ОП на КСБ

Инж. Стоян Стоилов: КСБ трябва да продължи да инициира промени в законодателството

Сред основните задачи на ОП Кюстендил е утвърждаване на строителния сектор като водещ за икономиката на общината

Росица Георгиева Инж. Стоилов, разкажете ни как избрахте строителната професия? Коя е фирмата, която ръководите, и в каква сфера на строителството е специализирана? Завършил съм Техническия университет в София, специалност „Електроенергетика и електрообзавеждане”. Строителната професия я избрах по наследство. Компанията, която управлявам, се казва „Елсторм” ЕООД. Mоят баща я е учредил през 1997 г. Специализирана е в изграждането на електропроводи, съоръжения за ниско и високо напрежение. Посочете някои от най-интересните обекти, които сте изпълнили. Работили сме по външното електрозахранване на 26 водноелектрически централи – това са 20-киловолтови кабели или въздушни мрежи в зависимост от начина на захранване на съоръженията. Участвали сме в плановите годишни ремонти на АЕЦ „Козлодуй” в периода 2004 - 2006 г. През годините сме изградили и голям брой трафопостове. Работили сме и по захранването на фотоволтаични централи, като сме строили и изцяло такива съоръжения. Ръководите Областното представителство на КСБ в Кюстендил. Какви са особеностите на региона, касаещи бранша. С какви проблеми и предизвикателства се сблъскват строите­лите? Сред най-големите трудности, които се очерта­ват, и то не само при нас, това е намаляващата работна сила. Осезаемо се усеща липсата на специалисти в много сфери. В по-малките региони като нашия строителството на големи обекти, които се финансират от общините и държавата, не е в значими обеми. Съществен проблем, отново характерен за целия бранш, са закъсненията при разплащането на изпълнените СМР. Работим без аванси, и то на много места, а парите за реално свършената дейност се забавят с месеци. Това сериозно рефлектира върху малките и средните фирми. Какъв е размерът на незаплатените средства за област Кюстендил? Областното представителство подготвя такава статистика за 2019 г. и за двата месеца преди въвеждането на извънредното положение. Но един от най-големите длъжници в Кюстендил е общината. Това се отразява на размера на междуфирмената задлъжнялост. Какви цели си поставяте за настоящата година? Кои ще са основните приоритети в работата на ОП Кюстендил? Поради обявеното извънредното положение не успяхме да проведем отчетно събрание. Планираме това да се случи през юни. Сред основните ни задачи ще бъде утвърждаването на строителния бранш като водещ за икономиката на града. В момента строителните фирми са основен работодател в по-малките населени места на областта. Причината е, че в последните месеци производствените предприятия, които работят с вносни суровини, забавиха дейността си. Как Областното представителство си партнира с общините и Областната администрация? Поддържаме добри връзки с местната власт. Винаги, когато сме искали информация, съвет или помощ от тях, те са се отзовавали. Считам, че отношенията ни са на много задоволително ниво. Доколко строителите са запознати с инвестиционната програма на общината за тази година, какво предстои да стартира? Инвестиционните програми се представят публично по време на заседанията на общинските съвети. Тоест ние знаем какви инвестиции възнамерява да направи общината, имаме информацията къде може да участваме още на ниво проектиране. Но въпросът е, особено сега, доколко това ще се случи. Общината в Кюстендил имаше намерение да ремонтира художествената галерия и да изгражда парк, но към настоящия момент не са предприети действия за стартиране на тези обекти. Няма яснота дали реално администрацията изобщо ще изпълни капиталовата си програма. В последните месеци приходите на местните власти рязко намаляха и определено инвестициите са под въпрос. Посочете 3-те основни приоритета пред Камарата на строителите в България според Вас. Един от най-важните е строителните фирми да си оказваме взаимопомощ. Това е и идеята на КСБ – да защитава интересите на своите членове, за да сме по-силни заедно. Камарата трябва да продължи да инициира промени в Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки и всички останали нормативни актове, които касаят строително-инвестиционния процес. Какви препоръки бихте дали на ръководството на Камарата? Нека да продължи да работи все така активно. Знаем, че ръководството провежда срещи с представители на властта, на които се поемат ангажименти от управляващите и парламентарните групи, но после се забравят. Трябва да бъдем по-настоятелни в исканията си, за да ни обърнат внимание. Оказва се, че в държавата, който вика най-силно, на него му обръщат внимание. Как структурата в Кюстендил комуникира с ръководството на КСБ? Ръководството на Камарата ни съдейства със съвети в конкретни ситуации. Тази помощ е важна за нас и се надяваме да продължим да я получаваме, както и да развиваме комуникацията. Как строителният бранш излиза от създалата се ситуация около 2-месечното извънредно положение? Възстановява ли се обемът на дейността отпреди 13 март? При нас постъпиха сведения, че 2 - 3 компании са освободили част от работниците си. Реално обаче дейността по вече започнатите строителни обекти не е спирала. Все пак вече започна да се забелязва стагнация при частните инвеститори. Вероятно няма да усетим промяна при публичните вложения от страна на държавата, но въпросът, дали частните инвеститори ще продължат да строят с досегашните темпове, не е за подценяване. В какви направления виждате възможност за разширяване на сътрудничеството между ОП на КСБ в Кюстендил и в. „Строител”? Заедно можем да запознаваме обществеността с дейността на фирмите от региона на Кюстендил. Друго нещо, което съвместно може да правим, е да показваме обектите, които се изпълняват в областта, и така да се допълни картината за това какво работят фирмите членове на ОП на КСБ - Кюстендил. Определено в тази насока можем да си сътрудничим активно.