13 отбора от 8 строителни гимназии се съревноваваха във финала на „Аз мога да строя - Delecto“

13 отбора от 8 професионални гимназии по строителство, архитектура и геодезия се съревноваваха във финала на проекта „Аз мога да строя - Delecto”. Пловдив бе домакин на събитието, което се проведе на 30 май в Епископската базилика на Филипопол. Инициативата е на председателя на ОП на КСБ в Пловдив Пламен Иванов, който е и член на УС на КСБ, а организацията е на BG Алтернатива. Нейната цел е да възстанови творческите връзки между учениците от професионалните гимназии, студентите от висшите училища по строителство, архитектура и геодезия и строителния бизнес.

Участниците в последния етап на състезанието бяха от ПГСА - Пазарджик, ПГСАГ „Кольо Фичето“ - Бургас, ПГСАГ „Васил Левски“ - Варна, ПГДС „Цар Иван Асен II” - Хасково,­СПГСГ „Арх. Г. Козаров“ - Сливен, ­ПГСАГ „Ангел Попов“ - Велико Търново, ПГВАД „Христо Ботев“ – Пловдив, и ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ - Пловдив. Те представиха свои проекти в категориите „Реставрация“, „Споделено пространство“, „Сграда тип „Павилион“ и „Модерна жилищна сграда“.

Идеите им бяха оценявани от жури, чийто председател бе доц. д-р инж. Илиана Стойнова, зам.-ректор по учебната дейност и дигитализацията във Висшето строително училище „Любен Каравелов“. В състава на журито бяха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, арх. Димитър Ахрянов, бивш главен архитект на община Пловдив, инж. Емил Бойчев, председател на Регионална колегия (РК) на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в Пловдив, арх. Чавдар Тенев, председател на РК – Пловдив, на Камарата на архитектите в България, арх. Петкана Бакалова, член на УС на Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, Уста Дарин Божков, единственият титулуван „уста“ в България, и Ирена Памукова, дизайнер.

Сред гостите на събитието бяха инж. Пламен Михалев, председател на ОП на КСБ - Стара Загора, Ренета Николова, прокурист и гл. редактор на в. „Строител“, и др.

Началото на събитието обяви Пламен Иванов, който поздрави участниците и им пожела успешно представяне. Той отправи специални благодарности към ръководството на Камарата на строителите в България за подкрепата състезанието да стане с национален характер. „Трябва желание и да си повярвате. Не е важно само да бъдете добри специалисти. Нашата цел с тази инициатива е да Ви подскажем, че трябва да бъдете истински личности. Защото когато си личност, винаги намираш хора, които те уважават и ще ти помогнат да се реализират и най-причудливите ти идеи“, заяви той.

Председателят на ОП на КСБ Пловдив призова учениците, независимо от резултатите от финала на „Аз мога да строя - Delecto”, да запазят колегиалните и приятелски отношения, защото по думите му строителството е колективен „спорт“.

„Не можеш да постигнеш резултати, без да имаш добър диалог с останалите участници в строително-инвестиционния процес“,

изтъкна Иванов.

Той обърна специално внимание и на факта, че последният кръг на инициативата е подкрепен и от община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“, поради което се провежда в Епископската базилика на Филипопол. „Това показва голямо уважение към Вашия труд. Вие тепърва ще ставате по-добри професионалисти, но трябва да полагате още много усилия, за да постигнете желаните от Вас резултати“, завърши изказването си Пламен Иванов.

След него думата взе председателят на журито доц. Илиана Стойнова. „Поздравявам всички участници в състезанието за това, че са избрали строителната професия. Надявам се да я практикувате, след като завършите училище, защото да си строител е прекрасно, независимо дали ще станете инженери или архитекти“, каза тя. Зам.-ректорът по учебната дейност и дигитализацията във ВСУ „Любен Каравелов“ пожела на младите хора да не спират да надграждат уменията си през целия живот. „Имате много широко поле за изява в областта на строителството, затова неизменно следвайте мечтите и сърцето си“, заяви още доц. Стойнова.

Приветствие отправи и председателят на УС на КСБ

инж. Илиян Терзиев, който подчерта значимостта на професионалните гимназии по строителство.

