Строител

Емил Христов Ренета Николова Седмата изнесена открита приемна на в. „Строител“ се проведе в Габрово. Домакин на инициативата беше Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ). В нея се включиха кметът на града Таня Христова, зам.-кметът по „Устройство на територията, инфраструктура и екология“ арх. Николай Меразчиев, председателят на ОП на КСБ – Габрово, инж. Мария Башева, зам.-председателят на УС на КСБ инж. Николай Николов, Богомил Петков, член на УС на КСБ, и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. В събитието участваха още членовете на Областния съвет на местната структура инж. Илиян Димитров („Илстрой“ ЕООД), Манол Манолов („АМС – Кристал“ ООД), Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), председателят на Националния клуб на строителите ветерани – Габрово, както и представители от община Габрово – инж. Деян Дончев, началник-отдел „Техническа инфраструктура, сгради и съоръжения“, инж. Мария Стоева, началник отдел „Околна среда и води“, и Теодора Цанева, главен експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“. Началото на срещата бе дадено в офиса на ОП на КСБ – Габрово, от инж. Мария Башева. „Областното представителство на Камарата в Габрово винаги е имало отлично партньорство с вестник „Строител“. Сигурна съм, че то ще продължи да се развива и през следващите години“, заяви тя и даде думата на Ренета Николова. Прокуристът и главен редактор на изданието Ренета Николова предаде поздрави от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и от изп. директор Валентин Николов. Тя посочи, че основната задача на откритите приемни е да представят работата по региони на местните структури на КСБ чрез трибуната, която в. „Строител“ предоставя. „Съветът на директорите на вестника инициира тази идея. От една страна целта ни е да се запознаем с всеки един от Вас. Важно е да знаете, че винаги може да ни потърсите и да ни изпратите информация за обект, който стартира, за някаква инициатива или проблем, който е възникнал“, каза Ренета Николова. Тя допълни, че на тези срещи на местно ниво става ясно кои са основните теми, които вълнуват строителите, което е другата главна задача на приемните. „Във всеки регион, който посещаваме, голяма част от казусите са общи. Въпреки това на различните места има точно определен проблем, който компаниите извеждат на преден план“, заяви Николова и добави, че цялата събрана информация по време на откритите приемни се публикува, предоставя се и на ръководството на КСБ, за да служи като ориентир, когато се формират основните политики, по които организацията да работи. Ренета Николова подчерта, че изданието се получава от всички регистрирани в ЦПРС фирми, общини, областни управи и държавни институции, които имат отношение към сектор „Строителство“, браншови, бизнес и синдикални организации. „Това е много сериозно покритие, и то на най-високо ниво, което провокира желанието ни да използваме страниците на вестника като трибуна на строителя, на която да представим нашите виждания и проблеми максимално обективно“, изтъкна инж. Мария Башева. „Иска ми се леко да се измести фокусът от успехите на правителството към строителния работник, кофражиста, шофьора, краниста, за да я има гледната точка и на тези хора“, каза председателят на ОП на КСБ – Габрово. Според нея в медията трябва да присъстват повече и учениците, които са избрали да станат строители, да споделят защо искат да се занимават с тази професия и дали като завършат, ще останат да работят в България. Инж. Мария Башева отправи предложение към главния редактор вестникът да съдържа повече консултантски рубрики, например по правни казуси, които са общи за строителните компании. „Редица въпроси търсят своите отговори чисто практически“, подчерта председателят на ОП на КСБ. „Много бих искала на страниците на изданието да четем и коментари на експерти и юристи по казуси, свързани със строителството, което мисля, че ще е много любопитно за всички членове на Камарата“, каза още инж. Башева. Председателят на ОП на КСБ – Габрово, обърна внимание и на необходимостта КСБ да бъде по-активна не само при поставянето на проблемите в сектора, но и при преодоляването им. „Често чета във вестника как набелязваме нуждата от борба със сивия сектор, с липсата на работна ръка и др., но решения така и не са намерени“, коментира инж. Башева. Тя даде за пример и темата за разделянето на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който се обсъжда от КСБ дълги години. По отношение на ЗУТ Ренета Николова информира, че ръководството на Камарата е стартирало поредица от срещи с всички браншови организации от сектор „Строителство“, както и с ресорната парламентарна комисия, от която се търси подкрепа за разделянето на закона. „Целта е основните организации в бранша да се обединят за нормативните изменения, да излязат с общи предложения, за да може да се работи за тяхното приемане“, каза тя. „Вярвам, че вестник „Строител“ като значима медия може да помогне това да се случи по-бързо. Нужно е малко по-агресивно да настояваме нещата, които не търпят отлагане, да бъдат решени час по-скоро“, заяви инж. Башева. Богомил Петков засегна темата за борбата със сивия сектор, като изтъкна, че именно от Габрово е стартирала важна инициатива на Камарата в това направление. Той припомни, че по време на Управителен съвет на КСБ в града през 2018 г. е започнала работата на ръководството на Камарата за промени в ЗУТ, в резултат на които законът беше изменен и вече само строежи с разгъната застроена площ под 100 кв. м могат да се изпълняват от фирми, които не са вписани в ЦПРС. „Това е безспорен успех на Камарата, но борбата със сивия сектор трябва да продължи, нерегистрирани фирми и нелегитимни бригади продължават да изпълняват сериозни строителни дейности и най-ощетени са фирмите, работещи на светло, които спазват закона“, категоричен бе Богомил Петков. „Сега е моментът Областното представителство на КСБ да настоява пред община Габрово за по-стриктни мерки спрямо сивия сектор в региона“, посочи членът на УС. „Понякога институциите си прехвърлят вината. Случвало се