Роза Никова, ОП на
КСБ – Кюстендил
Инж. Стоилов, в началото на 2021 г. каква е равносметката Ви за изминалата година? Каква беше тя за строителния бранш във Вашия регион и за Вас като председател на ОП на КСБ?
2020-а беше изпълнена с много предизвикателства, които ни накараха да се замислим не само за това как да осъществяваме дейността си в условията на пандемия, но и относно начина ни на работа в бъдеще. Въпреки че строителството не спря по време на извънредното положение, ръстът на строителната продукция беше сериозно затруднен. Браншът вече изпитва тежките последици от този период. Наясно сме, че за да се справим с кризата с най-малко поражения, трябва да мобилизираме всичките си ресурси.
Най-важното е да продължим изпълнението на ангажиментите, които сме поели, и да работим, като спазваме стриктно мерките за безопасност на строителните обекти. За нас е ключово опазването на здравето и живота на нашите служители, затова и се доверяваме на препоръките и разпорежданията на официалните власти.
Изминалата година не беше лесна за мен, защото като председател на ОП Кюстендил трябваше, съобразявайки се с ограничителните мерки, да оргнизирам работата на структурата по-най добрия начин. При т.нар. хоум офис има безспорни предимствата – не губиш ценно време за придвижване, можеш да отметнеш редица дребни, но важни ангажименти, но не всичко може да се реализира по този начин.
Промениха ли се проблемите, с които строителите се сблъскваха и които трябваше да разрешите?
През изминалата година продължи да се задълбочава дефицитът с кадрите, като този въпрос едва ли скоро ще намери решение. За съжаление в нашата област няма строително училище, което да подготвя нужните хора за бранша. Засега разчитаме да преквалифицираме работници с помощта на „Строителна квалификация“ ЕАД. Както вече споменах, голямото предизвикателство в настоящата ситуация е опазването на здравето на нашите служители. Друг проблем е, че част от малките и средните фирми са на ръба на фалита и трябва да се опитаме да им помогнем. Частните инвестиции се свиват все повече и възможен изход за тях е да изпълняват обществени поръчки. Затова може би трябва да се помисли за занижаване на изискванията за участие в тръжните процедури, за да имат шанс повече компании да подават документи. Като подизпълнители малките и средните фирми постигат минимална печалба, а това оказва сериозно въздействие върху бъдещото им развитие и усъвършенстване. В общи линии се получава така, че те работят само колкото да си покрият разходите за труд и материали, което силно ограничава възможностите за инвестиции в нови машини, превозни средства и дълготрайни материални активи, а това е пагубно за конкурентоспособността им. Тук трябва да отбележим и отражението на сивия сектор, който допълнително затруднява работата на изрядните строители. За съжаление огромната част от ремонтните и довършителните работи в частни имоти се извършва от нерегистрирани никъде бригади, които не плащат осигуровки и данъци и подбиват цените на коректните компании. Да не говорим, че качеството, което предлагат, е на изключително ниско ниво. Един от възможните изходи в настоящата пандемична обстановка е инвестициите да се насочат в енергийна ефективност (ЕЕ) на обществени сгради. Добре би било да има готови проекти и при наличие на финансиране да се започне изпълнението им. Много обекти с такъв статут в по малките населени места пустеят и се рушат. Хубаво би било и да се обособят свободни парцели на стратегически места с налична инфраструктура или лесно достъпни, които да могат да се предлагат при проявен интерес за изграждане на нови производства с различен капацитет или развитие на туристически дестинации, за да може инвеститорът веднага да изпълни своето намерение.
Какво е състоянието на строителния сектор в областта, за която отговаряте? Какви са най-значимите обекти, които се изпълняват?
Въпреки всички трудности през 2020 г. смятам, че строителният сектор в Кюстендилска област на база данните за обществените поръчки за м.г. показва устойчиви резултати. По-големите обекти, по които се работи в област Кюстендил, са: „Реконструкция на помпена станция с черпателен резервоар за минерална вода и реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа за минерална вода на територията на гр. Кюстендил”, „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на Общински театър Кюстендил“, „Изграждане и възстановяване на зона за отдих парк Театъра“, „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в детски градини“, „Благоустрояване и ревитализация на „Колушко дере“, „Реконструкция на улични водопроводи на територията на община Кюстендил“.
Има отпуснати 3 млн. лв. за стадион „Осогово“. Предстоят дейности по саниране на комплекса, които ще включат цялостно обновяване на всички фасади, подмяна на дограма, където е необходимо, поставяне на вътрешна изолация на таваните, смяна на всички ел. табла, ремонт на съблекалните и на ВиК инсталацията.
