравнение с миналата година са отделени за проектиране на нови улици. Николов информира, че четвъртото направление, по което ще работи общинската администрация, е за благоустрояване на жилищните квартали. „В община Бургас от февруари стартира нова програма за модернизация на междублокови пространства. Тя е заимствана от успешната за нас първа фаза на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. „Много се надяваме и сме оптимисти ­НПЕЕМЖС да продължи, като ще разчитаме на Вашата пълноценна подкрепа. Надявам се да ни подпомогнете не само идейно, но и чрез представяне на ползите, преимуществата и необходимостта от тази програма. Градовете, които бяха активни, успяха да модернизират цели микрорайони и да подобрят жилищната среда”, припомни Николов. Той обясни, че етажните собствености трябва да подадат заявления за участие в новата програма за модернизиране на междублоковите пространства. Тя ще има 3 направления - обособяване на паркоместа, изграждане на спортна инфраструктура или детски площадки, както и на обекти от зелената екосистема. Общината ще осигури 100% финансиране, като първоначално усилията ще бъдат насочени към здания с голям брой индивидуални апартаменти. При отчитане на успешни резултати през 2021 г. отделеният ресурс ще бъде удвоен, за да може да се работи във всички зони на Бургас. Осигурени са средства за модернизиране на пешеходните пространства. Първоначално ще се работи в големите квартали по искане на районните кметове. „Друга наша амбиция е да обособим повече пешеходни зони в центъра на Бургас чрез затваряне на вече ремонтирани улици. Пилотно това ще се приложи на 1 или 2 трасета”, каза още кметът. Николов разказа, че по улиците, по които ще бъде ограничен автомобилният трафик, ще бъдат създадени възможности за алтернативно придвижване посредством градски транспорт или велосипедно движение. Експериментално се предвижда намаляване на времето за престой на 1 паркомясто, както и повишаване на цената за ползване. В сферата на туризма, културата и изкуството предстои да приключи строежът на новия конгресен център, който е ситуиран в зоната на пристанище Бургас, като се провеждат търгове за озвучаването му и за оборудване. Предстои завършването на ремонта на Културния дом на нефтохимика. Ще приключат и дейностите по модернизирането на новата сграда на градската библиотека, която в момента е ситуирана на 4 различни адреса. „Предвиждаме събирането на фонда на 1 място. Ще бъдат обособени нови арт пространства, те да се използват от студентите от Националната художествена академия, които учат в Бургас. Тук ще е и мястото за изяви на всички творчески гилдии в града”, обясни Николов. Кметът постави въпроса за сроковете за реализация на различните обекти на територията на общината. „Моят апел към всички членове на КСБ е, когато подписвате договори за изпълнение, да четете внимателно клаузите, за да не изпадаме след това и ние, и вие в неудобно положение пред нашите съграждани. Спазвайте сроковете и успоредно на изпълнението решавайте възникналите трудности”, каза Димитър Николов. „Съгласни сме предварително с Вас, главния архитект и зам.-кмета по строителство да коментираме сроковете, да уеднаквим на равнище чернова времевото изпълнение на проектите”, подчерта още кметът на Бургас. От ОП на КСБ – Бургас, поставиха въпроса за остойностяването на обектите. Инж. Тодор Андонов предложи да се залагат коефиценти на инфлация и за увеличаване на цената на труда, тъй като остойностяването се прави 4 - 5 години преди реалното изпълнение на дейностите. „В повечето случаи ние говорим за критерия „най-ниска цена” на фаза на техническото предложение. Няма как с най-ниска цена да се направи качествено изпълнение”, беше категоричен той. Председателят на ОП на КСБ – Бургас, инж. Стефан Димитров обясни, че между Областното представителство и общината е създаден добър диалог. „Хубаво е трудностите да се коментират и да се знаят. Например вече има случаи, при които обекти се пускат на търг и няма кой да ги работи на цената, която е зададена. Когато се направят разчетите, се вижда, че няма как на предложената цена да се изпълни обектът”, каза още инж. Димитров. В подкрепа на изложеното инж. Андонов постави въпроса за отговорността на участниците в строителния процес в лицето на възложителя и изпълнителя. „Строителят трябва да изпълнява стриктно заложените условия, но и възложителят трябва да се стреми стриктно да зададе правилните критерии като „срок” и „цена на изпълнение”. Има