е да подаваме сигнали до Регионалната дирекция за национален строителен контрол, от където ни насочват към общинската администрация. Заради това ми се иска кметът на Габрово Таня Христова да поеме ангажимент, че ще се вземат мерки в тази посока“, коментира Богомил Петков и подчерта, че в много градове в региона работят строителни бригади, които изпълняват обектите на по-ниски цени и не плащат данъци. „Това е в ущърб на всички компании, вписани в ЦПРС“, заяви още той. Думата взе и Пламен Петров, член на ОблС на ОП на КСБ – Габрово. „Често се случва, когато ние започнем даден обект и сложим информационна табела, веднага да започнат проверките на контролиращите органи. Случвало ми се е четири пъти подред да ме посещават, а в същото време на съседната строителна площадка да работят нелегитимно бригади, но тях не ги проверяват“, каза той и изрази недоволството си, че тези нарушения не се санкционират. „Когато задам въпроса защо ситуацията е такава - не получавам адекватен отговор“, подчерта Петров. Според Богомил Петков Габрово може да бъде общината, която да даде добър пример за решаването на проблема, а този пример може да се приложи и в други общини. „Трябва да използваме силата на вестник „Строител“ и да покажем на другите колеги с какво сме се захванали в нашата област. Ако даден кмет или държавен представител прочете за нашата инициатива, може да се замисли и той да промени нещо“, подчерта членът на УС на КСБ. Той изтъкна, че е изключително важно да се подават сигнали, когато се вижда някаква нередност, защото само това е начинът да се изсветли строителният бранш. Членът на УС на КСБ коментира и нуждата от по-добър диалог с местната власт. „За съжаление няма създадена работна група между Областното представителство на КСБ и община Габрово. Преди няколко години предложих да има представител на ОП в експертния съвет на администрацията, който да помага технически при изготвяне на обществените поръчки, но нещата не се случиха“, заяви Богомил Петков. По думите му строителите в региона трябва да участват активно в разработването на инвестиционните програми и проекти на общините. Членовете на ОП на КСБ – Габрово, поставиха на дневен ред и необходимостта от актуализация на цените на строителния продукт. „Трябва да се помисли в посока на определяне на себестойност на дейностите в бранша, под която да не се възлагат обществени поръчки“, заяви инж. Мария Башева. Петър Петров, председател на Националния клуб на строителите ветерани – Габрово, коментира на свой ред, че трябва да се намери механизъм за ценообразуването на строителния продукт. „Ние имаме голямо желание да работим, но има детайли, които трябва да бъдат изчистени. Ако успеем да се преборим с т.нар. девизни цени, ще имаме и повече хора, и повече работа“, сподели Петров. Събитието продължи в сградата на община Габрово с представяне на инвестиционната програма и предстоящите проекти на местната власт. „Искам да благодаря на кмета Таня Христова, че откликна на поканата да проведем работна среща в рамките на приемната, и да използваме възможността да се запознаем с инвестиционната програма на града през тази и следващата година, както и да научим за предстоящите инфраструктурни проекти и за индикативните намерения на общината за следващия програмен период“, заяви инж. Мария Башева. Тя допълни, че ОП на КСБ – Габрово, може да бъде коректив и съветник на общината при разработване и изпълнение на проектите. От своя страна Таня Христова посочи, че се надява партньорството с браншовата организация да има различни измерения във времето. „Много добри каузи могат да ни обединят. Например наближаващите празненства по повод 160 години от основаването на нашия град. Вярвам, че можем да събудим градивната енергия, която Вие, строителите на съвременна България, притежавате, и да я материализираме с обща инициатива по време на честванията“, посочи кметът на Габрово. Тя сподели, че България е в края на програмния период и възможностите за финансиране на различни проекти намаляват. „Хубавата новина е, че сега е моментът, в който се създават новите оперативни програми“, каза Христова и информира, че се предвижда строителните компании да бъдат не само изпълнители на бъдещите европроекти, но и да могат да участват чрез публично-частно партньорство, концесии или други модели. „Европейският съюз ще налага този тип на бъдещо сътрудничество между строителите и общините“, подчерта Таня Христова. Тя уточни, че ще се търси бизнес модел, който да предоставя възможност за разгръщане на по-атрактивни инициативи. „Искрено се радвам, че тази среща се организира. Лично мое мнение е, че подобни събития трябва да има по-често“, каза на свой ред зам.-кметът на общината арх. Николай Меразчиев. „Много общински инициативи се реализират с помощта на местните фирми“, подчерта той и пожела строителите от района да имат повече работа и да печелят повече обекти на собствена територия. „Предстои нов строителен сезон, който ще цели да надгради постигнатото през предходните години“, сподели още той. В тази връзка кметът Таня Христова информира, че община Габрово е предвидила в инвестиционната си програма да продължи благоустрояването на кв. „Трендафил 2“ заедно с междублоковите пространства на ул. „Свищовска“ от номер 59 до 67. „Планирали сме проектът да се реализира през следващите три години, като през 2020 г. ще бъде обявена обществената поръчка. Общата стойност на инвестицията е 1,8 млн. лв.“, допълни Христова. Кметът сподели, че ще се ремонтира кръстовището при ул. „Емануил Манолов“, ул. „Чардафон“ и ул. „Баждар“. „Индикативната стойност за този обект е 500 хил. лв., като там трябва да се реализира транспортна връзка, да се осигури пешеходен достъп и места за паркиране“, допълни тя и уточни, че ще се търси и начин за облекчаване на трафика в района. „Заложените текущи ремонти за града и селата възлизат на около 800 000 лв. Предвиждаме обновяване на уличната мрежа в Габрово и околността, както и изграждане на паркинг в зоната на Централния кооперативен пазар“, каза още Таня Христова. По думите й през 2020 г. ще стартира процедура за внедряване на енергоефективни мерки за уличното осветление на града. „Целта ни не е просто да сменим осветителни тела. Подходът, който ще приложим, е т.