Инж. Пенко Стоянов, председател на ОП на КСБ - Варна: Новите технологии трябва да навлязат в работата ни и по този показател да достигнем поне до средноевропейското ниво

Инж. Стоянов, в края на 2020 г., обръщайки се назад, каква беше тя за строителния бранш във Вашия регион и за Вас като председател на ОП на КСБ?

Тази година беше изпълнена с много неочаквани и нови предизвикателства, които накараха всички колеги от бранша да преосмислят не само дейността си на строителните обекти, но и визията си за това как да работят в бъдеще. Оказа се, че много от утъпканите пътеки в новите условия няма да водят до добри резултати - както в инвестиционния процес, така и по отношение на продукцията, която ние предлагаме на пазара. Част от колегите изпитаха много сериозни затруднения не само във връзката си с институциите, с които работим, а и в чисто кадрови план. Свиването на икономиката като цяло ни се отрази много сериозно. От друга страна страхът, който изпитват хората да инвестират в жилищни имоти в условията на криза, определено оказа сериозно влияние на продажбата на продуктите, които ние създаваме и предлагаме. За мен като председател на ОП на КСБ – Варна, по-трудни бяха и организационните процедури при провеждането на събрания, на срещи с институциите. Предизвикателство беше за нас ремонтът, който направихме на сградата, в която се помещаваме. Все пак като цяло мероприятията, които бяхме планирали, се реализираха и протекоха в много добра обстановка. Постигнахме заложените цели както по отношение на контактите си с институциите, така и по отношение на възпитателния ефект, който има конкурсът „Златният отвес“, и примера, който той дава между колегите.

През изминалата година промениха ли се проблемите и предизвикателствата, с които строителите се сблъскваха и които трябваше да разрешите?

През 2020 г. продължи да се задълбочава кадровият дефицит. Тенденцията за намаляване на хората, работещи в сектора, е устойчива и ние няма да намерим скоро удовлетворяващо решение. Полагат се много усилия както на ниво КСБ, така и на равнище Областни представителства. Например ние имаме много добри контакти с Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и с Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски”. Но за съжаление няма как само с тяхна помощ да получим задоволителни резултати. Трябва много по-сериозна институционална намеса. Програмите, които Камарата е набелязала във връзка с обучението и преквалификацията на кадрите, имат перспектива. Дано да успеем да ги реализираме в цялост.

Друг сериозен проблем е намаляването на инвестиционната активност, което от своя страна води до търсене на нови решения, преориентиране към друг тип продукти. Не е за подценяване и промяната на отношението на банките към кредитите, защото това сериозно затруднява продажбите на жилищни имоти. Голяма трудност е също така опазването на здравето на нашите работници и служители не само от трудови злополуки, но и от пандемията, която се развива в целия свят. Строителството е един от браншовете, за които дистанционната работа е възможна само за няколко специалности, както и за дейности, които имат по-скоро административен характер.

Какво е състоянието на строителния сектор в областта, за която отговаряте? Какви са най-значимите обекти, които се изпълняват?

Смятам, че строителният сектор във Варненска област на базата на данни за първото шестмесечие на 2020 г. показва много устойчиви резултати въпреки трудностите, за които вече говорих. Браншът запазва своята структура и активност. Силно е намалял делът на публичните средства, с които секторът работи. Няма промяна на бройката на фирмите, които са вписани в ЦПРС във Варненска област. Това е един от най-важните показатели и може би след София и Пловдив имаме най-високите резултати в целия бранш, което е добре на фона на загубата в сегмента „строителство в туризма“. Туризмът отчита много сериозен спад през тази година и почти всички големи вериги бяха затворени. Това беше причината капиталовите ремонти в сектора буквално да бъдат преустановени.

По отношение на големите обекти в областта на инфраструктурата във Варна се изпълняваше обновяване на междублокови пространства, както и някои преходни обекти от предишни години. Беше предвидено да се проведат тръжни процедури за избор на изпълнител за няколко кръстовища на две нива. Но те все още не са стартирали и чакаме с нетърпение развитието на тези проекти. Очакваме също обществените поръчки за реализация на намеренията в сферата на ВиК инфраструктурата, които са в порядъка на 130 млн. лв. По различни причини те се забавят. Останалите големи обекти са свързани с частни инвестиции в жилищния сектор, както и в производствени мощности, и логистични центрове. Самото наличие на последния тип проекти ни радва много, защото те са от голямо значение за развитието на всеки град.

Как оценявате сътрудничеството с местните власти, има ли работещ диалог? С какви проблеми се сблъсквате при комуникацията с общината и другите институции по места?

Диалогът ни с местните власти е много добър. През 2020 г. успяхме да стартираме отново дейността на Консултативния съвет към кмета на Варна. Това е инициатива основно на ОП на КСБ – Варна, като в този консултативен орган участват всички сродни организации, привлечени са и присъединителните дружества. Проведохме само 1 заседание преди въвеждане на ограниченията във връзка с К-19. Планирали сме да се състои още 1 среща до края на годината.

