Екип на в. „Строител“ Камарата на строителите в България (КСБ) и община Видин подписаха споразумение за сътрудничество. Церемонията се състоя в залата на местната администрация, като неин домакин беше кметът д-р Цветан Ценков. На събитието присъстваха изп. директор на КСБ Валентин Николов, председателят на Областното представителство (ОП) на КСБ във Видин Орлин Бишков („Водстрои“ АД ), членовете на ръководството на регионалната структура инж. Иво Иванов („ПСТ-Видин“ ЕООД), Людмил Димитров („СМК-Видин“ ЕООД), Валентин Кръстев („КИД Плюс“ ЕООД), Иван Богданов („БКС - Бдинстрой” АД), прокуристът и главен редактор на в. „Строител” Ренета Николова. Местната власт беше представена от зам.-кметовете по устройство на територията и развитие на инфраструктурата Светослав Скорчев, по европейски политики и инвестиции Десислава Тодорова и от главния архитект Десислава Евгениева. Документът бе подписан от Валентин Николов, Орлин Бишков и д-р Цветан Ценков. Кметът на Видин подчерта, че обществото очаква да се задълбочават контактите между местната власт и браншовите организации. „С КСБ можем да се подкрепяме чрез съвместната си дейност и да вървим напред. Трябва да работим все по-добре, за да се случват все по-хубави неща във Видин“, каза още той. Д-р Ценков специално благодари на Орлин Бишков и ОП на КСБ – Видин, за инициативата и организирането на срещата. „Инициирането на подписването на такова споразумение е израз на категоричната ми убеденост от необходимостта от сътрудничество между общинската власт и строителния бранш, представен от КСБ“, с тези думи откри срещата кметът на Видин д-р Цветан Ценков. Той допълни, че инвестициите, които ще се реализират в общината през 2020 г., ще й придадат съвсем друг облик. „Споразумението ще ни даде възможност да взаимодействаме с екипа на КСБ, да търсим съдействие за решаване на всички възникнали трудности, както и помощ при подготовката на нови проекти”, подчерта кметът на Видин. Според него КСБ като най-авторитетната браншова организация трябва да наблегне върху дейността си, свързана с усъвършенстване на законодателството и специално на тези нормативни актове, които към момента не гарантират положителните резултати от изпълнението на европроектите, а водят до налагането на сериозни санкции на общините. „През 2020 г. стартира промяната на Общите устройствени планове на градовете. Ние работим в тази посока, защото това е важно за развитието на Видин. Но промяната няма как да се случи без КСБ, без Съюза на архитектите в България и без другите браншови организации, които са в основата на строителния сектор”, подчерта още д-р Ценков. Той коментира, че местната власт активно работи за отстраняване на пречките пред реализирането на пътя Видин – Ботевград. Кметът изтъкна, че друг важен проект за града е неговото газифициране. „Надявам се в края на нашия мандат Видин да е основно променен и заслугата за това да е обща“, подчерта отново той. Изп. директор на КСБ Валентин Николов заяви, че Камарата възприема положително задълбочаването на взаимоотношенията между неправителствения сектор и местната власт като израз на развитието на гражданското общество. „Ние започваме поредица от срещи за подписването на споразумения за съвместна дейност с области и общини. Стартираме от Видин”, каза още той. По отношение на промените в законодателството Николов обясни, че КСБ е провела консултации с всички браншови организации от сектор „Строителство”. „Те приключиха със среща в Народното събрание с представители на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където уведомихме депутатите, че започваме работа по създаването на нов Закон за устройство на територията и специален Закон за строителството. Назряла е необходимостта за това”, подчерта изп. директор на Камарата. Николов информира присъстващите, че предстои посещение на КСБ в Европейския парламент в Брюксел. „Подобно събитие в ЕП се провежда за втори път. Отиваме с конкретни цели и задачи, като най-важната от тях е да запознаем представителите на Европейския парламент с темите и направленията, в които работим и в които смятаме да развиваме нашата дейност в бъдеще, и как те съвпадат в голямата си част с приоритетите за следващия програмен период на Съюза”, каза още той. Според него важна цел през 2021 – 2027 г. ще бъде изпълнението на