поръчки, на които ако им се направи анализ, ще се види, че цената на труда е под минималните нива”, коментира още той. Инж. Георги Младенов, член на КС на ОП на КСБ - Бургас, и член на КС на КСБ, подчерта, че в последните няколко години голяма част от работещите в строителните компании от областта са заминали или в чужбина, или в София. „Ние изгубихме и техници, и работници, а и цели фирми прекратиха своята дейност, защото хората напускат. С тези цени, на които изпълняваме обектите, в повечето случаи успяваме само да плащаме минимални заплати”, каза още той. Инж. Кирил Табаков обясни, че в периода от 2008 до 2018 г. цените за изпълнение на различните видове труд остават едни и същи. „Един мой работник, който се върна от чужбина, извади бележка и според данните през 2008 г. сме плащали повече в сравнение със сега. 10 години браншът работи на най-ниски цени. Но това, което съм изпълнявал през 2008 г., вече не съм сигурен, че мога технически да го реализирам. Преди години можех да инвестирам в техника, докато сега всички средства отиват за изплащане на фонд „Работна заплата”, каза още той. Според Димитър Николов посочените проблеми трябва да бъдат поставени пред институциите и обяснени на обществото. „Никой няма да дойде на Вашата врата и да Ви попита с какво може да Ви помогне. Представители на МРРБ, на Министерството на финансите или на ЕВБР няма да дойдат и да Ви питат искате ли средства за реализирането на втория етап на НПЕЕМЖС. Вие трябва да сте активната страна“, подчерта той. Николов отбеляза и, че от некоректни медийни публикации за НПЕЕМЖС е започнало ерозирането й. „Ние сме партньори, но трябва да бъдем по-активни в защита на обществения интерес”, допълни кметът. Зам.-председателят на КСБ инж. Николай Николов припомни, че на национално ниво КСБ е защитавала продължаването на НПЕЕМЖС. „Два пъти излизахме с декларации, с позиция, в която изтъквахме положителните резултати от програмата и се противопоставихме на отрицателната кампания срещу нея“, категоричен бе той. „Колкото до критерия „най-ниска цена“, на национално ниво ние се срещаме с всички институции и винаги сме поставяли въпроса за рецидива на този критерий. Всички декларират, че разбират проблема, но до решаването му не се стига. Най-ниската цена не служи в положителна посока нито на държавата, нито на гражданите, още повече на строителните фирми, защото води до декапитализация на бранша”, обясни още Николай Николов. Инж. Андонов даде за пример Германия. „Там, когато се остойностява един проект, имат много точни норми. Една дейност не може да се изпълнява под себестойност. Залага се минимална цена на материали и на труд, под която дейности не могат да се реализират. Водещ критерий може да бъде най-ниската цена, но когато някой даде толкова ниски стойности, че се вижда, че те са под нивата на минималното заплащане, този участник се декласира. При нас не е така”, каза още той. Инж. Андонов обясни, че КСБ работи в добро сътрудничество с немските си колеги. „Искаме да се поучим от техния опит и да въведем не само за изпълнителите, но и за възложителите такова нормиране на всеки вид дейност. То ще се ползва при остойностяване на прогнозната стойност и при проверка на подадените цени за наличие на дъмпинг. Тогава критерият „най-ниска цена” може да бъде реален”, обясни още той. Инж. Чанка Коралска припомни на участващите в дискусията, че в страната има Закон за обществените поръчки, който се спазва при търгуването на обектите. „Ние не можем да го пренебрегнем. В духа обаче на немската и европейската практика нека да знаем, че там се прилагат правилата на FIDIC“, коментира Коралска. Според нея по FIDIC всички правила са ясно разписани, но в България този тип договори не се използват масово, а се предпочита ЗОП. Димитър Николов припомни, че е правен опит за изменение на проект по ОПРР за използване на правилата на FIDIC, което е възприето като изкривяване на програмата, и общината е била принудена да се върне към прилагането на класическия вариант на ЗОП. „Само че така се дава възможност за влагане на недостатъчно качествени материали и ние не можем да реагираме. Докато FIDIC изисква сертификат за качество на материалите, които са на строителната площадка”, каза още той. Кметът на Бургас посочи, че сред приоритетите в работата му ще бъде и продължаването на проекта за отваряне на града към морето, както и обособяване на нова туристическа инфраструктура. Това включва нов музей в зоната на Аква Калиде, реставрация