ОП на КСБ - София, обсъди изменението на ОУП и градското развитие на Столичната община на семинар в Правец

Най-голямото Областно представителство (ОП) на Камарата на строителите в България (КСБ) в София проведе семинар за своите членове в „РИУ Правец Ризорт“. Домакин на събитието беше председателят на столичната структура и вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) инж. Любомир Качамаков, който откри събитието. „Това е първото събиране, което организира ОП на КСБ – София, в последните две години. Радвам се на присъствието на всички тук. Арх. Любомир  Георгиев, директор на общинско предприятие „Софияплан“, ще ни разясни параметричното планиране в Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община, а главният архитект на София Здравко Здравков ще ни представи намеренията за развитие на СО. След това ще се запознаем с основните моменти при работа с Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Пожелавам ползотворна работа на всички“, каза още инж. Качамаков. 

В началото на своята презентация арх. Любомир Георгиев разказа за дейността на ръководеното от него предприятие „Софияплан“. Той обясни, че екипът е разработил Визия за София, която предопределя развитието на града до 2050 г. Друг проект, в който са съсредоточени усилия, е Програмата за София. „Това е стратегическият документ, който всяка една община задължително трябва да има. Чрез него ще се насочва европейското финансиране за столицата в програмен период 2021 - 2027 г. Важна част от дейността на общинското предприятие е и разработването на промените на Общия устройствен план“, обясни арх. Георгиев. Той представи настоящата ситуация на генералната схема. Според него

ОУП позволява строителство на много места, където обаче не е изградена необходимата инфраструктура.

По думите му Столичната община не може да догони инвестиционния интерес и да построи всички мрежи. „Настоящата схема е направена с информация, събирана от самолет, облитал СО. При този процес не са отчитани спецификите на конкретните територии“, посочи той. В подкрепа на думите си арх. Георгиев съпостави две зони, определени като еднакви в ОУП. Това са „Манастирски ливади-изток“ и „Лозенец“. И двете територии имат около 800 дка застроена площ, като първата има около 12 хил. обитатели, а втората – 14 хил. „Но приликите приключват дотук. Тези части на града се различават съществено по вече вложените инвестиции - както публични, така и частни, а още повече по необходимите за влагане ресурси. Например в „Лозенец“ има училища и детски градини, докато в „Манастирски ливади-изток“ няма. В първата зона има обществени улици, докато във втората повечето попадат в частни имоти. Същевременно правилата за застрояване са еднакви“, коментира той.

Арх. Любомир Георгиев обърна внимание, че едно е усилието, което трябва да се направи при изграждането на изцяло нова среда, в полето, а съвсем друго при наличието на инфраструктура.

Директорът на ОП „Софияплан“ е категоричен, че е необходима промяна в начина на планиране на града, като е важно да се прави непрекъснато обновяване на данните за териториите на базата на актуално събрана информация. Той каза още, че екипът на общинското предприятие предлага при актуализацията на ОУП да не се поставят общи правила навсякъде, а

първо да се отчита спе­ци­фи­ка­та на всеки един район и едва тогава да се поставят нормите.

„Логиката ни е следната – имаме състояние, което следим по определени индикатори. Виждаме каква е тенденцията на развитие и каква посока се следва в момента. Всяка една инвестиция, като полагане на канализация, изпълнение на нови пътни връзки, паркове, сгради, е от значение, защото се променят параметрите на определената зона. Това ще ориентира общината къде има нужда от повече действия, а инвеститорите – къде и колко ще може да се строи. Така местната власт ще приоритизира своите вложения, ще може да насочва частните инвестиции“, обясни още арх. Георгиев. Според него така ще има постоянен мониторинг на средата и ще се следи нейното развитие.

В рамките на дискусията след презентацията

инж. Любомир Качамаков постави въпроса откъде „Софияплан“ получава данните, с които работи.

Арх. Любомир Георгиев отговори, че информация се взима от Националния статистически институт, а отделно от това се правят различни типове преброявания – транспортни, на населението. Също така се използват общинските и държавните регистри, както и кадастърът и всички видове налични източници на данни.

Бяха обсъдени и други любопитни въпроси, като не е ли време общината да стимулира строителните фирми да изграждат липсващата инфраструктура, която след това да даряват на местната власт, а впоследствие да се допуска строителство при облекчени условия. Като добър пример в тази посока беше даден Пловдив, където е имало подобна практика в определени части на града.

Представителите на ОП на КСБ – София, коментираха, че е удачно част от събраните средства от такси за разрешителни за строеж да остава в бюджета на СО и те да се използват за изграждане на липсваща пътна, образователна, социална и ВиК инфраструктура. Арх. Георгиев заяви, че ОП „Софияплан“ вече е поставяло този въпрос, но за да се случи това, са необходими законодателни промени. Арх. Георгиев е категоричен, че ако част от постъпленията от местните данъци и такси остават в София, ще се увеличат средствата на СО за инвестиции в различните зони на града.

Според инж. Качамаков би следвало Столичната община да направи диференцирани ставки за издаване на разрешителни за строеж спрямо районите, към които има интерес.