трансгранични проекти, свързани с развитието на съседни региони на държавите. „Тези проекти ще имат по-голям шанс да получат финансиране. И ние мислим това да е една от темите, които ще обсъждаме в Брюксел“, обясни Николов. Той допълни, че КСБ се стреми към по-добра координация с властите и че се надява на взаимна полезност във всички възможни сфери. Изп. директор посочи, че КСБ разработва редица нормативни и поднормативни документи, включително наредби, с което да подпомогне държавата. „Отделяме все повече средства за това направление от нашата дейност, тъй като то е в интерес на цялото общество”, беше категоричен той. Председателят на ОП Видин Орлин Бишков подчерта, че е особено радостен, че инициативата за сключване на споразумение за сътрудничество между КСБ и общините започва от Видин, като подчерта, че идеята е била на кмета д-р Ценков. „Ние също искахме да задълбочим контактите си с местната власт, но той първи ни покани да подпишем такъв документ”, каза още Бишков. Преди провеждането на церемонията в община Видин в офиса на Областното представителство на Камарата се състоя осмата открита приемна на в. „Строител”. Неин домакин беше председателят на ОП Орлин Бишков. Гост на събитието бе изп. директор на КСБ Валентин Николов. В приемната участваха членовете на Областния съвет инж. Иво Иванов, Людмил Димитров, Валентин Кръстев, Иван Богданов. В началото на срещата Орлин Бишков заяви, че по повод 10-годишнината на изданието на КСБ от 2019 г. е започнало провеждането на поредица от открити приемни. „Целта е строителните фирми да представят на страниците на нашия вестник проблемите, с които се сблъскват в своята дейност, и как работят с местната власт”, каза още той. След това Бишков даде думата на изп. директор на Камарата Валентин Николов. „Това, което направихме като ново ръководство, е, че преосмислихме възможностите и мястото на в. „Строител” и това, че той трябва да играе по-голяма роля за постигане на политиките на Камарата. Вестникът и досега работеше много добре, но ни се иска изданието да заема по-категорична позиция по наболелите проблеми в бранша, например в ситуациите при които срещу строителите се отправят обвинения или се правят опити браншът да се използва за политически цели - нещо, с което категорично не сме съгласни”, подчерта той. По отношение на бъдещото развитие на трасето на АМ „Струма” Николов заяви, че Камарата е провела поредица от конференции, срещи с експерти и е представила позициите на водещи специалисти. „Но темата за отхвърления вариант с тунела отново се активира в обществото, явно на някого това му е изгодно. Доколкото знам, тунели с дължина 11-13 или 15 км се изграждат на места, в които няма друга възможност за преминаване на трасето. Не е известен случай в света, където при наличие на алтернатива да е направено такова съоръжение”, каза Николов. „Кресна е сред най-земетръсните зони в страната. В района има и радиоактивни руди и какво ще се случи след изкопаването им за преминаването на трасето на магистралата?”, изтъкна Николов. Той допълни, че преминаването на тунел с дължина от 13-15 или повече километра през планината ще играе роля на дренаж и ще доведе до засушаване в района на съоръжението. Николов беше категоричен, че в. „Строител” заема важно място при обективното информиране за лот 3.2 на АМ „Струма”. „Изданието има изключителни възможности. То е целево насочено към всички строителни фирми, вписани в ЦПРС, към всички държавни институции в лицето на министерства, агенции, областни управи, към местната власт, синдикатите, всички браншови организации от сектора. Не е маловажно, че вестникът се получава във всички посолства, а отскоро и от всички български евродепутати”, каза още той. Валентин Николов представи и резултатите от срещата между ръководството на КСБ и зам.