нар. договор с гарантиран резултат. Това е записано и в проекта, с който ще кандидатстваме по Норвежкия финансов механизъм“, посочи кметът и прикани фирмите в региона при интерес да се включват в реализирането на тази идея. Инж. Деян Дончев запозна по-подробно присъстващите на срещата с предвидените дейности за благоустрояване на кв. „Трендафил 2“. „Работата по този обект е свързана най-вече с обновяването на междублоковите пространства, озеленяване и решаване на дългогодишния проблем с осветлението в тази част на града“, подчерта той. Относно ул. „Свищовска“ коментира, че ще се реновират специалните кътове за игра и детски площадки. „За тази улица предвиждаме още да се постави нова пътна настилка, както и да сменим бордюрите“, заяви инж. Дончев. Той информира, че скоро предстои да се обяви тръжната процедурата за текущ ремонт на пътната мрежа и прилежащите съоръжения в града. Инж. Мария Стоева Представи ВиК проектите на общината. „Голяма част от усилията на местната власт са насочени към решаване на наболелите проблеми в сектор „Води“, а ВиК операторът има ангажимент за инвестиции, ремонт и поддръжка“, отбелязя тя. От думите й стана ясно, че в инвестиционната програма на община Габрово е заложено изграждането на допълнително водоснабдяване на с. Харачери, където често има недостиг на вода. Инж. Стоева уточни, че трябва да се построи резервоар, който да реши проблема. „За целта ще възложим актуализация на проекта, след което ще търсим и изпълнител“, посочи експертът. Тя съобщи още, че общината ще обяви и поръчка за подмяна и основен ремонт на водопроводите на ул. „Баба Зара“ и ул. „Митко Палаузов“ в града, при условие че се осигури държавно финансиране. „Сред амбициите ни е да намерим и средства за реализирането на проект за захранване на водопреносната мрежа на селата под комплекс „Витата стена“. Там сме планирали да изградим две помпени станции, които да помагат за доставянето на вода до с. Здравковец и с. Влайчовци“, завърши инж. Мария Стоева. Кметът Таня Христова допълни, че проектът ще се реализира в зависимост от бързината на проектирането. „Ако то се случи в кратки срокове, ще е възможно да го завършим в рамките на до две години“, акцентира тя. Главният експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“ Теодора Цанева разказа за плановете на общината за реновирането на Етнографския музей на открито „Етъра“. „Предвидили сме да реставрираме водните съоръжения на територията на музея. Те са 10 на брой и са уникални за нашата страна. Индикативна стойност за ремонта им е над 766 хил. лв.“, посочи Цанева, като добави, че вече има изготвен работен проект за тяхното обновяване. „Също планиран за реконструкция е и хотел „Страноприемница“ в „Етъра“, с което ще се подобри базата за настаняване и ще се изгради конферентна зала“, поясни Теодора Цанева. Предвидената сума за строително-монтажните работи е над 4 млн. лв., като в цената е включена и доставката на оборудване и обзавеждане. Заложен е и ремонт на най-голямата сграда в музея – Кръстник-Колчовия хан, която сега се използва за административни нужди. „Помещенията ще бъдат превърнати в зали за музейни експозиции. Стойността на поръчката е 722 хил. лв.“, каза Теодора Цанева и допълни, че ще се обновят и пещите за работа с керамика. „Училището и прилежащият паркинг също ще бъдат модернизирани. Парите, които са отделени за реализацията на заложените дейности на обекта, са 600 000 лв.“, заяви тя. От изказването й стана ясно, че в „Етъра“ ще бъдат построени детски център и сцена на открито. „По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ сме подали проектно предложение и за реконструкция на Регионалния исторически музей в Габрово, като индикативната стойност на СМР е 1,1 млн. лв. Разгънатата застроена площ на зданието е 2144 кв. м“, информира още Цанева. Кметът на Габрово Таня Христова добави, че общината е предвидила и ресурс от 100 хил. лв., който ще бъде използван за проектиране на крайречните зони при музей „Дом на хумора и сатирата“ и при спортната зала „Орловец“. „Надявам се тази година да успеем да изготвим проектите. Ще разчитам на Вашето участие при интерес“, каза тя. Христова коментира, че все още е рано да се говори с конкретика за следващия програмен период 2021 - 2027 г. „Сигурна съм, че основните приоритети ще са свързани със сектор „Води“, като ще има силно застъпен акцент и за решаване на проблемите с мръсния въздух“, каза тя. „Очакваме в най-скоро време Министерството на регионалното развитие и благоустройството да възложи предпроектните проучвания за ВиК сектора, които ще включват всички общини. Така ще имаме готовност през новия период да стартираме с конкретни строително-ремонтни дейности“, подчерта Христова и отбеляза, че през 2021 – 2027 г. държавата няма да позволи да има „бели петна“на картата, т.е. средства ще се насочват и към малките населени места, които трябва да решават проблеми с водоснабдяването. „Смятам, че всичко това ще ни помогне да подобрим стандарта на живот на нашите жители, а и да привлечем интерес към региона“, каза кметът на Габрово. „Генерирането на новите оперативни програми е в начален етап. Надявам се, че ще се случи и финансовата децентрализация, за която всички експерти в Европейския съюз говорят“, коментира още тя. Според нея така ще има възможност по-голям финансов ресурс да остава в местните бюджети и той да бъде насочван за благоустрояване. След това думата взе инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ. „Изключително важно е провеждането на подобен род срещи между Областните представителства на Камарата и местната власт“, изтъкна той и допълни, че се радва, че те стават все по-регулярни. „Това е седмата приемна на в. „Строител“ и аз виждам колко ползотворен е диалогът“, каза инж. Николов. Той информира присъстващите, че КСБ участва в много законодателни инициативи, като даде за пример работата по непрекъснато променящия се Закон за обществените поръчки. „Ръководството на Камарата се опитва да защитава интересите на строителния бранш“, каза той. Зам.