на фасадите на храм „Св. св. Кирил и Методий”, вертикалната планировка на рибарското селище, където ще бъде обособена многофункционална зала и инфраструктура за рибарите. Предстои изграждането на нов пристан на о. Света Анастасия. „Островът стана атрактивна дестинация. Слизането и качването на посетителите на плавателните съдове обаче все още е рисково и ние искаме да осигурим подходяща инфраструктура. Продължаваме цялостно обследване на Бургаския залив, защото на много места има активни свлачищни процеси. Успяхме в района на Сарафово да ги неутрализираме, но се отварят нови. Милиони например са инвестирани в жилищната зона на Сарафово и продължаваме да издаваме разрешения за строеж. Но свлачището е активно и работа на държавата и общината е районът да се укрепи”, подчерта още той. През годината ще продължи рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината. Николов обясни, че в общината активно се работи по подготовката на проекти за новия програмен период 2021 - 2027 г. „Искаме да подходим надрегионално. Може би сме единствената област, която започна да привлича за партньорство малките общини. От няколко месеца работим по проекти за изграждане на четирилентови пътища. Заделихме средства за проектиране. Четирилентовата свързаност ще даде нови възможности за развитие на областта”, каза още той. Предвижда се изграждане на пътища с такъв габарит по направленията към Средец, към Малко Търново, към Варна. Работи се по предпроектните проучвания, необходими за реализацията. Предстои да се извърши икономически анализ как изграждането на четирилентови трасета между общините в област Бургас ще се отрази на развитието на региона и каква ще бъде добавената стойност от тези проекти. Идеята е такива пътища да се построят също между Айтос и Бургас, като трасето ще преминава през обходен път при гр. Ветрен и ще се включва към АМ „Тракия“. При проекта за Бургас - Средец ще се обособи обход при кв. „Меден рудник“. Ще бъде изградена четирилентова връзка до Приморско и Царево, а от там ще достигне до Малко Търново. Планира се тези проекти да се изпълнят през програмен период 2021 - 2027. Инж. Коралска представи пред присъстващите някои от проектите, по които ще се работи през настоящата година. Един от тях е модернизацията на бул. „Демокрация”, където ще се обновят настилката и тротоарите, ще бъдат обособени велоалеи, както и места за паркиране на МПС. Ул. „Транспортна“ също ще бъде цялостно обновена. Обявена е обществена поръчка за проектиране на нов градски площад в района на пристанището, като се предвижда реконструкция на цялата зона. Част от старите сгради в региона ще бъдат ремонтирани, а тези от тях, които са опасни, ще бъдат премахнати. Предвижда се изграждането на ново пристанище в местността Ченгене скеле. Ще се извършва ремонт на трасето между Бургас и Ветрен, като има осигурено финансиране. В рамките на събитието инж. Николай Николов информира за призива на КСБ към членовете й за оказване на помощ при построяването на връзка между водопроводните системи на София и Перник. „КСБ помага в такива ситуации. В Бургас участвахме при възстановяването на кв. „Долно Езерово“. В национален мащаб подпомогнахме възстановяването на с. Хитрино, като фирми от КСБ изградиха там и дариха безвъзмездно 10 къщи“, припомни Николов. От общината посочиха значимостта на организираните от КСБ събития по актуални за бранша теми и заявиха готовността си да се включват в дискусиите. Инж. Стефан Димитров, председател на ОП на КСБ - Бургас: От дискусията стана ясно, че ние имаме работещ диалог помежду си Ролята на в. „Строител“ ще се увеличава Инж. Димитров, според Вас кои бяха важните теми, които излязоха на преден план по време на откритата приемна на в. „Строител”? Първото и най-важно, което се случи по време на откритата приемна, която организирахме с в. „Строител”, е присъствието на всички, които бяха поканени да се включат - кмета и зам.