-председателя на Народното събрание Валери Симеонов за ограниченията, въведени със Закона за защита от шума в околната среда. След това прокуристът и главен редактор на в. „Строител” Ренета Николова поздрави присъстващите. „В миналото имах удоволствието да работя по два много интересни и успешни проекта за Видин, така че имам наблюдения върху развитието на района“, каза в началото тя. „Идеята за провеждането на откритите приемни на изданието дойде от Съвета на директорите, като тя беше възприета от ръководството на КСБ. Основната цел е във в. „Строител” да се представят в по-голям мащаб проблемите пред местните структури на Камарата, както и техните постижения и успехи”, обясни Николова. Тя отбеляза, че наред с общите проблеми пред целия бранш навсякъде се открояват специфични особености. „За мен ще бъде интересно върху какво акцентира браншът във Видин. Втората ни голяма цел е да се запознаем лично, Вие да ни видите и ние да Ви видим. Да Ви уверим, че изданието на Камарата е на разположение и винаги можете да се обадите в редакцията, независимо дали заради старт на проект, рязане на лента, постижение на Вашата фирма, иновативно решение, или при възникване на проблем - екипът на в. „Строител” ще реагира професионално и отговорно. Благодаря за поканата на г-н Бишков и поздравления за хубавия повод - подписването на първото споразумение с община Видин”, завърши Николова. Строителите от дунавския град изведоха някои важни въпроси, затрудняващи дейността им. Според Иван Богданов КСБ на национално ниво трябва да постави темата за създаване на специален фонд, който да финансира възстановяването на сгради паметници на културата. „Всички здания, които са паметници на културата, трябва да бъдат възстановени, но това не е по силите на собствениците, нито на общините. Когато пътуваме в държавите от Западна Европа, виждаме, че техните обекти с такъв статут са добре поддържани, докато в България не е така. Не можем да се сърдим, че някой притежава такава сграда, а няма пари, за да я поддържа”, обясни още той. Валентин Николов коментира също, че Видин е град с много сгради паметници на културата в сравнение с други в страната и темата за тяхното възстановяване наистина е важна. Браншът акцентира и върху забавянето на разплащанията на проекти, които се изпълняват с европейско финансиране. „Това е тема, която трябва да се постави остро от КСБ и за която да се пише във вестника. Не може да изпълниш един проект тази година, а да получиш парите за него след три. Това не е нормално“, категоричен бе Богданов. Другият важен въпрос, който той постави, бе за капиталовите програми на общините. „Те се приемат от общинските съвети в началото на годината, но реалното им изпълнение се случва през второто шестмесечие поради дългите процедури за избор на изпълнител. Общините е редно да си приемат капиталовите програми през октомври и ноември, за да може фирмите да работят и през зимните месеци”, каза още Богданов. Според него това е въпрос, който може да се регламентира от правителството чрез промени в нормативната база. Той постави и проблема, свързан с отчитането на изразходваните количества вода от отделните потребители. „Създадоха се ВиК асоциации, на които трябва да се постави този въпрос, защото той създава напрежение в обществото”, коментира Богданов. Людмил Димитров припомни, че всички управляващи още от периода, когато финансов министър е бил Симеон Дянков, поставят акцент върху развитието на Северозападния регион, но в същото време не се осигурява финансиране за изпълнение на конкретни мерки. „Трябва да се изгради жп линия за милиарди, а няма пари. Трябва да се реализира Дунавска стратегия, но и това не става. И пътят между Видин и Ботевград се бави”, каза още Димитров. „Необходимо е не само да се говори за това колко изостанал е Северозападът, а да се приеме специална програма за региона с конкретни мерки и държавата да осигури реално нужните средства“, категорични бяха участниците в приемната. Валентин Николов, изп. директор на КСБ: Намираме се в нов етап на развитие – засилваме взаимодействието между КСБ и местните власти Намираме се в нов етап на развитие след проведените избори за местна власт през 2019 г. Той се характеризира със засилване на взаимодействието между Камарата на строителите в България и общините. Това е породено не от субективното желание на някой човек, а е наложено от реалния живот. Видин дава много добър пример в тази посока. Откликваме на тяхното желание за съвместна работа. Заедно със зам.