Инж. Стефан Стоев: Голям проблем пред фирмите е закъсняването на плащанията от страна на общините

Росица Георгиева Инж. Стоев, в началото на нашия разговор ще Ви помоля да се представите - как избрахте строителната професия, коя е фирмата, която ръководите, и в каква сфера на строителството е специализирана? Завършил съм строителен техникум в периода 1976 - 1981 г. След това във времето 1983 - 1988 г. продължих образованието си във Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ) и се дипломирах със специалност „Пътно строителство“. От придобиването на висше образование през 1988 г. до сега не съм спирал да се занимавам с пътно строителство. Първоначално започнах работа в Областно пътно управление - Благоевград, където бях до 1993 г. Професионалният ми път продължи в „Пиринстройинженеринг“ ЕАД, на което съм управител. Фирмата е създадена през 1993 г. Основната ни дейност е ниско строителство - ремонт, рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура. Компанията притежава три асфалтови бази, разположени на територията на област Благоевград, имаме и кариера за добив на инертен материал. Това ни прави независими и ни дава възможност да предлагаме евентуално най-добрите цени за извършване на пътни дейности. Освен производство на инертни материали ние правим също студени и топли асфалтови смеси и битумна емулсия. Изпълняваме всякакви видове строителни дейности с бетонови изделия, както и доставка на бетонови смеси. Реализираме и ВиК проекти, извършваме изкопно-земни работи и транспортни услуги, както и лабораторни изпитвания на земни, пътни и асфалтови настилки. Кои са най-интересните обекти, които фирмата, ръководена от Вас, е изпълнявала? Работили сме по проекти, свързани с изграждането и ремонт на републиканска и общинска пътна мрежа. Например по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2014” осъществихме рехабилитация и реконструкция на път III-106 Благоевград – Станке Лисичково – Граница Македония (лот 40) с обща дължина 23,4 км. Друг важен обект, по който сме работили, е път III – 198 Петрич – ГКПП „Златарево“. Участъкът е с дължина почти 32 км. Реализирали сме също и ремонт на ГКПП „Илинден“. Вие ръководите ОП на КСБ - Благоевград. Може ли да разкажете какви са особеностите на региона и какви са предизвикателствата, пред които се изправяте? Проблемите ни са свързани най-вече със слабата комуникация с администрацията по места. Ние правим всичко възможно, за да подобрим връзките си с представителите на общините, но те не проявяват достатъчно интерес за партньорство с ОП на КСБ - Благоевград. Областното представителство многократно е отправяло покани за срещи към местните власти, на които те не са откликвали. Членовете ни не участват в процеса на взимане на решения от общините, касаещи сектора, не се търси мнението ни при решаването на по-сложни казуси. Как се отразява настоящата ситуация – извънредното положение, на работата на строителните фирми? Първо бих искал да приветствам ръководството на Камарата за обръщението, с което излезе към институциите и обществеността. В него се настоява за разплащане от държавата към общините и от общините на дължимите към фирмите суми, и то за извършена работа. Това е един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскваме. В Благоевград 14 общини дължат на местни строителни фирми над 15 млн. лв. Говорим за изпълнени проекти, издадени от фирмите фактури и платено ДДС към държавата. Какво е обяснението от общинските власти? Че нямат пари да се разплатят, което обаче на строителите не им помага. Те не са големи фирми и в сегашната ситуация, ако не им бъде разплатена извършената работа, не могат да поемат тази тежест. Ще се наложи да уволняват хора, а някои може и да не издържат финансово. Кои са общините с най-големи задължения? Доспат, Симитли, Благоевград, Струмяни, Сатовча, Гърмен и Петрич. Отчетните събрания по места минаха. Какви са целите и задачите, които си поставяте за настоящата година? ОП на КСБ – Благоевград, проведе своето годишно Общо събрание на 28 февруари. Гост на събитието беше председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев. Разгледахме целите и задачите на Областното представителство, които не са много по-различни от досегашните. През 2020 г. наш приоритет ще бъде да повишим информираността не само на членовете на ОП Благоевград, но и на всички вписани в ЦПРС строители от нашия регион. По-конкретно ще се опитаме всяка информация, която касае строителите, независимо дали са членове на ОП на КСБ – Благоевград, или са само вписани в Регистъра, да бъде достъпна за тях. Целта ни е да предизвикаме интерес във фирмите да членуват в Камарата, тъй като не всички са наясно какъв е смисълът и ползата да си член на КСБ. В момента в Областното представителство фирмите, вписани в ЦПРС, са 124, като 90 от тях са членове на ОП на КСБ - Благоевград. Ще се постараем и информацията, която представя в. „Строител“, да достига до всичките ни членове. Осведомеността е важна, за да се повиши активността на членовете ни. Сега тя е доста слаба - и по време на общи събрания, и на семинари. Единствено обученията за отговорници по здравословни и безопасни условия на труд са доста активно посещавани, тъй като са им необходими удостоверенията, които се издават на успешно преминалите. Какви обекти се очаква да бъдат изпълнявани в област Благоевград? Големите съоръжения, по които в момента се работи, са тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ и лот 3.1 от Благоевград до Крупник - той е направен само до Благоевград, а в частта до Симитли не е изграден. Явно държавата има намерение да го обвърже с тунела, тъй като едното без другото не може. И, разбира се, най-дългоочакваният обект е лот 3.2 на АМ „Струма” през Кресненското дефиле. Това ще е големият проект в нашия регион през следващите години. А по места има ли други проекти, по които ще се работи? В общините се обновяват пътища с финансиране от „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020”. Изпълняват се ремонти и рехабилитация на доста улици. Какви са Вашите препоръки пред ръководството на Камарата? Мисля, че сме избрали подходящите хора, които да ни ръководят. Вижда се, че те полагат усилия по отношение на това идеите за развитието на организацията да идват от структурите по места. Но като цяло това е трудна задача. Въпросът е, че когато възникне някакъв проблем, Камарата трябва да реагира по-бързо. Казвам това от опит.