„Благодаря за поканата да се включа в семинара с презентация. Благодаря и на вестник „Строител“ за съдействието“, каза в началото на изложението си арх. Здравко Здравков, който представи намеренията на администрацията за развитието на града и проектите.

Един от големите проекти, по които активно се работи в София, е

продължаването на метрото от Военна академия „Г. С. Раковски“ през кв. „Слатина“ до УМБАЛ „Света Анна“.

Предстои провеждането на разширен експертен съвет за приемане изменение на ОУП във връзка с проекта, след което ще стартират необходимите дейности в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Последната стъпка ще е Министерският съвет да приеме промяната в ОУП. Арх. Здравков обясни, че се работи и по строителството на подземна железница от жк „Хаджи Димитър“ до жк „Левски Г“, като подчерта, че това са проекти, за които тепърва ще се търси финансиране, за да станат факт в следващите години. Главният архитект представи и пътни проекти, заложени за изпълнение в перспектива. Активно се действа по идеята

за изграждането на инфраструктурна връзка между столицата и Индустриална зона „Божурище“.

Вече са осигурени 50 млн. лв. за реализирането й. Предстои подписването на тристранно споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), СО и Министерството на икономиката, за да се случи тази пътна връзка. Проектът ще се реализира на два етапа, като първият е от кръговото на бул. „Царица Йоанна“ до ул. „Банско шосе“. За това трасе има процедиран устройствен план и може да се пристъпи към отчуждаване на частните имоти, които попадат в обхвата му. По думите на главния архитект, ако през 2022 г. се завърши процедурата по отчуждаване и се проведат обществени поръчки за избор на изпълнители, реално изграждането на отсечката може да стартира през 2023 г. Арх. Здравко Здравков поясни, че за останалата част – от ул. „Банско шосе“ до Божурище, ще се използва възможността трасето да бъде обявено като обект от национално значение. „Столичната община ще подготви идеен проект, ще се направи проектирането. Следва одобряването на проекта от министъра на регионалното развитие и благоустройството и възлагане на обекта от АПИ“, обясни още главният архитект на столицата.

Той добави, че местната власт в София работи по проекти, които са свързани с подобряване на транспортната достъпност до Софийския околовръстен път (СОП). Такъв е продължението на ул. „Мими Балканска“, като целта е да се изгради директна връзка между АМ „Хемус“ и АМ „Тракия“ през СОП. Продължават и дейностите, свързани с разширението на СОП в участъка между булевардите „България“ и „Цар Борис III“. Арх. Здравков припомни, че проектът е предизвикал недоволство на живущите в кв. „Княжево“. Затова той е преработен и предстои неговото първо обявяване. Планирано е да се изгради на два етапа, а стартът ще е от АМ „Люлин“.

Важно направление в дейността на НАГ е провеждането на архитектурни конкурси за избор на проекти за обновяване на знакови места в столицата. В тази връзка арх. Здравков представи развитието на проекта за площад „Св. Неделя“. Той е актуализиран, като включва и промяна на цялата подземна инфраструктура на площада. През тази година ще се извършват необходимите съгласувателни процедури и се предвижда до края на 2021 г. да се обявят търговете за избор на изпълнител на ремонта, който ще се реализира на етапи. След приключване на заложените дейности на „Св. Неделя“ общината планира да се промени организацията на движението в района. Ще се премахне възможността за автомобилен трафик между булевардите „Т. Александров“ и „Ал. Стамболийски“ и така центърът на столицата ще стане изцяло пешеходен, разказа главният архитект. В частта, свързана с архитектурните конкурси, които текат и предстоят в София, арх. Здравков коментира, че такъв предстои за Северното крило на Централната минерална баня. По отношение на сградата на банята в Банкя той разясни, че администрацията подготвя конкурс за избор на оператор.

Арх. Здравков определи като голяма задача за НАГ да осигури възможност

да се приемат проекти в цифров вид.

„Планираме да го направим пилотно в СО. Работим активно с Камарата на архитектите в България в това направление. Целта ни е повече услуги да се приемат онлайн, за да се избегне контактът „човек-човек“, завърши своята презентация главният архитект.

Инж. Любомир  Качамаков благодари за усилията на НАГ, свързани с дигитализацията на дейността й. Той постави  въпроса за използването на постъпленията от разрешителни за строеж в различните райони на София и пред арх. Здравков. „Има части, в които няма изградена инфраструктура. И ние плащаме за това“, коментира той. Главният архитект отговори, че парите от таксите за разрешителните за строеж отиват в общата каса на Столичната община и тези средства се използват по други пера. Според него трябва да се създаде фонд, в който да постъпват събраните суми от разрешителните книжа, като за него се отпуска и финансиране от бюджета на СО. Парите от фонда да се разходват за отчуждаването на частни имоти, което от своя страна ще облекчи ситуацията за създаване на необходимата инфраструктура в новите квартали на София.

В следобедната сесия от семинара Евгения Такева от „Негометрикс България“ ЕООД представи функционалностите на ЦАИС ЕОП. В тестова среда тя показа процесите за подаване на оферти в системата. Обсъдени бяха и проблемите, с които строителите се сблъскват при работа си с ЦАИС ЕОП, както и възможните причини за възникването им и начините за тяхното разрешаване.