„През 1975 г. завърших Строителния техникум „Христо Ботев“ в София (сега СГСАГ „Христо Ботев“). След това продължих обучението си във Висшето военно-инженерно строително училище „Любен Каравелов“ (сега ВСУ „Любен Каравелов“). Горд съм, че и досега работя това, което съм учил. Убеден съм, че всеки един от Вас ще продължи по своя път и съвсем скоро ще дойде да работи в бранша“, подчерта той и увери участниците в състезанието, че строителните фирми ги очакват в редиците си. „Давайте смело напред. Няма бизнес, който да не започва със строителството, затова не се колебайте и вървете в тази посока“, подчерта инж. Терзиев.

Арх. Димитър Ахрянов на свой ред сподели, че за него е изключителна чест да бъде част от журито на „Аз мога да строя - Delecto”. „Работете за сбъдването на мечтите си. В момента Вие можете да проектирате всичко, което искате. Правете го, защото имате тази уникална възможност. Наслаждавайте се максимално на настоящия момент, мечтайте и изразявайте себе си в това, което творите. Така, когато дойде моментът да работите за други хора, за възложители, Вие ще сте на едно по-високо стъпало“, заяви арх. Ахрянов.

Арх. Петкана Бакалова обърна внимание на участниците, че техният труд трябва да бъде насочен към бъдещите поколения. „Като човек, който се занимава с реставрация, моята мисия е да пренеса архитектурата от миналото към бъдещето. Хоризонтът на моите проекти са поне 100 г. напред, а дори и над 2000 г. в случаите, когато опазваш нещо много ценно. Така че не забравяйте, че това, което създавате, всъщност е и за тези, които ще живеят след Вас“, каза арх. Бакалова и добави, че архитектурата е инструмент за социално влияние. „Тя пряко влияе върху психическото и физическото здраве на всеки човек и общество, на неговото благополучие и усещане за достоен живот. Мисията Ви е много важна и аз се надявам да я изпълнявате с желание и с гордост“, посочи тя.

Арх. Петкана Бакалова сподели с учениците, че

освен талант строителната и архитектурната професия изискват практика.

„Работете и за характера си. Бъдете личности“, завърши тя.

Инж. Емил Бойчев изтъкна, че изключително много се радва, че инициативата „Аз мога да строя“ е възобновена. Той се обърна към младежите от отборите в състезанието с думите, че са поели към най-добрата професия в света. „По-добра от нея няма. Имаме привилегията да създаваме нещо, което остава след нас. Можете да го правите цял живот, но трябва да е професионално, с усърдие и любов. Отсега трябва да сте нахъсани и готови. Изпитвайте удоволствие от работата си. Пожелавам Ви тя да бъде и Вашето хоби. Нека всички около Вас Ви съдействат и се радват на това, което сътворите и оставите след себе си. Успех и се забавлявайте“, каза той.

Участниците бяха приветствани и от Ирена Памукова, която разказа, че е имала щастието да бъде част от пилотния проект на инициативата „Аз мога да строя“ преди близо 15 години. „Тогава тя започна като една идея на Пламен Иванов и бе подкрепена от Областното представителство на Камарата на строителите в Пловдив. След толкова много години имам честта и удоволствието отново да съм част от това събитие“, добави Памукова.

Финалът продължи с представяне на отборите и провеждане на жребий за определяне реда за презентиране на проектите. Всички те имаха между 5 и 10 минути, за да запознаят присъстващите със своите идеи.

Последва решение на журито с обявяване на резултатите, след което екипите бяха отличени. За първи път бе връчена и специална награда от в. „Строител“ за най-добри презентационни умения.

Пламен Иванов, член на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Пловдив: Отношението на учениците е с поглед към бъдещето

През тази година успяхме да възобновим инициатива „Аз мога да строя – Delecto”. Новото, което виждам в сравнение с предишните национални състезания по проекта, е отношението на учениците. Те са с поглед към бъдещето. Като че ли съзнават по-добре, че участието в надпреварата може да им бъде полезно. Преди години сякаш се представяха по-безлично и някак по-наивно. Сега вече всичко това е заменено от лек прагматизъм – с какво ще ни послужи, какво ще се случи. Това е поколението, което расте в момента, което не е лошо, но ние трябва да го познаваме, да го отчетем, за да знаем какво да им предложим.