-кмета на общината, членовете на ОП на КСБ - Бургас. От самата дискусия стана ясно, че ние имаме добър и работещ диалог помежду си. Кметът на общината Димитър Николов ни отдели сериозно време, което е прецедент с оглед на неговата ангажираност и опита от други подобни мероприятия. За мен най-важното, което той каза, е за възможностите през следващия програмен период да се създаде четирилентова свързаност с останалите общини от об­ласт­та. Това е начин за отваряне на Бургас. И в момента част от работещите в града пътуват. Общините са много затворени. Някои от по-малките села в региона нямат нормални пътни връзки. Те трябва да се приобщят и това ще е най-малкият ефект, който може да очакваме от реализирането на тази идея. Ще започне развитие на икономиката. Много от хората, които през 60-те години на миналия век са работили в града, вече са пенсионери. Голяма част от тях обитават през лятото имоти по селата, но през зимата се прибират в Бургас. Чрез създаването на подходяща инфраструктура може да започне развитието на малък бизнес в тези по-малки населени места. Извън рутинните дейности по обновяването на инфраструктурата на града и региона по време на срещата чухме три неща, които поне за мен са нови и са изключително важни. Едното е четирилентовата свързаност, за която вече говорих. Другото е относно направление „здравеопазване”. Досега пациентите от Бургас пътуваха до София и други областни градове, за да се лекуват или консултират. Това нещо постепенно започва да се променя. И не говоря за материално-техническата база, а за подпомагането на здравния факултет. Защото ако няма кадри и трябва да ги привличаш отвън за по няколко месеца, не е работещо. Дейността на здравния факултет е изключително важна. Третото, което е ново за града и вече се изпълнява, е отварянето към морето чрез поетапното освобождаване на старото пристанище за обществен достъп. Според мен това са трите основни неща за града. Какви са проблемите, които бяха дефинирани на срещата и по които трябва да се работи на централно и на местно ниво? Единият въпрос, върху който беше акцентирано по време на откритата приемна, е необходимостта от активни действия на централно ниво към институциите за промяна на нормативната уредба, регулираща процеса на строителството - като се започне от Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки и идеята да се работи по FIDIC при възлагането и изпълнението на търговете, което ще доведе до по-справедлив процес в строителството. Коментирахме и цените на изпълнението. Критерият „най-ниска цена” може да остане като част от условията, но трябва да касае най-малката част от критериите, които формират крайната оценка при участие в една поръчка. Нека да се въведат и други условия, свързани с влагането на качествени материали, с компетентността и опита на компаниите, които извършват СМР, да се говори за това как се държи даден обект по време на целия му жизнен цикъл. Тук не говоря за гаранционните срокове, заложени в ЗУТ, а че една конструкция или сграда трябва да съществува 20 - 30 или 50 години и как тя ще се държи през това време. Това са философски въпроси в строителството - ние няма нужда да откриваме нещо ново, а трябва да се поучим от хората, които са по-напред от нас и са решили тези въпроси преди 100 години. Коментирахме също и необходимостта по-ефективно да се противопоставяме на негативните информации, които се разпространяват чрез медиите в публичното пространство. Условията по FIDIC не са ли за предпочитане предимно при изпълнението на големи обекти? Ако говорим за някаква малка селскостопанска постройка, разбира се, тези критерии няма да са необходими. Може да се определи за какви обекти, от кой тип инфраструктура, под какви обеми няма да се прилагат тези правила. Но за всички останали мисля, че трябва да се въведат. Вие сте новият председател на ОП на КСБ - Бургас. Какви ще са приоритетите във Вашата дейност? Амбициите ми са свързани с това да запазя добрия тон и динамичния темп, с които местната структура работи вече доста години. Благодарение на предишния председател инж. Николов нещата се подредиха - имаме чуваемост с представителите на местната власт и помежду си. От тук нататък само ще надграждаме създаденото. След като администрацията ни подсказва, че искат от нас организирането на повече инициативи за обсъждане на определени проблеми, ще го направим. Те също разбраха, че ние пък искаме да ни канят да присъстваме на техни дискусии или да се включваме в публични изяви, касаещи строителството в региона. Моята задача е и да организирам работата на ОП на КСБ - Бургас. Инициативата за приемните е на в. „Строител“. Как виждате ролята на изданието на КСБ? Ролята на изданието на КСБ ще се увеличава в светлината на това, за което говорим - за повече публичност. За мен и за много от колегите ми основен и предпочитан източник на информация е хартиеният носител. Но за да привлечем и по-младото поколение, което почти не използва традиционните медии, като телевизия, радио или преса, трябва да се популяризираме