Г-н Дончев, в края на 2024 г. бихте ли направили обобщение каква беше тя за Вас като председател на ОП на КСБ - Велико Търново, за структурата, която ръководите, и за бранша във Вашия регион?

Според мен изминаващата година беше добра и успешна за строителния бранш в област Велико Търново. През изминалите 12 месеца имаше достатъчно работа за всички фирми. В този период се сблъсквахме със стандартните неуредици и препятствия, сред които е забавянето на разплащанията. Този проблем все по-рядко се среща при частните възложители, но при държавните разплащанията се случват все по-трудно. Моето обяснение за това е, че политическият вакуум води и до административен такъв. Забелязва се липса на хора, които на определена позиция могат да вземат нужните решения, което води до тромава работа от страна на държавната администрация.

На ниво община вероятността да има сътресения или промени в щатовете и служителите е по-малка, но в министерствата, агенциите и дори в Държавен фонд „Земеделие“ това не е така. Чиновниците нямат яснота дали следващата седмица ще са на работа и ще се смени ли ръководството на съответните структури. Това води до бавно взимане на решения и до забавяне в придвижването на документацията и на разплащанията.

С какви други проблеми се сблъскахте на местно ниво?

Както казах, те са обичайни. Например срещаме трудности с тежки административни и съгласувателни процедури с електроразпределителното дружество. Това съответно бави документацията, необходима за издаване на строително разрешение.

Преди повече от година се проведе среща между строителния бранш, представители на електроразпределителното дружество и на община Велико Търново. Тогава бяха набелязани конкретни стъпки с определени срокове за изпълнението им, за да се преодолеят трудностите при съвместната работа. Има ли някакъв резултат от тези действия?

За съжаление нищо от това, за което се договорихме, не се случи. Тогава от електроразпределителното дружество имаше готовност всеки казус да се разглежда, да се създаде по-добра комуникация между нас и съвместно да търсим решение на всички възникнали въпроси. Те дори декларираха, че са отворени заедно с нас да търсят промяна в начина, по който работи ЕРП. Но не сме имали последващи срещи, за да отчетем по кои въпроси, които сме си поставили за решаване, има напредък. В същото време липсва усещане, че някой от приетите ангажименти от страна на електроразпределителното дружество е изпълнен. Всичко остана само като изказани добри намерения по време на проведената среща. Поради тази причина на Общото събрание на ОП на КСБ – Велико Търново, си поставихме като задача за следващите 12 месеца да се организират работни срещи с ЕРП „Север”, „ВиК” - Велико Търново, и „Овергаз”.

Какви други цели си поставяте за 2025 г.?

2025 г. е изборна за ръководните органи на КСБ. Личните ми надежди като председател на структурата на Камарата във Велико Търново са свързани с това в управлението на местно ниво да навлязат по-млади хора. Новатори, които виждат развитието на сектора през реализирането на по-различни идеи. Моето желание е строителният бранш да бъде подмладен. Забелязвам интерес от страна на по-младите ни колеги, но е важно да си поставим въпроса, дали ще им се даде шанс да се включат в ръководните органи на местно и на централно ниво. Не бива да пропускаме момента, защото интересът като всяко неподкрепено нещо ще затихне.

Подмладяването ще доведе до навлизането на нови свежи идеи в ръководството на организацията и на бранша. Друг положителен резултат ще е внедряването на все повече иновативни технологии в строителството и в неговото управление. Дали искаме или не, цифровата ера е факт и ние трябва да се приспособим. Затова мисля, че начинът на управление на една фирма все повече трябва да премине към дигитализацията.

За следващата година ръководството на ОП на КСБ – Велико Търново, има идея да провежда регулярни срещи с народните представители от нашия регион. Целта е да настояваме капиталовите разходи на общините да бъдат възможно най-високи, защото те се възстановяват най-бързо в бюджета. Искам да подчертая, че при направени 100 единици капиталови разходи в следващата календарна година в бюджета на държавата се връщат около 37-40% от тях.

Вие сте част от Разширения състав на УС на КСБ. Според Вас какви са проблемите, към решаването на които КСБ на централно ниво трябва да се насочи през новата година?

Много от проблемите, с които се сблъсква строителният отрасъл, са дискутирани по време на заседанията на УС. Според мен нагласата на централното ръководство на Камарата съвпада с това, което и аз смятам, че трябва да се случи. Търсенето на новаторството, на младежкия ентусиазъм във всяка дейност е полезно. Ние сме коментирали много пъти стъпките, които трябва да се предприемат за дигитализирането на сектора, както и за въвеждането на правила, по които да могат да работят всички участници в строително-инвестиционния процес. Такива са например договорите по FIDIC. Желанието на ръководството на КСБ е не само Бялата и Зелената книга да бъдат преведени, но и строителните договори на FIDIC да бъдат въведени и правилата им да се спазват от всички участници в инвестиционния процес. Посоката в действията на ръководството на КСБ е правилна.

Какво бихте пожелали на Вашите колеги и на читателите на в. „Строител“?

Първо искам да се обърна към ръководството на в. „Строител“ и да изкажа огромна благодарност, че в изданието на КСБ своевременно и в детайли се отразява всичко, което се случва в нашия бранш. Било то срещи на национално ниво или предложения за законодателни промени, които биха довели до по-лесното функциониране на строителния сектор. Искам да изкажа своите адмирации и към екипа, който списва вестника.

На всички колеги строители искам да пожелая на първо място крепко здраве. Пожелавам още да бъдат уверени в своите идеи, да работят усърдно и да се радват на това, което постигат с труда си.