Каква очаквате да бъде 2021 г. за строителния бранш в областта?
Трябва да сме оптимисти, че всяка нова година ще бъде по-добра от предходната. Надявам се през 2021 г. да загърбим кризата с COVID-19, да е по-спокойна и да има повече работа. Дано през тази година започне възстановяване на икономиката. За нас най-важно ще е да бъдат завършени стартиралите строителни обекти в областта, които споменах.
Как оценявате сътрудничеството с местните власти, има ли работещ диалог? С какви проблеми се сблъсквате при комуникацията с общината и другите институции по места?
С общинското ръководство в лицето на кмета и неговите заместници сме в много добри отношения. В тази връзка бяха организирани серия от срещи между тях и представители на фирмите от ОП на КСБ – Кюстендил, на които бе разяснена капиталовата програма за 2021 г. и обектите, които ще се изпълняват по Оперативна програма „Региони в растеж“. Всяка година получваме покана да участваме в организираното от кмета Петър Паунов обсъждане на Плана за интегрирано развитие на община Кюстендил.
Основните строителни обекти в малките общини се фанансират с общински или държавни средства и доброто сътрудничество с местните власти е ключово. В интерес е и на двете страни. Ние винаги сме се отзовавали, когато сме търсени за квалифицирана помощ при подготовката на проектите и изпълнението им. Сигурен съм, че и в бъдеще ще продължим традицията на работещ и конструктивен диалог.
Понякога срещаме проблеми от административен характер – най-вече с дългите срокове при издаването на разрешенията за строеж и въвеждането на строежите в експлоатация. Бих искал да отбележа, че добре работим и с местните структури на Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Какви цели си поставяте като председател на ОП на КСБ за 2021 г.? Кои ще са приоритетите в работата на Областното представителство?
Една от основните цели на всеки председател на ОП на КСБ е да увеличи броя на членовете си. Другата важна задача ще е свързана с работата за квалификация, преквалификация и обучение на служителите. През 2021 г. усилията на ОП на КСБ – Кюстендил, ще са насочени и към реализацията на приетите основни насоки за дейността на КСБ, както и към осъществяването на главната функция на Камарата – да защитава правата и интересите на своите членове, на потребителите на строителни услуги и на бранша. Много беше направено, но има и още много да се върши – найвече за промяна на мисленето в посока комуникация с общинските власти и с учебните заведения, предлагащи висше или средно техническо строително образование. Областното представителство ще продължава да изготвя и статистически анализи и прогнози по макроикономически показатели на сектора, както и анализи на обществените поръчки в строителството.
Ще поставим на вниманието на компетентните органи проблеми, отнасящи се до бранша. Планираме две работни срещи на теми „Състояние и развитие на строителния бранш в област Кюстендил“ и „Стратегическа координационна дискусия с представители на различни институции“. През 2021 г. отново ще организираме и задължителните обучения по безопасност и здраве в строителството. Тези събития са и възможност за колегите да обсъдят полезен опит от практиката.
Кои според Вас са основните теми, пред които браншът е изправен и по които КСБ трябва да насочи усилията си през следващата година?
Не бих искал да се повтарям, но лично за мен основните задачи са свързани с образованието и квалификацията на кадрите, въвеждането на нови стандарти за работа или поне запознаването на нашите членове с тях.
Другата тема е строителните предприемачи да насочват усилията си към модернизиране и енергийна ефективност. Неотложните действия в посока подобряване на ЕЕ на сградите не само ще положат основите на едно поустойчиво бъдеще, но също така ще генерират заетост и възможности за строителния бизнес.
Как оценявате сътрудничеството между ОП на КСБ – Кюстендил, и в. „Строител”? Как можем да работим заедно по-активно и да Ви бъдем по-полезни?
Партньорството ни с официалното издание на КСБ е дългогодишно и ползотворно. Вестникът винаги е давал гласност на нашата дейност и срещите, които провеждаме.
Областните представителства на Камарата и в. „Строител“ трябва да продължат съвместно да представят информацията, която касае бранша, както и да популяризират добрите строителни практики. Трябва да обръщаме повече внимание на проблемите в сектора, за да намират по-бързо своите решения.
Професията на строителя е трудна и желанието на младите хора да я упражняват става все по-малко, затова трябва да се презентира като привлекателна и достойна за уважение. Изданието на КСБ има важна роля за товa.
