ОП на КСБ

Инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ – София: Изключително важно е индексацията да достигне и до всички подизпълнители

Цифровизацията на бранша е процес, за който въпросът не е дали, а кога ще ни се случи

Инж. Качамаков, на 19 септември се проведе Общото събрание на Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) - София, в което бяхте единодушно преизбран за председател. Избрани бяха и Областният съвет, и Контролният съвет на ОП. Какво отчетохте като най-важен аспект от дейността за изминалия период? Какви ще бъдат най-важните приоритети в работата Ви през новия мандат?

Първо, искам да благодаря на всички колеги за гласуваното доверие. За мен е чест да съм начело на най-голямото представителство на строителни фирми в България. ОП София представлява 34,8% от всички вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) компании. Ако погледнем от гледна точка на обороти, над 50% от строителството в България се изпълняват от софийски строители. Така че съм горд, че мога да съм начело на тази най-голяма структура на КСБ.

Отчетният период измина под знака на индексацията. Камарата и ОП София от 1 година работим по този въпрос, който е изключително важен за всички колеги. Всички строители са засегнати от повишаването на цените на строителните материали, на енергията, на труда. В момента можем да се поздравим с успех, че това, което предложихме - като вариант на методика, вече е прието от Министерския съвет. Преди това бе направена и необходимата промяна в Закона за обществените поръчки, така че макар и не толкова бързо, колкото ни се искаше, тези важни за бранша стъпки вече са факт.

Откакто аз съм председател на ОП София един от основните ми приоритети е дигитализацията на строителството. Всяка година се опитваме в Областното представителство да организираме семинарии и да представяме информация за нови продукти, за това как работят колегите в другите по-развити държави, защото както винаги съм казвал, цифровизацията на бранша е процес, за който въпросът не е дали ще ни се случи, а кога ще ни се случи. Въпрос на време е тази промяна да бъде приета и от нашите възложители и инвеститори, и те да започнат да изискват ние да бъдем в крак с новите технологии. Колкото по-бързо осъзнаем това и се подготвим, толкова по-лесно ще ни бъде.

Основен проблем, пред който всички сме изправени, е и липсата на кадри. Това ще бъде и едно от основните направления, по които ще работим. Ще се опитаме да съдействаме на колегите, доколкото това е възможно, посредством обучения и информация. Тук е и ролята на дружеството „Строителна квалификация“ ЕАД, което организира обучения за кадри, които ние да използваме.

И не на последно място е това, с което започнах. Трябва да довършим работата по индексацията на строителството, защото постигнатото в момента касае индексирането на строителните продукти и материали. От тук нататък в методиката, която беше приета, няма нищо, което да касае енергоносителите, а те са важни за механизацията, която всеки един от нас ползва. Те са и част от себестойността на строителния продукт. С тази инфлация, която вече е факт, се вижда, че животът поскъпва и всички го усещаме. Това неминуемо се отразява и на заплатите, които всеки един от нас плаща на своите работници. Методиката в момента не засяга труда, цената на който започна да расте, и също следва да се вземе предвид. Считам, че има още много работа, която трябва да бъде свършена, за да може да достигнем до начина, по който се изчисляват и индексират договорите в другите европейки държави. Знаете, че още когато започнахме разговорите за индексация преди около 1 година, тогава събрахме една доста обемна информация от всички държави в ЕС кой по какъв начин и какви законови рамки и методики има за индексиране на договорите в строителството. Почти навсякъде, освен промяната на цената на строителните продукти се отчита и промяната на цената на труда. Това е нещо, което при нас към момента липсва и за което ще трябва да се работи. Затова на въпроса за основните ни приоритети наред с дигитализацията на строителния процес ще поставя и индексацията. Едното е по-дългосрочна стратегия, която е важна за всички участници в инвестиционния процес, а другото е свързано с ежедневните ни проблеми, с ликвидността, с добрите финансови параметри на изпълняваните обекти от нашите фирми.

 

Вашата роля в събирането на информацията за индексацията от другите европейски страни беше ключова като вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Видяха се добрите примери и това, че навсякъде този механизъм вече е въведен и работи. Предстои Ви участие в Oбщото събрание на Европейските международни контрактори (EIC). Там ще бъде ли дискутиран въпросът за нарастването на цените на материалите и проблемите с доставките? Кои ще бъдат основните теми на събитието?

Когато започна проблемът с повишаването на цените на строителните материали, стана ясно, че в България такъв тип статистика за строителните материали не се води от НСИ. Считам, че това е един огромен минус на управленско ниво, който би следвало да бъде поправен много скоро. Но факт е, че аз като вицепрезидент на FIEC и като имащ достъп до мрежата на строителните федерации на всички европейски държави направих редица срещи с колегии и представители на строителните организации на различни държави, за да може да съберем информация за начина, по който се реализира индексацията при тях. Нашето участие във FIEC изигра огромна роля за събирането на необходимите данни и това е именно ползата от участието на Камарата в такива международни организации. Достъпът до тази мрежа и най-вече добрите лични контакти, които създадох, ни помогнаха сравнително бързо да се организираме и да изберем най-подходящите за нас примери. Методиките, които се използват в другите държави, са специфични за съответната страна, като се започне от стандарта на живот, от цените на строителството, начините, по които възложителите действат, начините, по които се правят търговете, и се стигне до изискванията към качеството на строителството. Разбира се, не можем да приложим директно разработена методика за индексация от друга държава директно за България и поради тази причина ние направихме необходимите корекции, съобразени със спецификата на нашите условия. Считам, че ако не бяхме използвали нашият достъп до мрежата на FIEС, щеше да ни бъде много по-трудно, защото трябваше да започнем от нулата. Ние ще продължим да бъдем в контакт с нашите задгранични колеги, защото и при тях този процес се доразви заради кризата и повишаващата се инфлация, която се случва не само в България. Ще се стремим да използваме най-добрите практики, които виждаме, че работят.