-кмета на общината Десислава Тодорова обсъдихме възможностите за реализиране на проекти, където политиката трябва да остане на заден план. На първо място е развитието на общините, подобряването на условията за живот на хората и тук е пресечната точка, където ще се развива нашето партньорство. Изключителни възможности в това отношение дават инструментите на Европейския съюз и ние трябва да координираме усилията и действията си, за да можем максимално да се възползваме от възможностите, които съществуват. Необходимо е да има цялостна специална програма за Северозапада, но и всяко министерство и институция трябва да поставят региона като приоритет и това да се вижда в техните програми. Орлин Бишков, председател на ОП на КСБ – Видин: Община Видин е новатор в отношенията си с Областното представителство на Камарата Община Видин е новатор в отношенията си с Областното представителство на КСБ. Ние поехме тяхната инициатива и ще оказваме помощ на строителния и инвестиционния екип на местната власт при реализирането на обекти, важни за цялата област. Един от тях е пътят между Видин и Бо­тев­град, а другият е свързан с възможността за газифициране на града. Пътят между Видин и Ботевград е приоритет на всички общини от об­ласт­та, както и на окръг Долж, който се намира в Румъния. Всички искаме проектът да се изпълни. Почетният председател на КСБ инж. Светослав Глосов, когато беше председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, подкрепи тази идея, но за съжаление има много затруднения с отчуждаванията на частните терени по продължението трасето. Процедурите започнаха със закъснение. Пътят Видин – Бо­тев­град, който преминава през територията на областта, е разделен на три лота. Единият е от Видин до разклона за с. Срацимир, а от там до Монтана са останалите два. Проведе се търг, който за два от лотовете беше прекратен и предстои отново да се обяви. Един от изпълнителите има разрешение за строеж само на 1,2 км от трасето и срокът вече тече. Строителят е в най-неизгодната позиция тук. От една страна, има забавяне заради отчужденията, което забавяне не е по негова вина. От друга страна, това е един от първите проекти, при които се използва новата схема на заплащане на дължимото на изпълнителя – след издаването на Акт 16. Това е сериозен проблем, на който КСБ трябва да обърне внимание и да поиска съдействие от институциите. Както бе казано в рамките на приемната, Видин е и един от градовете с много културни ценности и те трябва да се възстановят, за което са нужни средства. Като обобщение – Северозападният регион е приоритет, но специална програма за него няма. Искам да благодаря на екипа на „Строител“ за прекрасната инициатива за приемните и се надявам, че ще имаме все повече поводи да ни гостувате във Видин. Д-р Цветан Ценков: Много са инфраструктурните проекти, които планираме Ще разчитаме на експертното мнение на КСБ Д-р Ценков, изминаха първите 100 дни от избирането Ви за кмет на община Видин. Приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ по случай Вашия първи мандат. Как ще обобщите този начален период? Мога спокойно да заявя, че последните над 100 дни бяха изключително динамични. Много работа има за вършене, за редица казуси са нужни решения. Според мен най-важното нещо, което един кмет трябва да направи, е да говори с хората и с институционалните организации. Поради тази причина предложих да подпишем споразумение за сътрудничество с КСБ. Същото ще направя и с местното представителство на Съюза на архитектите в България. Целта е да работим заедно по устройствения план и интегрирания план за развитие на града. Да има взаимна дейност и подкрепа. Тук е важно да отбележа, че всички европейски проекти предполагат много тясно сътрудничество с КСБ. Строителите могат да ни подкрепят при подготовката на процедурите за обществени поръчки по един или друг начин, както и чрез експерти да съблюдават цялостния процес на изграждане на даден обект. Така ще има постоянна комуникация между възложителя, в случая общината, строителите и надзора. Също така ще се подобри и диалогът с Управляващия орган (УО) на съответната оперативна програма, ако проектът е с европейско финансиране. Тук искам да отбележа, че като община ние имаме доста забележки към целия процес. Явно е традиция в България да се налагат санкции по европейските проекти от УО. Може би една от причините се крие в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който е основен нормативен акт за строителството в България, но се оказва, че не така стоят нещата за европейските проекти. Там ключов е Законът за обществените поръчки. Цялото това