Също така имахме сериозни разговори с представители на ВиК - Варна, както и с ръководството на „Енерго-Про“. Обсъдихме въпросите, които спъват развитието на инвестиционния климат в града. Поставихме и разисквахме проблемите, които вижда всяка една от страните. Намерихме пресечна точка и успяхме да изчистим доста натрупани проблеми, които трябва да се разрешават. Тук стигнахме до съгласие, че е нужно да обединим усилията си за внасяне на нормативни изменения чрез възможностите на КСБ на централно ниво, включително и за промяна на законови и подзаконови рамки. Това няма да е лесен процес. Вярно е, че във всеки един град и област има специфики, но има и общи неща. Затова смятам, че ще намерим поддръжка както от КСБ, така и от различните институции за разрешаване на натрупаните проблеми.

Какви цели си поставяте като председател на ОП на КСБ за 2021 г.? Кои ще са основните приоритети в работата на Областното представителство?

Една от основните цели пред ОП на КСБ – Варна, е да ангажира всички, които са в бранша. Например от над 450 вписани фирми в ЦПРС все още значима част не са членове на Камарата. Това е сериозно предизвикателство пред нас - да успеем да дадем увереност на строителните компании, че членуването в КСБ и участието в обсъждането на трудностите в сектора е от полза за тях. Големият проблем, с който трябва да се преборим, е спечелването на доверието на нашите колеги. Не всички са убедени, че Камарата защитава достатъчно ефективно интересите им. Това е нещо, за което ние ще работим да променим не само на местно ниво.

Аз като председател на ОП на КСБ си поставям като задача привличането на повече колеги в работата на структурата, в процеса на квалификация, преквалификация и обучение на служителите. По този начин ще започне решаването на кадровата обезпеченост, защото това не може да стане само с усилията на един човек или компания. Така ще отговорим на изискванията на пазара на труда, който в сектор „Строителство“ е много динамичен. Намаляването на броя на работещите е с много по-високи темпове от прираста на хора, които постъпват от професионалните училища. Започнахме да търсим решения, като реализираме различни програми, чрез провеждане на състезания, с които да популяризираме дейността си, да я покажем като привлекателна за младите хора.

Кои според Вас са основните теми, пред които браншът е изправен и по които КСБ трябва да насочи усилията си през следващата година?

Основните теми са разписани в доклада на председателя на УС на КСБ, който разгледахме по време на Общото събрание на Камарата. Не бих искал да ги повтарям. Но лично за мен основните задачи са свързани с образование и квалификация на кадрите, въвеждане на нови стандарти за работа или поне запознаването на нашите членове с тях. Новите технологии трябва да навлязат в нашата работа и по този показател да достигнем поне до средноевропейското ниво. При нас внедряването на модерните методи се случва спорадично и неравномерно. Според мен създаването на нови компетенции в строителните фирми всъщност е 1/4 от нашата работа. Когато иновациите навлязат в строителния сектор в останалите, конкуриращи се с нас държави, ние не трябва да изоставаме. За съжаление при нас само някои колеги успяват да работят с тях, така ние винаги ще бъдем общите работници, които получават ниско заплащане.

Важна тема, която трябва да бъде в дневния ред на Камарата, е също така ниското заплащане на труда на нашите служители. Как ще намери решение този въпрос в икономика, която се свива? Има един общ отговор - с увеличаване на компетентностите и производителността на труда. И това ще бъде трудна задача, която също стои пред нас.

Как оценявате сътрудничеството между ОП на КСБ и в. „Строител”? Как можем да си партнираме по-активно и да Ви бъдем по-полезни?

Смятам, че сътрудничеството между изданието на КСБ и ОП на КСБ – Варна, винаги е било на много добро ниво. Вестникът винаги е бил трибуната, която е давала гласност на нашата дейност и форумите, които провеждаме. Пример в тази посока са срещите между представители на ОП на КСБ и кметския екип, които станаха ежегодни, както и дискусията, посветена на реализирането на Свободната икономическа зона - Варна. Всички тези прояви се случват с активното участие на в. „Строител“.

Каква очаквате да бъде предстоящата година за строителния бранш във Вашия регион? Стартът на какви проекти се предвижда?

Оптимистите в бранша очакват годината да бъде по-добра в сравнение с 2020 г. Аз обаче съм реалист. Надявам се тези обекти, които са стартирали, да се реализират. Тогава нещата ще изглеждат добре. Дано, както казват специалистите, кризата с разпространението на К-19 да премине своя пик до април и да започне възстановяване на икономиката. Това неминуемо ще даде добър тласък на строителната дейност. Но докато се случи, и държавата, и общинската администрация много строго ще гледат върху своите разходи.