повече и в интернет. Ако позволите да отправя една препоръка в края на нашия разговор. Читателите на вестника искат връщането на развлекателната страница, която съдържаше кръстословица и судоку. Инж. Тодор Андонов, член на УС на КСБ: Срещата, която проведохме, беше изключително полезна Срещата, която проведохме, беше изключително полезна. Местното ръководство на общината уважава ОП на КСБ – Бургас, и представи капиталовата си програма за следващите години в секторите здравеопазване, култура, спорт, развитие на инфраструктурата. Това е нещо, което интересува бранша, защото някой трябва да изпълнява плановете на общината в строителната им част. Тази информация е важна, за да можем да се подготвим за участие в тръжните процедури, да осигурим необходимата техника и кадри и да знаем какви инвестиции предстоят в региона. Кметът Николов изказа критика към един от обектите, които се изграждат в Бургас, но в общината се реализират редица емблематични проекти - например Културният дом на нефтохимика, старата немска болница, която е изключително атрактивна сграда и ще се превърне в градска библиотека, новият конгресен център на пристанище Бургас и цялостното отваряне на съоръжението към гостите и жителите на града. По-съществено е това, с което ние се обърнахме към Димитър Николов, който е не само кмет на Бургас, но и зам.-председател на управляващата партия. Ние поискахме неговото съдействие за подобряване на нормативната база, регламентирането на отговорностите на участниците в строителния процес и подкрепа да се избегне негативът „най-ниска цена” в строителството. Този проблем не е само наш, не е само на възложителите, а има и обществено измерение. Най-ниската цена води от своя страна до най-ниско качество на продукта, който остава за обществото. Англичаните са го казали много отдавна: „не сме достатъчно богати, за да купуваме евтини неща“. Беше наблегнато и на въпроса за нуждата от анализни цени и използването на договорите по FIDIC. Това е нещо, към което ние трябва да се насочим, да се поучим от чуждия опит и да го внедрим в страната. Ако практиката е добра и работеща, защо да не я използваме? Инж. Чанка Коралска, зам.-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие” в община Бургас: Декларираме протегната ръка към строителния бранш за сътрудничество и взаимопомощ Срещата, която проведохме с ОП на КСБ - Бургас, беше ползотворна и за двете страни. Организацията има нужда от информация какви са предвижданията и прогнозите на община Бургас през тази година и за мандата, който сега стартираме. В същото време за нас беше ценно и полезно да чуем какво притеснява строителите, техните проблеми. Както и досега, декларираме протегната ръка към строителния бранш за работа в дух на сътрудничество и взаимопомощ за преодоляване на трудностите. Ние нямаме проблеми в съвместната си дейност и така ще продължи и занапред. За нас работата с всички браншови организации - не само със строителите, е много важна, защото това е обратната връзка и ни помага да развиваме Бургас в правилната посока. Димитър Николов, кмет на община Бургас: Бюджет 2020 е подготовката за разгръщането на новите перспективи за града и общината Вестник „Строител“ е изключително важен източник на актуална информация както за строителния бранш, така и за българските общини Г-н Николов, преди да започнем нашия разговор, приемете поздравления по повод избора Ви за кмет на община Бургас за четвърти мандат, както и пожелания да продължите все така успешно да ръководите и развивате Бургас. Какви ще са основните приоритети във Вашата дейност за мандат 2019 - 2023? И тази година Бургас ще гони максимални цели. Инвестициите в образование ще продължат, за да бъдем все по-конкурентоспособни и привлекателни. Голямото предизвикателство е да подготвим конкурентни за условията на съвременния свят млади хора. Защото първото и най-важно изискване на всеки, който дойде с намерение да прави бизнес тук, вече дори не е цената на терена, а възможността да предложим квалифицирани кадри за съответното предприятие или офиси. Затова започваме от детските градини. Ще продължим с обновяването на кабинетите в професионалните гимназии, където стартира прием в нови модерни специалности, които се търсят на пазара на труда. Ще изграждаме съвременни сгради за детски градини и ще разширяваме училищата, защото въпреки новоизградените до момента все още не достига базата. Борим се да привлечем в града и повече студенти и да развиваме обучението в новия