-председателят на УС подчерта също, че КСБ е поела инициативата за създаването на работна група, която да изготви предложение за разделянето на Закона за устройство на територията. „Това е една от най-големите ни цели и се надявам да намерим разбиране от страна на държавните институции“, посочи той. Инж. Николай Николов сподели още, че фирмите - членове на КСБ, винаги са оказвали подкрепа при природни бедствия в страната. „Случаите в с. Бисер и с. Хитрино са пресни. Сега сме поели инициатива да помогнем и за справяне с водната криза в Перник“, подчерта той и информира, че компаниите, работещи във ВиК отрасъла, са проявили желание да се включат с техника и хора за максимално бързото изграждане на водопровода. „Ние сме активен партньор на държавата и общините“, изтъкна инж. Николов. Той засегна също проблема с ценообразуването на строителните работи. „Има редица случаи, в които проект на дадена община се забавя във времето по ред причини и заложените в началото на изпълнението цени не са актуални към момента на реализацията“, акцентира зам.-председателят на УС на КСБ. Според него това генерира един от най-големите проблеми в бранша – ниските цени на работа. „Получава се декапитализация, която не позволява на фирмите да се развиват, да се купува нова техника, а работниците напускат“, сподели инж. Николов и добави, че държавата трябва да обърне сериозно внимание на този въпрос, ако иска икономиката да се развива. „Коментирали сме с вицепремиера Томислав Дончев и ресорните министри темата, всички те са запознати с този казус, но все още виждаме често критерия „най-ниска цена“ при реализиране на обществени поръчки“, категоричен бе той. Инж. Николов засегна и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „Знаете, че КСБ бе партньор на общините. Направихме всичко възможно за нейното популяризиране и показването на добрите практики“, допълни той и изрази надежда, че ще се намери начин за продължаването на НПЕЕМЖС. Относно Националната програма за саниране кметът Таня Христова отговори, че тя не е премахната от плановете на държавата. „Много зависи дали ще продължи и от Вашата настоятелност, защото Вие можете да покажете добрите практики при реализирането й. НПЕЕМЖС трябва да продължи и да бъде структурирана правилно“, подчерта тя. Според нея КСБ има достатъчно капацитет и експертиза да води разговори с министъра на финансите Владислав Горанов, който да осигури средства от държавния бюджет за нейното подновяване. Зам.-кметът арх. Николай Меразчиев, заяви че Националната програма трябва да продължи стъпка по стъпка. „Енергийното обновяване на сградите в страната има своя хоризонт в годините напред и не приключва единствено и само с изпълнението на НПЕЕМЖС“, каза още той. По отношение на критерия „най-ниска цена“ Таня Христова коментира, че общините не го приемат добре, но често се налага да го прилагат при изпълнение на проекти заради определени изисквания на Европейския съюз. „Ще бъде чудесно, ако КСБ изработи методика за ценообразуването и тя се възприеме от Управляващите органи на оперативните програми, които да я използват, като ни проверяват, подобно на добрия пример на КСБ относно стандартизираните типови договори във ВиК сектора“, поясни тя. Таня Христова предложи да се организират съвместни обучения между общината и ОП на КСБ – Габрово, за зелени устойчиви поръчки. „Вярвам, че можем да стартираме подобна интересна инициатива, която ще бъде добър опит“, посочи тя. Кметът допълни, че местната власт и фирмите тепърва ще се запознават и с новата електронна платформа за обществени поръчки. Председателят на Областното представителство на КСБ в Габрово инж. Мария Башева прие предложението за съвместни обучения и сподели, че се надява такива да се реализират в най-кратки срокове. „Много важна тема, която засегнахме в началото на откритата приемна на в. „Строител“ и е нужно да продължим да дискутираме, е борбата със сивия сектор“, заяви Богомил Петков и подчерта, че контролът от страна на държавата и общините в това направление трябва да се засили. „Молбата ми е да получаваме повече съдействие и когато при Вас постъпват сигнали от нас, да ни помагате с тяхното решение“, подчерта членът на УС на КСБ. Той допълни, че за целта би било добре да се организират срещи с местните структури, които отговарят за контрола по строителството. Според него е ключово всички институции да обединят усилия в борбата със сивия сектор. На финала бяха обобщени основните проблеми, засегнати по време на срещата. Инж. Мария Башева сподели, че освен изсветляването на сектора, трябва да се търсят възможности за по-голям контрол върху нелоялната конкуренция, да се работи за преодоляване на липсата на работна ръка, както и по възможността за определяне на минимални пределни цени за дейности в строителството. Инж. Башева добави, че според нея е важно да се повиши реномето на отрасъл „Строителство“. „В последно време той се свързва с корупция, некачествено изпълнение и ниско заплащане. Затова много ми се иска да се помисли за съвместни инициативи и мерки, които да покажат, че това не е истина“, каза председателят на ОП на КСБ – Габрово. В заключение инж. Мария Башева даде заявка, че ще работи за подобряването на диалога с общината. Кметът Христова посочи, че може да се мисли за съвместни инициативи във връзка със 160-годишнината на града. Гл. редактор на в. „Строител” Ренета Николова даде за пример съвместната инициатива на КСБ, СО и в. „Строител” за организирането на изложба по повод Деня на строителя, която показва постиженията на строителите в София, но и как се развива и променя нашата столица. Тя подчерта, че със сигурност Габрово има какво да покаже при толкова много реализирани проекти и че едно такова събитие по повод годишнината на града би имало много силен позитивен ефект. „Напълно съм съгласна, че трябва да показваме хубавата страна на Вашата професия, защото благодарение на работата на строителите българските градове стават по-красиви, модерни и удобни за живеене“, завърши кметът Таня Христова. В срещата