разминаване води до много проблеми. На първо място те са свързани със сроковете на изпълнение. В тази връзка е важно да се подчертае, че много често климатичните промени възпират строителя. Тук е ролята на КСБ да потърси възможности нормативната база да се промени. Трябва да има ясна визия защо се получават тези разминавания между ЗУТ и ЗОП. В този ред на мисли искам да кажа, че проведох среща със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, на която дискутирахме точно тези въпроси. С нея говорихме, че трябва да се изчистят пропуските в законодателството, защото общините искат да работят спокойно, а строителите да вършат качествено СМР, без да имат някакви притеснения. За това се радвам, че инициирахме подписването на споразумението, което да даде една друга визия за сътрудничеството между община Видин и КСБ. Какво предвижда документът? Как ще си партнират Камарата на строителите в България и общината? Документът обхваща няколко аспекта. От подготовката на обществените поръчки и консултации за всичко, което касае строително-монтажните работи, до осъществяване на съответния проект и експертна помощ, която КСБ може да оказва на администрацията. Например започнали сме дейности за реставрацията на Синагогата, освен това по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ ще бъдат санирани 13 блока. За тези проекти ще разчитаме на експертите на ОП на КБС – Видин, да ни помогнат да ги реализираме успешно. Искам от КСБ и САБ да дадат и една ясна и модерна визия за града, след като се съобразят с виждането на хората по места. Само така можем да постигнем съвременни решения. Няма такъв кмет, който да може да каже какво и как да се направи. По-добре е специалистите да се намесят. Аз залагам на това. Какви проекти предстои да бъдат реализирани в община Видин? Много са инфраструктурните проекти, които планираме. Решили сме да продължим обновяването на пешеходната зона в града, а също така искаме да построим близо 40 социални жилища. Стойността на тези проекти е над 35 млн. лв. Общината няма как да ги изпълни без активното съдействие на организации като Камарата на строителите в България и нейното Областно представителство. Много често упреците към общините са, че не предоставят възможност на местния бизнес да участва активно в избора и подготовката на проекти, така че ние даваме първия пример как трябва да се изгради едно партньорство с местния строителен бранш. Показваме как всичко може да бъде законно и морално. Какви са амбициите Ви за развитие на общината? Аз обичам да казвам винаги едни и същи неща и те са, че Видин е единственият град в страната, който няма аналог. Първо, защото е стара столица на България и е място с над 6000 годишна културна история. Като започнем с т.нар. капии, или иначе казано - входните врати на Видинската крепост, след това погледнем рова, който ние наричаме Шарампоя – там в момента е като джунгла. Това са все обекти, които ние искаме да популяризираме. Да не говорим за средновековната крепост „Баба Вида“. Те са забележителности не само за видинчани, но и за всички българи. Сега обсъждаме съвместно с Министерството на културата консервация и реставрация на тези паметници и тяхната социализация. Искаме да се види цялата тази история и да я покажем на света. Ще дам още един пример за уникалното ни културно наследство. Първият театър в България е изграден във Видин. Той вече е реконструиран. В града се е намирало и първото в страната училище по винарство. Ние имаме достатъчно възможности като община да акцентираме върху производството на вино и тази индустрия да стане значима за региона. Във Видин се намират в непосредствена близост един до друг хра-мове на различни вероизповедания – митрополия, синагога и джамия. Трите религии са абсолютно толерантни една към друга и това е факт. Видин може да се гордее с богата си история в тази сфера. През следващите години от мандата ни ще насочим усилията си към това да покажем цялото достолепие на културата и историята ни. Да ги превърнем в модерен туристически продукт. Какво предстои по отношение развитието на градската среда? Предвидили сме няколко неща. Едното е цялостно оформление и обновяване на крайдунавската зона, защото Видин е сред малкото градове, които имат над 500 дка градини. В миналото това беше една от най-хубавите части на