ни Медицински факултет. Детската университетска болница с денонощен спешен център, която да обедини всички педиатрични специалности на едно място за комплексно лечение на децата, е един огромен и труден за изпълнение, но желан от всички бургазлии проект, по който ще работя с желание. По него предстои ремонт на всички педиатрични кабинети и чакални в поликлиниките. Планираме и дооборудване на онкодиспансера ни с най-модерна апаратура. Продължаваме да развиваме и нови индустриални зони. Заедно с ИТ и аутсорсинг браншовете работим заедно, за да подготвим кадри за техните компании. Благоустрояването ще продължи активно и през следващите години. Градът ще стане по-зелен. Кои са ключовите инфраструктурни обекти, по които ще се работи през 2020 в сферата на пътната инфраструктура, екологията, образованието, социалната инфраструктура? Предстои да завършим няколко започнати знакови проекта – новата библиотека, Филхармонията, Културния дом на нефтохимика, зала „Арена Бургас“ и Конгресния център в пристанището. Също и сградата към Комплексния онкологичен център, в която ще бъде разположено отделение по нуклеарна медицина и сектор „Брахитерапия“ към отделението по лъчелечение. Ще отворим пет нови социални центъра през годината. Ще започне ремонт на много дворове в детски градини и училища, тъй като зданията им вече ги обновихме до едно. Методично продължава работата по проекта „Регионална мрежа Бургас“. Целта му е осигуряване на по-качествена транспортна свързаност между общинските центрове в областта чрез удобни четирилентови пътища. Първите направления, за които се извършва прединвестиционно проучване и идейно проектиране, са Бургас - Айтос, Бургас - Малко Търново, Бургас - Средец и обходът на к-с „Меден рудник“. Развитието на Индустриален и логистичен парк „Бургас“ навлиза в нов етап през настоящата година. В ход са процедурите за обособяването на Промишлена зона „Юг“, която ще се намира в близост до пътния възел „Бургас - Средец - Созопол“. Дейностите там ще се простират на 600 декара. Зоната ще е разделена на парцели с големина от 20 до 160 декара, като е предвидена възможност те да бъдат групирани в зависимост от нуждите на новите наематели. Цялостният проект за изграждането на обслужващите улици и техническата инфраструктура вече е завършен. В заключителен етап е насипването на земни маси и заравняването на терена, за да се премине към следващите фази на строителство. До началото на март трябва да започне преместването на електропроводите в нови трасета, както е предвидено в подробния устройствен план. На следващ етап ще започне изграждането на пътища, които ще свързват отделните парцели. Предвидено е да има локално платно, което ще се намира в територията, прилежаща на пътя Бургас - Созопол, след кръговия пътен възел за „Меден рудник“. Междувременно продължава подготовката за третата фаза от разширяването на Индустриален и логистичен парк - Бургас. Той предвижда обособяването на промишлена зона в местността 9-и километър (Разсадника), която ще е разположена на площ от 150 дка в близост до главния път между Бургас и Ветрен. Предназначението на имота вече е променено, за да отговаря на изискванията там да се строят промишлени бази. Изготвя се и подробен устройствен план на терена. Напълно завършена е инфраструктурата на индустриалния парк, намиращ се в северната промишлена зона. Нейната територия от 240 да е запълнена почти изцяло. В момента там свои инвестиционни проекти реализират 35 компании. В края на програмен период 2014 - 2020 какво отчита общината като изпълнени проекти с европейско финансиране и какво предстои да се реализира? Това е един изключително успешен за Бургас програмен период, но ние не сме стояли с ръце в джобовете, очаквайки някой да ни преведе ей-така по сметките десетки милиони от европейските фондове. Бяхме активни, любопитни – питахме, консултирахме се със специалисти, проектирахме, защитавахме аргументирано проектите си и ги изпълнявахме съвестно. Затова резултатите са видими. Бургас винаги кандидатства по абсолютно всички отворени програми – за инфраструктура, благоустрояване, образование, социални дейности, развитие на човешките ресурси… Изградихме име на коректен партньор на държавата, на Европейския съюз, на бизнеса. Със същото темпо, открито, активно и честно смятам да работим и през новия програмен период. Какво се предвижда в капиталовата програма на Бургас за 2020 г., къде ще влага средства общината? Започваме годината с финансова