в общината взеха участие над 20 представители на фирми, членове на ОП на КСБ – Габрово. Сред тях Силвия Христова („ДИМАС“ АД), Гергана Момчилова („Инфрастроежи“ ООД), Денка Генчева и Евгени Стоев („Пътстрой – Габрово“ АД), Стефан Данаилов и Борис Данаилов („Екострой-Трявна“ ООД), Мария Христова („Лъки Строй 2011“ ЕАД) и Никола Узунов („Мегастрой 2014“ ЕООД). Инж. Мария Башева, председател на ОП на КСБ – Габрово: Eдно от основните направления в работата ми ще е по-пълноценното използване ресурса на местната структура на КСБ Какво е Вашето мнение за инициативата за открити приемни на в. „Строител“ в партньорство с Областните представителства на КСБ в страната? Kои бяха важните теми, които излязоха на преден план по време на срещата в Габрово? Инициативата за тези приемни е с двойна полза – както за екипа на вестника, за да си „свери” по места нагласите към него, изискванията от страна на читателите и предложенията за развитие, за нови теми и рубрики, така и за нас като читатели, като потребители на лесен достъп до специализирана информация. Управителите на строителните фирми от област Габрово насочиха вниманието на откритата приемна на в. „Строител” към по-активно настояване за намиране на решения на проблемите, които се поставят на страниците на вестника, а не само към тяхното набелязване и публикуване. Темите, които излязоха на преден план, са тези, които всички знаем като проблемни – липса на работна ръка, нелоялна конкуренция от нерегистрирани бригади; ниски цени на строителните дейности при обявяване на обществени поръчки; ценообразуване, което не отчита инфлацията и се извършва години преди реалното стартиране на дейностите; вредите от критерия „най-ниска цена” при възлагане. Предвид значимостта на вестника и факта, че той достига до толкова широка аудитория – фирми, министерства, общини, държавни структури, – да се надяваме, че темите, поставени на откритата приемна, ще достигнат до тези, от които зависи решението. Кои ще са основните приоритети в работата Ви като председател на ОП на КСБ – Габрово? Като председател на ОП на Камарата в Габрово едно от основните направления в работата ми ще е по-пълноценното използване ресурса на местната структура на КСБ и на експертите ни. Считам, че ОП на Камарата могат да имат консултативно-информационна роля, като регулярно предоставят на фирмите полезна информация за тръжни процедури, предстоящи проекти с национално, регионално, европейско финансиране, иновации в сектора. Сред основните приоритети на ОП, който е и сред приоритетите на КСБ, остава борбата със сивия сектор. Досега имаше широка възможност за работа в сивия сектор, тъй като много строители – нерегистрирани и неотговарящи на условията за строителна фирма, бяха ангажирани и участваха в изграждането на обекти. След приемането на поправката в чл.14, ал. 2 от ЗКС повече малки фирми се вписаха в ЦПРС, но тенденцията продължава. Усилията ни в това направление трябва да продължат на местно и централно ниво, защото освен изсветляване на сектора промяната, за която се борим, е и превенция за некачествено строителство. Основна задача в работата на ОП Габрово е адекватно да реагира на проблемите на фирмите членове. За целта през тази година сме предвидили работни срещи за обсъждане на предизвикателствата пред строителния бранш, свързани с реализацията на строителната и инвестиционната програма на общините в Габровска област. Те ще се проведат в началото на годината. Моето желание е срещите с кметовете на общините от Габровска област, представители от направленията по устройство на територията и екология и главните архитекти да станат регулярни и сътрудничеството ни да се задълбочи. Ще работим и за повишаване квалификацията на служителите и работниците на фирмите чрез организиране и провеждане на курсове съвместно със „Строителна квалификация“ ЕАД. Планираме и дейности за привличане и мотивиране на ученици за обучение в строителните специалности. За членовете на ОП Габрово предвиждаме семинари за повишаване информираността по значими и актуални теми, сред които киберсигурност, защита на лични данни, Наредба Н-18, дигитален маркетинг, електронни обществени поръчки. В тази връзка, както казах и на приемната, бих се радвала във в. „Строител“ да има рубрика с консултации от експерти по теми от общ интерес, например представяне на опит и решения по различни актуални казуси, свързани с посочените теми – обществени поръчки, счетоводство и данъци, правна уредба, бизнес протокол, стартирането на ЦАИС, трудово законодателство. Инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ: Поставихме наболелите въпроси за бранша За пореден път отлично организирана и проведена открита приемна на вестник „Строител“. Чуха се интересни мнения не само от страна на строителите, но също така и от общината. Кметът Таня Христова представи вижданията си за следващия програмен период. Бяха поставени наболелите въпроси на бранша. Не беше подмината и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Пожелахме си тя да бъде възродена. Обсъдиха се и проблемите, свързани с критерия „най-ниска цена“ при възлагане на обществени поръчки, който изтощава бранша. Говорихме и за това, че специалистите ни напускат поради ниската себестойност на нашия продукт през последните години. Не е тайна, че голяма част от фирмите отделят основния си ресурс за фонд „Работна заплата“. Така остават малко средства за нови технологии и развитие на компаниите. Видя се, че ОП на КСБ – Габрово, има много добър диалог с местната власт. Двете страни набелязаха редица съвместни проекти, в които могат да участват фирми от региона. Богомил Петков, член на УС на КСБ: Трябва стъпка по стъпка да търсим механизмите нещата да се подобряват Получи се една ползотворна приемна. В община Габрово винаги е имало чуваемост и сме получавали съдействие от местната администрация по различни теми. В периода, когато бях председател на Областното представителство на Камарата в града, от общината винаги са се отзовавали на поканите ни за срещи. Много съм щастлив, че по време на разговорите засегнахме темата за сивия сектор и начините