Другото, което е различно в „Аз мога да строя – Delecto”, е, че уменията на децата да се презентират е на очевидно по-високо ниво. Боравенето с програми им дава възможността да се представят по много различен начин. Видяхме поколение, което може да респектира журито дори с презентационни умения. Вестник „Строител“ обърна специално внимание именно на този сегмент и награди три отбора за тяхното представяне.

Чрез тази инициатива аз искам да подам ръка на младите специалисти и да спомогна за изграждането на мостове между поколенията. Това виждам като роля и полезност в проекта „Аз мога да строя - Delecto“.

Доц. д-р инж. Илиана Стойнова, зам.-ректор на ВСУ „Любен Каравелов“, председател на журито: Бяха представени чудесни идеи на мног високо ниво

Хубаво е, че инициативата се възобнови по идея на Пламен Иванов и има подкрепата на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и Камарата на строителите в България. „Аз мога да строя - Delecto“ е чудесен проект, който дава възможност на учениците да работят не само с университетски преподаватели, но и със студенти. По този начин те могат да разгърнат своя творчески потенциал и виждания. Бяха представени чудесни идеи на много високо ниво, някои дори на нивото на проектите, разработени от наши студенти от 2-ри и 3-ти курс. Пожелавам си през следващата година да видя още по-добри проекти.

Много съм щастлива да споделя, че една от участничките в големия финал Станимира Гърбешкова е приета на нашия предварителен кандидатстудентски прием. Тя ще учи специалист „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“, която се предлага само във ВСУ „Любен Каравелов“. Образователно-квалификационната степен е „магистър“, а завършилите получават званието инженер архитект.

Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, член на журито: Проектът дава надежда, че има младежи, които желаят да работят в бранша

Имах невероятното удоволствие да разгледам и оценя проектите на млади хора, тепърва навлизащи в професията на строителя, която дава много възможности, но е и много тежка. Старанието, което бяха вложили в проектите си, дори на моменти леките недостатъци в представянето им заради липсата на опит, са изключително очарователни. Искрено се надявам тези амбициозни деца, след като завършат, да работят в бранша и най-важното – да останат в България, защото всяка държава има нужда от хора, които да я поддържат, изграждат и стопанисват.

Областното представителство на КСБ във Велико Търново работи чудесно с ПГСАГ „Ангел Попов“. Забелязвам, че и колегите в други райони в страната имат отличен диалог с местните професионални учебни заведения. Варна е много добър пример в това направление. Колкото по-задълбочено направим това сътрудничество, толкова по-добри ще бъдат и крайните резултати. Ако 10% от учениците, които излизат от професионалните гимназии, останат да работят и активно се занимават със строителство, то това ще бъде повече от достатъчно. За съжаление в момента картината в страната не е такава, но именно проектът „Аз мога да строя - Delecto“ дава искрица надежда, че има младежи, които желаят да работят в бранша.

Инж. Пламен Михалев, член на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Стара Загора: Участниците се амбицират и започват да работят още от училище в екип

Щастлив съм, че възобновихме проекта „Аз мога да строя“ с допълнено наименование Delecto. Инициативата е много хубава, защото чрез нея младите хора се амбицират да творят и започват да работят още от училище в екип, което е много важно за бъдещото им развитие.

Адмирации за положения труд на всички, които взеха участие на големия финал в Пловдив. Надявам се събитието да се превърне отново в традиция, както беше преди години.

Желанието ми е и другите професионални гимназии по строителство в страната да се включат, и то по възможност с по няколко екипа по различните теми, за да може „Аз мога да строя - Delecto“ да се превърне в още по-голям и значим конкурс.

Станимира Гърбешкова, участник в отбор BuildTech на ПГСА – Пазарджик, в категория „Модерна жилищна сграда“:  Избрах тази професия, защото изграденото от строителите остава за поколенията

Много съм щастлива, че имах възможността да участвам в проекта „Аз мога да строя - Delecto“. Ще продължа обучението си като студент във ВСУ „Любен Каравелов“ в специалност „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“. Избрах тази професия, защото смятам, че изграденото от строителите остава за поколенията. Желанието ми е през живота си да правя полезни неща за цялото общество.

Д-р. арх. Милен Маринов, консултант на отборите „Реноваторите“ и „Нова генерация“ от Велико Търново: Все повече деца имат интерес към реставраторството

Д-р Маринов, какво е впечатлението Ви от проекта „Аз мога да строя – Delecto”?