стабилност. Проектобюджет 2020 е справедлив, тъй като осигурява средства за всички направления, необходими за развитието на града. При изготвянето му е използван консервативен подход. Разчетен е на база общинските приходи, които са формирани за поредна година, без да бъдат завишавани местните данъци за гражданите. Изключение прави единствено вдигането на екологичната компонента от данъка върху автомобилите, което касае най-замърсяващите, като увеличението е между 5 и 25 лева на превозно средство. Парите, които ще постъпят, ще се използват за екологични дейности. В доклада си за 2019 г. Агенцията за кредитен рейтинг отчете, че финансовите показатели на община Бургас са подчертано по-добри от средните за страната, както и че Бургас е сред общините с най-добри параметри за финансова устойчивост. Бюджет 2020 е подготовката за разгръщането на новите перспективи за града и общината. Заложените инвестиции в него са важни за бъдещото развитие на ключови сектори за региона: образование, здравеопазване, индустриални зони, екология, събитиен туризъм. Той е насочен към инвестиции в образованието на младите и създаването на условия за откриването на нови работни места в зоните за бизнес. Това ще е и годината за приключване на настоящия програмен период и усилена подготовка за новия - през 2021 г. Общината ще стартира редица програми, свързани с безопасността на пешеходците, благоустрояване на междублоковите пространства, околната среда, социалните дейности и сигурността. Какво е състоянието на ВиК инфраструктурата? Какви мерки са необходими за постигането на европейско качество на ВиК съоръженията? Правени ли са изчисления за необходимите средства това да се случи? Бургас винаги е бил сред най-активните бенефициенти на оперативна програма „Околна среда“. С европейски средства изградихме десетки километри водопроводи и канализация в комплексите и новите квартали, направихме пречиствателни станции. Има какво още да се желае и ще продължим активно да помагаме на дружеството, което е реалният оператор на този вид инфраструктура. Все още има райони в града ни, където тръбите са на по 40 - 50 години. Важно е да работим екипно в тази посока, за да може планирано, където дружеството подменя старата мрежа отдолу, ние да минаваме след тях с обновяване на улиците отгоре. Какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на територията на Бургас? Очаквате ли и важно ли е тя да продължи? 200 блока бяха санирани. В тях живеят 40 000 бургазлии. Отзивите са добри. Програмата промени облика на града, а сметките за отопление значително паднаха. Но останаха още чакащи сгради и аз подкрепям моите съграждани в желанието им под някаква форма работата да бъде продължена. Какъв е броят на издадените строителни разрешения към декември 2019 г., какво сочат тенденциите, какво основно се строи? 627 са издадените строителни разрешения през 2019 г. От тях за жилищни сгради – 152, или над 25%. Нежилищно строителство – офиси и др., 124 бр., повече от 20%. 230 от разрешителните са за инфраструктурни обекти – трафопостове, водопроводи и т.н., което е над 40%. Как работите с ОП на КСБ - Бургас? Къде виждате перспективи за развитие на сътрудничеството? Работим в добро сътрудничество, оперативно. Това са професионалисти, чието мнение и опит ценя. Какакво е мнението Ви за инициативата на в. „Строител“ за изнесени открити приемни в областните центрове? Стартираме с първата за 2020 г. именно от Бургас. Какви според Вас са ролята и значението на изданието на Камарата за подобряване на комуникацията между общините и бранша? Информацията е едно от най-ценните неща в днешно време. Когато става дума за толкова специфичен и специализиран бранш като строителството, тя трябва да е поднесена достоверно и професионално, което Вие правите прекрасно. Вестник „Строител“ е изключително важен източник на актуална информация както за строителния бранш, така и за българските общини. Подкрепям идеята Ви за открити приемни и виждам в нея полезна перспектива. В началото на новата година какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител” и Вие какво си пожелавате? Нека във всички наши начинания да се водим от вярата в доброто. Да подаваме ръка на нуждаещите се от подкрепа, да даваме и получаваме обич и уважение. Нека във всеки дом да има повече светлина и любов. Да се родят повече деца и всеки да се радва на успехи в своето начинание. Най-искрено Ви пожелавам здраве, сбъднати мечти, а нашият любим Бургас да се радва на благоденствие!