за справяне с проблема. Местната власт в лицето на кмета Таня Христова даде заявка, че ще упражнява контрол при сигнали, подадени от нас. Вярвам, че това е начинът да помогнем на строителния бранш, защото много фирми си вършат съвестно работата, а страдат от сивия сектор и нелоялната конкуренция. Дискутирахме доста от проблемите, които имат фирмите в региона. Те не се различават толкова от тези в останалата част на страната – липсата на кадри е един от тях. Хубаво е, че КСБ чрез „Строителна квалификация“ ЕАД прави всичко възможно да обучава повече млади хора. Трябва стъпка по стъпка да търсим механизмите нещата в сектора да се подобряват. За финал искам да си пожелая тези срещи с общината да станат още по-регулярни. Това е начинът да има добри резултати и за двете страни. Таня Христова, кмет на община Габрово: Инициативата на в. „Строител“ е похвална и вярвам, че с времето ще се превърне в традиция Колегите от ОП на КСБ – Габрово, винаги са били изключително активни и търсещи диалог Ренета Николова Г-н Христова, приемете поздравления по повод избора Ви за кмет на община Габрово за трети мандат, както и пожелания да продължите все така успешно да ръководите и развивате Габрово. Какви ще бъдат приоритетите Ви за новия мандат? Работата ни по създаване на привлекателна, екологична и безопасна жизнена среда за хората е на дневен ред и през този мандат. Основната ни цел продължава да бъде превръщането на Габрово в модерна европейска община. Това ни фокусира върху инвестиции, които подобряват качеството на живот, създават по-добри условия за бизнес, образование, социални дейности, култура, спорт и туризъм. Много са акцентите за тази година, в резюме – отново ще насочваме усилия и ресурс за кварталите, за поддържане и обновяване на зелени зони, за качество и ефективност на комуналните услуги, за достъпен и екологичен градски транспорт. В сферата на образованието освен задължителната грижа за инфраструктурата, ще продължим инициативите за личностно развитие, планиране на бъдещето, подготовка за професионална реализация и предприемачески умения на децата и младите хора. Паралелно с това започваме подготовка за новия програмен период. Приоритет за нас е и привличането на инвестиции на нашата територия чрез развитие на съществуващите индустриални зони и изграждане на нова индустриална зона Габрово – Севлиево. Кои са ключовите инфраструктурни обекти, по които ще се работи през 2020 г. във Вашия град? Проектите в инвестиционната ни програма за 2020 г. продължават и надграждат вече стартирани дейности и инициативи. Миналата година започна обновяването на кв. „Трендафил 1“, тази година ще приключим работата по него и ще насочим вниманието си към кв. „Трендафил 2“ и междублоковите пространства на ул. „Свищовска“ № 59-67. Друг важен обект ще бъде благоустрояването на още едно кръстовище - между улиците „Е. Манолов“, „Чардафон“ и „Баждар“, което ще облекчи трафика и ще повиши безопасността в центъра на града. Естествено предвидили сме ремонти на общинска инфраструктура – улична и пътна мрежа и съоръжения към нея. Устойчива тенденция в последните години в гр. Габрово е да се пристъпва към цялостно възстановяване на настилки след подмяна на ВиК инфраструктурата. За 2020 г. са предвидени основно обновяване на водопроводната мрежа по ул. „Баба Зара“ и ул. „М. Палаузов“, след което ще се изпълни цялостно възстановяване на настилките. Част от инвестиционната програма е насочена към изграждане на допълнително водоснабдяване на с. Харачери. В бюджета за 2020 г. сме заложили също проектиране на продължението на крайречните зони и на Централния кооперативен пазар, който също се нуждае от реконструкция. Една от големите ни задачи тази година е и стартирането на процедурата за проектиране на нов Общ устройствен план за територията на цялата община. В края на програмен период 2014 – 2020 г. какво отчита общината като изпълнени проекти с европейско финансиране и какво предстои да се реализира? За да отчетем всички инвестиции от ЕС, реализирани в нашия град, ще ни трябват голяма част от страниците на вестник „Строител“. Ще се опитам да обобщя последните осем години на Габрово така - благодарение на мащабните инвестиции, изпълнени с европейски и собствен ресурс, днес имаме съвременна ВиК инфраструктура, модерно депо за битови отпадъци, благоустроена градска среда и развитие на крайречни улици, още паркови пространства, кръгови кръстовища, обновени училища и детски градини, газификация и нови чуждестранни инвестиции в производството. Не бих искала да пропусна и инициативите за подобряване на условията за туризъм и създаването на Интерактивния музей на индустрията. Заслужено градът ни беше обявен от ЮНЕСКО за Творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Продължаваме да работим в тази посока и сега кандидатстваме с проект за развитието на Етнографския музей на открито „Етъра“ и за реконструкция и реновиране на Регионалния исторически музей в града. Скоро ще подадем проект за обновяване на сградата на Дома на културата, а проектът за Летния театър на Габрово, който имаме амбицията да се превърне в младежки център, беше представен за оценка в края на 2019 г. Какво е състоянието на ВиК инфраструктурата? Какви мерки са нужни за постигането на европейско качество на ВиК съоръженията? Правени ли са изчисления за необходимите средства това да се случи? Габрово реши големите проблеми с водоснабдяването на града чрез успешно изпълнения мащабен воден проект, приключил през 2015 г. Грижата, която положихме за ВиК мрежата си тогава ни осигури генерални подобрения за десетилетия напред и сега те се отплащат. Днес имаме километри обновени ВиК мрежи в града и модерни пречиствателни съоръжения за питейни и отпадни води. Тази инвестиция обаче не обхвана на сто процента вътрешната водопроводна мрежа. Нуждите от допълнителни вложения в сектора остават наш ангажимент и с подготовката на Прединвестиционни проучвания те ще бъдат адресирани към нас и партньорите ни от ВиК – Габрово. Разполагаме с готов технически проект за подобряване на ВиК инфраструктурата на кварталите „Борово“, „Велчевци“, „Славовци“, „Чехлевци“, „Русевци“ и „Войново“. Тези инвестиции ще могат да се реализират през новия програмен период, който съвсем скоро започва. И ако в града проблемите до голяма степен са решени, продължаваме да търсим подкрепа за селата. Миналата година приключи проектът, финансиран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез които 15 габровски села - Куката, Рачевци, Гергини, Гарван, Николчовци, Янковци, Стоевци, Божковци, Райновци, Михайловци, Враниловци, Новаковци, Смиловци, Борското, Гъбене, кв. „Войново“, и още 10 фирми по това трасе вече получават вода от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово. Логичното продължение на тази инвестиция, за което ще работим, е водоснабдяването от вътрешната мрежа на града на друга група села – Думници, Гайтани, Прахали, Гледаци, Мрахори, Чавеи, Пецевци, Златевци, Милковци, Лоза, Петровци, Армени, Здравковец, Влайчовци. Какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на територията на Габрово? Очаквате ли и важно ли е тя да продължи? Резултатът в Габрово са 37 обновени многофамилни жилищни сгради и над 200 сгради в режим „чакащи“ финансиране. Интересът в Габрово към Националната програма, както и към условията, при които тя ще бъде продължена, остава. Преборихме се с недоверието на собствениците при стартирането й, вложихме сериозен административен ресурс, изпълнихме успешно всички договори за целево финансиране, дори започнахме провеждането на обществени поръчки за избор на изпълнители за обследване под условие, така че сме готови веднага да започнем, щом програмата продължи. Какъв е броят на издадените строителни разрешения към м. декеври 2019 г., какво сочат тенденциите, какво основно се строи? 181 са издадените разрешения за строеж през миналата година. Изграждат се основно еднофамилни жилищни сгради и производствени обекти, правят се също и преустройства на съществуващи жилищни и производствени здания. Как се развива туризмът във Вашия град? Ще отговоря с новина от последните дни. За музей „Етъра” 2019 г. се оказва най-успешната от началото на века по отношение на финансовите резултати. Реализираните приходи са в размер на 1 149 340 лв., постигнат е и рекорд по посещаемост от 226 070 туристи. Радваме се на повишен интерес към Габрово и туристическите обекти на територията на общината. Отчитаме положителна тенденция при чуждестранните посещения в категоризираните места за настаняване. Имаме ръст на нощувките при чуждестранните гости с 51,37%, в сравнение с предходната година. Регистрирахме увеличение на българските туристи с 6,89% и на чуждестранните туристи с 18,67%. Общото повишение на туристите е с 8,09%. Габрово става все по-разпознаваема и предпочитана дестинация за културен туризъм, което се предопределя и от увеличението при туристическите посещения в културните ни институти с 5%. На територията на общината функционират 152 категоризирани места за настаняване, като само за 2019 г. имаме 26 новооткрити обекта. Споменах, че подадохме за оценка проектни предложения, които ще допринесат за развитието на туристическия продукт. Проектът за обновяване, реставрация, консервация и създаване на съвременни условия за креативен културен туризъм в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ предвижда създаването на експозиционна площ в най-голямата сграда в музея – Кръстник-Колчовия хан, където сега се помещава администрацията. Предвиден е и цялостен ремонт на създадения през 1981 г. хотел „Страноприемница“. Заложена е реставрация и консервация на 10 обекта и съоръжения, задвижвани с вода. Къщите по чаршията ще претърпят освежителен ремонт. Оранжерията за цветя и декоративни храсти ще бъде преустроена, а неизползваните с години пещи за керамика в грънчарското ателие - обновени и оборудвани. Сградата на бившето училище в кв. „Етъра“ ще бъде изцяло ремонтирана. В района на музея е предвидено изграждане на паркинги. Проектът за реновиране и създаване на съвременни условия в Регионалния исторически музей също бе подаден за оценка. Той предвижда ремонтно-реставрационни дейности по покрива и мансардния етаж, покривното осветление, подмяна на дограмите, цялостно пребоядисване, частично изкърпване на компрометираните мазилки на всички етажи в музея. Благодарение на СМР, след като се подобри температурният режим и спрат течовете и разрушаването на стените, залата за събития и предвиденият център за работа с деца ще могат да се ползват целогодишно. Дечковата къща, която е част от Историческия музей, ще бъде газифицирана и ще се осигури достъпна среда за хората с увреждания чрез две мобилни рампи. На първия етаж в сградата ще се обособи и ретро кафене. Целта на третия нов проект – за Летния театър е да създаде младежки център в Габрово, чрез който да се предлагат комплексни услуги за младежи между 15 и 29 години. Основната идея е за създаване на младежка отворена зона, в която ще се предоставят възможности за разнообразни форми на младежка ангажираност, подкрепа и изява чрез възстановяване на Летния театър, включващо реконструкция на целия комплекс, преустройство на част от помещенията на основната сграда и изграждане на нова сграда. Как работите с ОП на КСБ – Габрово? Какви са възможностите за развитие на Вашето сътрудничество? Колегите от ОП на КСБ – Габрово, винаги са били изключително активни и търсещи диалог. Неведнъж са ни осигурявали подкрепа в трудни моменти – в ситуации на природни бедствия например. Надявам се, че от тук насетне сътрудничеството ни ще става все по-ефективно и заедно ще намираме път към инициативи, които да възвърнат престижа на професията строител, без която Габрово не би могло да се гордее с добрите си примери в тази сфера, резултат от усилията в днешни дни и в миналото. Предстоят ни нови възможности, които далеч надхвърлят рамките на категорията възложител – изпълнител и ще ни дадат шанс да работим съвместно в стратегически инициативи, свързани с конкурентното развитие на нашия регион. Един прекрасен повод за съвместна изява на нашето добро сътрудничество е заедно с местните строители да отбележим 160-годишнината на град Габрово, като ще се радвам