На общото събрание на EIC със сигурност ще се обсъжда темата за повишаването на цените. Но както знаете, EIC е федерация, в която членуват фирми, които работят извън ЕС – Африка, Близкия изток и други. При тях проектите, които се изпълняват, са основно с финансиране на Световната банка и те работят, използвайки договори по FIDIC. Там този проблем с промяната на цените е регулиран и в тези обекти има по-голяма сигурност и предвидимост. При договорите по FIDIC строителят освен задължения има и права. Когато се появи някаква промяна на цената, например на битума, цимента или изолацията, след верификация от инженера на обекта се прави съответното индексиране с определените в договора коефициенти. Строителите, изпълнявайки договори по FIDIC, работят в значително по-спокойна среда. Ние сме говорили по тази тема нееднократно в годините и аз лично съм предлагал FIDIC да бъде приет и въведен като норма в нашите договори за строителство. Минусът тук е, че това е доста тежка система, която изисква, първо, познания и, второ, административен капацитет. Не много фирми биха могли да си позволят да поддържат хора, които са компетентни да менажират такива проекти. За малки обекти FIDIC е трудно приложим поради високите допълнителни разходи за администриране. Той има смисъл при по-големи обекти, които са на по висока стойност и с продължителност от половин година до няколко години. FIDIC е една изключително добра работеща, доказала се международна система, приета в глобален мащаб. И за да се върна към въпроса Ви за Европейските международни контрактори, мисля, че темата зa повишаването на цените със сигурност ще бъде коментирана на събранието, но по-скоро в аспекта на дофинансиране на договорите и начините как да стане това.

 

Вашата публикация на сайта на в. „Строител“, която касае индексацията и по-специално, че тя трябва да достигне до малките и средните фирми, е най-четеният материал на сайта. Вече има близо 120 хил. прочитания. Очевидно е, че темата концентрира много голям интерес. Как ще се гарантира, че индексацията ще достигне реално и до малките и средните фирми?

В момента всички сме в доста труден период от забавени или спрени плащания, преминавайки през забавени или спрени търгове и стигайки до липса на финансиране на обектите от държавата или общините. Най-искрено вярвам, че ще се справим, както винаги сме го правили, но най-тежко ще бъде за малките и средните предприятия. Това, че имаме позитивна новина, че индексацията на практика вече е факт – влязла е в закона, приета е методика - е добре, но считам, че е изключително важно тази индексация да достигне и до всички подизпълнители по договорите за строителство. Много е важно тя да не остане само в главните изпълнители, по-големите фирми, които на практика са подписали договорите, а да може процентно да стигне до всички фирми-подизпълнители, защото те са реалните изпълнители на СМР. Ние в ОП на КСБ - София, винаги сме се стремили да има баланс и колегиалност между малки и големи фирми и твърдо ще подкрепяме малките и средните, за да може те да не бъдат ощетени от главните изпълнители и да усетят тази индексация, която КСБ с огромни усилия защити. Лично аз винаги ще бъда насреща и съм готов да помагам с каквото е необходимо на колеги, изпаднали в нужда.

 

Съветът на директорите на в. „Строител“ също беше преизбран. Какво е значението на вестника, който заедно с КСБ води всички тези битки и за индексацията, и за разплащанията, и за етиката и колегиалността и популяризира политиките на Камарата за защита на интересите на българските строители?

Вестник „Строител“ има изключително важна роля в този процес, защото чрез него най-пряко КСБ стига до всички строителни фирми. Дейността на Камарата, нещата, които прави в защита на бранша, публикувани на страниците на вестника, стават видим и достигат до широк кръг читатели. Вестникът се получава не само от членовете на КСБ и вписаните в ЦПРС, а и от всички министерства, агенции, общини, областни управи, парламентарни комисии, ЕК и ЕП, работодателските и синдикалните организации, достига до всички, имащи отношение съм сектор „Строителство“. Няма по-директен и по-силен канал за комуникация и популяризация на политиките на КСБ. Радвам се, че беше продължен мандатът на Съвета на директорите (СД) на изданието в същия състав, и благодаря за подкрепата на колегите от УС, защото считам, че вестникът работи много добре. От момента, когато ние застанахме като СД на дружеството, стремежът ни е надграждане всяка година, а резултатите, които вестникът показва, са видими. Печатното издание, както и сайтът му се развиват, модернизират, изключително бързи сме като информация, дори доста често сме първи, вече правим видео репортажи и клипове, имаме собствен Viber канал, увеличаваме приходите, финансовата дисциплина е на много високо ниво. Вестникът е част от живота на Камарата, гласът на бранша и пазителят на паметта ни. Строителната история на България за последните близо 15 години е на страниците му. След две години пандемия тази година екипът ще има възможност да покаже и опита и капацитета си за организиране на събития и в сферата на издателската дейност. Много работа ни предстои, но съм сигурен, че ще се справим, както винаги досега.