града. Ще кандидатстваме за европейско финансиране, с което се надявам мястото отново да стане емблематично не само за областта или България, но и за Европа. Както споменах, в дългосрочен план целим общината да стане една от най-модерните туристически дестинации, и то не на Северозапада, а на Балканите. На 250 км сме от трите столици – София, Букурещ и Белград. На 800 км от Виена и Истанбул. Видин има своето геополитическо присъствие. С какви други проекти ще кандидатства община Видин за финансиране от ЕС? Смело мога да заявя, че опитваме цялостно да модернизираме града. Както казах ще санираме 13 блока по „ОПРР 2014 – 2020“. Кандидатствали сме и по проект за основен ремонт на сградата на общината. В плановете ни е да стартираме процедура за модернизация на улично осветление по Норвежкия финансов механизъм. За мен е много важно също така да имаме ефективна политика по опазване на сградите паметници на културата и историческото наследство. Община Видин планира да сключи и споразумение с местната власт в провинция Бавария, като заедно с тях ще подпишем т.нар. партньорски договор за директно кандидатстване в Европейския съюз по няколко съвместни проекта. Поканили сме и експерти от ЕК, които да помогнат на общината в реализирането им. Заложили сме и проект, при който с подкрепата на екип от консултанти Видин да стане един 100-те европейски града, които да дадат нов прочит на екологията чрез чистотата на въздуха и внедряването на нови технологии. Това може да се реализира с поставяне на слънчеви колектори на общинските училища и важните здания в града. Една от амбициите ни е да създадем приложение за мобилни устройства, което да показва на съгражданите ни дали въздухът в региона е чист. Смело твърдя, че екологията е приоритетна за Видин. Вследствие на климатични и други причини ние имаме доста замърсен въздух. Хората поради своето икономическо състояние се отопляват на твърдо гориво и това трябва да се промени. Тази година сме стартирали проект, който ще помогне на над 5000 семейства да преминат на енергийно ефективно и екологично чисто отопление. Всичко това е в контекста на промяната на града. В следващия програмен период Европейският съюз ще инвестира средства в свързаността на регионите. Предвиждате ли съвместни проекти с градове от Сърбия и Румъния? Свързаността винаги е насочена в две-три посоки. Едната е комуникации и транспорт. Видин от много години е в полезрението на ЕС като един от бъдещите интермодални центрове на Балканите. Нашата община е може би и единствената от Северозападния регион, в която може да се развива толкова разнообразен туризъм. На първо място ще посоча водния чрез р. Дунав и балнеоложкия и СПА чрез минералните ни извори. Правим всичко възможно тази година да пуснем процедурите по концесионирането на изворите. Също така искаме да развиваме винен и религиозен туризъм. Решили сме да възстановим старата джамия в умален вид и тя да стане интересна туристическа атракция. Така че, за да обобщя - европейските проекти винаги са давали огромен шанс на общините, стига да успеем да ги направим качествено. По време на откритата приемна на в. „Строител“ в ОП на КСБ – Видин, всички присъстващи повдигнаха темата за необходимостта от завършването на пътя между Видин и Ботевград. На какъв етап е реализирането на този толкова важен за региона проект? Активно се работи по изграждането на трасето. Ще Ви споделя, че аз бях човекът, който организира един от първите протести за нуждата от този път. Тогава бях от гражданското общество, в което активно участвам в последните 20 г. Със завършването на пътя се надявам да развием икономически цялата северна част на България. Съвместно с кметовете на Враца и Монтана искаме да лобираме пред правителството за цялостното изграждане на прилежащата инфраструктура към прохода Петрохан. Това автоматично ще направи София на 120 км от Дунав и ще даде огромен тласък на Видин. Знаете, че основният трафик през Дунав мост 2 надхвърля над 3000 тира на денонощие. Никой не го е очаквал. Бъдещето е в свързаността. Ако се изгради трасето Видин - Ботевград, няма да се налага на хората да пътуват през Сърбия. Ще се съкрати разходът на гориво на тировете. Говорим за поне 200 км по-малко. Надявам се до 2023 г. пътят Видин – Ботевград да е факт, а дотогава да дойдат и първите