в. „Строител“ също да бъде наш партньор. Какво е мнението Ви за инициативата на в. „Строител“ за изнесени открити приемни в областните центрове? Инициативата на в. „Строител“ е похвална и вярвам, че с времето ще се превърне в традиция и ще бъде проводник на нови идеи, които ще създадат добри партньорства. Изключителни приятно впечатление по време на дискусията в Габрово ми направи ангажиментът на Камарата да се бори за повече качество и за издигане престижа на професията, за което в мое лице имат ангажиран партньор. В началото на новата година какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител” и Вие както си пожелавате? Пожелавам на Вашите читатели да имат удоволствието да четат за обекти, изпълнени основно от български фирми, които качествено променят стандарта на живот в нашата страна. Лично аз си пожелавам в рамките на моя мандат да мога да премина с автомобил през тунела под връх Шипка и да се среща с колегите от другата страна на Балкана. ОП на КСБ – Габрово Инж. Мария Башева - председател на ОП на КСБ – Габрово („Хоталич“ ООД) Членове на Областния съвет: Инж. Илиян Димитров („Илстрой“ ЕООД) Манол Манолов („АМС – Кристал“ ООД) Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД) Рачо Шейтанов („РГС“ ООД) Стойо Стоев („Фаворит – 96“ ООД) Членове на Контролния съвет: Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ЕООД) Калин Петров („Екипстрой“ ЕООД) Метин Алиев („Едерисел Билдинг“ ЕООД) Област Габрово В Областното представителство на КСБ в Габрово членуват 64 строителни компании, а броят на вписаните в ЦПРС фирми в цялата област е 72. Област Габрово се намира в централната част на България. Граничи с областите – на юг със Стара Загора, на североизток с Велико Търново и на северозапад с Ловеч. Общата й територия е 2023 кв. км и обхваща 356 населени места, администрирани в четири общини – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна. Сред тях централно място заема Габрово, който е и сред най-колоритните градове в страната, притежаващ собствен неповторим облик и характер. Занаятите и хуморът са неговата запазена марка и не е случайно, че е наричан „Столица на хумора“. През област Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор 9 (Хелзинки – Санкт Петербург – Киев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Габрово – Стара Загора – Димитровград с отклонения към Гърция и Турция). Инфраструктура Инфраструктурата в Габрово се оценява като добра, което в голяма степен се дължи на сравнително малката по размер територия на областта. В резултат на това гъстотата както на пътната, така и на железопътната мрежа е по-висока от средната за страната. Относителният дял на пътищата с добро състояние на настилката (39%) е близо до средния за България. Известен недостатък на областта е сравнително ниският дял на първокласната мрежа (17,1% спрямо 18,4% за страната), както и липсата на магистрала. Инфраструктурното развитие на областта е във възход. На финала е строителството на обхода на Габрово, след което при осигуряване на средства от държавата може да започне реализацията на проекта за тунел под връх Шипка. Икономика По cвoитe основни икономически показатели Габрово се нарежда след първите десет области в България. Съществен дял в структурата на местната икономика има сектор „Преработваща промишленост”, който осигурява над половината от нетните приходи от продажби на тази територия. Основен принос за това имат предприятията, развиващи дейност на територията на общините Габрово и Севлиево. Водещите отрасли в индустрията са традиционни за региона - машиностроене, санитарна арматура и текстилна, шивашка и трикотажна промишленост. По брой на фирмите на 1000 души от населението област Габрово заема шесто място в страната. Заради географското си положение тази територия не е интензивен земеделски район – обхваща предимно планински и предпланински терени с преобладаващи маломерни и разпокъсани площи. В областта се стопанисва малко над 1 милион декара земеделска земя, от която обработваемата е около 67%. Туризъм Географските и природни характеристики на област Габрово обуславят възможността за развитие на туризъм. Делът на този сектор в приноса на нетните приходи от продажби на местната икономика е по-съществен в общините Трявна и Габрово, където е съсредоточена основно наличната леглова база, разположена в четири и тризвездни хотела, както и в множество хотели и къщи за почивка в селата. Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните и историко-етнографски забележителности, архитектурните резервати и комплекси, паметниците на културата правят областта привлекателно място не само за вътрешен, но и за международен туризъм. Забележителности Някои от по-известните забележителности на област Габрово са включени в 100-те Национални туристически обекта. Сред тях е „Етъра“, който е единственият етнографски музей на открито на Балканския полуостров. Той е създаден през 1964 г. от габровеца Лазар Донков. В него са експонирани 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници и такива с обществено значение. Друго значимо място е м. Узана, която представлява обширна поляна, обградена отвсякъде от вековни дъбови гори. Именно тук учените от БАН са установили, че се намира географският център на страната. Това символизира и построената малка пирамида, представляваща голям интерес за посетителите. Изключително посещавани са и музеите „Кольо Фичето“ край Дряново, „Дом на хумора и сатирата” в гр. Габрово, Специализираният за резбарското и етнографско изкуство в Трявна и Музеят на образованието, отново в административния център. Важен за района е и Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил”, разположен в живописния пролом на Дряновска река. Близо до обителта се намира пещерата Бачо Киро, която представлява сложен четириетажен лабиринт от галерии и разклонения с дължина около 3600 м. Според проучвания оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000 години. Друга живописна забележителност е с. Боженци край гр. Габрово. С неговите стотина къщи е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на ЮНЕСКО.