Инициативата е много хубава, защото е насочена към децата. Ще се радвам в бъдеще повече ученици да участват в нея. Възпитаниците на професионалните гимназии са доста натоварени, но независимо от това много от тях искат да се изявяват в различни извънкласни проекти.

Аз следя внимателно всичко, което се случва в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ във Велико Търново. Там бях инициатор за създаване на паралелка „Архитектурна реставрация“ и мога да се похваля, че примерът ни бе последван и от други учебни заведения. Има липса на кадри в сферата на реставрацията. Важно е образователната ни система да създава млади хора, които знаят как да съхраняват историческото ни наследство. Тук е важно да спомена, че реставрацията има две направления – художествена и строителна. Първото е насочено главно към възстановяването на стенописи, икони и иконостаси и е по-популярно. Строителното направление, уви, не е толкова търсено и изостава, защото се измества от новите технологии.

България е на трето място в Европа по брой недвижими културни ценности. Пред нас са единствено Италия и Гърция. Имаме изключителна нужда от нови специалисти. Жалко, че няма кой да им преподава. Видяхте, че на финала на състезанието само ПГСАГ „Ангел Попов“ – Велико Търново, участва в категория „Реставрация“ и то с два проекта. Това за регион като Велико Търново е особено важно, защото има много исторически обекти, които е необходимо да бъдат възстановени и съхранени за бъдещите поколения.

Държавата трябва да обърне внимание на липсата на реставратори в страната. Освен това вече почти няма фирми и майстори, които да се занимават с тази дейност. Неслучайно архитектите, работещи в сферата, са с лиценз, който им позволява да изготвят проекти за паметници на културата и да участват в тяхното реставриране.

Връщането на всяко едно парче от историята към автентичния му вид е много скъп и бавен процес. Но въпреки това забелязвам, че доста деца имат интерес да се научат. За жалост много малко млади хора избират да продължат своето професионално развитие в сферата на реставрацията.

Как работите с ОП на КСБ – Велико Търново?

Взаимодействието ми с Областното представителство на Камарата на строителите в България е повече от чудесно. В края на месец май по мой проект бе направен ремонт на Дряновския манастир, който изпълни фирма от Велико Търново. Задачата ни беше много сложна, защото трябваше да изградим подпорна стена, дълга 65 м. Старата се бе сринала и затова се наложи да направим нова.

По време на реставрацията на църквата открихме, че тя няма обшивка, а плочите са редени направо върху гредите. Подобни проекти се изпълняват много трудно. Неслучайно частните инвеститори в Трявна и Дряново предпочитат да махат старите каменни плочи, но тогава паметникът на културата губи своя чар. Въпреки предизвикателствата се справихме отлично със задачата.

Хубаво е, че в момента в България се реставрират много църкви по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В момента тече последният етап от „ПРСР 2014 – 2020“. Отчита се много голям ефект от реализираните проекти. Има редица храмове в малките населени места, които ще могат да бъдат реставрирани и в новия програмен период. По мои сведения приемът по него ще започне през 2025 г. Условията ще позволят да бъдат ремонтирани и манастири, които досега бяха изключени от ПРСР. Трудно и бавно се случват нещата, но трябва да се гордеем с всеки запазен обект.

Издали сте книгата „Храмовете на архитектон Димитър Сергюв“. Разкажете ни повече за нея?

Преди две години защитих докторантура в Православния богословски факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Темата ми бе за храмовете на архитектон Димитър Сергюв. Изучавах как се получава званието архитектон в Османската империя. Намерих родословното му дърво. Така се зароди идеята дисертационният ми труд да бъде издаден като книга.

По време на проучвания с група османисти открих един от най-ранните проекти на църква в България – 1833-1834 г., който е на Петър и Павел в Котел. От документите стана ясно, че още тогава е имало разрешения за строеж, в които се е посочвала дължината и ширината на храма, а на големите църкви – брой врати и прозорци.

Какво е да си реставратор?

Тежка и трудна е работата на реставратора. По-лесно е да се занимаваш с ново строителство. След като завърших архитектура, имах шанса да отида на специализация в Италия и това ми даде тласък да се развивам професионално с реставрация. На среща на випуска ми разбрах, че само аз се занимавам с паметници на културата. За съжаление реставраторската дейност е изключително затруднена в България. Правят се някакви стъпки от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, но те не са достатъчни.