инвеститори. Какво е Вашето мнение за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС)? Полезна ли бе тя за региона и трябва ли да продължи? Програмата трябва да я има и да продължи задължително. Вижте какво направиха в Германия, в Унгария. Стари блокове са санирани, красиви, модерни. Изглеждат по друг начин. За съжаление във Видин не се възползвахме напълно от ­НПЕЕМЖС. Въпреки това смея да твърдя, че тя беше едно добро начинание на правителството и не са пари на вятъра, както се твърдеше. Един обновен блок се разрушава по-бавно. След 50 г., ако сегашните сгради не се оправят, ще се срутят. Това е доказано. Животът им изтича. Следите ли вестник „Строител“? Преди да стана кмет честно казано – не, но сега го намирам за изключително полезен и необходим. Очаквам го с интерес и имам намерение да го чета редовно. Какво ще пожелаете на нашите читатели? На строителите ще пожелая да си вършат работата законно и качествено. Надявам се всички наши общини да станат още по-добро място за живеене. Като лекар пожелавам все по-малко негативно да гледаме на живота си, защото България е едно прекрасно място. На моите колеги кметовете, искам да пожелая, да работят активно с КСБ по региони, за да може и техните градове да се развиват и модернизират. А това няма как да стане без специалистите от Камарата на строителите в България. Десислава Евгениева, главен архитект на община Видин: Надяваме се с построяването на пътя Видин – Ботевград да се засили интересът към региона Арх. Евгениева, приемете поздравления от екипа на в. „Строител” за новата длъжност - главен архитект на община Видин. Кое е първото нещо, с което ще се заемете? Преди всичко трябва да се стартира процедура по изготвяне на нов Общ устройствен план (ОУП) на общината. В него трябва да бъдат нанесени всички промени, свързани с изграждането на пътя Видин – Ботевград и на новото жп трасе, които не са заложени в действащия ОУП. Според Вас какви са основните проблеми пред развитието на община Видин? Една от трудностите е, че някои квартали на града са с много стари градоустройствени планове, които трябва да бъдат осъвременени. Това ще се случи след измененията в ОУП. Каква е Вашата визия като главен архитект за развитието на общината? Според мен трябва да се обърнем повече към р. Дунав, да се изгради яхтено пристанище, което да подобри достъпа до града по река. Необходимо е и да се обособят рекреационни зони, които да дават възможности за отдих край реката. Потенциал за развитие имат и териториите около околовръстното шосе на Видин. Там би трябвало да се създадат обслужващи зони. Бизнесът е с големи надежди за развитието на тази част, както и на териториите около път Е79. Към момента в рамките на общината имаме много малък брой работещи предприятия, но се надяваме в бъдеще с построяването на пътя Видин – Ботевград да се засили интересът към региона, да има нови инвестиции. Какви проекти предстоят? Тези, които ще се реализират през предстоящото лято, са с финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. По-конкретно ще започне въвеждането на мерки за енергийна ефективност в 13 многофамилни жилищни сгради, от които само една не е тухлена. Ще се работи и по проекта за обновяване на сградата на общинската администрация. Там е планирана подмяна на дограмата, вътрешни ремонти и изграждането на нова климатична инсталация. Тази година продължава реновирането на пешеходната зона. А до края 2020 г. предстои да се издадат разрешения за строеж за изграждането на социални жилища във Видин. Какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради във Видин? По 10 многофамилни жилищни сгради са приключени всички дейности. В момента СМР се изпълняват на един обект, като стартираха през есента на 2019 г. Готова е проектната документация за два блока и предстои да издадем разрешения за строеж, като остава само един да мине през тези процедури. Десислава Тодорова, зам.-кмет по европейски политики и инвестиции: Амбицията ни е да се възползваме максимално от възможностите на оперативните програми през следващия период 2021 – 2027 г. Г-жо Тодорова, в края на програмен период 2014 - 2020 г. кои са обектите, които са изпълнени с европейско финансиране на територията на община Видин и реализацията на кои предстои? В края на 2019 г. успешно приключи проектът за реконструкция на централната пешеходна зона - част 1, 2 и 3, който реализирахме по Приоритетна ос (ПО) 1 на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020”. В началото на април тази година ще бъде завършен друг проект по „ОПРР 2014 – 2020”, който е свързан с подобряване на образователната инфраструктура в гр. Видин. По него се изпълняват дейности в Природо-математическата гимназия „Екзарх Антим I” и в Средно училище „Цар Симеон Велики”. Срокът за кандидатстване по ПО 1 на „ОПРР 2014 – 2020” бе до 31 декември 2019 г. Ние подадохме 4 проекта, които са важни за общината. Единият от тях е свързан с въвеждане на мерки за енергийна ефективност (ЕЕ) в 13 многофамилни жилищни сгради. Другият е за подобряване на ЕЕ в общински административни здания. Третият проект е за изграждане на 37 социални жилища, а четвъртият - за основна реконструкция на централна пешеходна зона - част 4. Това са проекти с гарантирано финансиране и са на стойност над 10 млн. лв. През 2019 г. община Видин кандидатства и по Норвежкия финансов механизъм за 100% безвъзмездна финансова помощ за основен ремонт и модернизация на Младежки дом - Видин. Стойността на инвестицията е 3,5 млн. лв. Друг важен проект за общината е реставрацията на Синагогата и адаптацията й за туристически обект и културен център, който ще се изпълнява по ПО 6 на „ОПРР 2014 – 2020”. Уточняваме последните детайли за изготвяне на тръжната документация за избор на изпълнител, като имаме готовност за обявяване на процедурата. Тук стойността е близо 10 млн. лв. Проектът е с продължителност 24 месеца. Какво друго предвиждате през 2020 г.? Настоящата година е изключително важна за всички общини. През 2020 г. имаме възможност да подготвим стратегически идейни проекти, с които да кандидатстваме през следващия период 2021 – 2027 г., след като бъдат обявени процедурите по различните оперативни програми. За първи път сме заложили средства за изготвянето на техническа документация. Една от основните ни цели е промяната на Общия устройствен план на Видин и на общината. Ясната ни визия е, че този документ трябва да отразява промените, настъпили през последните 15 години в общината, както и тези, свързани с постояването на скоростния път между Видин и Ботевград, с възможността за газифициране на града. Трябва да заложим трасето от Грамада до Видин, да се обособят локални платна, за да може терените около тях да станат привлекателни за потенциални инвеститори. Планираме проектиране на яхтено пристанище. Общинската власт не може да си позволи такава голяма инвестиция, но целта ни е да се създадат условия това да се реализира в бъдеще. Амбицията ни е да се възползваме от възможностите на оперативните програми през следващия програмен период, но и да разширим своя кръгозор и опит за кандидатстване в Брюксел и към фондове на ЕС директно на европейско ниво. Разкажете и за плановете на общината в по-дългосрочна перспектива. Предвиждаме реализацията на проекти за опазване на околната среда. През тази година трябва да подготвим План за развитие на община Видин и да актуализираме Интегрирания план за градско възстановяване и развитие с акцент крайните квартали и малките населени места. Мисля, че доста добре се възползвахме от възможностите на „ОПРР 2014-2020“. Предстои ни изпълнението на големи проекти в централната част и затова е време да се помисли и за крайните квартали и малките населени места. Предстои ли да изпълнявате проекти за модернизиране на ВиК инфраструктурата по ОП „Околна среда 2014 – 2020“? По „ОПОС 2014 – 2020“ реализираме проект за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Той е на стойност над 12 млн. лв. В момента сме на етап подготовка на документацията за избор на изпълнител, който да изработи анализите и да проведе широка информационна кампания. Втората фаза е свързана с реалната подмяна на отоплителните уреди и тя ще стартира в началото на 2021 г. По отношение на проекти, свързани с ВиК инфраструктурата, община Видин няма техническа готовност. Най-големият проблем в това отношение е кв. „Нов път”. Нашата стратегия и план е да търсим финансиране за техническа помощ за изготвянето на проекти, с които след това да кандидатстваме. Насочили сме се към различни фондове, като проучваме възможностите за директно кандидатстване в ЕС за отпускане на средства за техническа помощ.