Над 10 г. съм бил инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“. Много обикалях из България и се убедих, че обществото е с нагласата, че по-лесно се разрушава нещо, отколкото се реставрира. Много често чувам хората да казват, че не искат да живеят в музей. Защо тогава си купуват старинни къщи? Щом искат модерно строителство, да си изградят нова къща. Но това няма как да се случи в центъра на Трявна, например. Там трябва да се съобразят със запазената възрожденска архитектура.

Не е редно старинните ни сгради да изчезват. За съжаление това се случва навсякъде в страната и ако нещата продължават така, скоро няма да има какво да показваме на чужденците.

Какво трябва законодателно да се промени, за да се облекчат процедурите, свързани с реставрирането на къщи паметници на културата, които са частна собственост?

В някои европейски държави има много добри практики, които може да приложим у нас. Например ако си собственик на къща паметник на културата, минава комисия и ти дава препоръки какво трябва да се направи по нея, за да се запази автентичността й. Дава се нормален срок, за да се реализират дейностите, и след като той изтече се прави проверка. Ако се установи, че нищо не е направено, тогава започва отчуждителна процедура. Оценява се стойността на имота и той се придобива от общината. Собственикът съответно получава друга недвижимост – ново строителство. За да прилагаме този механизъм у нас, трябва да се променят няколко закона, сред които е Законът за общинската собственост. В София се правиха различни опити да се подпомагат гражданите при реставрацията на къщи паметници на културата, включително по Програма „Културно наследство“, но на този етап няма голям ефект от тях.

Моето мнение е, че къщите не трябва да се оставят да тънат в разруха, а да се реставрират.

Обществено-професионалният борд за подкрепа, развитие и устойчивост на „Аз мога да стоя – Delecto” проведе работна среща

Наталия Видолова, ОП на КСБ - Пловдив

На 29 май в Областното представителство на КСБ в Пловдив се проведе работна среща на Обществено-професионалния борд за подкрепа, развитие и устойчивост на инициативата „Аз мога да стоя – Delecto”. Дневният ред включи пет точки: история, анализ и полезност на инициативата; оценка на настоящия сезон; ролята на висшите учебни заведения в „Аз мога да стоя – Delecto”; международна перспектива; професионалното обучение и образование.

В събитието участваха Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив, и член на УС на КСБ, арх. Иван Несторов, изп. директор на КСБ, Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ - Велико Търново, Мартина Кръстева, началник отдел „Професионална квалификация“ в КСБ, доц. д-р инж. Венцислав Стоянов, представител на ВСУ „Л. Каравелов“, Маргарита Топалова, директор на ПГДС „Цар Иван Асен II“ - Хасково, инж. Петя Иванова, директор на ПГСА - Пазарджик, инж. Красимир Георгиев, директор на СПГСГ „Арх. Г. Козаров“ - Сливен, инж. Атанаска Вълканова, директор на ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ - Пловдив, д-р Евгения Илиева - директор на ПГСАГ „Ангел Попов“ - Велико Търново, Мартин Цонев, бивш директор на ПГСАГ „Ангел Попов“ - Велико Търново.

Срещата откри Пламен Иванов, който изказа благодарност за проявения интерес към инициативата.

Присъстващите обсъдиха няколко основни въпроса. Те коментираха трябва ли „Аз мога да стоя – Delecto” да запази формата си като извънкласна дейност или може да бъде зачетена като оценка и приобщена към образователната система. Друга тема бе дали е необходимо да се привличат нови участници – от повече професионални гимназии от страната или от европейската общност, включително и съвместно участие (смесени екипи от ПГ по строителство и ПГ с различни профили). Във фокуса на вниманието бяха и начините на финансиране на проекта – участие със собствени средства; участие със собствени средства и финансиране на тематични и голям финал; финансиране по програма „Еразъм+“ за майсторски клас по специалността.

Оценка на настоящия сезон на „Аз мога да стоя – Delecto” дадоха директорите на професионалните гимназии. Те се обединиха около мнението, че инициативата е изключително добра и полезна за младите специалисти. Единодушно бе и заключението, че настоящите участници в „Аз мога да стоя – Delecto“, постигайки високи резултати при защита на дипломните си работи, ще повлияят на следващото поколение, като ги мотивират да станат отговорни към собственото си бъдеще.